Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 12.04. 2019 г.

                                           

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, VІ въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети януари през  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ             

                                                                              ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

при участието на секретаря ТАНЯ МИТОВА и в присъствието на прокурора БАЙРАКОВ като се запозна с докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНЧД № 5514 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на гл. XХІ от НПК.

  С определение на СРС, НК, 94 състав, постановено на 15.11. 2018 г. по НОХД № 19298/2018г., е одобрено постигнатото между защитника на обвиняемата Л.С.Т. и прокурор Спасов от СРП споразумение, по силата на което обвиняемата Л.С.Т. се е признала за виновна по обвинението по чл.318 от НК за деяние извършено на 17.06.2018г. Страните са се споразумели на обвиняемата Т. да бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца. Със същото определение производството по делото е било прекратено.

С определение от същата дата, в производство по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК СРС е постановил обвиняемата Т. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, наложено й с одобрено от СРС споразумение, влязло в сила на 21.04.2017г. по НОХД № 15838/2016г. изтърпяването на което е било отложено за срок от три години, считано от същата дата.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от защитника на обвиняемата Л.Т.. В жалбата не се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Отправя се искане към настоящия съдебен състав, определението да бъде отменено.

 В съдебно заседание защитникът на обвиняемата пледира да бъде уточнено какъв е размера на приведеното в изпълнение наказание.

Обвиняемата моли да бъде извършено групиране на наложените й наказания.

Представителят на СГП, в съдебно заседание през настоящия въззивен състав, заявява, че жалбата следва да се остави без уважение, а определението на районния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

 Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваното определение, намира за установено следното:

С определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № 15838/2016г. на СРС на 21.04.2017г., на обвиняемата Л.С.Т. й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието, като е определил тригодишен изпитателен срок. Определението е влязло в сила на същата дата, а именно на 21.04.2017г.

В определения изпитателен срок обвиняемата Л.С.Т. е извършила деяние по чл.318 от НК. За тази инкриминирана дейност й е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца.

При така установените фактически и правни положения съдът обосновано и законосъобразно е приел, че са налице условията на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение наказанието от първата присъда. Това е така, защото, за да се постанови цялостно реално изпълнение на наложеното наказание, са необходими следните задължителни предпоставки: в изпитателния срок подсъдимият да е извършил умишлено, а не непредпазливо престъпление, това престъпление да е от общ характер и за него на дееца е наложено наказание лишаване от свобода. Други предпоставки не са необходими.

Съдът няма възможност за алтернативна преценка, когато второто престъпление е извършено в изпитателния срок на първото осъждане. В този случай задължително се привежда в изпълнение наказанието по предходното осъждане. Тази повеля на законодателя е обяснима предвид смисъла на условното осъждане, който пряко е свързан с постигане целите по чл. 36 НК. Щом като осъденият на лишаване от свобода е извършил в изпълнителния срок умишлено престъпление от общ характер, това негово поведение налага извода, че превантивно предупредителният ефект на наказанието не е реализиран. Извършването на такова ново престъпление показва, че у дееца има изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение, чието преодоляване и промяна не може да се извърши с освобождаване от изтърпяване на наказанието. Затова в тези случаи съдът е длъжен да приведе в изпълнение и наказанието, определено му при предходното осъждане и за това е необходимо да се извърши преценка единствено за наличието на предпоставките.

 

        Водим от горното, съдът

 

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НК, 94 състав, постановено на 15.11. 2018 г. по НОХД № 19298/2018г. 

 

          Решението e окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                                                                  2.