№ 494
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Ралица Манолова
Дора З. Илиева
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора Л. Г. Д.
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100607833 по описа за 2024 година
Образувано е по постъпила въззивна жалба от името на подсъдимия К. А.,
чрез защитника му – адв. В. К., срещу Присъда от 30.09.2024г., постановена по
н.о.х.д. № 965 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, НО, 132 - ри
състав, с която подсъдимият А. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК и му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/ месеца,
чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от 3
/три/ години и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9
/девет/ месеца.
Подсъдимият е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сумата
от 270,72 лв., в полза на държавата, представляваща сторените в досъдебното
производство разноски; сума в размер на 100 лв. – по сметка на СРС,
представляваща разноски, направени в хода на съдебното производство, както
и, в случай че не изпълни доброволно в срок задължението си за плащане на
присъдените разноски – по 5 лв., за всеки служебно издаден изпълнителен
лист, на основание чл. 190, ал. 2 НПК.
Със същият акт другият подсъдим по делото - Д. А. е признат за невинен
и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 1 НК. Последният не
се е възползвал от правото си на въззивна жалба.
В депозираната от името на К. А. въззивна жалба и допълнително
писмено изложение защитата излага подробно съображенията си за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.
Поддържа се, че обжалваната присъда е постановена при липса на
1
доказателствена обезпеченост и почива на предположения, поради това, че
районният съд е пропуснал да обсъди констатираните съществени
противоречия в доказателствата. По тези причини, подсъдимият моли за
нейната отмяна и постановяването на нова такава – оправдателна по характер
или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
На следващо място, защитата, счита за неправилно извеждането на
квалифициращите признаци на деянието от обстоятелството на нанесена
телесна повреда, след като по обвинението на А. за нея, производството е
прекратено по давност. Във връзка с твърдяното закононарушение, защитата
счита, че липсват доказателства, обуславящи наличието на квалифициращите
признаци по чл. 325, ал. 2 НПК, поради което в условията на евентуалност
моли деянието, в което А. е обвинен да бъде преквалифицирано в
престъпление по основния състав и респективно да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
Доказателствени искания не са ангажирани от страна на защитата.
Настоящият съдебен състав в свое определение от 08.01.2025г., след
проверка на въпросите по чл. 327 НПК прецени, че присъдата е атакувана в
срок и е от категорията актове подлежащи на инстанционен контрол пред
въззивния съд по съответния ред, както и че за изясняване на обстоятелствата
от предмета на доказване по делото, не е необходимо провеждането на
въззивно съдебно следствие.
В проведеното открито съдебно заседание, подсъдимият Д. А. заяви, че не
желае да се присъедини към жалбата на съпроцесника си, съответно не взе
отношение по същество.
Подсъдимият К. А., чрез защитника си – адв. В. К. поддържа подробно
аргументираните във въззивната жалба възражения. Извън тях, поддържа, че
анализът на доказателствата, сторен от първия съд е едностранчив, с липса на
аргументация, защо приоритет е даден на една част от доказателствата за
сметка на други. Защитата се придържа към становището, че приобщената по
делото доказателствена съвкупност не съдържа данни за противоправно
поведение, квалифициращо се като такова по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а като
такова по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Поддържа, че криминализираното
поведение на А. не се отличавало с извънредна вулгарност и цинизъм,
доколкото било продиктувано от наличието на технически проблем в
автомобила, а конкретните изрази, употребени от подсъдимия, не се
отличавали с нещо над обичайното за софийските кръстовища. По тези
причини, от една страна счита, че А. следва да бъде освободен по реда на чл.
78а НК, а от друга насочва вниманието към липсата на мотиви, касателно
неправилната квалификация на деянието и евентуалното връщане на делото за
ново разглеждане.
Пред въззивният съд, представителят на държавното обвинение оспорва
въззивната жалба и претендира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда. Счита, че не се констатира нарушение на процесуалните правила при
провеждане на първоинстанционното производство. Поддържа, че
обвинението, повдигнато на А. е доказано по безспорен начин, а наложеното
му наказание е справедливо, поради което моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
2
В рамките на предоставената му последна дума, подсъдимият А.
поддържа, че осъждането му по основния състав е по - правилно.
Съдът като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото по отделно и в съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314
НПК, намира следното:
Въззивната жалба е постъпила в рамките на законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на ревизия съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност
установи сходна на възприетата от Софийски районен съд фактическа
обстановка, а именно:
Подсъдимият Д. А. А. е роден на ********* в гр. София. Същият е
българин, с българско гражданство, със средно образование. Трудово
ангажиран е и е неосъждан. Адресно регистриран е в гр. София, ул.
„*********.
Подсъдимият К. А. А. е роден на *********г., в гр. София. Същият е с
българска националност и гражданство, с висше образование и трудово
ангажиран. Адресно регистриран е в гр. София, ул. „*********. Семеен е и е
неосъждан.
Подсъдимият А. и подсъдимият А. били приятели. През есента на 2018г.,
А. управлявал лек автомобил марка „Порше“, модел „911 Турбо С“, с рег. №
*********, с червен цвят.
На 22.09.2018г., около 9:30ч., в гр. София, подсъдимият А. управлявал
гореописания автомобил по ул. „Иваница Данчев“ с посока на движение – към
ул. „Панорамен път“. Заедно с него, на пасажерската седалка на автомобила се
намирал и подсъдимият А..
По същото време, на същата улица и в същата лента за движение,
непосредствено зад управлявания от А. автомобил се движели: л.а., марка
„Мерцедес“, с врачанска регистрация, л.а., марка „Субару“ с рег. № *********
НС, управляван от свидетеля Б.Х., с пасажер – Й.П. и л.а „Фолсваген“, с рег.
№ *********, управляван от св. А.Х., с пасажер – св. Б.Ч..
При движението си по ул. „Иваница Данчев“, подс. А. непрестанно
спирал автомобила, без да подава светлинни сигнали за извършваната от него
маневра, което затруднявало движението на останалите автомобили,
намиращи се по пътя зад него.
На светофара на кръстовището на ул. „Иваница Данчев“ с ул. „Панорамен
път“, управляваният от А. л.а. „Порше“ спряло на червен сигнал на
светофарна уредба, изчаквайки, за да завие надясно – по ул. „Панорамен път“.
Когато обаче светнала зелена светлина, подсъдимият А. не потеглил
продължително време, което предизвикало останалите водачи да използват
звуковите уредби на автомобилите си. А. отново не потеглил, но през
отворения прозорец на вратата на шофьорското място, сигнализирал с ръка на
намиращия се зад него л.а. „Мерцедес“, с врачанска регистрация да го
заобиколи и му извикал „Давай, давай!“.
Водачът на л.а. „Мерцедес“ предприел заобикаляне на л.а. „Порше“, с цел
да продължи пътя си надясно по ул. „Панорамен път“, но непосредствено
преди да навлезе по нея, в момента, в който двата автомобила се изравнили
успоредно, подсъдимият А. рязко потеглил и не му дал възможност да
3
довърши маневрата си.
Платното за движението по ул. „Панорамен път“ било с по една лента за
движение във всяка посока.
Продължавайки движението си по ул. „Панорамен път“, подсъдимият А.
отново, без да сигнализира за това, намалил скоростта си на движение, поради
което, шофьорът на л.а. „Мерцедес“, отново направил опит да го изпревари.
Отново в момента, в който двата автомобила се изравнили, подсъдимият А.
ускорил движението на л.а. „Порше“, така че да не позволи на водачът на л.а.
„Мерцедес“ да го заобиколи.
Още няколко пъти подсъдимият А. намалял скоростта на движение и
сигнализирал на намиращия се зад него водач на л.а. Мерцедес да го
изпревари, а впоследствие, след започване на маневрата от страна на
изпреварващият водач, потеглял рязко, като по този начин попречвал на
автомобила да го заобиколи. При тази ситуация водачът на л.а. „Мерцедес“ се
отказал от извършване на маневрата и се върнал в лентата за движение, като
се престроил зад л.а. „Фолксваген“, управляван от св. Х..
Подсъдимият А. обаче продължил да спира и да намаля рязко скоростта
си на движение без предупреждение, затруднявайки движението на
автомобилите зад него, поради което, намиращият се вече зад него свидетел
Б.Х., с управлявания от него л.а. „Субару“, решил на свой ред да заобиколи
автомобила, управляван от А.. В момента, в който св. Б.Х. се изравнил
успоредно с л.а. „Порше“, подсъдимият А. рязко потеглил и не дал
възможност на свидетеля да завърши маневрата си. Тази ситуация се
повторила няколко пъти, като при последният случай, управляваният от св.
Б.Х. автомобил, марка „Субару“, останал блокиран в лентата за насрещно
движение, тъй като не успял нито да заобиколи лекия автомобил, управляван
от подсъдимия А., поради рязкото му ускоряване, целящо да му попречи да
стори това, нито да се престрои обратно зад него. Наложило се да спре в
лентата за насрещно движение, тъй като в нея се появили насрещно движещи
се автомобили.
А. също спрял управлявания от него л.а. „Порше“ успоредно на л.а.
„Субару“, въпреки, че нямало пречки да продължи движението си в своята
лента, което довело до блокиране на движението по ул. „Панорамен път“ и в
двете посоки.
Пасажерът от л.а. „Субару“ – св. Й.П. свалила прозореца на дясна предна
врата и попитала подсъдимия какъв е проблема. А. се изплюл през прозорец
върху Й.П. и започнал да вика към св. Б.Х. и Й.П., „Некролог!“, „Пенсии“,
„Дъртаци“, „Сега ще видите!“, „Ей сега ще ви оправя!“
След като А. не потеглял, св. А.Х. слязъл от управлявания от него л.а.
„Фолксваген“, който вече се намирал непосредствено зад л.а. „Порше“. От
автомобила слязла и св. Ч. и извадила мобилния си телефон, за да заснеме
ситуацията. Св. А.Х. се приближил до прозореца на шофьорската седалка на
л.а. „Порше“ и попитал подсъдимия А., какъв е проблема, защо пречи на
останалите водачи да се движат и непрекъснато спира и го подканил да тръгва.
Подсъдимият А. му се развикал да изчезва, че ще го пребие, което накарало
св. Х. да се върне обратно в автомобила си.
След като Х. се прибрал в л.а. Фолксваген, подсъдимият, излязъл от
автомобила си и с ръце започнал да клати л.а. „Субару“, като го и ударил.
Накрая, заповедно казал на св. Б.Х. „Ти минавай!“
4
После се насочил към намиращият се във л.а. „Фолксваген“ А.Х. и му
повторил няколко пъти: „Абе балък, какво ми заекваш“, „Ще ви смачкам!“
отворил лявата врата на шофьорското място и нанесъл удар с ръка по лицето и
рамото на св. А.Х. и го изритал в левия крак. В този момент, св. Ч.
заобиколила автомобила, насочвайки се към лявата му половина, за да заснеме
проявата на А. и да му попречи да продължи с нанасянето на удари върху Х..
В този момент се появил подсъдимият А., изтръгнал телефона от ръката на Ч.
и го изхвърлил зад оградата на един от дворовете на близките къщи.
Подсъдимите А. и А. се върнали в л.а. „Порше“, с рег. № ********* и
продължили движението си в посока кв. „Княжево“.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие
по общия ред, в рамките на което е събрал както непосредствено, така и чрез
приобщаването по предвидения в НПК ред следните доказателства: гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите: А.Х.,
непосредствено пред СРС – л. 61 и приобщените от досъдебното
производство, на основание чл. 281, ал. 4 , л. 10, л. 57 - 58 ДП; на Б. Х.а,
непосредствено пред СРС и приобщените по реда на 281, ал. 4 НПК от ДП на
л. 13 и л. 24 ДП; на Б.Х., л. 64 – непосредствено пред СРС и приобщените от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 НПК от л. 76-77 НПК; на
В. З., непосредствено пред СРС на л. 64 и приобщените от досъдебното
производство от л. 6 ДП, на И.И., непосредствено пред СРС /л. 66/ както и от
обясненията на подсъдимия А. и на подсъдимия А., изложени непосредствено
пред първоинстанционния съдебен състав; писмените доказателства:
Справки съдимост л. 27, л. 30 СП, л. 79, 82 ДП, Справка картон водач – л. 84 и
сл. СП; л. 46, 48, 61, 63 ДП, Справка от КАТ за регистрация на МПС; Писмени
доказателствени средства: Протокол за разпознаване на лица и предмети /л.
23/, /л.37/, /л. 40/, Протокол за доброволно предаване, л. 44, Способи за
проверка на доказателства: Видео-техническа експертиза, л. 69 ДП;
Съдебно-медицинска експертиза /л. 79 и сл./ Лицево-идентификационна
експертиза /л. 76 и сл./ Веществени доказателствени средства: фото-
снимки и компакдиск.
При извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд
не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не
са допуснати логически грешки при обсъждането им. Настоящият съдебен
състав констатира, че първата инстанция е изложила конкретните си
съображения кои доказателства кредитира и кои не, както и причините за това,
противно на вижданията на защитата. При установяване на фактите по делото
първият съд не се е произнесъл извън фактическите твърдения в обвинителния
акт, не е приел за установена различна фактология досежно главния факт,
който подлежи на установяване в процеса от гледна точка на съществените
елементи на деянието - дата, място, съдържание, участието на подсъдимия в
същото, като се е произнесъл съответно по обвинението, за което подсъдимият
е предаден на съд. В този смисъл, не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, което да ограничава правото на подсъдимия, поради
което въззивният съд намери тези възражения на защитата за неоснователни.
Проверката на доказателствения анализ сочи, че първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като противно на доводите на
5
защитата, е извършил коректен анализ на събраните по делото доказателства,
изяснявайки точния им смисъл без да допусне превратното им тълкуване.
Като бъде съобразено, че въззивният съд споделя фактите, установени от
първата инстанция, то по аналогичен начин стои въпросът и с извършения
доказателствен анализ, който намира да е направен в съответствие с правилата
на формалната логика.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав,
обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на
съдебния акт, следва също да разгледа всички въпроси, отнесени до
правилността на присъдата, предвид необходимостта да даде отговор на
твърде общите възражения на защитата, че осъдителната присъда почива на
предположеня.
Софийски градски съд, аналогично на районния съд, ползва с доверие
всички приобщени гласни доказателствени средства относно времето и
мястото, на което са се намирали свидетелите и двамата подсъдими по време
на инкриминираното деяние, фактът, че подсъдимият е управлявал червен на
цвят л.а. „Порше“ с рег. № *********, който непрестанно е спирал и намалял
скоростта си на движение, блокирането на двете ленти за движение и
възникналия конфликт, доколкото по отношение на тези факти
доказателствените източници са еднопосочни, последователни и
взаимодопълващи се, поради което правилно в ревизирания акт са отделени
като непротиворечиви и изяснени.
Всъщност, както правилно е посочено от първата инстанция, спорът в
настоящото производство е основно фокусиран върху обстоятелствата
касаещи причините за поведението на подсъдимия А. при управлението
на процесния автомобил и конкретното съдържание на ситуацията, след
преустановяване на движението и в двете посоки на движение по ул.
„Панорамен път“.
От съвкупния прочит на гласните доказателствени средства е видно, че
всеки един от разпитаните от първия съд свидетели, излага свои преки
възприятия за част от релевантните към предмета на доказване факти, а в
друга своя част, свидетелските показания, съпоставени помежду си, служат
като косвен способ за проверка на достоверността на изложеното от
останалите свидетели. Правилно районният съд е възприел и е поставил в
основата на изводите си по фактите показанията на свидетелите А.Х., Б.Ч.,
Б.Х., В. З. и И.И., включително част от тях и приобщените по реда на чл. 281.
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд, също както и районният, намира тези
доказателствени източници за логични, последователни и подробни, поради
което правилно за ползвани с доверие. Извършване на съвкупна преценка на
тези доказателствени източници позволява да бъде формирана една логична,
безпротиворечива, обективна и изчерпателна картина досежно процесното
деяние, поради което настоящият състав намира доводите на защитата,
касаещи липса на доказателствена обезпеченост за несъстоятелни.
От посочените гласни доказателствени средства районният съд правилно
е съобразил, че се установяват обстоятелствата, касаещи целенасочеността на
нетипичното движение на управлявания от подсъдимия л.а. „Порше“,
конкретните проявления на хулиганското му поведение, конкретните изрази,
използвани по отношение на намиращите се на местопроизшествието лица.
Независимо от различната си позиция, от която свидетелите са имали
6
възможността да възприемат поведението на подсъдимия, всички те са
еднопосочни в това, че спирането, намаляването на скоростта и рязкото
потегляне на л.а. „Порше“ се е дължало на нарочното поведение на
неговия водач. Последното, изводимо най – вече от показанията на
свидетелите А.Х., Б.Ч., Б.Х. и И.И., които еднопосочна са възприели, че
подсъдимият е приканвал, намиращите се зад него автомобили да го
заобикалят, като в момента, в който те се изравнявали успоредно с неговия
автомобил, той потеглял рязко, препречвайки им възможността да довършват
маневрата си. Еднопосочни са и в твърденията си, че това поведение от
страна на А. е извършено многократно, по отношение на два различни
автомобила – марка „Мерцедес“, с врачанска регистрация и марка „Субару“,
управляван от св. Б.Х., както и че същото това поведение, накрая е принудило
св. Б.Х. да спре в лентата за насрещно движение, за да предотврати
настъпването на пътнотранспортно произшествие с движещите се в нея
автомобили, поради това, че подс. А. е блокирал възможността му да го
заобиколи и да се прибере безопасно в собствената си лента на движение, след
като с поведението си /спиране и намаляне на скоростта/ го е предизвикал към
предприемане на маневрата.
От показанията на св. Б.Х. е изводимо и последващото поведение на А.,
като районният съд е положил необходимите усилия да преодолее липсата на
спомен у свидетеля, дължаща се на значителния период от време, изминал от
датата на деянието, до датата на разпита му пред първата инстанция,
посредством приобщаването по надлежния ред на показанията му от
досъдебното производство, които свидетелят поддържа. От същите по ясен
начин се извежда точното съдържание на изразите отправени от А. към
Б.Х. и Й.П., както и демонстративното изплюване в лицето на
последната.
Тези обстоятелства, районният съд е възприел за достоверни, освен на
база показанията на свидетеля очевидец Б.Х., а и след съпоставката им с
останалите гласни доказателствени средства в контекста на свидетелските
показания на А.Х. и Б.Ч., които предвид конкретната си позиция в
пространството, макар да не са чули непосредствено съдържанието на
разговора, пряко са възприели наличието на такъв между А. от една страна и
възрастния водач и съпругата му в автомобил „Субару“. От свидетелските
показания на Б.Х., се установява още и че след като слязал от автомобила си,
подсъдимият, започнал да клати лекия автомобил, в който се намирали Б.Х. и
Й.П. и го ударил с ръка, както и че заповедно им е разрешил, те да преминат
през образувалото се задръстване и в двете платна.
Последващото поведение на А., отварянето на шофьорската врата на л.а.
„Фолксваген“, нанасянето на удари по св. А.Х., изразите, употребени спрямо
него, правилно районният съд е извел от свидетелските показания на самия Х.
– както приобщените непосредствено в хода на съдебното следствие, така и
приобщените от досъдебното производство и от изложеното от св. Ч.,
намираща се в непосредствена близост. Тези два доказателствени източника
детайлно и подробно описват поведението на А.. Доколкото обаче, същите
могат да бъдат счетени за условно заинтересовани от изхода на делото,
районният съд е преценил достоверността им, съпоставяйки ги спрямо
свидетелските показания на И. и З., за които правилно е съобразено, че няма
никаква причина да се считат за заинтересовани. Свидетелят И., в качеството
си на пешеходец - наблюдател, макар да не е имал възможността пряко да
7
възприеме нанасянето на удари, лично и непосредствено е възприел, че
шофьорът на л.а. „Порше“ се надвесил над намиращия се непосредствено
зад него автомобил, а впоследствие – непосредствено след края на ситуация е
научил от намиращите се на местопроизшествието наблюдатели, че шофьорът
му е нанесъл удари на св. Х.. В непосредствена близост до
местопроизшествието се е намирал св. И., който пряко е възприел,
осъществените от подсъдимия замахвания към свидетеля А.Х., макар да
не е видял самите удари. Възприел е и част от заканите, употребени от
подсъдимия спрямо А.Х.. Вследствие на така направената съвкупна преценка
на доказателствените източници, правилно районният съд ги е ценил като
достоверни.
Неоснователни са възраженията на защитата за едностранчивост на
доказателствения анализ, застъпен в ревизирания акт. Видно от мотивите,
особено внимание е отделено на изясняването на основните противоречия в
гласните доказателствени източници, с оглед на обясненията, дадени от
подсъдимите. Крайният извод на районния съд да не се довери на обясненията
на А. и А. не е произволен, а е съобразен с особения характер на обясненията
на подсъдим – като доказателствено средство и като проявление на правото на
защита. Съобразен е още и при съпоставката им с единствените напълно
независими доказателствени източници – показанията на свидетелите З. и И.,
които са били случайни наблюдатели – пешеходци, нямащи никакво
отношение нито към създалата се ситуация, нито към крайният изход на
делото, се констатира противоречие с обясненията на подсъдимите.
Според независимите свидетели очевидци подсъдимият А. целенасочено
е засичал други автомобили, намалявал е скоростта си на движение, за да ги
провокира да го заобикалят, след което е потеглял рязко, за да попречи на
заобикалянето им. Св. И. лично е възприел и замахването на подсъдимия А.
към св. А.Х..
От друга страна, районният съд е извършил и самостоятелна преценка на
достоверността на изложеното от подсъдимите за наличието на техническа
неизправност спрямо правилата на формалната логика, вследствие на което е
достигнал до верни изводи, че обясненията им не звучат правдиво, с оглед на
конкретно предприетото поведение. За пълнота следва да се посочи, че
твърденията на подсъдимия за „рестартиране на автомобила“, сами по себе си
всъщност не обясняват избора на водача да не позволява на заобикалящите го
автомобили да довършат вече започнатите си маневри, тъй като, както
правилно е съобразил и районният съд, в случай на добросъвестност в
поведението на подсъдимия, логично би било да пропусне останалите
автомобили, вместо с поведението си да създава предпоставки за пътно-
транспортни произшествия. Споделят се и изводите, че фактът на рязкото
потегляне на л.а. „Порше“ е бил свързан с наличието на успореден на него,
заобикалящ го автомобил, което само по себе си свидетелства за
целенасоченост на поведението на подс. А., а не за наличието на авария.
На следващо място, противоречие в гласните доказателствени средства,
въззивният съд съзря и по отношение на обстоятелството, кое точно е лице е
взело телефона, с който Ч. е заснела противообществената проява и го е
изхвърлило. Така всички свидетели освен Ч., която се е намирала твърде
близко до извършителят на това действие, за да го възприеме, са категорични,
че действието е извършено от подсъдимия А.. Единствено подсъдимия А.
твърди, че той лично е възможно да е изхвърлил мобилния телефон. По
8
отношение на това обстоятелство са налице противоречия дори между
обясненията на двамата подсъдими, доколкото А. твърди, че нямал
наблюдения някой да е хвърлял телефона изобщо.
По тези причини, а и като бъде съобразена двойнствената природа на
обясненията на подсъдимите, правилно, районният съд е дал приоритет на
свидетелските показания, като е приел, че телефонът е издърпан от ръката на
Ч. и изхвърлен от подсъдимия А..
Заключението на приобщените Съдебно-медицинска експертиза и Видео-
техническа експертиза, в контекста на прекратено производство за
обвинението в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130,
ал. 2 НК, служи като косвен способ за проверка на свидетелските показания на
А.Х., Б.Ч., И.И. и В. З., според които подсъдимият А. е нанесъл удари на св.
А.Х..
Правилно е съобразено на следващо място, че от извършената Лицево-
идентификационна експертиза, по безспорен начин се извежда, че именно А. е
шофьорът, управлявал л.а „Порше“ с рег. № *********, което обстоятелство
не се оспорва от страните. Аналогична е позицията и по отношение на
приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени средства –
Протоколи за разпознаване на лица, които макар да са годни и относими
доказателствени източници, по същество не допринасят за съществено
изясняване на фактическата обстановка по делото, тъй като самоличността на
лицето, управлявало л.а. „Порше“, с рег. № ********* не се отрича от
подсъдимия А..
При описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за
квалификацията на престъплението, за което подсъдимият А. следва да понесе
наказателна отговорност. От събраните по делото доказателствени материали,
анализирани поотделно и в тяхното единство, по непротиворечив начин се
установява, че подсъдимият К. А., е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна, по един категоричен и неподлежащ на съмнение
начин е установено, че на 22.09.2018г., около 9:30 ч., в гр. София, в района на
светофарната уредба на кръстовището на ул. „Иваница Данчев“ и ул.
„Панорамен път“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Порше“, модел „911 Турбо С“, с рег. № *********, К. А. е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: без наличието на
личен мотив и на публично място, предизвикал другите участници в
движението да го изпреварят, като им отправял жестове с ръка и викал:
„Давай, давай!“, а след това ги засичал с автомобила си, като без причина
затруднявал движението им и създавал предпоставки за възникване на пътно-
транспортно произшествие, спирал и потеглял с автомобила си на зелена
светлина на светофарната уредба, спирал автомобила си на средата на пътното
платно и не позволявал на намиращите се зад него автомобили да го
изпреварят, нанасял удари с юмрук по лек автомобил марка „Субару“, с рег. №
********* НС, като се изплюл в лицето на пътничката в него – Й.П., държал
се грубо и арогантно с останалите водачи на моторни превозни средства, като
им отправял обиди и заплахи, а именно: „Ще ви смачкам!, Какво ми заекваш
бе, балък!“, „Некролог!“, „Пенсии!“, „Дъртаци!“, „Сега ще видите!“, „Ей сега
ще ви оправя!“ и деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост.
9
Така посочените действия безспорно покриват всички признаци на
вмененото му престъпление от обективна страна.
Подсъдимия А., демонстративно спирал автомобила си, не потеглял на
зелена светофарен сигнал, като по този начин, препречвал възможността за
движение на намиращите се зад него автомобили, давал им сигнали да го
заобикалят, а впоследствие, в момента, в който се изравнявали с него,
демонстративно рязко потеглял и ги блокирал в лентата за насрещно
движение. Това поведение повторил многократно, като накрая, не оставил
друг избор за водача на л.а. „Субару“ освен да спре в лентата за насрещно
движение, за да предотврати сблъсък с движещите се в нея автомобили.
Подсъдимият също спрял автомобила си, макар за него да нямало пречка да
продължи движението в собствената си лента, като по този начин
демонстративно блокирал движението във всички посоки. След като
многократно създал предпоставки за настъпването на пътнотранспортно
произшествие, подсъдимият започнал да отправя обиди към св. Б.Х. и Й.П.,
като заплюл последната в лицето, след което започнал да клати и ударил с
ръка автомобила, в който се намирали свидетелите. След като приключил с
демонстрацията на превъзходство над св. Б.Х. и Й.П. на тях позволил да
тръгнат.
Поведението му, обаче, не се изчерпило с това, а на следващо място
пристъпил към действия на физическа саморазправа със св. А.Х. като
отворил врата на автомобила му и му нанесъл удари, още докато свидетелят
се намирал в него.
За настоящия състав няма съмнение, че тези действия на А. са
непристойни, извършени са на публично място, пред множество граждани и
с потенциалната възможност да бъдат възприети от неопределяем кръг други
лица и изцяло в разрез с нормалните установени отношения между
членовете на обществото, които се основават на нравствеността и морала. С
действията си, подсъдимият е демонстрирал както явното си незачитане на
личността към св. Б.Х., Й.П., св. А.Х., така и към обществото като цяло –
блокирайки и двете ленти за движение, изцяло поставяйки собствените
си нужди за саморазправа, пред обществения ред за движение –
приложим за всички участници в движението по пътищата,
скандализирайки освен останалите водачи на МПС и някои граждани
пешеходци.
Видно от конкретиката на настоящия казус е налице изключително
арогантно поведение на подсъдимия, към всеки един участник в движението,
намиращ се на местопроизшествието, който останал блокиран на пътя,
единствено защото, А. решил, че движението ще се осъществява по негово
усмотрение, което настоящия състав преценява като демонстрация против
обществения ред и изразяване на явно неуважение.
Разпоредбата на чл. 325 НК обаче изисква не само непристойно
поведение, буйство, скарване и сбиване, но и реално засягане на
обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушение на
обществения ред. Преценявайки цялостното поведение на подсъдимия,
правилно районният съд е съобразил, че то се субсумира в признаците на
престъпление по чл. 325 НК.
Въззивният съд споделя изводите, че в процесния случай, се констатира
наличието и на квалифициращите признаци по смисъла на ал. 2 на чл. 325 НК.
10
А. е извършил с множество отделни действия, всяко едно от тях в разрез с
установения ред и норми за нормално общуване в обществото, като
отделните му действия се наслагват, формирайки едно цялостно
поведение, отличаващо се с особена дързост. Подсъдимият освен, че е целял
да изяви себе си, да покаже на останалите водачи, преминаващи по ул.
„Панорамен път“, че движението по улицата, ще се извършва както той
поиска, че по улицата ще премине, този, на когото той позволи, без да има
кой да го възпре и че ще настъпят неблагоприятни последствия, за тези, които
не се подчинят.
Цялостното му поведение и действия са били изключително дръзки,
провокативни и демонстративни, насочени към изявяване по недвусмислен
начин усещането му за превъзходство. Демонстрирал е чрез действията си, че
не зачита както неприкосновеността на отделната личност, така и
установените норми и правила за движение, грубо скандализирайки, както
останалите водачи на намиращите се вблизост МПС, така и техните спътници,
така и обикновените пешеходци и живущите от близките къщи,
демонстрирайки пред тях наглото си, безцеремонно и грубо поведение, с което
явно е изявил усещането си за безнаказаност. Тази демонстрацията на лично
превъзходство на подсъдимия не е изразена с еднократно действия, а е
проявена в продължителен период от време, в който той очевидно е
демонстрирал, че установените правила за благоприличие, очевидно не важат
за него, поради което правилно е съобразено, че поведението му се откроява с
изключителна дързост.
Правилно е съобразил районният съд, че в процесния случай,
осъщественото от подсъдимия се отличава и с изключителен цинизъм.
Отправените от подсъдимия реплики и закани, макар районният съд да не е
отчел като отличаващи се с извънредна вулгарност, преценени съвкупно с
множеството му други прояви – изплюване в лицето на Й. П.а, нанасянето
на удари над св. А.Х., повод за които са станали субективните представи на
А., че никой няма право да му отправя забележки за непреваморното му
движение по пътищата, поставяйки личната си потребност за саморазправа с
А.Х., над личната телесна неприкосновеност, демонстрацията на
властническо отношение по повод организацията на движение дават
цялостен облик на деянието като особено нагло и безсрамно, грубо
нарушаващо нравствените принципи и чувства на гражданите. Последното,
правилно е съобразено и с обстоятелството, че продължителното
поведение на подсъдимия, многократно е създавало потенциална
опасност от настъпването на пътнотранспортно произшествие и то не
за себе си, а за другите водачи на МПС, което поведение само по себе си е
израз на особено нагло нарушаване на нравствените принципи относно
съобразяване благополучието и здравето на останалите участници в
движението.
По тези причини, деянието на подсъдимия не може да покрие единствено
съставомерните признаци на чл. 325, ал. 1 НК, противно на доводите на
защитата, тъй като видно от конкретно установените обстоятелства, А. не се е
задоволил само с неправомерно движение по пътищата, а е блокирал
движението по цялото пътно платно, след което е продължил с други действия
– изплюл се е в лицето на Й. П., удрял и клатил е лекия автомобил „Субару“,
нанесъл е удари на св. А.Х. и през цялото време е обиждал и се е заканвал. По
същите причини, този състав на въззивният съд не може да сподели
11
виждането на защитата, че гореописаното поведение „не се отличава от
типичното за софийските кръстовища“.
Безспорно се установява и наличието на специалният квалифициращ
признак на ал. 3 на чл. 325 НК. От възприетата фактическа обстановка, е
видно, че подсъдимият е извършил следните действия: не е потеглил
умишлено на зелен светлинен сигнал на светофарната уредба, дал е знак да
бъде заобиколен, в момента, в който това заобикаляне е било предприето е
блокирал изпреварващият автомобил в лентата за насрещно движение, в
последствие и сторил същото и по отношение на друг, различен автомобил,
няколко пъти, като при последния път, този автомобил се е наложило да спре в
лентата за насрещно движение, за да не настъпи удар с движещите се в нея
автомобили, блокирайки движението по нея, подсъдимият демонстративно
сам е спрял в своята лента, препречвайки движението и на движещите се зад
него автомобили, след което е напуснал автомобила си е нанесъл удар на
намиращият се в собствения си автомобил друг шофьор. Всички гореописани
действия са извършени по време на управление на лек автомобил. В случая,
налице е функционална връзка между действията, които грубо
нарушават обществения ред и управлението на МПС.
Правилно е съобразено и наличието на специалния хулигански мотив – с
цел да изяви себе си, А. е предприел едно продължително непристойно, грубо
нарушаващо обществения ред и нагло поведение, поставило в опасност
здравето и живота на другите участници в движението, демонстрирайки
субективното си възприятие, че последният не е обвързан от обществените
норми и се отнася се превъзходство над останалите членове на обществото,
обвързани от тях.
В отговор на възражението на защитата, касаещо преценката на
нанесените на А.Х. удари, въззивният съд счете за нужно да посочи следното:
Хулиганските действия по чл. 325 НК, обикновено се осъществяват в
идеална съвкупност с други престъпления, включително посегателства
срещу телесната неприкосновеност /какъвто е настоящия случай/.
Следователно, в рамките на настоящата конкретика, подсъдимият А., чрез
действието си по нанасяне на удари, от една страна е причинил лека телесна
повреда по хулигански подбуди, за което престъпления – наказателното
преследване е изключено по давност. От друга страна, чрез същите тези
действия е обективирал бруталната си демонстрация на неуважение към
личността на св. А.Х., в контекста на престъпление по чл. 325 НК.
По тези причини, след като с едно и също поведение, подсъдимият е
осъществил два различни престъпни състава, за един от които наказателното
преследване е изключено по давност, първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на материалния закон, извличайки квалифициращи признаци на
деянието, с оглед на нанесените удари, доколкото същите са част от
хулиганската проява на А..
Правилно районният съд е съобразил, че А. е извършил
инкриминираното деяние при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че поведението му е в един изключително груб разрез с
общоприетите правила за поведение при управление на МПС, че е
недопустимо подобно грубо незачитане на личността на гражданите,
предвиждал е демонстрацията на превъзходство над обществените правила и е
целял именно нея.
12
Въззивната инстанция намери, че определеното с присъдата на
първоинстанционния съд наказание на подсъдимия А. за извършено от него
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2 НК, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода до 5 години и лишаване от право да управлява
МПС е законосъобразно и справедливо. При индивидуализация на
наказанието, първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват
отегчаващи обстоятелства и са налице следните смекчаващи: чисто съдебно
минало и изминалия не малък период от време от датата на деянието, до
постановяване на първоинстанционната присъда /близо шест години/, което не
може да бъде вменено във вина на подсъдимия. Отчитайки това,
първостепенният съд правилно е определил на подсъдимия за това
престъпление, наказание при условията на чл. 54 НК, ориентирано към
минималния размер, а именно 9 /девет/ месеца лишаване от свобода.
Въззивната инстанция намира така определеното наказание за съответно на
установената обществена опасност на деянието и на дееца, на наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства и на целите, визирани в чл. 36 НК.
Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелста, които да налагат приложението на чл. 55 НК.
Правилна е и преценката, че за постигане на целите, визирани в чл. 36
НК, срокът на наказанието, определено по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, вр. чл. 325,
ал. 3 НК, не следва да надвишава срока на наложеното наказание „Лишаване
от свобода“.
В конкретния случай са налице предпоставките за приложение на
института на отлагане изтърпяването на наложеното наказание, намерил
регламентация в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Чистото съдебно минало на
дееца и размерът на наложеното наказание /ненадвишаващо три години/
очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма.
Правилно е преценено, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимият
не се налага същият да бъде изолиран от обществото, чрез постановяване на
ефективно изтърпяване на така определеното наказание "Лишаване от
свобода". Срокът от 3 /три/ години представлява гаранция на опасността
подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, в случай на
последващи престъпни прояви, което ще му въздейства в достатъчна степен
възпиращо и предупредително. За да се изпълнят целите на специалната и
генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на
въздействие от по-интензивен вип, чрез въдворяването на А. в място за
лишаване от свобода и откъсването му от обичайната социална среда.
Предвид крайният изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 1 НПК, законосъобразно направените по делото разноски са
възложени в тежест на подсъдимия.
Доколкото, при извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна
служебна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменение или отмяна, а предвид и липсата на нарочно
искане за ревизия в оправдателната й част – по отношение на другия
подсъдим - А., съобразно забраната за влошаване на положението на
подсъдимия, въззивният съд прецени, че ревизираният акт следва да бъде
потвърден вцялост.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338
НПК, Софийски градски съд, НО, VI-ти въззивен състав
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 30.09.2024г., постановена по
н.о.х.д. № 965 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, НО, 132 - ри
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14