Р Е Ш Е Н И Е
№ 725
гр. Русе, 16.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 22 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова
молба от Г.П.П. *** ЕАД, в която се твърди,
че по гр.д.№****/2009г. по описа на РС – Русе, ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество и е издаден изпълнителен лист за сумите от 1148,55лв. главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2006г. до 22.04.2009г. по 42
бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата от 06.07.2009г. до окончателното
изплащане, 164,69лв. лихва за забава от падежа на всяка фактура до
06.07.2009г., 28,26лв. разноски и 218,79лв. юрисконсултско възнаграждение по
гражданското дело. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
срещу ищеца изпълнително дело № ****от 2009г. по описа на ЧСИ И.Х.. Твърди се,
че по изпълнителното дело от 15.02.2010г. до 21.11.2011г. ищецът като длъжник е
внасял ежемесечни суми. На 07.03.2013г. била наложена възбрана на негов
недвижим имот. На 10.06.2014г. – запор на банковите му сметки, а на 18.04.2016г.
възбрана на 1/2 от поземлен имот в гр. Русе. От последното изпълнително
действие, а именно на 18.04.2016г. не били извършвани други изпълнителни
действия, с оглед на което вземането на ответника се явявало погасено по
давност на дата 18.04.2019г.
На основание на
изложеното се моли да бъде признато за установено, че ищецът Г.П.П. не дължи на
ответника „Топлофикация Русе“ ЕАД сумата от 1148,55 лв. главница,
представляваща част от общата сума, за която е издаден изпълнителният лист от
30.09.2009г. по гр.д. № **** от 2009г. на РС - Русе в полза на
"Топлофикация-Русе" ЕАД. Претендира се присъждане и на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост и основателност на предявеният
иск. Не се оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка относно вида и
датите, на които са извършвани
изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело. Твърди се, че
последното преди образуване на настоящото производство е прекратено от съдебния
изпълнител, както и че ответното дружество към края на 2019г. е отписало
счетоводно процесното задължение на ищеца като погасено по давност и не
претендира същото. По тези съображения се моли предявеният иск да бъде приет за
основателен, но в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски, тъй като са
налице и двете предвидени в чл. 78, ал. 2 ГПК основания, а именно: с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По гр.д.№ ****/2009г.
по описа на РС – Русе ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата
от 1148,55лв. главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2006г.
до 22.04.2009г. по 42 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата
от 06.07.2009г. до окончателното изплащане, 164,69лв. лихва за забава от падежа
на всяка фактура до 06.07.2009г., 28,26лв. разноски и 218,79лв. юрисконсултско
възнаграждение по гражданското дело, за които суми на 30.09.2009г. е издаден
изпълнителен лист, а за събирането им е образувано изпълнително дело № ****/2009г.
по описа на ЧСИ И.Х..
Няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че последното изпълнително
действие предприето срещу ищеца е на - 18.04.2016г. възбрана на 1/2 от поземлен
имот в гр. Русе.
С постановление от 25.09.2019г.
ЧСИ е прекратил изп. дело №****/2009г. на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.
Според представена
от ответното дружество справка по партидата на ищеца с обект ул. *************,
вземането по изп. лист от 30.09.2009г. по ч.гр.д.№****/2009г. по описа на РС –
Русе с главница в размер на 1148,55лв. е отписано от счетоводните регистри на
дружеството поради изтекла погасителна давност към дата 31.12.2019г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал.
1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - да оспори
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Т.е. предмет на
установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз
основа на което е предприето изпълнение. Според чл. 439, ал.
2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Доказателствената тежест за настъпване на
факти, които да предпоставят наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена
на оспорващия изпълнението.
В конкретният
случай страните по делото нямат спор относно погасяването по давност на
процесното вземане на ответното дружество, съответно и за основателността на
предявения иск. Спорен е единствено въпросът за дължимостта на разноските в
настоящото производство.
Съгласно чл. 78,
ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска разноските се възлагат върху ищеца. В случая безспорно по делото
се установява, че ответникът е направил признание на иска. На следващо място,
от данните по делото не може да се направи извода, че той е дал повод за
образуване на настоящото производство. Към момента на депозиране на исковата
молба от ищеца, образуваното срещу него изпълнително дело е било вече
прекратено поради неизвършването на две и повече години на изпълнителни
действия по него, включително това прекратяване е изрично обявено от съдебния
изпълнител с постановление. Няма данни да е образувано с издадения изпълнителен
лист ново изпълнително дело, или по какъвто и да е начин процесното вземане да
е претендирано от ищеца. В последния случай правата на ищеца биха били гарантирани
и от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването
на последващи извънсъдебни претенции, след като е направил възражение за изтекла
погасителна давност (за каквото няма данни да е направено извънсъдебно). Поради
това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК и направените
от ищеца разноски за настоящото производство следва да останат в негова тежест,
в който смисъл е и установената съдебна практика (Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., Определение № 338 от
18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г.)
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.П.П. ЕГН**********, с адрес *** не дължи на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„ТЕЦ Изток“ №1, представлявано от изп. директор Севдалин Желев сумата от 1148,55 лв. главница, представляваща
част от общата сума, за която е издаден изпълнителният лист от 30.09.2009г. по
гр.д. № **** от 2009г. по описа на РС - Рус, поради погасяване на вземането по
давност.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Районен
съдия: