НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 1859
гр.
Пловдив, 15.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX състав, в публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12747 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Образувано е по искова молба от А.П.Я.
срещу „АПС Бета България“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск
за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на 179.37 лева – главница, дължима по сключен между страните
Договор за целево финансиране № *** от 05.07.2008 г., сумата от 34.29 лева –
неустойка за забава за периода от 05.02.2009 г. – 08.03.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2010 г. до изплащане на
задължението, сумата от 25 лева – разноски по делото за заплатена държавна
такса и сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване
по давност.
В исковата молба се
излагат твърдения, че по заявление на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е образувано през
2010 г. ч.гр.д. № 8941/2010 г. по описа на ПРС, като е издадена Заповед за
изпълнение. Същата е връчена на ответника на 24.08.2010 г., срещу която същият
не подал възражение по чл.414 ГПК. В резултат на това бил издаден изпълнителен
лист за сумите 179.37 лева – главница, дължима по сключен между страните
Договор за целево финансиране № *** от 05.07.2008 г., сумата от 34.29 лева –
неустойка за забава за периода от 05.02.2009 г. – 08.03.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2010 г. до изплащане на
задължението, сумата от 25 лева – разноски по делото за заплатена държавна
такса и сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** по описа на ***, с рег. №***, с
район на действие Окръжен съд – П..
Твърди се, че по силата
на договор за покупко-продажба /цесия/ от 23.02.2015 г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е
прехвърлило на ответното дружество вземанията срещу ищеца.
Твърди се, че по изпълнителното дело са
извършвани частични плащания от ищеца, с които са погасени такси и разноски за
образуваното изп.дело в размер на 72.84 лева.
Счита, че не дължи посочените вземания, поради
погасяването им по давност, на което се позовава като новонастъпило
обстоятелство, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, обуславяща
предявяване на иск по чл.439 ГПК. Счита, че давността по описаните вземания е
започнала да тече на 07.04.2017 г., когато е извършено последното валидно
изпълнително действие и е изтекла на 07.04.2017 г. Счита, че периода от
07.04.2012 г. до 07.04.2014 г. не са извършвани изпълнителни действия, поради
което и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и
приложенията към нея чрез свой служител, не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
като е получил призовка за насроченото съдебно заседание чрез свой служител, указани
са му последиците от неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в размер на 50 лева разноски за държавна такса, както и да заплати на ***. Е.И. сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, претендирано на основание чл.38 ЗА и определено от съда, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.П.Я., с ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3,
представлявано от П.Р, Т. К. и П. И. И., сумата в размер на 179.37 лева –
главница, дължима по Договор за целево финансиране № *** от 05.07.2008 г.,
сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД /сега Транзакт Юръп ЕАД/, вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 23.02.2015 г. на „АПС Бета България“ ООД,
сумата от 34.29 лева – неустойка за забава за периода от 05.02.2009 г. –
08.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.06.2010 г. до изплащане на задължението, сумата от 25 лева – разноски по
делото за заплатена държавна такса и сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от П.Р., Т.К.
и П.И.И. ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Я., с ЕГН
**********, сумата в
размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА
„АПС Бета България“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81В, ап.3, представлявано от П.Р., Т. К.и П. И. И. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.Г.И., със съдебен адрес:*** размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ