Решение по дело №2372/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 475
Дата: 21 септември 2021 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20212230102372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Сливен, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230102372 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК от М. Б. Ш. от гр. Сливен
срещу П. С. Т. от с. Изгрев, общ. Елхово за предоставяне упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Ф. М. Ш. на бащата, определяне
на местоживеенето на детето при бащата, определяне на режим на лични
отношения на майката с детето и осъждане на майката да заплаща на детето
месечна издръжка в размер на 170 лв., както и осъждане на ответницата да
заплати на детето издръжка за минал период от 12 месеца преди завеждане на
исковата молба от по 170 лв. месечно или общо 2040 лв.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители на малолетните деца С.,
М. и Ф., родени от фактическото съжителство между страните. Излага, че с
ответницата се разделили през 2018 г. като упражняването на родителските
права по отношение на по-големите деца С. и М. било предоставено на ищеца
с Решение по гр. д. № 6080/2018 г. по описа на СлРС. Ответницата заминала
за Германия, не се интересувала от децата, като бащата се грижел от три
години и за трите деца. Ищецът моли съда да предостави упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Ф. на него, да определи
1
местоживеенето на детето при него, да определи режим на лични отношения
на майката с детето и да осъди майката да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, както и да заплати издръжка за минал период от
12 месеца преди завеждането на исковата молба по 170 лв. месечно или общо
2040 лв. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срок.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, редовно
призован, се явява лично и с упълномощения си представител - адвокат, чрез
който поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира
направените по делото разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства и социален
доклад от ДСП - Сливен, детето Ф. М. Ш., род. на 04.07.2016 г., е син на
ищеца М. Б. Ш. и ответницата П. С. Т., които са живели във фактическо
семейно съжителство.
Страните имат общо три деца, като родителските права по отношение
на двете по-големи момчета са предоставени на бащата с решение на СлРС от
2019 г.
Майката е напуснала семейството, като основните грижи за децата
полага бащата, подпомаган от своята майка и съжителят й свид. Й..
Констатациите на социалния работник са, че бащата разполага с
необходимия родителски капацитет да упражнява родителските права спрямо
малолетното дете Ф.. Детето е в добро физическо и психическо състояние,
2
посещава редовно детска градина и само е изразило желание да живее при
баща си. Семейството е интегрирано в общността, жилищно-битовите
условия са добри, а бащата може да разчита на помощ от своята майка и
нейният съжител.
От показанията на разпитаните свидетели Й. и М. се установява по
безспорен начин, че майката е напуснала семейството, не полага грижи за
децата, не се интересува от тях. Основни грижи за децата полага техният
баща, който е подпомаган от своята майка. И двамата свидетели описват, че
бащата се грижи добре за децата си, включително и за малкия Ф., който
винаги е чист и спретнат, посещава редовно детска градина. Свидетелите
описват, че майката не е давала никога средства за издръжка на детето Ф., не
е носила подаръци за детето, като един единствен път е отишла да го види в
детската градина, но детето не я е познало.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Молбата, въз основа на която е образувано производството по делото, е
процесуално допустима, а по същество изцяло основателна и доказана.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна
администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът
следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.
Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което
макар и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е
загубило значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в
Семейния кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г.,
определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права
става като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси
3
на децата“ се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
подготовка за общественополезен труд, така че всяко дете да стане
хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството
и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на
родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са
задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат
предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на
децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези
обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са
възпитателските качества и моралния лик на родителите.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха
по-добри възпитателски качества именно у бащата на децата. Бащата полага
необходими и адекватни грижи за правилното възпитание на децата, като
може да разчита безрезервно и на помощта на своите близки в отглеждането
им. Жилищно-битовите и материални условия на живот, които бащата е
осигурил са добри.
Тъй като упражняването на родителските права и свързаното с него
местоживеене на детето при този родител изисква за тях да се полагат
ежедневни грижи, свързани с тяхното отглеждане, изхранване, възпитание и
обучение, съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства, се
установи в по-висока степен родителският капацитет на бащата да полага
именно ежедневните грижи за детето и възпитанието му.
От друга страна, майката се е дезинтересирала както от своите деца и
грижите за тях, така и от производството по делото. Същата не е подала
отговор на исковата молба и не се е явила в проведеното по делото о. с. з.
Посочените обстоятелства разкриват безотговорността й като родител, за
разлика от бащата, който е поел изцяло грижите за децата и тяхното
отглеждане и възпитание.
Ето защо съдът намира, че следва да предостави упражняването на
4
родителските права спрямо детето Ф. на бащата и да определи
местоживеенето му при него, а на майката да определи задължителен режим
на лични отношения с детето, който да задоволи нуждата на детето от
пълноценно общуване и с двамата родители. Съдът намира, че детето следва
да прекарва при майка си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и
един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.
Предвид предоставянето на упражняването на родителските права
спрямо децата на бащата, то майката следва да бъде осъдена да заплаща на
детето чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка. Като
отчете, че нуждите на детето Ф. не се отличават от тези на всяко 5-годишно
дете и са основно за храна, битови нужди, дрехи, обувки, образователни
книжки и пособия, социални и културни развлечения, а от друга страна,
детето все още не посещава училище, то съдът намира, че са необходими и
достатъчни средства за издръжката му от около 350 лв. месечно.
От тях, предвид обстоятелството, че и двамата родители са здрави и в
трудоспособна възраст, съдът намира за справедливо родителите да поемат
поравно издръжката на детето. Тъй като обаче бащата претендира майката да
бъде осъдена да им заплаща издръжка в по-нисък от определения от съда
размер, то ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на детето Ф.
издръжка в размер на 170 лв. месечно.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 127, ал. 2 СК
следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК:
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
издръжка за минало време обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година
преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Издръжката е средство
за задоволяване на текущи жизнени нужди, поради което по принцип тя би
5
следвало да се дължи само за бъдеще време, а такава за минало време
поначало е безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени.
Законодателят обаче е предвидил изключение, като е допуснал и търсене на
издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от
съображението, че нуждата вероятно е била налице.
От събраните по делото доказателства не се установи ответницата да е
осигурявала издръжка на детето през процесния минал период от 12 месеца
от 23.06.2020 г. до 23.06.2021 г. В хода на производството се установи, че
през този период непосредствени грижи за детето е полагал бащата, поради
което и издръжка за този период следва да се дължи от майката в
определения вече месечен размер от 170 лв., тъй като не се установи по
делото през процесния период детето да е имало по-различни специфични
нужди, налагащи по-висок, съответно да не се е нуждаело от извършването на
конкретни разходи, налагащи определяне на по-нисък размер на дължимата
издръжка.
Ето защо и предявеният иск за издръжка за минало време от 12 месеца
преди подаването на исковата молба или за периода от 23.06.2020 г. до
23.06.2021 г. следва да бъде изцяло уважен в пълния претендиран размер от
по 170 лв. месечно или общо за сумата от 2040 лв.
Относно разноските:
Ответницата следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на ищеца сумата от 225,00 лв., представляваща направените по
делото разноски, от които 25,00 лв. - заплатена държавна такса и 200,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Родителят, задължен за заплащането на издръжката, следва да бъде
осъден и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се заплащат от съдилищата по ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, да
заплати държавна такса в размер на 4 % върху сбора на тригодишните
платежи на общата месечна издръжка за детето или 244,80 лв., както и 81,60
лв. държавна такса по иска за издръжка за минал период от време по чл. 149,
вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149, вр. чл. 143,
6
ал. 2 СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете Ф. М. Ш., ЕГН: ********** на бащата М. Б. Ш., ЕГН:
**********, с адрес **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ф. М. Ш., ЕГН: **********
да бъде при бащата М. Б. Ш., ЕГН: **********, на адрес **********.
ОПРЕДЕЛЯ на майката П. С. Т., ЕГН: **********, с адрес
**********, задължителен режим на лични отношения с детето Ф. М. Ш.,
ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване,
както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА майката П. С. Т., ЕГН: **********, с адрес **********,
ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете Ф. М. Ш., ЕГН: **********, чрез
неговия баща и законен представител М. Б. Ш., ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 170,00 лв. /сто и седемдесет лева/, считано от датата на
исковата молба - 23.06.2021 г. до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на друга законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА майката П. С. Т., ЕГН: **********, с адрес ********** на
основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете
Ф. М. Ш., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител М. Б.
Ш., ЕГН: **********, сумата от 2 040,00 лв. /две хиляди и четиридесет лева/,
представляваща издръжка в общ размер за периода от 23.06.2020 г. до
23.06.2021 г.
ОСЪЖДА П. С. Т., ЕГН: **********, с адрес **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Ш., ЕГН: **********, с
адрес ********** сумата от 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/,
7
представляваща направените по делото разноски - заплатена държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. С. Т., ЕГН: **********, с адрес **********, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Сливен сумата от
326,40 лв. /триста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/,
представляваща държавна такса в общ размер по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8