РЕШЕНИЕ
№ 75
*****, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720104800 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Л. Г. Р. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2194/2023 г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в г************* в размер на
288,62 лева – главница за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. включително и
изравнителна сметка от м. април 2022 г. със знак минус, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 49,87
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода
от 09.02.2021 г. до 22.02.2023г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор е срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Признава качеството си на потребител, доставката на
топлинна енергия до имота в процесния период, но намира претенцията за неясна, тъй
като не е посочен конкретен отоплителен период. Твърди, че задълженията са погасени
чрез плащане, извършено на 20.08.2021 г. в размер на 146,55 лева и на 19.10.2022 г. в
1
размер на 312,67 лева.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват. Ищецът поддържа вече
изложеното с писмена молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
2
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в *****, приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът
счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните е спорно единствено погасено ли е задължението на
ответника с извършените от него плащания, тъй като същият е признал качеството си
на потребител, както и доставката на топлинна енергия.
В тази връзка по делото е изслушано и прието заключение по СИЕ, изготвено
при проверка на счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до
извод, че за исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за
топлинна енергия е в размер на 288,62 лева, а законната лихва е в размер на 49,87 лева
за периода на забава, в който се претендира.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, на
посочената в исковата молба стойност.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения.
Ответникът е твърдял погасяване на задълженията чрез плащане. В ССЕ е
посочено, че плащания по процесното вземане не са извършвани. Това се
установява и от доказателствата приложени от ответника. Исковият период по делото е
от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. включително и изравнителна сметка от м. април 2022
г. със знак минус. Ответникът е представил два броя платежни. Едното от тях за сума в
размер на 146,55 лева от 20.08.2021 г. обаче касае абонатен номер, различен от този
на ответника, поради което е неотносимо. С второто плащане на сума в размер на
312,67 лева от 19.10.2022 г. е погасено част от задължението на ответника за посочения
от него отоплителен сезон. В него като основание е посочен сезон 2020 – 2021 г., който
започва на 01.05.2020 г. и завършва на 30.04.2021 г. В ССЕ е изследвано това плащане,
като то е отнесено именно към този сезон съгласно заявеното от длъжника и правилото
на чл. 76, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Тази сума обаче е погасила задълженията на ответника
от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г, за главница и лихва, които са извън исковия период. За
сезон 2020 – 2021 г., вкл. изравнителна сметка от м. април 2022 г. е останало
3
неудовлетворено задължение след 30.11.2020 г., което се равнява именно на исковата
претенция. Ето защо единственото възражение на ответника е неоснователно.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 375,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 200,00 лева. Съдът констатира, че определението, с
което е допусната СТЕ е отменено поради неизготвяне на заключението и неговата
неотносимост предвид признанието на ответника, че доставка е извършвана. Сумата в
размер на 200,00 лева не е изплащана на ВЛ и подлежи на възстановяване, след като
съдът бъде сезиран за това. Ето защо в полза на ищецът следва да се присъдят разноски
в размер на 175,00 лева, както и 200,00 лева за процесуално представителство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски, вкл. и по заповедното производство,
но при този изход от спора такива не му се дължат.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Л. Г. Р. , ЕГН ********** за сума в размер на 288,62 лева
представляваща главница за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. включително
изравнителна сметка за м. април 2022 г. за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в г*************, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (20.03.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 49,87 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.02.2021 г. до 22.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2194/2023 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Г. Р. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сума в общ размер на от 375,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и 75,00 лева в
заповедното производства.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4