№ …….../01.11.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 1774 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Панайот Волов № 29, етаж 3, срещу разпореждане № 43319/03.10.2019 год. по гр.д. № 15730/2019 год. на ВРС – 34 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател
заявление срещу
длъжника Ц.Ж.Г., ЕГН **********,*** за сумите, както следва: 194.60 лева –
такса за експресно разглеждане на документи; 194.65 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, 245.00 лева – разходи
и такси за извънсъдебно събиране и за разликата над 35.11 лева до претендирания
размер от 75.00 лева, претендирани като разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй като в рамките на
заповедното производство не се извършва проверка дали вземането съществува, тъй
като неговата основна функция е да се установи дали това вземане е спорно между
страните. Твърди се също, че не са налице соченото от заповедния съд основание
да се приемат за нищожни договорните клаузи, въз основа на които са начислени
претендираните вземания, поради което липсва основание за отказа на съда да
бъде издадена заповед за изпълнение. Настоява се за отмяна на обжалваното
разпореждане и произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и
в тази част.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с
писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият
състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „„Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, срещу длъжника
Ц.Ж.Г., ЕГН **********,*** за сумите, както следва: 194.60 лева – такса за
експресно разглеждане на документи; 194.65 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за представяне на обезпечение, 245.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Като е приел, че клаузите по
претендираните от завителя суми противоречи на чл.16 и чл.33 от ЗПК,
респективно е нищожна, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част,
което е и предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият състав споделя крайния извод на заповедния
съд, макар и по различни съображения, като намира, че въпреки наличието на
редовно сезиране на компетентния съд с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в
заявлението не се съдържа индивидуализация на всяко едно от претендираните
вземания в достатъчна степен по вид, основание и размер.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението
следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е
налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е
необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не
представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се
установи основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника
дали да възразява по заповедта за изпълнение.
С оглед предназначението на
заповедното производство да
изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно
защитими права /арг. от чл. 410 ал.1 т.1 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва
да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна
процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да
осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения –
потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се
откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и
добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на
потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на
вземането си в осъдително исково производство.
От фактическите твърдения, изложени от
заявителя, се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен
договор за паричен заем, който по своята същност представлява потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. В тази връзка съдът намира, че правилно е преценено от
заповедния съд, че уговорената
между страните неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, е неравноправна,
респективно нищожна.
Същата съдът квалифицира като уговорена отнапред компенсация за
вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би
понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена
престация. Тези вреди обаче не са съизмерими нито с положителен, нито с
конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране
на неплатежоспособно лице, което договаряне обаче противоречи
на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя /чл.16
от ЗПК/ и да предложи добросъвестно цена за
ползване /възнаградителна лихва/, съответна на получените гаранции. Такава уговорка
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по
естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и
то в размер, повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията
на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране /чл. 19 от ЗПК/. Представянето като неустойка за неизпълнение на
действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на
кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
Що се касае до претенцията за разходи за извънсъдебно събиране, съдът
съобразява, че разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК ограничават свободата
на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при
които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя
се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен
длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от
конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането
на отделна такса за същата дейност несъмнено придава и на двете клаузи
неустоечен характер.
Това
се отнася и за услугата експресно разглеждане на документи, тъй като изначално
липсва яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че
не бъде избран допълнителен пакет. Доколкото договорът е двустранен, поначало
всяка една от услугите представлява част от процеса на първоначално и
последващо договаряне между страните, през който процес, всяка една е длъжна
добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и
вменените задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по
договора за това и то в размер равен на предоставената в заем сума е
неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване.
Налага се извод за
неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 43319/03.10.2019 год. по гр.д. № 15730/2019 год. на ВРС – 34 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател
заявление срещу
длъжника Ц.Ж.Г., ЕГН **********,*** за сумите, както следва: 194.60 лева –
такса за експресно разглеждане на документи; 194.65 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, 245.00 лева – разходи
и такси за извънсъдебно събиране и за разликата над 35.11 лева до претендирания
размер от 75.00 лева, претендирани като разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: