Присъда по дело №5373/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 82
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Габриел Росенов Русев
Дело: 20215330205373
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 82
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора Н. В. С.
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Наказателно дело от общ
характер № 20215330205373 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Д. Д. - роден **, живущ в **, б., българско
гражданство, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 25.05.2021г. в гр. Пловдив е
повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил „Нисан
Алмера” с рег.№ **, собственост на Л. В. В. от **, като е унищожил предно
стъкло, задно стъкло и ляво външно огледало и е повредил предна лява врата
и задна лява врата, на обща стойност 1927,32 лева/ хиляда деветстотин
двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки/- престъпление по чл. 216,
ал.1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК времето,
през което подсъдимият Г. Д. Д. е бил задържан на 25.05.2021 г. за 24 часа по
реда на ЗМВР, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. Д. /със снета по делото самоличност/ да
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Л. В. В. сумата от 1927,32 лева, ведно със
законната лихва от увреждането – 25.05.2021 г., до окончателното изплащане
1
на сумата, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. Д. /със снета по делото самоличност/ да
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 77,09 лева,
представляваща държавна такса съобразно уважения граждански иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г. Д. Д. /със
снета по делото самоличност/ да ЗАПЛАТИ на частния обвинител и
граждански ищец Л. В. В. сумата от 571,00 лева, представляваща разноски
направени от частния обвинител и граждански ищец.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. Д. /със снета по делото самоличност/ да
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 92,32 лева,
представляваща разноски за явяването в съдебно заседание на свидетеля П.
Ил. К..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. Д. /със
снета по делото самоличност/ да ЗАПЛАТИ разноски по делото в размер на
147,00 лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив за експертиза.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. Д. /със
снета по делото самоличност/ да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Пловдив сумата от 50,00 лева, представляваща разноски за явяването на
вещо лице.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 82 от 14.04.2022г. постановена по НОХД №
5373/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24
наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт против Г. Д. Д.
за това, че на 25.05.2021г. в гр. Пловдив е повредил противозаконно чужда
движима вещ- лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № **, собственост на
Л.В. В.- Д.а ** като е унищожил предно стъкло, задно стъкло и ляво външно
огледало и е повредил предна лява врата и задна лява врата, на обща стойност
1927.32 лева (хиляда деветстотин двадесет и седем лева и тридесет и две
стотинки)- престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция се е провело по общия ред,
предвид изрично изразеното несъгласие, предвид искането на защитата, на
частния обвинител, граждански ищец и нейният повереник, за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, което да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
В открито съдебно заседание, подсъдимият се явява лично, не се
признава за виновен и дава подробни обяснения.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимия моли
последният да бъде оправдан. Сочи, че обвинението не било доказано по
безспорен и категоричен начин. Излага подробни съображения, че не било
доказано, че автор на деянието е именно подсъдимият.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Г. Д. Д. е роден **, живущ в **, б., б.г., със средно
образование, неженен, безработен, реабилитиран по реда на чл.88а от НК
(пълна реабилитация по право), ЕГН: **********.
Свид. частен обвинител и граждански ищец Л. В.- Д.а притежавала лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с рег. № **, цвят зелен. На
24.05.2021г. свид. Л. В.- Д.а, предоставила за ползване, лекия си автомобил на
своя ** В. Д., за да посети с него гр. Пловдив и да празнува абитуриентски
бал на своя приятелка. На 25.05.20221г. **ът й- В. Д., заедно със свой приятел
свид. П.И.К. пристигнали с автомобила в гр. Пловдив. Около 19.00 часа на
същия ден, двамата отишли до хотел „Новотел“ гр. Пловдив, като свид. К.
управлявал лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“. Свид. К.
оставил своя приятел В. Д. до хотел „Новотел“ гр. Пловдив. След това, свид.
К. управлявайки лекия автомобил посетил своя **- свид. М.Й., който живеел
1
на ул. ** в гр. Пловдив. Свид. К. паркирал управлявания от него автомобил
пред дома на ** си, след което влязъл в къщата. В съседство на свид. М.Й., на
ул. ** в гр. Пловдив, живеел подс. Г.Д.. Подс. Д. по това време, бил със своя
приятелка у дома си- свид. Н.Х., и бил употребил алкохол. След като
подсъдимият забелязал паркирания непознат за него лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Алмера“, се ядосал, че непознат е паркирал на неговото
място. Тогава подс. Д. излезнал от къщата, взел една от лопатите намиращи се
в двора му, излязъл на улицата, приближил се до паркирания лек автомобил,
и започнал да нанася удари по него с лопатата, като счупил и унищожил
предното и задното стъкло, както и лявото външно огледало и повредил
предна лява и задна лява врата. Действията на подс. Д., били забелязани и
възприети лично от свид. С. Н. Т., която в този момент се разхождала и се
намирала в близост до мястото, на което бил паркиран лекият автомобил. И
тъй като, същата познавала ** на свид. П.К., й позвънила, и й съобщила за
случващото се. През това време, подсъдимият, се прибрал в дома си. ** на
свид. К. позвънила на своя **- свид. М.Й. и му съобщила за узнатото от нея.
Тогава свид. П.К. и свид. М.Й. излезли навън пред дома им и видели, че
паркираният от свид. П.К. лек автомобил е увреден и изпочупен. В близост до
автомобила била все още свид. С.Т., която им обяснила какво се е случило и
какво е видяла. Разбирайки това, свид. М.Й. позвънил в 04 РУ на МВР- гр.
Пловдив, след което на място пристинал автопатрул в състав свид. А.Г. и
колегата му С.Т.. Тогава свид. С.Т. посочила къщата, в която видяла да влиза
лицето, което е нанасяло удари с лопата по автомобила, а именно подс. Г.Д..
След позвъняване на пътната врата на подсъдимия, последният излезнал от
къщата, и при отговор на въпрос към него относно състоянието на
автомобила, подсъдимият заявил, „това ваша кола ли е“, „какво да я гледам, аз
я оправих с лопатата“, „утре ще я закарам и ще я оправят и ще стане като
нова“. В проведен разговор между полицейските служители и подсъдимия,
последният заявил, че именно той е повредил автомобила с лопата, тъй като е
помислил, че непознато лице е спряло на неговото място и, че ще закара
автомобила в сервиз и до вечерта ще го ремонтират. В проведен разговор
между свид. М.Й., свид. П.К., свид. А.Г. и свид. С.Т., последната обяснила, че
е видяла именно подсъдимия с лопата да нанася удари по паркирания лек
автомобил. След установяването на подсъдимия, същият пред полицейските
служители и пред присъстващите там в това число свид. М.Й., свид. П.К. и
свид. С.Т., потвърдил, че той е нанесъл поврежданията на автомобила, след
което бил отведен в 04 РУ на МВР- Пловдив. Бил задържан за срок от 24 часа
по ЗМВР. Бил извършен оглед на местопроизшествие. Било образувано
настоящото наказателно производство. На следващия ден свид. М.Й.
забелязал, че на мрежата разделящата имота му с този на подсъдимия до
входната врата, има подпряни два броя лопати. В проведен разговор между
подсъдимия и между свид. М.Й., няколко дни след инкриминираното деяние,
и при отговор на въпрос зададен от страна на свид. М.Й. каква е причината за
да стори това с автомобила, подсъдимият е заявил „извинявай“.
2
По досъдебното производство била изготвена съдебно- оценъчна
експертиза, от заключението на която се установило, че стойността на
причинените имуществени вреди по лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Алмера“, с рег.№ **, към дата 25.05.2021г. е 1927, 32 лева.
Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен и категоричен
начин, въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства- частично от обясненията на подсъдимия Г.Д., от показанията
на свид. Л. В.- Д.а, свид. С.Т. дадени в хода на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 предл.2-ро от НПК (лист 20 от
ДП), свид. М.Й., свид. П.К., свид. А.Г. прочетени по реда на чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.2 предл.2 от НПК (лист 24 от ДП) и показанията му дадени в
съдебното производство, частично от показанията на свид. Н.Х., проведените
очни ставки между подсъдимия и свид. М.Й. и между подсъдимия и свид.
П.К., изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза (лист
26-29 от ДП), заповед за задържане (лист 5 от ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум (лист 6-14 от ДП), свидетелство за
регистрация на МПС (лист 19 от ДП), справка за съдимост (лист 32 от ДП),
характеристична справка (лист 34 от ДП), фактура (лист 16), препис
извлечение от акт за смърт (лист 62), справки за задгранични пътувания на
свид. Н.Х. (лист 81-88), както и другите прочетени и приети по делото
писмени доказателствени средства по реда на чл.283 от НПК.
От обясненията на подсъдимия депозирани в хода на съдебното
производство се установява, че на процесната дата, подсъдмият е бил у дома
си със свид. Н.Х., като двамата са гледали телевизия и консумирали алкохол.
В подробните си обясненията за протеклите се събития, подсъдимият сочи, че
е чул шум отвън, след което е погледнал навън и е видял полиция. За да
провери случващото се, бил излязал навън и едва тогова видял потрошения
автомобил. След което дошли полицейските служители и го арестували.
Подсъдимият в обясненията си отрича авторството на деянието и сочи, че не
той е повредил процесният автомобил. Сочи, че през вечерта не е излизал
извън къщата, докато не видял вън пристигналите полицейски служители. На
първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия имат двояка
функция- първо може да представляват защитна теза, чрез прокарване на
защитна версия и линия, и второ може да представляват годно гласно
доказателствено средство, за установяване на обективната истина по делото.
Поради това, съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза
критичност и да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като
ги съпостави, както поотделно, така и с останалите събрани по делото
доказателства. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия само и
единствено в частта, в която сочи, че на процесната вечер е пребивавал в дома
си и, че е съсед на свид. М.Й.. В останалата част, съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, тъй като са нелогични, непоследователни,
изолирани от всички събрани по делото доказателства и се опровергават от
свидетелски показания ползващи се с висока доказателствена стойност.
3
Обясненията на подсъдимия представляват неуспешен опит за създаване на
защитна линия и теза, отричайки участието в авторството на деянието, но
прозиращи от гледна точка на тяхната достоверност и обективност. В
подкрепа на този извод, е на първо място, характеризирането им като
колебливо и избирателно дадени, отговаряйки само на изгодни за автора им
въпроси, и услужливо възползване от правото да не отговаря на въпроси,
пряко свързани с изпълнителното деяние на престъплението, които могат да
го уличат в извършеното престъпление, конкретно в проведените очни ставки
между него и свид. А.Г., при нелогичен и неоправдан отказ да отговори на
въпроса, защо предлага помощ и възстановяване на увредения автомобил,
след като не той го е увредил. И така, обясненията на подсъдимия
представляват защитна недостоверна теза и се опровергават изцяло от
показанията на свид. С.Т., свид. М.Й., свид. П.К. и свид. А.Г.. Разколебана и
опровергана е версията му за присъствието му през цялата вечер в дома си, от
показанията на свид. С.Т. дадени в хода на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 предл.2-ро от НПК (лист 20 от
ДП), доколкото същата лично и непосредствено е възприела лично него с
помощта на лопата да нанася удари по паркираният лек автомобил, посочила
е в коя къща точно се е прибрал, като след пристигането на полицаите именно
подсъдимият е излязъл от съответната къща и е заявил, че той е увредил
автомобила. Оборени са обясненията му, че не бил казвал, че именно той е
„оправил автомобила с лопата“, както от показанията на свид. М.Й., така и от
показанията на свид. П.К.- свидетели провели разговор с подсъдимия,
непосредствено след деянието, който възпроизвежат пред съда с голяма доза
достоверност и логичност, и възпроизвеждат извънпроцесуалното
самопризнание на подсъдимия, че именно той е увредил автомобила,
изричайки думите „какво да я гледам, аз я оправих с лопатата“. Оборени са в
тази част обясненията му и от показанията на неизаинтересования от изхода
на делото свид. А.Г., който също възпроизвежда извънпроцесуално изявление
на подсъдимия, към момента на арестуването му и отвеждане в сградата на 04
РУ на МВР- Пловдив, че именно той е увредил автомобила. Ето защо, съдът
приема обясненията на подсъдимия за защитна недостоверна теза.
От показанията на свид. Л. В.- Д.а частен обвинител и граждански ищец
се установява, че притежавала лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“
с рег. № **, цвят зелен, като на 24.05.2021г. свид. Л. В.- Д.а, предоставила за
ползване, лекия си автомобил на своя ** В. Д., за да посети с него гр. Пловдив
и да празнува абитуриентски бал на своя приятелка. Разбрала, че лице е
нанесло удари с лопата на автомобила, като след пристигането си в гр.
Пловдив установила повредите, които били счупено предно и задно стъкло,
ляво странично огледало, липсвали части, надрасквания, лява предна и задна
врата и др. Показанията на свидетеля не са свързани пряко с изпълнителното
деяние на престъплението, а представяват производни лично възприети
изявления, пряко насочени към нанесените щети на увредения автомобил и
към предоставянето му за ползване на **а си В. Д.. Съдът приема показанията
4
на свидетеля като достоверни, логични и последователни, тъй като са в
синхрон и се допълват и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. В унисон са с показанията на свид. М.Й., свид. П.К., свид.
С.Т., а и се подкрепят и кореспондират изцяло с изготвената и приета по
делото съдебно-оценителна експертиза, в частта си относно вида и размера на
повредите. Показанията й се подкрепят и от проведеното неотложно действие
по разследването оглед на местопроизшествие, обективирано в протокол за
оглед от 25.05.2021г., ведно с фотоалбум. Ето защо, съдът приема
показанията на свидетеля за достоверни и обективно дадени, поради което ги
кредитира с доверие.
От показанията на свид. С.Т. дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 предл.2-ро от
НПК (лист 20 от ДП), се установява, че на процесната дата 25.05.2021г. след
22.00 часа и място гр. Пловдив бул. **, е вървяла по тротоара като е
забелязала, как мъж с лопата нанася удари по паркиран автомобил със
софийска регистрация зелен на цвят, на платното за движение, който не пречи
на никого. Установява се, че мъжът е удрял по автомобила по задното стъкло,
страничните врати и предното стъкло. Свидетелят изрично сочи, че е видяла
къде влиза мъжът с лопатата, който е нансял удари на автомобила, зелен на
цвят със софийски номер, като именно тази къща е посочила на
пристигналите на място полицаи, и от която къща е излязъл именно
подсъдимият. Излизайки от къщата, подсъдимият и пред свид. С.Т. е заявил
открито, че именно той е потрошил автомобила, и след като е разбрал, че този
автомобил е на вкунът на съседът му, се е извинил и заявил, че ще ремонтира
автомобила. Съдът приема показанията на свидетеля за достоверни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото
доказателства, поради което ги приема с доверие. Показанията на свидетеля
представляват преки и непосредствени впечатления от него на протеклите се
събития, от момента на излизането на подсъдимия от дома си, на нанасянето
на удари с помощта на лопата на паркирания лек автомобил със софийска
регистрация зелен на цвят, момента, в който той се е прибвал в дома си,
пристигането на полицейският екип и и на свид. П.К. и свид. М.Й.,
посочването на полицейския екип и на присъстващите лице, на къщата, в
която е влезнал мъжът, които е нанасял ударите, излизането на същия мъж
нанесъл ударите по автомобила от същата къща, изричното изявление от
негова страна, че именно той е повредил автомобила. Показанията й, въпреки,
че не са дадени при условията на допустимото отклонение от принципа за
непосредственост визиран в чл.18 от НПК, а именно по реда на чл. чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.4 предл.2-ро от НПК и с изричното съгласие на подсъдимия и
неговия защитник, са достоверни и логични. На първо място, показанията на
свидетеля установяват по категоричен и несъмнен начин, че именно
подсъдимият е автор на процесното деяние, тъй като лично тя е видяла как
лицето, което е нанесло удари с лопата на автомобила се е прибрало в този
дом, след което при пристигнането на полицейските служители, същото лице
5
е излязло и е заявило, че той е потрошил автомобила. Показанията й се
подкрепят от показанията на свид. М.Й. и свид. П.К., относно
извънпроцесуалното самопризнание на подсъдимия, че именно той е
нанесъл ударите по автомобила с лопатата. Показанията й се се подкрепят и
от изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, в частта
относно вида и размера на повредите на лекият автомобил, а и от резултатите
от извършеното действие по разследването оглед на местопроизшествие,
обективирано в протокол за оглед от 25.05.2021г., ведно с фотоалбум. И не на
последно място, свид. С.Т. е пряк свидетел очевидец на протеклите се
събития, по осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението от
страна на подсъдимия, като нейните показания представляват преки и
първични доказателствени средства, идентифициращи подсъдимия като
лицето, което е нанасяло удари по автомобила с лопата и установяващи
осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, именно от
него, като точно поради техният характер на първичен източник на
информация, се ползват с висока и необорена доказателствена стойност.
От показанията на свид. М.Й. и свид. П.К. се установява, че свид. П.К. е
посетил ** си свид. М.Й. на процесната дата 25.05.2021г. в гр. Пловдив на ул.
„**“ с лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с рег. № **, цвят зелен.
Около 22.24 часа през вечерта ** на свид. М.Й. му се обадила и му съобщила,
че нейна приятелка С. й е звъняла и й е казала, че видяла мъж, който удрял
колата с лопата. След излизането на свидетелите пред къщата, установили, че
автомобилът, с който е пристигнал свид. П.К. е увреден, като задното му
стъкло е било изцяло счупено, предното стъкло също, лявото огледало и
предна и задна лява врата. В същото време, вън, до автомобила, била свид.
С.Т., която им обяснила, че видяла мъж с лопата, който удрял автомобила,
който мъж влезнал в двора на къщата, намираща се в съседство до тях. Свид.
С.Т. посочила къщата, в която живеел именно подсъдимият, като къщата в
която влезнал мъжът, който удрял автомобила с лопатата. След подаване на
сигнал и пристигане на полицейските служители, подс. Г.Д. излезнал от дома
си и заявил, че няма какво да гледа, защото той е потрошил автомобила с
лопатата, изричайки думите „няма какво да гледам, аз оправих колата с
лопатата“. Подсъдимият също така заявил, че ще заплати за ремонтирането на
автомобила. На следващия ден свид. М.Й. забелязал, че на мрежата
разделящата имота му с този на подсъдимия има подпряни две лопати.
Показанията на свидетелите са логични, последователни и кореспондират с
другите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги приема с
висока доказателствена стойност като годно гласно доказателствено средство.
Показанията им са незаинтересовани от изхода на делото, пряко допринасят
за разкриване на обективната истина, кореспондират с другите събрани по
делото доказателства, представляват правдиво и логично звучащи.
Показанията им представляват възпроизвеждане на фактите на които са били
свидетели очевидци от протеклите се събития. Показанията им, както и по-
горе бе посочено, опровергават изцяло защитната недостоверна позиция на
6
подсъдимия, и кореспондират изцяло с тези на свид. С.Т. и полицейският
служител пристигнал на мястото, след инцидента- свид. А.Г.. В унисон са
изцяло с посочените показания, относно посочването от свид. С.Т. на къщата
на лицето, което е увредило автомобила, а именно къщата на подсъдимия, с
изявлението на подсъдимия, че именно той е нанесъл ударите на автомобила.
Изцяло се покрепят и от изготвената и приета по делото съдебно-оценителна
експертиза, в частта относно вида и размера на повредите на лекият
автомобил, а и от направените изводи за достоверност на извършеното
действие по разследването оглед на местопроизшествие, обективирано в
протокол за оглед от 25.05.2021г., ведно с фотоалбум.
От показанията на свид. А.Г. прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1
т.2 предл.2 от НПК (лист 24 от ДП) и показанията му дадени в съдебното
производство се установява, че при изпълнение на служебните си задължения
като полицейски служител, на 25.05.2021г. се е отзовал на сигнал за увреден
автомобил. При пристигането си на място, свид. С.Т., в присъствието на свид.
М.Й. и свид. П.К., посочила в коя къща е влязло лицето, което е видяла да
нанася удари по автомобила с лопата. След позвъняване на звънеца, от
къщата излезнал именно подсъдимият, който изрично заявил, че той е
потрошил автомобила, извинил се за случилото се и заявил, че ще поправи
автомобила. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са
логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. В унисон са с показанията на свид. С.Т., свид. М.Й. и свид.
П.К., относно посочването на дома, в който живее подсъдимият и
извънпроцесуалното му изявление, ползващо се с висока доказателствена
тежест, че именно той е повредил автомобила.
От показанията на свид. Н.Х. се установява, че на процесната дата
25.05.2021г. същата е била в дома на подсъдимия като двамата са
употребявали алкохол, че подсъдимият е задържан от полицейските
служители за извършено от него престъпление. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля само в тази част. Съдът обаче, не дава вяра на
показанията на свидетеля, в останалата част и по-конкретно в частта, в която
сочи, че подсъдимият не е излизал извън дома си през цялата вечер, тъй като
според настоящият съдебен състав същите са недостоверни и заинтересовани
от изхода на делото, и имащи за цел услужливо подпомагане на защитната
версия на подсъдимия, предвид близките им отношения. Всъщност, напълно
възможно и логично издържано е подсъдимият да е излезнал пред дома си и
да е нанесъл ударите по автомобила, без свид. Н.Х. въобще да е разбрала за
това, доколкото според настоящият съдебен състав напълно възможно е това
да се случи в рамките на няколко минути, без свид. Н.Х. въобще дори да
разбере, че подсъдимият е излизал пред дома си. На следващо място, свид.
Н.Х. сочи, че подсъдимият в периода от 19.00 часа до 21.00 часа не е излизал
от къщата. Дори да се приеме, че действително е така, това не означава, че
подсъдимият не е излизал извън къщата след 21.00 часа, а още по-малко след
22.00 часа, което е часът на инкриминираното деяние. Ето защо, съдът намира
7
показанията на свидетеля за недостоверни, нелогични, неотговарящи на
обективната външна действителност и случилото се в действителността и не
на последно място заинитересовани от изхода на делото.
Проведените между подсъдимия и свид. М.Й., и между подсъдимия и
свид. П.К. очни ставки не изясняват противоречието в обясненията на първия
и показанията на другите двама, относно авторството на деянието. В
проведените очни ставки по реда на чл.143 от НПК всеки един от
участниците в тях застъпва заетата от него позиция в по-ранен етап в
съответното му процесуално качество.
Проведената обаче, очна ставка между подсъдимия и свид. А.Г., влияе в
голяма степен на вътрешното убеждение на настоящият съдебен състав,
относно категоричната установеност по несъмнен и безспорен начин, че
именно подсъдимият е автор на престъплението, в което е обвинен. Това е
нелогичното и неоправдано възползване от страна на подсъдимия да не
отговори на зададения му въпрос, защо след като не той е увредил
автомобила, предлага да възстанови щетите по него. Според настоящият
съдебен състав, с провеждането на тази очна ставка се е постигнал рядно
срещаният процесуален ефект, визиран в разпоредбата на чл.143 от НПК, а
именно да се отстранят неяснотите и съществените противоречия. Според
съда не съществува логично обяснение за отказ за отговаряне на конкретен
въпрос, свързан именно с последващото поведение на подсъдимия
непосредствено след извършване на деянието, след като същият твърди, че
той не е автор на престъплението, в което е обвинен. Крайният извод на съда
е, че подсъдимият не отговаря, тъй като в противен случай би заявил, че
именно той е увредил автомобила. И не на последно място, неоправдано и
нелогично е поправянето на нанесени имуществени щети на лек автомобил, за
който между впрочем се сочи, че са причинени от друго различно от
подсъдимия лице.
От приетото заключение на съдебно- оценъчна експертиза се
установява, че стойността на причинените имуществени вреди по лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“, с рег.№ **, към дата 25.05.2021г.
е 1927, 32 лева. Съдът приема изготвеното заключение за достоверно,
обективно изготвено, мотивирно, безпристрастно, отговарящо на всички
поставени въпроси, обосновано и несъздаващо съмнение за неговата
правилност, поради което го приема с доверие. Заключението се подкрепя и
от събраните по делото гласни доказателствени средства, както и от
извършения оглед на местопроизшествие.
Достоверността на показанията на свид. Л.В.- Д.а, свид. С.Т., свид.
М.Й., свид. П.К. и свид. А.Г. и на приетото по делото заключение се подкрепя
и от събраните по делото писмени доказателствени средства- протокол за
оглед на местопроизшествие от 25.05.2021г., ведно с фотоалбум, установяващ
вида и размера нанесените увреждания на автомобила, свидетелство за
регистрация на МПС, заповед за задържане, фактура, препис извлечение от
8
акт за смърт.
В доказателствени материали се съдържат противоречия, относно
авторът на извършеното престъпление. Показанията на всички свидетели,
които съдът вече посочи, че приема с доверие, с изключение на свид. Н.Х.,
еднопосочно, последователно, логично, правдиво звучащо, взаимно
допълващо се, застъпвайки протеклите се събития, на които са станали преки
очевидци, по несъмнен и категоричен начин установяват, че автор на
деянието е именно подсъдимият. Изолирани, избирателно депозирани и
нелогични са само и единствено обясненията на подсъдимия, в частта най-
вече, в която отрича, че той е извършител на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Според настоящият съдебен състав, доказателствената
съвкупност еднопосочно и безпротиворечиво установява фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. За
пълнота, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи отново
изрично следното: Спорен по делото е въпросът, визиран в разпоредбата на
чл.102 т.1 предл.2-ро от НПК, а именно участието на подсъдимия в
извършеното престъпление. За настоящия съдебен състав, не съществува
съмнение, че именно подсъдимият Г.Д. е автор на престъплението, в което е
обвинен, по чл.216 ал.1 от НК. Това се установява по безспорен и категоричен
начин, от показанията на свид. С.Т., която изрично заявява, че е видяла
именно подсъдимият да нанася удари по автомобила с лопата, като изрично
сочи, че лицето което е видяла да удря автомобила с лопата, е лицето, което е
излезнало от къщата посочена от нея на полицейските служители, и е лицето,
което изрично е заявило, че той е повредил автомобила с висок глас на всички
присъстващи на мястото лица. Установява се, именно и от
извънпроцесуалното самопризнание на самия подсъдим, направено
непосредствено след деянието, което от своя страна се ползва с висока
доказателствена тежест, изречено пред свид. С.Т., свид. М.Й., свид. П.К., и
свид. А.Г.- полицейски служител, лично възприето от тях, и възпроизведено в
непроменените им показания в цялото наказателно производство, за които
съдът вече посочи, че кредитира с доверие. Установява се и от възприетите от
свид. М.Й. лопати в двора на подсъдимия на следващия ден. В покрепа на
този извод е и, отговора от страна на подсъдимия на въпрос от свид. М.Й.
защо е сторил това, с думата „извинявай“.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимия действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.
216 ал.1 от НК, като на 25.05.2021г. в гр. Пловдив е повредил противозаконно
9
чужда движима вещ- лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № **, собственост
на Л.В. В.- Д.а ** като е унищожил предно стъкло, задно стъкло и ляво
външно огледало и е повредил предна лява врата и задна лява врата, на обща
стойност 1927.32 лева (хиляда деветстотин двадесет и седем лева и тридесет и
две стотинки).
Унищожаването и повреждането като престъпление срещу
собствеността, засяга обществените отношения, в рамките на които се
упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и
по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и
запазване на техните качества така, че те са служат по предназначението им.
Предмет на това престъпление може да бъде всяка чужда движима вещ или
недвижима вещ, която може да се намира във фактическата власт на дееца
или на друго лице. По отношение на такава вещ се запазва изискването тя да
притежава известна стойност, като по основният състав не е необходимо
последната да бъде значителна. Унищожаването и повреждането е типично
резултатно увреждащо престъпление, при това очертано в закона именно чрез
престъпните последици. Те могат да бъдат приемат две форми, свързани със
степента на изменение в основните свойства на предмета на посегателството.
С действията си, чрез телодвижения, по нанасяне на удари, с помощта
на лопата, по лекия автомобил „Нисан Алмера“, паркиран в гр. Пловдив на
ул. „**“, собственост на Л.В. В.- Д.а **, подсъдимият е унищожил предно
стъкло, задно стъкло и ляво външно огледало като ги е счупил, и е повредил
предна лява врата и задна лява врата, на обща стойност 1927.32 лева (хиляда
деветстотин двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки).
Подсъдимият, с действията си по нанасяне на удари с лопата по
паркирания автомобил, е въздействал върху физическата цялост на
автомобила, върху запазването на неговите качества, така че, да не може да
служи по предназначение. Въздействал е отрицателно и е засегнал самото
правоотношение на собственост на автомобила. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, чрез противозаконно действие, а
именно чрез телодвиженията си насочени към увреждане физическата цялост
на автомобила. Въздействал е върху субстанцията и структурата на вещта,
така, че последната е променила отрицателно първоначалното си
предназначение. Използваният начин на въздействие, а именно чрез нанасяне
на удари, и средство- с лопата, са общоопасни и противозаконни. В следствие
на въздействието си върху субстанцията и физическата цялост на автомобила,
са настъпили измененията в него, а именно унищожаване на предно и задно
стъкло, ляво външно огледало, и повреждане на предна лява врата и задна
лява врата. Въздействието върху автомобила в конретния случай е физическо.
Подсъдимият е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние на
престъплението, а именно противозаконно унищожаване и повреждане.
Унищожил е предното стъкло, задното стъкло и лявото външно огледало.
Повредил е предна лява врата и задна лява врата на автомобила.
10
Унищожаването е качествено изменение в субстанцията или структурата
на вещта, което я прави напълно и окончателно негодна за бъдещо използване
на първоначалното й предназначение. Тази особеност на унищожаването като
вид отрицателно изменение на предмета има по-различно значение за битието
на правоотношението на собственост. Подсъдимият, чрез действията си, е
счупил предно стъкло, задно стъкло и ляво външно огледало на автомобила, в
резултат на което предвид естеството им предното стъкло, задното стъкло и
лявото външно огледало са били напълно и окончателно негодни за бъдещото
им използване по предназначение, и е невъзможно тяхното възстановяване, а
само тяхното подновяване.
Повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на
предмета, което прави вещта временно или частично негодна за използване
по нейното предназначение. При повреждането е възможно пълно или
частично възстановяване на предмета на посегателството след ремонт или
поправка. Подсъдимият, чрез действията си, е въздействал отрицателно върху
субстанцията на предна лява врата и задна лява врата на автомобила, по
начин, чрез който временно са били негодни за употреба, и по начин,
позволяващ пълното им възстановяване.
Изпълнен е и другият елемент от обективна страна на престъплението, а
именно повреденият лек автомобил е имал известна стойност, а именно
закупен е през 2020г. за сумата от 3000.00 лева, бил е в добро техническо
състояние, в движение, и състоянието му преди деянието е позволявало
използването му според предназначението си.
Престъплението е довършено с настъпване на общественоопасните
последици и вредоносен резултат. С въздействието върху субстанцията на
автомобила, а именно унищожаването на предното стъкло, задното стъкло и
лявото външно огледало и повреждането на предна лява врата и задна лява
врата, чрез нанасяне на удари с лопата, са настъпили общественоопасните
последици и вредоносен резултат, престъплението е довършено, и от този
момент насетне са били осъществени всички елементи от обективна страна за
съставомерността на престъплението. От този момент се е проявил
характерът на резултатното увреждащо престъпление. Настъпил е резултатът
по увреждане на автомобила, следователно и отрицателното изменение в
имуществения патримониум на собственика на автомобила- пострадалата Л.
В.- Д.а, чрез възникване на това й качество, и чрез понасяне на имуществени
вреди в резултат на престъплението.
Съществува и причинната връзка между действията на подсъдимия, а
именно нанасянето на удари по автомобила с лопата, и вредоносния резултат-
повредите на автомобила- унищожаване на предното стъкло, задното стъкло и
лявото външно огледало и повреждане на предна лява врата и задна лява
врата. В резултат на действията на подсъдимия е настъпило увреждането на
автомобила. Обратно, ако подсъдимият не беше нанесъл ударите с лопата по
автомобила, то нямаше да настъпи вредоносния резултат, а именно да
11
съществуват повредите по автомобила- да бъде унищожено предното стъкло,
задното стъкло и лявото външно огледало и повредена предна лява врата и
задна лява врата.
Следва да бъде отбелязано и, че предмета на престъплението-
автомобилът, към момента на инкриминираната дата и час е бил във
фактическа власт на свид. П.К.. Свид. П.К. е упражнявал фактическата власт
върху предмета на престъплението, тъй като същият е бил предоставен от
собственика му Л.В.- Д.а на **а й В. Д., който от своя страна го е предоставил
за ползване и управление на свид. П.К., който е посетил ** си в гр. Пловдив,
на ул. „**“.
В отговор на възражението на защитата и за пълнота и тук следва да бъде
изрично отбелязано отново, че за настоящият съдебен състав не съществува
съмнение, че именно подсъдимият Г.Д. е автор на престъплението, в което е
обвинен, по чл.216 ал.1 от НК. Това се установява по безспорен и категоричен
начин, от показанията на свид. С.Т., които установяват и идентифицират
именно подсъдимият като лицето, което е нанасяло ударите по автомобила. В
конкретния случай, идентификацията на подсъдимия като извършител на
престъплението се установява от наличието на непрекъсната верига от
първични и производни доказателствени средства, които установяват един
единствен възможен извършител на престъплението, а именно подсъдимият.
Както следва, свид. С.Т. е видяла и възприела мъж, който нанася удари по
автомобил с лопата, видяла е как този мъж, след като е увредил автомобила, е
влезнал в конкретна къща, съобщила е видяното от нея на полицейските
служилите- свид. А.Г. и на свид. П.К. и свид. М.Й.. Посочила им е домът, в
който е влезнал мъжът, който е причинил увреждането. В нейно присъствие и
след повикване пред този дом, от къщата е излезнал същият мъж, забелязан
от свид. С.Т. да удря по автомобила. След излизането си същият е заявил, че
именно той е нанесъл уврежданията. След това мъжът е бил задържан за срок
от 24 часа, а задържаното лице, е именно подсъдимият. Излизането пред дома
си и задържането на подсъдимия, не се отричат от подсъдимия и този факт по
делото е безспорен. В подкрепа на показанията на свид. С.Т.
идентифициращи подсъдимия като извършител на престъплението, са изцяло
показанията на другите разпитани по делото свидетели- свид. А.Г., свид. П.К.
и свид. М.Й.. Установява се, че подсъдимият е автор на деянието и от
извънпроцесуалното самопризнание на самия подсъдим, направено
непосредствено след деянието, което от своя страна се ползва с висока
доказателствена тежест, изречено пред свид. С.Т., свид. М.Й., свид. П.К., и
свид. А.Г.- полицейски служител, лично възприето от тях, и възпроизведено в
непроменените им показания в цялото наказателно производство, за които
съдът вече посочи, че кредитира с доверие. Установява се и от възприетите от
свид. М.Й. лопати в двора на подсъдимия на следващия ден.
Подсъдимият е наказателноотговорно лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието към момента на извършване на престъплението и могъл да ръководи
12
постъпките си, поради което следва да бъде определен като годен субект на
престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самия подсъдим. От изричното самопризнание на подсъдимия,
изразено и възприето от свидетелите присъствали на място непосредствено
след инкриминираната случка. С действията си, по взимане на един брой
лопата от двора си, нанасяне на множество удари с нея по автомобила и
цялостното му поведение след извършеното деяние следва, че той съзнателно
е нанесъл уврежданията по автомобила, което определя и прекия умисъл за
извършване на престъплението. Подсъдимият с поведението си е съзнавал, че
с нанасянето на удари с лопата по автомобила, извършва престъпление и, че
ще настъпят общественоопасните последици, а именно вредите по
автомобила. Още повече, средството, което е използвано за увреждането на
автомобила- лопата, осигурява сигурното настъпване на увреждането на
автомобила. Предвиждал е, че действията му ще се отразят негативно върху
външната обективна действителност- предвиждал е сигурното увреждане
субстанцията на автомобила. Подсъдимият е искал и целял конкретното и
точно унищожаване на преден и заден прозорец и ляво странично огледало, и
повреждане на предна лява врата и задна лява врата. Действията му, по
нанасяне на удари, използвайки лопата са били конкретно насочени към
постигането на конретно определена цел- увреждане на автомобила. По
далеч, нанасяйки множество удари от мъж на средна възраст с добро
телосложение, с помощта на лопата, по паркиран лек автомобил, от близо
разстояние, позволява да се направи обоснован извод и, че подсъдимият е
искал и целял не само повреждане на част от автомобила, а и неговото пълно
или частично унищожаване, което потвърждава наличието на пряк умисъл
като форма на вина за извършеното престъпление.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.216 ал.1 от НК, се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години. Наказанието
следва да съответства на конкретните особености на извършеното престъпно
посегателство и неговия извършител, така че генералната и лична превенция
на закона, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК да бъдат
постигнати в максимална степен. Извършеното от подсъдимия престъпление е
с висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита липсата на смекчаващи
13
отговорността обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчита обремененото съдебно минало на подсъдимия, въпреки настъпилата
пълна реабилитация по право по реда на чл.88а от НК, лоши
характеристични данни, доколкото предходните осъждания се използват за
това, извършеното деяние в пияно състояние, в тъмната част на денонощието,
нанасянето на множество удари по автомобила, причиняването на вредите
чрез лопата, увреждането на множество части от автомобила- предно стъкло,
задно стъкло, ляво външно огледало, предна лява врата, задна лява врата,
данните и за други увреждания по автомобила извън процесните, а именно
предно ляво стъкло и задно ляво стъкло, безработен, с установени трайни и
непроменени престъпни навици, без семейни връзки, напреднала възраст, без
трайно установени фактически и трудови връзки, множество криминални и
полицейски регистрации, лошо процесуално поведение, предвид опитите за
шиканиране на процеса, въпреки упражнената спрямо него наказателна
репресия се наблюдава ескалация в престъпната му дейност, целите
предвидени в чл.36 от НК като лична и генерална превенция не са изиграли
ролята си в предходните му осъждания, данни по делото за наличие на
противообществена проява/и към момента на пристигането на полицейския
екип, арогантното отношение спрямо органите на реда към момента на
задържането му и липсата на уважение, мобилен начин на живот, липсата на
съжаление за случилото се, липсата на разкаяние за случилото се, липсата на
съдействие на органите на досъдебното производство и съдебното за
разкриване на обективната истина по делото, високата стойност на нанесените
имуществени вреди- почти три минимални работни заплати- 1927.32 лева,
вземайки предвид минималната работна заплата към момента на
деянието(650.00), вземайки предвид и, че автомобилът закупен още през
2020г. за сумата от 3000.00 лева, т.е. нанесните му вреди са повече от
половината стойност на автомобила. Всички тези отегчаващи обстоятелства
взети заедно, и при липсата на смекчаващи такива, съдът след като взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на деянието съдът намира, че за да се поправи и превъзпита
обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, най- подходящо, адекватно, справедливо,
целесъобразно, законосъобразно и съответно на престъплението наказание е 1
(една) година „лишаване от свобода“, а именно определянето му по чл.54 ал.1
от НК.
Съдът намира, че в конкретния случай за постигане в максимална
степен на генералната и лична превенция на закона, посочени като цели на
наказанието в чл.36 от НК, и доколкото подсъдимият не е осъждан (пълно
реабилитиран по право по реда на чл.88а от НК) на наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер, и преди всичко за поправяне на
подсъдимия, не е наложително да изтърпи наказанието. Поради това следва,
14
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” на основание
чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 (три) години. Предходните
осъждания на подсъдимия не са пречка за отлагане изпълнението на
наказанието по реда на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е пълно
реабилитиран по право по реда на чл.88а от НК, а именно последното
осъждане на подсъдимия по НОХД № 2247/2012г. по описа на Районен съд-
Пловдив, в сила от 30.03.2012г. е на наказание една година и шест месеца
„лишаване от свобода“, което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено
с изпитателен срок от 3 (три) години. Изпитателният срок на това осъждане е
започнал да тече на 30.03.2012г. и е изтекъл на 30.03.2015г. По аргумент на
чл.88а ал.3 от НК, петгодишният срок визиран в чл.88а вр. чл.82 ал.1 т.4 от
НК, доколкото наказанието е било по-малко от три години, а именно една
година и шест месеца „лишаване от свобода“, е започнал да тече от деня, в
който е изтекъл изпитателния срок, а именно от 30.03.2015г. и е изтекъл на
30.03.2020г., а деянието предмет на настоящото производство е извършено
след изтичането на този пет годишен срок, а именно на 25.05.2021г., което
отключва възможността за приложението на чл.66 ал.1 от НК, доколкото
реабилитацията по право заличава осъждането и последиците му. Изтекли са
предвидените срокове в чл.88а от НК, и за другите осъждания по аргумент на
чл.88а ал.4 от НК.
Следва на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 пр.1 от НК, да се приспадне
от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една)
година, времето през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на
25.05.2021г., като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от
свобода“.
Относно гражданския иск, съгласно чл.45 ЗЗД „всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. За да се докаже
предявеният граждански иск следва да бъдат установени елементите от
фактическия му състав- извършеното деяние, което да е противоправно и
виновно, настъпилата вреда и нейния размер, наличието на причинна връзка
между деянието и настъпилата вреда. Причинените имуществени вреди на
пострадалия, чрез извършване на деянието и увреждане на автомобила,
представялват извършеното виновно противоправно деяние, с което е
нарушена забраната да не се вреди другиму. В резултат на действията на
подсъдимия, изразяващи се в извършеното престъпление, пострадалата
граждански ищец е претърпяла имуществени вреди, поради което съдът
намира, че е осъществен и другия елемент, а именно наличието на причинна
връзка между деянието и вредата. Претърпените имуществени вреди от
престъплението и техният размер се установява от изготвената по делото
съдебно- оценъчна експертиза от която се установява, че стойността на
причинените имуществени вреди по лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Алмера“, с рег.№ **, към дата 25.05.2021г. е 1927, 32 лева. Приетият за
съвместно разглеждане граждански иск е на същата стойност, поради което е
изцяло основателен и следва да бъде уважен. Ето защо, следва подсъдимият
15
да бъде осъден да заплати на гражданския ищец сумата в размер на 1927.32
лева обезщетение на имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва от увреждането 25.05.2021г. до окончателно изплащане на
сумата.
Следва подсъдимият да бъде осъден за заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив сумата от 77.09 лева държавна такса, за уважения граждански
иск.
Следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият да заплати на
частния обвинител и граждански ищец Л. В.- Д.а сумата от 571.00 лева,
разноски направени от частния обвинител и граждански ищец.
Следва подсъдимият да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив, сумата от 92.32 лева, разноски за явяването в съдебно
заседание на свид. П.И.К..
Следва, подсъдимият на основание чл.189 ал.3 от НПК, да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР- Пловдив, сумата от 147.00 лева,
разноски по делото за експертиза направени в хода на досъдебното
производство.
Следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд- Пловдив, сумата от 50.00 лева, разноски
за явяване на вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
16
Съобщи за изтекли лични данни