Р Е Ш
Е Н И Е
№………./…………04.2023г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в закрито съдебно заседание, проведено
на …………………. две хиляди двадесет и трета година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА Т.
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 1348 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.247 и чл.250 от ГПК.
Производството
по т.д. № 1348 по описа за 2019г. на ВОС е образувано по искова молба от
А.Т.Н. с ЕГН ********** с адрес ***
М.Х.Н. с ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник А.Т.Н. с ЕГН **********
Т.Х.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
ул.Околовръстен път 260, с която в условията на обективно и субективно
съединяване са предявени отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК за установяване, че всяка
една от ищците – първата, като съдлъжник, втората и третата, като наследници на
Х В Н не дължат на банката сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 333/2019г. по описа на ЧСИ Д.П.Я.рег. № 711 на КЧСИ,
образувано
въз основа на изпълнителен
лист от 27.02.2013г., издаден по ч.гр.д. №919/2013 г. на
ВРС, 26 състав, а именно:
сумата 123 719. 64 лева, включваща
главница
по договор за кредит от 20.06.2007 г. в размер на 106 269.11 лева за периода
21.05.2012 г. - 23.01.2013 г.,
договорна
лихва за периода 21.01.2012 г. до
23.01.2013 г. в размер на 16 815.75 лева,
такса
в размер на 634.78 лева за периода
31.12.2008г.-23.01.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението -
25.01.2013г. до окончателно изплащане на задължението,
както
и сумата от 4499.03 лева, представляваща
направени по делото разноски и
въз
основа на изпълнителен лист от 26.02.2013г., издаден по ч.гр.д. №926/2013 г. на ВРС, 19 състав, а именно
сумата 102 393.52 лева, представляваща
дължима главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия
- плюс" с №1190/30.09.2005 г.
за периода от 21.04.2012 г. до
23.01.2013 г.,
такси
в размер на 818.51 лева за периода от 28.08.2012 г. до 23.01.2013 г.,
договорна лихва в размер на 17 392.60 лева, дължима за
периода от 21.12.2011 г. до
23.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението -25.01.2013 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на
производството разноски, а именно:
заплатена
държавна такса в размер на 2 412.09 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1987.26 лева, като погасени по давност, при
условията на евентуалност поради плащане, след издаване на изпълнителния лист.
С
решение № 260063 от 05.08.2022г. съдът признава
за установено по исковете с правно основание чл.439, ал.2 във чл.124, ал.1 от ГПК на А.Т.Н. с ЕГН **********, като съдлъжник, М.Х.Н. с ЕГН ********** и Т.Х.Н.,
като наследници на Х В Н, че не дължат на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път
260, първата ищца изцяло, а втората и третата ищца по 1/6 ид.част от следните
вземания, за които са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д. № 919/2013г. и ч.гр.д. №
926/2013г. по описа на ВРС и е образувано изп.д. № 20197110400333, както следва
: по договор за кредит № BL7263/20.06.2007г.
– договорна лихва в размер на 16 800.35 лева, 634.78 лева – такси и
4 499.03 лева, разноски; по договор за кредит № 1190/30.09.2005г. –
договорна лихва в размер на 17392.60 лева, законна лихва за забава за периода
25.01.2013г. – 19.06.2016г. в размер на 4775.35 лева, 818.51 лева – такси и
4 399.35 лева – разноски, като погасени поради плащане след образуване на
изпълнителното производство, както и законна лихва за забава върху главницата
от 106 269.11 лева по договор за кредит №
BL7263/20.06.2007г. и
върху главницата от 102 393.52 лева по договор № 1190/30.09.2005г. за
периода от 25.01.2013г. до 16.08.2016г. като погасени по давност, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите от
106 269.11 лева, главница по договор за кредит № BL7263/20.06.2007г.,
договорна лихва в размер на 15.40 лева и законна лихва за забава върху
главницата, считано от 16.08.2016г. до окончателното плащане на главницата,
сумата 102 393.52 лева, главница по договор № 1190/30.09.2005г., както и
законна лихва за забава върху нея за периода от 16.08.2016г. до окончателното й
плащане. ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път 260 да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС за държавна такса в размер на 1973 лева и
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ в размер на 100.36 лева. ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път 260 да заплати на адв. Г.М. Булстат ********* адвокатско
възнаграждение за процесуална защита на трите ищци в общ размер от
2 044.52 лева, на осн.чл. 7, ал.2, т. 4 и т.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С
молба вх. № 260997 от 07.02.2023г. ищцата А.Т.Н. чрез процесуален представител,
настоява съдът да се произнесе по предявените от нея искове като
наследник на съпруга си Х В Н, също осъден като солидарен длъжник физическо
лице, като в този случай следва да се съобрази и наследствения й дял до който
отговаря, както и в качеството на правоприемник на длъжника-кредитополучател ЕТ
„Алба -X- Х Н" с ново наименование ЕТ „Алба - X- А.Н.", впоследствие
заличен като търговец. Настоява съдът да се произнесе с решение, с което да
допълни решение № 260063/05.08.2022 год., постановено по търг. дело № 1348/2019 год. на ВОС, като се
произнесете и по предявените искове за недължимост на процесните суми от ищцата
А.Т.Н. в качеството й на наследник на съпруга си Х В Н, и в качеството на
правоприемник на длъжника-кредитополучател ЕТ „Алба -X- Х Н“.
Със
същата молба ищците М.Х.Н. и Т.Х.Н. поддържат твърдението си, че не дължат
процесните суми над наследствения си дял до пълния им размер. Настояват съдът
да допълни решението си като приеме за установено, че всяка една от тях не
дължи на „Юробанк България“ АД горницата над наследствения им дял от всички
присъдени суми до пълния им размер.
При условията на евентуалност се
настоява за поправка на очевидна фактическа грешка се настоява в диспозитива на
решението, след изразите „като погасени поради плащане след образуване
на изпълнителното производство" и „като погасени по давност" бъде вписано, „като за горницата до пълния
размер на вземанията, втората и третата ищца не дължат сумите поради това, че
отговарят до размера на наследствения си дял", както и да
бъде вписано, че втората и третата ищци М.Х.Н. и Т.Х.Н. не дължат горницата над размера на
наследствения си дял от следните
вземания: от 106 269.11 лева главница по договор за кредит №BL7263/20.06.2007 г. ведно със законна лихва за забава върху тази част за периода
от 16.08.2016 г. до окончателното и
плащане; от 15.40 лева мораторна лихва и както и от сумата 102 269.11 лева
главница по договор за кредит №1190/30.09.2005 г. ведно със законната лихва за забава върху тази част за
периода от 16.08.2016 г. до
окончателното и плащане; както и в отхвърлителната част на диспозитива бъде
вписано, че исковете се отхвърлят изцяло по отношение на ищцата А.Т.Н., в
качеството й на солидарен длъжник и правоприемник на ЕТ „Алба - X- Х Н“, а в
качеството й на наследник на Х В Н, както и по отношение на ищците М.Х.Н. и Т.Х.Н.
отхвърля исковете за сумата до размера на съответния им наследствен дял.
Сочи
се, че при
евентуално уважаване на молбата материалният интерес на уважената част от
исковете ще се увеличи, поради следва да се присъди и допълнително адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по
делото.
Насрещната страна изразява становище
за неоснователност на молбата.
По
същество : Действително в мотивите съдът не е коментирал трансформациите на
ищцата А.Н. в качеството й на длъжник по изп.д. № 333/2019г., което следва да
се направи с настоящото произнасяне. Така, видно от приложените писмени
доказателства се установява, че като страни по договор за кредит № BL7263/20.06.2007г.
и договор № 1190/30.09.2005г. са вписани Юробанк България АД, като кредитор, и ЕТ „Алба-Х-Х Н" ЕИК *********,
като длъжник, ЕКСТРА УИНДОУС" ООД ЕИК *********, като съдлъжник 1, Х В Н
ЕГН **********, като съдлъжник 2, А.Т.Н. ЕГН **********, като съдлъжник 3 и Н Р
Н ЕГН **********, като съдлъжник 4.
Банката
неправилно е конституирала Х
В Н ЕГН ********** и като съдлъжник, тъй като Николов в качеството си на
едноличен търговец е вече страна, кредитополучател по договора, а доколкото
регистрирайки се като едноличен търговец, физическото лице просто придобива
качеството търговец без в правната действителност да възниква друг правен
субект. Тоест страна по договора, като кредитополучател, е Х В Н в качеството
му на едноличен търговец с фирма „Алба-Х-Х Н“, като той отговаря за дълга по
кредита с цялото си имущество на физическо лице. Конституирането му и като
съдлъжник следва да се приеме за правен абсурд.
Като съдлъжник по кредита за задълженията по него, отговорност, при
условията на чл.101 от ЗЗД, е поела ищцата А.Т.Н., съпруга на Х В Н, за които
тя също отговаря с цялото си имущество.
След смъртта на кредитополучателя Николов, А.Т.Н. е поела предприятието
на ЕТ с всички права и задължения, вкл. и по двата процесни договора. В
последствие ЕТ „Алба-Х-А.Н.“ също е заличен,
но А.Т.Н. продължава да отговаря с цялото си имущество за задълженията, които е
поела в качеството си като ЕТ, т.е. докато е имала активна регистрация като ЕТ,
независимо от заличаването.
Следователно ищцата А.Н. не е длъжник по изп.д. №333/2019г. в различни
качества. В резултат на описаните трансформации, ищцата остава отговорна за
целия дълг с цялото си имущество на физическо лице.
Предвид така произнесеното допълване на решението, се налага изменение в
диспозитива на поставеното решение като изразът след „А.Т.Н. с ЕГН **********“
„като съдлъжник“ да бъде заличен.
Като неоснователно заявеното в молбата искане за поправка на ОФГ в
диспозитива на решението по отношение на ищцата следва да бъде оставено без
уважение.
По отношение на ищците М.Х.Н. и Т.Х.Н. :
Ищците са настоявали, че като наследници на починалия Х В Н не дължат
сумите по изпълнителните листи, съотв., че дължат 1/3 ид.части, отговарящи на
наследствените им квоти, от всички суми, за които са издадени процесните
изпълнителни листи. Мотивирайки се, че всяка една от двете ищци като наследници
на кредитополучателят Х В Н, негови дъщери, отговарят за задълженията му към
банката до размера на наследствените си квоти от 1/6 ид.част, в диспозитива на
решението съдът е постановил установителен диспозитив за недължимост за
съответните части, но е пропуснал да постанови отхвърлителен диспозитив по
отношение на исковете за размера от установените 1/6 ид.части до целия размер
на дълга.
Доколкото са предявени отрицателни установителни искове, то с
диспозитива на решението не може да се установява дължимост на задължения,
поради което искането за поправка в диспозитива на решението по отношение на
втората и третата ищца следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл.247 и чл.250 от ГПК, СЪДЪТ
:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
изменение в диспозитива на решение № 260063 от 05.08.2022г., постановено по т.д. № 1348/2019г. по
описа на ВОС, като в абзаца: „ПРИЗНАВА
за установено по исковете с правно основание чл.439, ал.2 във чл.124, ал.1 от ГПК на А.Т.Н. с ЕГН **********, като съдлъжник…“ заличава израза „като
съдлъжник“.
ДОПУСКА изменение
в диспозитива на решение №
260063 от 05.08.2022г., постановено по т.д. № 1348/2019г. по описа на ВОС, като
след израза „като погасени по давност“ допълва „и ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Х.Н. и
Т.Х.Н. за недължимост от установените
1/6 ид.части за всяка една от тях до целия размер на дълга“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на
решението след
изразите „като
погасени поради плащане след образуване на изпълнителното производство" и
„като погасени по давност" бъде вписано, „като за горницата до пълния размер на вземанията, втората
и третата ищца не дължат сумите поради това, че отговарят до размера на
наследствения си дял", както и да бъде вписано, че втората и
третата ищци М.Х.Н. и Т.Х.Н. не дължат горницата над размера на наследствения си дял от следните
вземания: от 106 269.11 лева главница по договор за кредит №BL7263/20.06.2007 г. ведно със законна лихва за забава върху тази част за периода
от 16.08.2016 г. до окончателното и
плащане; от 15.40 лева мораторна лихва и както и от сумата 102 269.11 лева
главница по договор за кредит №1190/30.09.2005 г. ведно със законната лихва за забава върху тази част за
периода от 16.08.2016 г. до
окончателното и плащане; както и в отхвърлителната част на диспозитива бъде
вписано, че исковете се отхвърлят изцяло по отношение на ищцата А.Т.Н., в
качеството й на солидарен длъжник и правоприемник на ЕТ „Алба - X- Х Н“, а в
качеството й на наследник на Х В Н, както и по отношение на ищците М.Х.Н. и Т.Х.Н.
отхвърля исковете за сумата до размера на съответния им наследствен дял.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: