№ 36
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260011 от 26.02.2021 г., постановено по гр. д. №
1939/2019 г. по описа на РС - гр. Б., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за
установено по отношение на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, че ищецът Г. Н. Н. с ЕГН:
********** от гр. Б. не дължи за консумирана от нея елекрическа енергия
сумата в размер на 146,75 лева, посочена във фактура № ********** от
30.10.2019 г. по Констативен протокол № 1023068 от 25.07.2019 г. на „ЧЕЗ
Р.Б.” АД, представляваща вземане за коригирана, неточно измерена
електрическа енергия за периода от 25.04.2019 г. до 25.07.2019 г. на обект на
снабдяване – къща, находяща се гр. Б., ул. „Х.А.“ № 30, с клиентски №
530001171793. Отхвърлени са исковете на Г. Н. Н. от гр. Б. срещу „ЧЕЗ Р.Б.”
АД, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
Г. Н. Н. не дължи сумата в размер на 886, 55 лева, посочена във фактура №
********** от 30.10.2019 г. по Констативен протокол № 1023068 от
25.07.2019 г. на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, както и че не дължи сумата от 24,00 лева по
фактура № ********** от 30.10.2019 г. за разходи за проверка на електромер
1
ГДМУ, както не дължи и сумата от 30, 00 лева по фактура № ********** от
30.10.2019 г. за разходи за проверка на електромер ЕРП, тъй като проверката
не е поискана от нея, като неоснователни.С постановеното решение на ищеца
и ответника са присъдени разноски по съразмерност.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца Г. Н. Н., чрез адв. Я. с доводи за неправилност
и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в отхвърлителните
части. Позовава се на издадената Лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., според която „ЧЕЗ Р.Б.” АД има право
единствено и само да извършва дейност по разпределение на електрическа
енергия, в съответствие и с разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от Закона за
енергетиката. Излага, че в този смисъл за „ЧЕЗ Р.Б.” АД е налице забрана да
търгува с ел. енергия. Отделно от това посочва, че изчислението по
корекцията е неправилно и не следва да се изчислява за три месеца от
25.04.2019 г. до 25.07.2019 г., а да се вземе за база период не по-дълъг от 30
дни. Твърди, че ел. таблого е затворено, заключено с масивни железни шини,
вратата му е свързана със СОТ и при нерегламентирано отваряне се получава
сигнал към съответната охранителна фирма, която реагира веднага, поради
което е невъзможно да се осъществи такава намеса. По тези съображения се
прави искане за отмяна на решението в отхвърлителните части и за
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който предявените искове
се уважат. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „ЧЕЗ Р.Б.” АД не е
депозирала отговор.
Срещу постановеното решение в уважените части е депозирана
въззивна жалба от „ЧЕЗ Р.Б.” АД, чрез юрк. Т. с доводи за
незаконосъобразност и неправилност. Позовава се на Споразумителен
протокол от 03.12.2019 г., в който изрично е записано, че потребителят
признава задължението си по фактура № 3245098/30.10.2019 г. Прави искане
за отмяна на първоистанционното решение в частите, в които исковете са
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Г. Н. Н., чрез адв.
Х.Я. е депозирала отговор, с който оспорва жалбата на „ЧЕЗ Р.Б.” АД по
2
подробно изложени съображения. Навежда твърдения, че споразумение от
03.12.2019 г. е нищожно, поради противоречие със закона и добрите нрави.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното.
Предявен е за разглеждане отрицателен установителeн иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване недължимост на сумата
1033,30 лева, посочена във фактура № ********** от 30.10.2019 г. по
Констативен протокол № 1023068 от 25.07.2019 г. на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, за
периода от 25.04.2019 г. до 25.07.2019 г., сумата от 24 лева по фактура №
********** от 30.10.2019 г. за разходи за проверка на електромер ГДМУ и
сумата от 30 лева по фактура № ********** от 30.10.2019 г. за разходи за
проверка на електромер ЕРП, тъй като проверката не е поискана от ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на
възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът
следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при
отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че
спорното право е възникнало - в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно облигационно отношение между страните по
договор за продажба на електрическа енергия; че е налице основание за
преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването
на доставените количества електроенергия, довела до неправилното й
3
измерване или неизмерване; както и че е спазил установените в нормативните
актове и между страните процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по
тълк. дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
За да отхвърли иска в една част РС-Б. е приел, че ищецът е ползвател на
мрежата, която доставя електрическа енергия. За извършената проверка е
съставен констативен протокол, който е подписан от представител на
оператора на мрежата и от свидетел, който не е служител на оператора,
поради отсъствие на потребителя по време на проверката.При проверката е
било установено, че е нарушена пломбата на големия капак на електромера,
пломбата на капачката на клемния блок, за което същият е демонтиран и е
заявен за метрологична експертиза в БИМ.За корекцията са изпратени писма
до титуляра от 26.07.2019 г. и от 24.10.2019 г., с които е уведомен за
извършената проверка.
Според РС-Б. приложими са Првилата за измерване на количеството ел.
енергия, издадени от Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране, обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. Според чл. 56, ал. 1, 2
ПИКЕЕ /2019 г/ титуляр на вземането по корекцията е операторът на
електроразпределителната мрежа, а ответникът е именно такова лице. Прието
е, че е спазен реда на ПИКЕЕ /2019 г /. Изчисленията на стойността на
корекцията по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ са съобразно приетото заключение на в.л.
Мариетка Боджакова.
Настоящият състав намира, че решението на РС-Б. е неправилно.
Основателни са възраженията на жалбоподателя Г.Н., че ответното дружество
не е материално-правно легитимирано за процесното вземане за корекция.
Дейностите по разпределение на електрическа енергия и експлоатация
на електроразпределителните мрежи (извършвано от операторите–
4
собственици на мрежите), и по продажба на електрическа енергия
(извършвано от крайния снабдител, търговеца на електрическа енергия или
доставчика от последна инстанция) са услуги от обществен интерес (чл. 88,
ал. 2 и чл. 94а ал. 2 ЗЕ), осъществявани от лица, на които е издаден лиценз за
това. Преносът и продажбата на електрическа енергия се осъществяват по
силата на различни договори при публично известни общи условия (чл. 98а
ал. 1 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ), по които страни са различни субекти, и следва да се
прави разграничение между цена за пренос и цена за продажба (доставка) на
електрическа енергия."Корекцията на сметка" не е самостоятелно основание
за вземане, а представлява начин за парично остойностяване на отделено
количество електрическа енергия, когато то е било доставено, но не е могло
да бъде измерено, в хипотезите, изрично посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Според чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30. 04. 2019 г.),
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от същият този оператор.От друга страна,
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ясно посочва в полза на кои правни
субекти е възможно да се извършва корекция на сметката по правилата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ПИКЕЕ). Това са крайният снабдител (б. "а") или
клиентът (б. "б").
Понятието "краен клиент" е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието "клиент" – в § 1,
т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро
или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за
природен газ, което купува природен газ.
Легално определение на краен снабдител се съдържа в § 1, т. 28а от ДР
към ЗЕ, според което „краен снабдител“ е енергийно предприятие,
снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти, присъединени
5
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Следователно налице е нормативно противоречие относно това кой
субект има право да извърши корекция в сметката на потребителя на
електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена
електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ
бр. 25/30.04.2019 г.) предвижда, че това е операторът на
електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" от ЗЕ – крайният
снабдител.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага акта
от по-висока степен. Поради това и като се приложи правилото на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ следва да се приеме, че ответникът не разполага с основание да
извърши процесната корекция на сметка, поради което спорната сума не му се
дължи. На това основание – липса на материално-правна легитимация на
ответника да претендира процесната сума – предявеният отрицателен
установителен иск следва да се приеме за основателен. Макар и по различни
съображения, РС е достигнал до същия краен извод по отношение на част от
вземането и е признал същата за недължима, поради което в тази част
решението следва да бъде потвърдено. В останалата част то следва да бъде
отменено и постановено друго, с което предявеният иск уважен.
На ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер от 700,00 лева. С оглед на това, че са присъдени от РС
разноски от 105 лева, следва да се присъдят още 595,00 лева. За въззивното
производство на жалбоподателя следва да се присъдят разноски от 425, 00
лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260011 от 26.02.2021 г., постановено по гр. д. №
1939/2019 г. по описа на РС - гр. Б., в частта, в която е отхвърлен предявения
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Г. Н. Н. с ЕГН: ********** от гр. Б. срещу „ЧЕЗ
6
Р.Б.” АД за признване за установено, че ищецът Г. Н. Н. с ЕГН: ********** от
гр. Б. не дължи сумата в размер на 886, 55 лева, посочена във фактура №
********** от 30.10.2019 г. по Констативен протокол № 1023068 от
25.07.2019 г. на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, както и че не дължи сумата от 24,00 лева по
фактура № ********** от 30.10.2019 г. за разходи за проверка на електромер
ГДМУ и сумата от 30, 00 лева по фактура № ********** от 30.10.2019 г. за
разходи за проверка на електромер ЕРП, както и в частта, с която Г. Н. Н. с
ЕГН: ********** от гр. Б. е осъдена да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.” АД разноски в
размер на 383,00 лв. /триста осемдесет и три / лева и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, че
ищецът Г. Н. Н. с ЕГН: ********** от гр. Б. не дължи за консумирана от нея
елекрическа енергия сумата в размер 886, 55 лева, посочена във фактура №
********** от 30.10.2019 г. по Констативен протокол № 1023068 от
25.07.2019 г. на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, както и че не дължи сумата от 24,00 лева по
фактура № ********** от 30.10.2019 г. за разходи за проверка на електромер
ГДМУ и сумата от 30, 00 лева по фактура № ********** от 30.10.2019 г. за
разходи за проверка на електромер ЕРП, тъй като проверката не е поискана от
нея.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 26.02.2021 г., постановено по
гр. д. № 1939/2019 г. по описа на РС - гр. Б., в частта, в която е признато за
установено, че Г. Н. Н. с ЕГН: ********** от гр. Б. не дължи на „ЧЕЗ Р.Б.”
АД сумата от 146,75 лева, посочена във фактура № ********** от 30.10.2019
г. по Констативен протокол № 1023068 от 25.07.2019 г. на „ЧЕЗ Р.Б.” АД,
представляваща вземане за коригирана, неточно измерена електрическа
енергия за периода от 25.04.2019 г. до 25.07.2019 г. на обект на снабдяване –
къща, находяща се гр. Б., ул. „Х.А.“ № 30, с клиентски № 530001171793 за
консумирана от нея елекрическа енергия, както и в частта за присъдени на Г.
Н. Н. с ЕГН: ********** разноски в размер на 105, 00 лева.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р.Б.” АД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159 да заплати
на Г. Н. Н. с ЕГН: ********** от гр. Б. разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 595,00 /петстотин деветдесет и пет/ лева и
разноски за въззивното производство в размер на 425,00 /четиристотин
7
двадесет и пет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8