№ 166
гр. Перник, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720200403 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
АТСС серия К, №7960794, издаден от ОД МВР – Перник, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на В. Ч. П. с ЕГН ********** е наложена глоба 200 /двеста/
лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7318404 /на
01.06.2023г./.
Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от В. П., чрез
пълномощник – адв. Б. В., в която се излагат възражения, че ЕФ е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както
и че то не съответства на правното му квалифициране. Моли за отмяна на
издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован, както и за
присъждане на направените разноски в производството, съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие .
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
участвал и пълномощникът му.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 11.08.2023 г., 11.35 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към град
София, се движело МПС – л.а. „Ауди А5 Спортбек“ с рег. №*****. В района
1
на надлез „Клон Мир“, км.82+100 на посочения път, с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
АRH САМ S1, №120СС88, насочена към гр. Радомир /към приближаващия
трафик/, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни
превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На около 600 м.
преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта,
на пътя имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта
от 80 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ПП ЗДвП. В 11.35 часа
през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-6450/15.08.2023г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 109 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 113 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – В. Ч. П. с ЕГН
**********. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу
него бил издаден електронен фиш серия К, №7960794 на ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от
ЗДвП му била наложена глоба 200 лв. за повторно извършено нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7318404
– на 01.06.2023г./.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 21.02.2024г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото
средство – снимка №120СС 88/ 0008540, протокол за използване на АТСС,
рег. 1158р-6450/15.08.2023г. и снимка за разположението му, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за
вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, протокол за последваща проверка №026-СГ-
ИСИС/23.03.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-
310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, писмо, рег. №
7618/08.04.2024г. от директор ОДМВР – Перник с приложени разпечатка на
ЕФ серия К, 7318404, издаден от СДВР с отбелязване датата на влизането му
2
в сила и разпечатка от АИС – АНД за същия ЕФ, справка за нарушител/водач
за В. П., както и писмо, изх. № 11-00-89 от 29.03.2024г. от директор Областно
пътно управление – Перник, Агенция „Пътна инфраструктура“ с приложена
извадка от схема за организация на движението.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120СС88, с каквито съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. и протокола от проверка
№026-СГ-ИСИС/23.03.2023г. удостоверяват, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния
фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване
на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и
чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП
предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Нормата е специална и изключва прилагането на общите правила
и ред за установяване на административни нарушения и за налагане на
административни наказания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
3
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно
са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните
МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока
на задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя
на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със
съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Отразените
в протокола място на използване на техническото средство – гр.Перник, ПП
1-6, надлез Клон Мир, км. 82+100, времето на работа с него, установеният
скоростен режим, посока на движение на контролираните превозни средства
и посока на задействане на АТСС дават основание да се приеме еднозначно,
че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото
средство е установено нарушение при управление на визираното МПС,
изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч., въведена с ПЗ
В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. В протокола за използване на АТСС е
означено, че посоката на движение на контролираните МПС е Радомир -
София и че същите са заснемани при приближаване, съответстващо на
снимковия материал, което напълно кореспондира на въведените данни в
издадения електронен фиш относно посоката на движение на нарушителя и
насочеността на СПУКС.
Събраните сведения от администрацията, стопанисваща пътя,
обективирани в писмо, изх. № 11-00-89 от 29.03.2024г. от А“ПИ“ - ОПУ –
Перник и приложената към него извадка от схема за организация на
движението дават информация, че към датата на нарушението в района на
км.81+100 на път I-6 в гр. Перник, в посока към гр. София, в която се е
движел жалбоподателят, е наличен ПЗ В26 с цифрово означение 80 км/ч.,
монтиран при км. 81+485 /на 615 м. преди визирания километър/, както и че
същият участък попада в рамките на населеното място – град Перник. При
наличието на поставени пътни знаци, въвеждащи различна скорост на
движение от валидната за населено място, съгласно възможността в чл.73,
ал.2 от ППЗДвП, именно с въведените с тях ограничения на скоростта
водачите следва да съобразяват поведението си при управление на МПС.
Събраните доказателства за скоростния режим напълно кореспондират с
останалите приети писмени доказателства. От снимковия материал се
установява, че в момента на заснемането, автомобилът се е намирал на
разстояние 159м. от мястото, на което е била позиционирана системата за
контрол на скоростта, т.е., в обсега на действие /след началото/ на забраната
за движение със скорост по-висока от 80 км/ч., въведена с ПЗ В26.
Следователно, в момента на заснемането водачът на л.а. с рег. №***** се е
намирал в участък от пътя, в който въведеното ограничение на скоростта е
било 80 км/ч., както е означено и в кредитираните протокол за използване на
АТСС, снимковия материал от сваления от системата запис и схемата за
организация на движението. В този смисъл, незаконосъобразност при
квалифицирането на нарушението и административното наказване не е
допусната.
Приетата по делото заповед №313з-310/14.02.2020г., издадена от
4
директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския
служител, изготвил протокола за използване на АТСС да осъществява
дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата
със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на
ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния акт
длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител,
който с полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното
техническо средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ,
ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен и
подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено с негов подпис. Възраженията в жалбата за отсъствие на тези
реквизити са изцяло неоснователни. Ето защо съдът цени протокола като
годно доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му
фактически обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от
записа на нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в съдържанието му
обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приетия снимков материал, в който са означени дата и
час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в
протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно средство, и
разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото
му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал ясно се наблюдава именно автомобила, визиран в електронния фиш,
заснет при приближаването му към СПУКС, поради което всяко съмнение
чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото
приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ,
превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в
момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на
маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка
на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш, следователно
това е превозното средство, с което е извършено нарушението. Поради това,
обстоятелството, че на снимковото изображение се наблюдават и други
автомобили, движещи се в същата посока, не компрометира измерването и не
води до неопределеност на превозното средство, с което е извършено
нарушението.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
5
структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането
на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.2 от
ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на скоростта,
сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал.1.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство,
допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч. С ПЗ В 26 в
случая е било въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч., поради което
квалификацията на нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с
който е извършеното нарушението. В. П. не е упражнил възможността в
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени.
Възраженията за липса на пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено са неоснователни. В съдържанието
на електронния фиш ясно и с необходимата конкретика са означени мястото
на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с правното му
квалифициране и елементите от обективната страна на
административнонаказателната норма. При означаване на установената
стойност на скоростта в електронния фиш /109км/ч/, АНО законосъобразно е
извършил съответно приспадане на стойността на допустимата грешка при
измерването /3% за над 100км/ч/, с която е редуцирал действително
измерената скорост от 113км/ч.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място В. Ч. П. е управлявал описаното превозно средство
със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120СС88, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
6
По отношение административното наказване:
АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по чл.182,
ал.1 от ЗДвП.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП за това, че при управление
на МПС е превишил разрешената скорост на движение от 80 км/., въведена с
пътен знак, и се е движил с 109 км/ч. За превишаване на разрешената
максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з.,
вида и размера на които са определени в зависимост от стойността на
конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет
отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е
извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като са
предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
субекта на нарушението /ал.3/, при повторно извършено нарушение /ал.4/ и
системно такова /ал.5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда по-тежко наказание за повторно
извършено нарушение по ал.1 /в населено място/, а именно глоба в двоен
размер спрямо предвидения за съответното нарушение.
В обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа констатация за
повторно извършване на установеното с АТСС нарушение, посочен е актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна, както и датата
на влизането му в сила. Следователно, описанието на нарушението дава ясна
информация на нарушителя, че е наказан за повторно превишаване на
разрешената скорост в населено място, тъй като вече е наказван за същото по
вид нарушение с цитирания по-рано издаден и влязъл в сила електронен фиш.
Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл.189, ал.11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Визираният в обстоятелствената част на
електронния фиш акт, обосноваващ повторността /електронен фиш серия К,
№7318404, издаден от СДВР/ е приет като писмено доказателство по делото.
От съдържанието му се установява, че с него на основание чл.189, ал.4, вр.
ал.1, т.3 от ЗДвП В. П. е наказан за същото по вид нарушение - чл.21, ал.2 от
ЗДвП, както и че актът е влязъл в сила на 17.05.2023г., предвид направеното
отбелязване, удостоверено с подпис и с печат на съответната структура на
МВР. Същата информация е въведена и в електронния масив на МВР,
установяващо се от приетата разпечатка от АИС – АНД. Съдът изцяло
кредитира тези доказателствени източници, тъй като удостовереното в
съдържанието им не е разколебано или оборено с други събрани
доказателства. Оттук следва, че процесното нарушение, извършено на
11.08.2023г., попада в рамките на едногодишния срок по §5, т.33 от ЗДвП и е
7
повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административнонаказващия орган под нормата на чл.182, ал.4,
вр ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и
законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание
този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП, а именно двоен размер на
предвидената за съответното нарушение глоба, индивидуализирана в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая скоростта
е превишена с 29 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
от 21 до 30 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба 100 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН. За повторно нарушение по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, каквото е
процесното, наказанието е в двоен размер, т.е., 200 лева, каквото е наложено
на жалбоподателя на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от същия закон.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер законът не допуска в случая.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К, №7960794, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата на В. Ч. П. с ЕГН **********, с адрес гр.
*****, е наложена глоба 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП, извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/7318404, издаден от СДВР.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
8
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9