№ 793
гр. Б., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120203367 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. Т. с ЕГН ********** от село Р. чрез адв.Д.
К. АК-Б. със съдебен адрес в гр.Б., срещу електронен фиш (ЕФ) №**********
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) при Министерството на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за нарушение на чл.102
ал.2 от ЗДвП, с който на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
Със жалбата се излагат съображения за допуснати при издаването на
атакувания ЕФ съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че ЕФ е съставен след
изтичането на срока по чл.34 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Не
се представлява. Не се представя становище.
Въззиваемата страна, чрез упълномощен ЮК оспорва жалбата като
неоснователна и заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден. Претендира ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена извън преклузивния срок за обжалване по 59 ал.2 от
ЗАНН видно от лист 3 и 4 от делото -14 дневен.
1
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено
следното:
На 03.08.2022г, в 10,00 часа, на в община Б., път 99 км 6+156, с посока
нарастващ километър включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
жалбоподателят като собственик на ППС –товарен автомобил марка
„Мерцедес 814“ с рег.№ ..., с технически допустима максимална маска 7490,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке извършил и било
отчетено нарушение №Е55570FCC65907C7E053041F160AEE47, като за
посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2
от Закона за пътищата, тъй като за това ППС нямало валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е било
установено с устройство №40991, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път 99 км 6+156.
За установеното нарушение бил издаден ЕФ №********** от Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ) за нарушение на разпоредбата на чл.102 ал.2
от ЗДвП, съобразно утвърден образец за електронен фиш, по силата на който
на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в
размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства като
следва: снимков материал към ЕФ ********** издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), доклад от електронната система за събиране на
такси, справка за собственост на МПС, известие за доставяне и становище.
Съдът кредитира събраните писмени доказателства, намирайки за
изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място
процесното ППС се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа и че дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП не е била заплатена,
като дължимата сума за съответния пътен сегмент е изчислена на 48,00 лева.
Съдът приема горното за установено с оглед разпоредбата на чл.167а
ал.3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179
ал.3-3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения
2
във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство –част от системата. Поради това съдът кредитира
приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система. Видно
от изготвения доклад, дължимата пътна такса не е била заплатена изцяло, тъй
като за това ППС е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана с издавената на ЕФ по реда на чл.189ж ал.1 от ЗДвП за нарушение
на разпоредбата на чл.102 ал.2 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, извършено в
качеството му на собственик на ППС, като е наложената предвидената за ФЛ
глоба във фиксиран размер на сумата от 2500 лева. ЕФ е издаден на основание
чл.189ж ал.1 т ЗДвП, който предвижда част от нарушенията, свързани с
плащането на пътни такси, да се санкционират чрез съответно
диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата в редакцията от ДВ
бр.105 от 2018г в сила от 01.01.2019г, преди изменението от ДВ бр.13 от
2024г, в сила от 13.02.2024г, която е действала по времето на издадения фиш е
предвиждала по електронен път да се издават фишове по чл.179 ал.3 от ЗДвП,
но не и за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП.
Предвид това настоящият състав намира, че преди изменението на
разпоредбата с ДВ бр.12 от 2024г, в сила от 13.02.2024г, по силата на което
нарушенията по чл.179 ал.3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на
нарушенията, за които е допустимо издаването на ЕФ по чл.189ж ал.1 ЗДвП, е
липсвала правно предвидена възможност за санкционирането им по
съответния ред. При това положение, издавайки атакувания ЕФ за нарушение
по чл.179 ал.3б от ЗДвП, вместо да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) , респективно издаване на наказателно
3
постановление (НП), наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, обуславящо незаконосъобразността на атакувания акт.
Последното следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към
момента на извършване на нарушението, а именно към 03.08.2022г
императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност
за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП, който в случая се явява по–
благоприятен по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН закон по отношение на
жалбоподателя. В този смисъл е приетото в Решение №19880 от 14.10.2024г
на АдмС-София по адм.д.№5771/2024г, съгласно което :“след като
законодателят с едни и същи закон е предвидил, че установяването на
конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно
нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се
състави фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законовата
разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с
аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощието на държавни
органи. Не може да се обоснове съставянето на ЕФ за нарушение по чл.179
ал.3б и препратката за влизане в сила на ЕФ, съдържаща се в чл.189ж ал.7
ЗДвП, съгласно която по отношение на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3-3б се
прилагат разпоредбата на чл.189 ал.10 ЗДвП, след като в ал.1 на нормата не е
предвидена възможност за съставянето на ЕФ за нарушение на чл.179 ал.3б
ЗДвП. След като се цели административно наказателна репресия,
законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на
правите норми.“ Обратното тълкуване е в противоречие с разпоредбата на
чл.46 ал.3 от ЗНА, която категорично забранява наказателна, административна
или дисциплинарна отговорност да се обосновава чрез тълкуване на нормите в
смисъла, който най-много отговаря на други разпоредба, на целта на
тълкувания акт и на основаните начала на правото на РБългария, както и при
непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта .
Издаването на ЕФ за санкциониране на нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП,
вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява
съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателното производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания ЕФ.
Налице е и второ самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ
4
, изразяващо се в непропорционалност на наложената санкция с тежестта на
извършеното нарушение. В конкретния случай се установява, че не е
заплатена сумата от 139 лева, а наложената на собственика на ППС глоба е в
размер от 2500 лева, което надвишава 18 пъти размера на неплатената такса.
Отделно от това следва да се съобрази и Решение от 21.11.20254г по дело С-
61/23 на СЕС, съгласно което „чл.9 от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съюза от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/ 76/ЕС на ЕП и на Съюза от 27 септември 2011г
трябва да се тълкува в смисъл, посоченото в него изискване за съразмерност
не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксите за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„комперсаторна такса“ с фиксиран размер.“
По изложените мотиви, настоящият състав приема депозираната жалба
за основателна и следва да бъде уважена. Произнасяне по останалите
релевирани в нея възражения не е необходимо.
При този изход на делото въззивникът има право за разноски, но не
е направил искане за присъждане на такива, а и липсват доказателства за
реално направени такива във връзка с производството по делото.
Въззиваемата страна няма право на разноски. Ето защо и в полза на страните
няма да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) №********** издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ) при Министерството на регионалното
развитие и благоустройството (МРРБ) за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, с
който на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП на М. Т. Т. с ЕГН ********** от село
Р. чрез адв.Д. К. АК-Б. със съдебен адрес в гр.Б. е наложена глоба в размер на
2500 (две хиляди и петстотин) лева.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-Б. в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6