Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр.Кюстендил, 02.03.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и
с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 3 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
В.Б.Д.
***, чрез пълномощника си адв. Г.Б. ***, оспорва с касационна жалба решение № 90 от
05.11.2021г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 1024/2021год.,
с което е потвърдено Наказателно
постановление № 204 от 11.08.2021год., издадено от зам. директора на Регионална
дирекция по горите – Кюстендил. В
жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане се свързва с доводи за недоказано съставомерно деяние и нередовност на АУАН и НП при описанието на същото. Прави се искане за отмяна на решението и
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание,
изложените в жалбата съображения и искания се поддържат
от пълномощника на жалбоподателя адв. Б. с представеното писмено становище. Претендира се присъждане на
деловодни разноски по приложен списък.
Ответникът - Регионална дирекция по горите – Кюстендил, чрез
процесуалния си представител юк Й. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение
за правилно. Прави искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2
от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 204 от 11.08.2021год., издадено от зам. директора на РДГ-Кюстендил,
с което на касатора В.Б.Д. е наложено
административно наказание “глоба” в
размер на 300,00лв. на осн.чл.257, ал.1, т.1 от Закона
за горите във вр. с чл.16, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии. Административнонаказателната отговорност на нарушителя като лице,
упражняващо частна лесовъдска практика, е ангажирана
за това, че на 25.05.2021год. в с.
Жиленци, община Кюстендил е издал електронен превозен билет №
8195/00011/25052021/214533 с код BZX1R12 за повторно преместване на дървесина без да е изпратил
SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ – Кюстендил, което деяние е квалифицирано като нарушение на чл.16, ал.6 и ал.7 от
Наредба № 1/2012г.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН № 204 от 14.07.2021г., който е издаден въз основа на Констативен
протокол № КП1-864/01.06.2021г. за извършена проверка в електронната система на ИАГ на издадените електронни превозни билети във
връзка с разрешително за сеч № 94-00-47 от 01.04.2021г. Същият е приложен
към административнонаказателната
преписка.
В производството пред районния съд АНО е
представил копия от удостоверението за лесовъдска
практика на името на нарушителя и от издадения електронен превозен билет,
съдържащ данни и за последващите
превозни билети, вкл. за процесния. Съдът е разпитал длъжностните лица при
ответника, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН и обясняват
механизма за издаване на електронни превозни билети.
При изложените
фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приема се, че не са налице съществени нарушения на изискванията
относно реда за съставяне и съдържанието на
АУАН и НП, а в преценката си по същество – че административното нарушение за доказано.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон, сочи на постановено правилно решение, поради следното:
При разглеждане на спора
районният
съд е
спазил
принципа
по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, за разкриване на обективната истина по реда и
със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни
доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, както и за съставомерност и
доказаност
на
релевираното
деяние.
Районният съд законосъобразно е приел, че съдържанието
на АУАН и на НП съответства на изискванията на чл.42,т.3 от ЗАНН, съотв. на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, с
оглед на което предявеното обвинение е ясно. Подробно и конкретно са описани
обстоятелства от състава на
административното нарушение. Неоснователна е тезата на касатора за липса на данни относно
мястото на извършване на деянието. Обратно на поддържаните доводи, в АУАН
и НП еднозначно е посочено, че нарушението
е извършено в с. Жиленци, община Кюстендил, като допълнително са вписани и GPS координати. Следват констатации за съдържание на акта и наказателното постановление,
отговарящи на законовите изисквания и обезпечаващи яснота във връзка с елементите от обективната страна на
административното нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Съставът на същото, предвид общата формулировка в приложената санкционна
норма, изисква точно и ясно описание на действията, респ. бездействията на нарушителя
като лице упражняващо лесовъдска практика, съставляващи неизпълнение на конкретни
задължения, възложени му със закона или подзаконовите актове по неговото прилагане.
В случая е налице привръзка с разпоредбата
на чл.16, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 от 2012г. за контрола и опазването на горските територии,
в която е предвидено поведението, дължимо от лицата по чл.211, ал.2 от ЗГ при необходимост от многократно преместване на
една и съща дървесина. Видно от АУАН и НП, мястото на съставомерното
бездействие на нарушителя във връзка с горното задължение, е конкретизирано в с. Жиленци, с което са
спазени императивните правила за съдържанието им, установени в ЗАНН. Изводите са за отсъствие
на нарушения на процедурата по
административно наказване.
По съществото на релевираното нарушение, обосновано въззивния съд е приел, че съставомерното деяние е доказано. Както се посочи, съставът на административното нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите е конкретизиран чрез точно и ясно описание на бездействието на нарушителя във връзка със задължението с чл.16, ал.7 вр. с ал.6 от Наредба № 1/2012г. Според общото правило на чл.211, ал.1 от ЗГ, дървесината се транспортира, придружена с превозен билет, който се издава от лицата по ал.2 на чл.211 от закона, вкл. от лицата по т.2, упражняващи лесовъдска практика. Според чл. 15б, ал.1 от Наредба № 1/2012г., превозният билет се издава чрез интернет информационната система на ИАГ. Налице е регламентация и за случаите, когато възниква необходимост от преместване на дървесината, за транспортирането на която вече е издаден превозен билет. Уредбата е в чл.16 от Наредба № 1/2012г., който предвижда правила за издаване на нов, наричан последващ превозен билет, който придружава дървесината при последващото й транспортиране. Според чл.16, ал.6 от Наредбата, последващи превозни билети се издават само за еднократно преместване (претоварване) на дървесината, транспортирана с превозни билети по чл. 211 ЗГ, но в ал.7 на чл.16 е въведено изключение от горното правило според което, при необходимост от многократно преместване на една и съща дървесина, последващите превозни билети се издават от лице по чл. 211, ал. 2 ЗГ след изпращане на SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ, на чиято територия се намира дървесината, не по-късно от 1 час преди издаването на всеки нов превозен билет / чл.16, ал.8 от Наредбата/.
От анализа на събраните по делото доказателства в контекста на приложимото право е безспорно, че нарушителят като лице, упражняващо лесовъдска практика е издал последващ превозен билет за процесната дървесина без да изпрати SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ. Представеният констативен протокол, който е официален свидетелстващ документ с необорена материална доказателствена сила, както и показанията на разпитаните длъжностни лица при РДГ-Кюстендил, установяват категорично нарушението и неговия извършител. Липсата на доказателства за многократно преместване на дървесината, не са основание за отпадане отговорността на нарушителя и наведените в този смисъл доводи в касационната жалба са в противоречие с правилата на чл.16, ал.7 от Наредбата. Обратно на поддържаната защитна теза, на нарушителя принадлежи задължението да провери дали има необходимост от многократно преместване на дървесината и в зависимост от това да издаде последващ превозен билет. В случая такъв е издаден, т.е. горната преценка е проведена, но без преди това да е изпратено SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ, каквото е изискването на чл.16, ал.7 от Наредбата. Извън горното, индикация за наличие на многократно преместване на дървесината са данните за броя издадени превозни билети, които са общо три, видно от приложените по делото документи.
С оглед на изложеното, отговорността на нарушителя е
ангажирана правилно и издаденото НП е законосъобразно. Правните изводи за
потвърждаване на същото в оспореното решение са правилни и касационния съд го
оставя в сила.
Предвид изхода по делото и претенцията на пълномощника
на ответника, съдът присъжда в полза на РДГ- Кюстендил, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00лв., платими от касатора. Същият няма право на деловодни разноски.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 05.11.2021г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 1024/2021год.
ОСЪЖДА В.Б.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Регионална
дирекция по горите – Кюстендил, бул. бул.
„България“ № 33, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.