Присъда по дело №481/2024 на Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ
към присъда №4 по НОХД №481 по описа на КРС за 2024г.

В Районен съд гр.Кюстендил е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура Благоевград срещу П. И. Б. от с.Д., общ.С. за това, че на
15.08.2022г., около 12.30 часа, в с.Д., ул.“*****“ №**** се е заканил на Н. М.
К. с убийство, като това заканване е възбудило основателен страх от
осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.3 пр.1 вр.ал.1 НК.
Прокурора поддържа обвинението.
Пострадалият Н. К., конституран от съда в качеството на граждански
ищец и частен обвинител, поддържа обвинението, както и предявения по
делото граждански иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
Подсъдимият и защитниците му оспорват обвинението.Претендира се
признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му, поради
недоказаност на обвинението, евентуално несъставомерност на извършеното
от подсъдимия по посочения законов текст.

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

От събраните доказателства в хода на съдебното следствие по делото се
установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. живее в с.Д., у.“****“ №****.Сградата на този адрес е
триетажна, като на приземния етаж живеят брата на подсъдимия Б. Б. и
неговата съпруга В. Б., на първия етаж живее подсъдимия, заедно със
съпругата си, а на втория етаж-над подсъдимия И. Б. К.-дъщеря на Б. и В. Б.и,
съпругът й М. К. и децата им Г. и Н. К.и.
По повод влошените отношения между П. Б. и съпругата му Й. Б. и Б. и В.
Б.и, както и влошеното здравословно състояние на Б. Б., в къщата-на втория
етаж се заселили дъщеря му И. К., съпругът й М. К., заедно с двете си деца Г.
и Н. К..
След като К. се нанесли в къщата влошаването на отношенията
продължило да ескалира по повод ползването на дворното място и заполнали
строителни дейности от семейство К.. Подавани били множество сигнали до
полиция и прокуратура, както и граждански дела по повод ползването на
дворното място и осъществените от К. строителни дейности, като
отношенията ескалирали до степен нетърпимост.
В двора на къщата, К. отглеждали куче, порода „Хъски“, като грижата за
1

кучето била поета основно от малолетния към този момент Н. К..Кучето се
отглеждало в специално заградено за него място и къща.На 15.08.2022г., около
12.30 часа, Н. К. решил да изведе кучето на разходка.Влязъл в клетката на
кучето, сложил му каишка и тръгнал да го извежда навън.Вървейки по
пътеката към улицата, срещу него се появил подсъдимия Б., който се
прибирал.При разминаване с малолетния и кучето, Б. се обърнал към Н. К. и
му казал „“Мръдни тоя помияр, ако не махнеш тоя помияр, ще очистя и него и
тебе“.Казаното било чуто от св.В. Б., която веднага излязла и се скарала на
подсъдимия, че заплашва внука й.Подсъдимият й отговорил, че ако „не махне
помияра, ще направи това, което е казал на дрисльото“.
След отправените закани, св.Н. К. хвърлил повода на кучето и тичешком
се прибрал в жилището си на втория етаж на къщата.Заключил се в банята и се
обадил по телефон на майка си И. К., като й разказал за случилото се и я
помолил да се прибере веднага.Прибрала се от работа около 16.00 часа, като
входната врата на жилището била заключена, а Н. бил силно разстроен и
уплашен.
От изготвената съдебно-психиатрична експертиза, както на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие се установява, че в
резултат на заплахата у К. е възникнал основателен страх от реализиране на
заплахата.Последствията от преживяното са продължили с по-голяма
интензивност една година след датата на събитието, като се изразяват в страх
и тревожност за него самия и за кучето, съпроводени с негативни реакции
като плач, накъсване на речта и психосоматична кашлица, невъзможност да
спи сам, нежелание да излиза сам.
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
св.Н. К. и В. Б..Н. К. е участник в описаните събития, въприел е лично
случилото се, като непосредствено до тях е била св.В. Б..Показанията на
двамата са напълно идентични относно описаните обстоятелства,
последоватетелни, хронологически и логически свързани.В тази насока са и
показанията на св.И. К. и М. К..непосредствено след случилото се, Н. се е
обадил на майка си и й е разказал какво се е случило.По телефон на двамата
свидетели се е обадила и В. Б..Двамата свидетели-родителите на Н. подробно
разказват за състоянието на детето, непосредствено след случката-И. К. се
прибрала около 16.00 часа , а М. К. по късно.На последните двама свидетели
В. Б. разказала по телефон непосредствено след случилото се, както и Н. К.-по
телефон на майка си, а в последствие и лично на двамата след прибирането им
у дома.Показанията на посочените двама свидетели, в качеството им на
коствени доказателства относно случилото се с подсъдимия, изцяло съвпадат
с показанията на св.Н. К. и В. Б., поради което съдът счита, че са обективни и
последователни, логически и хронологически свързани, поради което съдът ги
кредира и ползва при изграждане на фактическите си изводи.
Допълнителен довод за съда в насока изложеното в предния абзац са и
приетите по делото съдебно психиатрични и психологически
2

експертизи.Двете експертизи подробно описват състоянието на пострадалия и
са категорични, че са налице обективни данни за преживяна психотравма на
посочената в обвинителния акт дата.Изводите, направени в тези експертизи,
на свой ред подкрепят изложеното от посочената група свидетели, породи
което е допълнителен довод на съда да очертае фактическите си изводи в
посочената насока.
В показанията на св.Й. Б. твърди, че на посочената дата чистила
прозорците, точно над пътеката, където се срещнали П. Б. и Н. К..Твърди, че
съпругът й казал на Н. да „дръпне“ кучета, за да може да мине.Н. не реагирал,
при което Б. повторил още веднъж, след което ги заобиколил и се прибрал в
къщи.Аналогични са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие.Показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимия,
съдът счита, че са нелогични и непоследователни от една страна, а от друга
изцяло противоречат на описаните по-горе доказателства, за които са
изложени съображения защо следва да се кредитират от съда, поради което
съдът не ги ползва при изграждане на фактическите си изводи.От друга страна
следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия представляват както
източник на информация, така и линия на защита в процеса.Показанията на
св.Й. Б. противоречат изцяло както на показанията на Н. К., така и на
показанията на св.В. Б., както относно случилото се и казаното от съпруга й,
така и относно намесата на св.В. Б., поради което съдът счита, че не следва да
ги кредитира и ползва при изграждане на фактическите си изводи.По същата
причина, както и преценяйки характера на обясненията на подсъдимия, за
съда се налага извод, че не следва да бъдат кредитирани и ползвани относно
фактическата обстановка.

ПО ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

При така описаната фактическа обстановка подсъдимият Б. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал.3
пр.1 вр.ал.1 НК като на 15.08.2022г., около 12.30 часа, в с.Д., ул.“****“ №****
се е заканил на Н. М. К. с убийство, като това заканване е възбудило
основателен страх от осъществяването му.
Налице са всички признаци на престъпния състав, както от обективна,
така и от субективна страна.
Непосредствен обект на това посегателство са обществените отношения,
които осигуряват на човек възможност за свободно формиране на модел за
поведение, съобразно собствените му представи.Изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие и представлява обективирана намерение от дееца
към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него-в случая Б. казал
на К. “ще те очистя“.
Престъплението по чл.144, ал.3 т.1 НК е квалифициран състав на
3

престъплението по чл.144, ал.1 НК-закана с престъпление.То се намира в
раздел V- „Принуда“ и с него не се защитава живота на гражданите, личната
им свобода.
На следващо място необходимо е заканата да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъпление.Това е налице когато съществува реална възможност деецът да
осъществи обективираното намерение, като същевременно личи ясно
оформено решение за това.Не е необходимо, пострадалият от това
престъпление действително да се е изплашил, а само да съществува
основание, че заканата ще бъде реализирана.Престъплението е довършено в
момента, в който пострадалият възприеме заканата.С извършване на
престъплението се цели промяна в поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока.
При горното, съдът намери, че са налице всички описани признаци
деянието от обективна страна.Подсъдимият е отправил към малолетния /към
онзи момент/ думите „Мръдни тоя помияр, ако не махнеш тоя помияр, ще
очистя и него и тебе“.Съдът счита, че в конкретния случай, заканата не е
отправена под условие /каквото възражение се наведе в хода на съдебните
прения/, а отправена по този начин е израз на на целта на това престъпление, а
именно промяна в поведението и действията на пострадалия в исканата от
дееца насока-да „махне“ кучето.
Цялостната фактическа обстановка, както и предходните отношения
между семейството на подсъдимия и семейството на пострадалия-
непрекъснатите скандали /подробни данни за което се съдържат и в двете
групи доказателствени източници/, гневно изречената закана, отправена
директно към малолетен, води съда до извод, че е в състояние да възбуди
основателен страх от осъществяването й.
Деянието е извършено от Б. умишлено, с форма на вина пряк умисъл-
съзнавал че отправя към пострадалия закана с убийство и по този начин ще
възбуди основателен страх за осъществяването на тази закана, като е целял
пострадалия да изпита страх от осъществяването й.Съзнавал е съдържанието
на заканата и, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
Следва да се посочи, че за извършване на престъплението по чл.144, ал.3
НК не се изисква в моманта на заканата у извършителя да има оформено
решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при
условия, при които реално може да настъпи.

ПО НАКАЗАНИЕТО

4

За престъплението по чл.144, ал.3 НК е предвидено наказание лишаване
от свобода до 6 години.При определяне на наказанието съдът отчете като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало,
добрите характеристични данни, събрани от показанията на св.А.-кметски
наместник на с.Д..Доколкото смекчаващите вината обстоятелства са тези,
улесняващи процеса на вземане на решение за извършване на престъпление,
то в тази насока съдът цени и дългогодишните нетърпими отношения със
семейството на пострадалия.Като отегчаващо вината обстоятелства, съдът
отчете ниската възраст на пострадалия.При преценка на изложените
обстоятелства, съдът прецени, че следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства и под средния размер на предвиденото
наказания, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
което наказание ще изпълни изцяло целите и задачите на наказанието по чл.36
НК, както по отношение личната, така и на генералната превенция.
Подсъдимият не е осъждан, като за постигане целите на наказанието и
поправяне на осъдевия, съдът счита, че не наложително да изтърпи това
наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 НКотложи изпълнението
му за срок от 3 години.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

В хода на проведеното по делото разпоредително заседание, постродалият
от престъплението Н. М. К.-вече непълнолетен и действащ с попечителското
скъдействие на родителите си И. Б. К. и М. Г. К. предяви против подсъдимия в
производството П. И. Б. граждански иск с правно основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД
за причинените от престъплението по чл.144, ал.3 пр.1 НК неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законна лихва от датата на деянието до
окотчателното изплащане.Претендират се и разноски по този иск.
Твърди се, че в следствие на случилото се гражданският ищец е бил много
стресиран-изпитвал и продължавал да изпитва основателен страх, че
подсъдимият ще осъществи заканата си и ще очисти“ както него, така и
кучето му.Дълго време бил неспокоен, не ммжел да спи, будел се посред нощ и
говорел на сън.Страхувал се да остава сам.Винаги търсел някой, който да го
посреща и изпраща когато излизал и се прибирал в къщи.Страхувал се да спи
сам, страх го било дори от споменаване името на подсъдимия.
Съдът счита, че при възприетата от съда фактическа обстанвока,
подробно описана по-горе, са налице всички признаци на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД.Налице е поведение-отправена закана с убийства,
налице е противоправност на това поведение.Налице е вреда от вида на
гореописаната, налице е и причинна връзка между противоправното
поведение на подсъдимия и претърпяната от гражданския ищец вреда.
Искът е предявен за сума в размер на 20 000 лв.Преценяйки събраните в
5

хода на производството доказателства, по правилото на чл.52 ЗЗД, съдът
отчете факта, че към датата на деянието пострадалият е бил малолетен-на
навършени 12 години.От показанията на св.М. К. и К., както и В. Б. по делото
се установи, че детето е било силно притеснено и разтревожено.Плакал е, не е
можел да спи, отказал е да спи сам, не искал да излиза.Винаги търсил някой
който да го изпраща и посреща в къщи.
От приетите по делото експертизи, се установи, че към моманта на
инцидента и непосредствено след него основното преживяване е било на ужас
и емоционален стрес със значим интензитет.Последствията са продължили и
една година след инцидента от вида на описаните по-горе.Налице са и
обусловени от заплахата проблеми в емоционалното и социално развитие,
които продължават и към момента на оценката.
При преценка на горното, съдът счита, че справедливо и обосновано по
см.на чл.52 ЗЗД е да присъди обезщетение в размер на 12 000 лв., което
обезщетение изцяло ще репарира претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, като до пълния предявен размер на този иск от 20 000
лв. е недоказан, поради което неоснователен и следва да се отхвърли.
Доколкото отговорността е деликтна, то обезщетението се дължи ведно
със законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.

ПО ДЕЛОВОДНИТЕ РАЗНОСКИ

В хода на досъдебното производство са направени разноски в размер на
724.20 лв., по изготвените на досъдебното производство експертизи, които
следва да се възложат на подсъдимия които следва да заплати по сметка на
ОДМВР Благоевград.В хода на съдебното следствие са направени разноски в
размер на 1180 лв.-възнаграждение за вещи лица по изготвената по делото
комплексна психиатрична и психологическа експертиза, които следва да се
възложат на подсъдимия, както и 5 лв. за сллужебно издаване на
изпълнителен лист.
Върху уважения размер на гражданския иск се дължи държавна такса в
размер на 4 %, а именно сумата от 480 лв., които с оглед изхода на делото
също се дължат от подсъдимия.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

24.02.2025г.
Председател:
6

Номер на акта:	4
Дата:	18 февруари 2025 г. (в сила от 23 юли 2025 г.)
Съдия:	Чавдар Андреев Тодоров

Дело:	20241520200481
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 април 2024 г.

Присъда по дело №481/2024 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите