РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. К., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т. СТ. Т.ОВ
при участието на секретаря П. ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Т. СТ. Т.ОВ Административно наказателно
дело № 20245510201573 по описа за 2024 година
М О Т И В И ;
Обжалване е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на А. "П. и.".
Недоволен от това останал жалб. “Р. И.” ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.С., ул. "П. Х." № *, ЕИК ********* представлявано от
управителя Т. И. Т., чрез пълномощника си С. И. Р.- адвокат от Адвокатска
колегия- С., който го обжалва пред съда.
Мотивират жалбата си обстоятелството, че законодателят е предвидил
възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
както и, че при издаването на атакувания електронен фиш за налагане на
имуществена санкция са допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила.
Редовно призовани не изпращат представител. Процесуалния им
представител изпраща становище, с което моли обжалвания електронен фиш
за налагане на имуществена санкция да бъде отменен като незаконосъобразен.
Претендира и за разноски.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат
1
също писмена молба с която молят съдът да потвърди издадения фиш за
налагане на имуществена санкция като правилен и законосъобразен.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството писмени
доказателства приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на
основание чл. 59 от ЗАНН поради което е допустима. Разгледана по същество
се явява основателна.
От съдържанието на обжалвания електронен фиш за налагане на
имуществена санкция се установява, че на 03.09.2021г. в 12:18 часа, е
установено нарушение №********************************, с ППС
ВЛЕКАЧ С. * *** ** 4 Х 2 ***, регистрационен номер ********, с технически
допустима максимална маса *****, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, в община М., за движение по път *-* км
***+***, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № *****, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път *-* км ***+***.
Собственик на когото е регистрирано ППС – Р. И. ЕООД, със законен
представител Т. И. Т..
Жалб. не сочи различна фактическа обстановка поради което и въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства
съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
Възраженията на жалб., че при издаването на електронния фиш за
налагане на имуществена санкция са допуснати съществени нарушения съдът
приема.
Нарушението е било извършено на 03.09.2021 г., когато е липсвала
законова възможност да бъде издаден електронен фиш за налагане на
имуществена санкция.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш.
Следователно за да може да бъде издаден електронен фиш това
трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, действаща към датата на
2
извършване на нарушението гласи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, за която се отнася предвиждането
на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да се издаде електронен фиш разпорежда наказването
с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по Закона за пътищата т. е. липсва законова възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, която
разпоредба не е съществувала в закона при действието на посочената редакция
на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.
Липсва и друга законова норма, / към датата на извършване на
нарушението/ която изрично да предвижда възможност за издаването на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, поради което, и в
случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение и издаване въз основа на него на наказателно постановление.
От казаното по-горе следва, че съставянето на електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушението по чл. 179, ал. 3б е
следвало да бъде предвидено в закон.
Незаконосъобразно АНО чрез разширително тълкуване е приел, чe
тогава действащата разпоредба на чл. 189ж ал. 1 от ЗДП се отнася и до
нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Едва с изменението на нормата от 13.02.2024 г. вече е предвидена
такава възможност.
Изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДП с допълването
и със разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДП има правно действие занапред което
не е относимо към датата на извършване на нарушението 03.09.2021 г.
Предвид на това обжалвания електронен фиш за налагане на
имуществена санкция подлежи на отмяна като незаконосъобразен.
Освен това с Решение на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по
дело ***/23 по преюдициално запитване, отправено от Административен съд
гр. Х., със същия по настоящото дело предмет, е прието, че член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
3
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
Поради това налагането с електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********
на А. "П. и." за извършеното нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на "имуществена санкция" в
размер на 2 500 лв., както и съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно
категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в
размер на 167 лв. противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г.
Поради това съдът счита, че издадения електронен фиш който се
обжалва в настоящето производство е издаден в противоречие с принципа за
съразмерност.
По изложените съображения, въпреки установеността на деянието
съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане в
полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Видно от съдебните книжа жалбоподателят е представляван от С. И.
Р.- адвокат от Адвокатска колегия- С., като на дружеството е бил заплатен
хонорар в размер на 400 лева, съгласно приложена фактура.
Към фактурата е приложен договор на правна защита и процесуално
представителство в който е посочено, че жалб. упълномощава процесуалния
представител да оказва правна помощ и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство по АНД №1573/2024 г. по описа на РС-К..
Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2024 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения претендираното възнаграждение е
под минималния размер, поради което и възражението за прекомерност е
неоснователно.
Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
4
присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № ********** на А. "П. и.", с който на “Р.
И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. "П. Х." № *, ЕИК
********* представлявано от управителя Т. И. Т., чрез пълномощника си С. И.
Р.- адвокат от Адвокатска колегия- С. е наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закон за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. "П. и.", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "М." № * да заплати на “Р. И.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул. "П. Х." № *, ЕИК ********* представлявано от
управителя Т. И. Т., чрез пълномощника си С. И. Р.- адвокат от Адвокатска
колегия- С. сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направени по
настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5