РЕШЕНИЕ
№ 688
10.01.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1054 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.К.Ч. ***, депозирана чрез упълномощен представител, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000326 от 27.09.2021г. на мл.автоконтрольор при РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково(С.Г. С.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата била нищожна, незаконосъобразна, необоснована, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие на целта на закона. Сочи се, че заповедта е нищожна, тъй като няма предписаните от закона реквизити и съдържание. Липсвала нужната по закон конкретизация и точно, и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й, и на разпоредените последици, както и поради това че била издадена от некомпетентен орган. Липсата на ясно и точно изразена воля правела невъзможен съдебният контрол за законност, както и водела до невъзможност същата да бъде изпълнена. Освен това приложената ПАМ не била законовопредвидена и нормативноустановена, и била наложена в нарушение на чл.23 от ЗАНН, като това също водело до нищожност на оспореният акт. Отсъствало законово основание за издаването на обжалваният акт. Заповедта била постановена и при липса на компетентност на органа – издател. Твърди се също, че изложената в ПАМ фактическа обстановка била напълно неточна и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акт и приложение на закона. Оспорва се верността на посочените в оспореният акт обстоятелства.С оглед на възприетата в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка, било налице и неправилно приложение на закона. Не били налице предвидените в закона елементи на фактическият състав на нормите, които били посочени непълно, невярно и неточно. Оспореният акт бил и незаконосъобразен поради това, че не били налице фактическите и правни основания за издаването му, като била нарушена и цялата административно-наказателна процедура по съставяне на акта, въз основа на който се издава заповедта, както и административната процедура при съставяне на оспореният акт. Изразената в диспозитива воля била неразбираема, като не било ясно какво точно имал предвид органът, като не бил определен конкретен срок на ПАМ в заповедта, без каквито и да било мотиви.
По изложените съображения се моли за прогласяване нищожността на оспореният акт, респ. отмяната му като незаконосъобразен и присъждане на сторените в производството разноски.
В допълнителни писмени съображения, се излагат подробни съображения за нищожността на обжалваният акт.
Ответникът - Мл.автоконтрольор при РУ Харманли, към ОДМВР-Хасково (С. Г. С.), редовно призован не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със своя Заповед № 21-0271-000326 от 27.09.2021г. мл.автоконтрольор при РУ –Харманли, при ОДМВР-Хасково, приложил по отношение на жалбоподателката М.К.Ч. принудителна административна мярка. В заповедта било посочено, че мярката се прилага на основание чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП и се състои във временно отнемане на СРМПС част 2 № ********* и два броя регистрационни табели с № *. В описателната част на заповедта е посочено, че същата се прилага поради това, че в * до кръстовището образувано с * в посока към ***, М.Ч. като собственик на л.а. *, с рег. № * е допуснала управлението на собствения си автомобил от водача М. Ф. И., който е неправоспособен.
Заповедта е връчена на адресата си на датата на издаване – 27.09.2021г. Жалбата срещу административният акт била подадена в Административен съд, гр. Хасково на 21.10.2021г.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл.писмени доказателства касаещи компетентността на издателя и справка за нарушител по отношение на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес. Жалбата е подадена след изтичане законоустановения 14 –дневен срок за оспорване, поради което с определение от 01.11.2021г. на съдията-докладчик, влязло в законна сила на 11.11.2021г.същата е приета за допустима само в частта, с която се претендира прогласяване нищожността на заповедта. В останалата й част, с която се претендира отмяна на същата заповед, като незаконосъобразна жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част е прекратено. Разгледана по същество, жалбата в допустимата й част е основателна.
За преценка, дали порокът от който страда един индивидуален административен акт води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Преценката относно наличието на компетентност на органа, издател на административния акт, е обусловена от кръга на нормативно уредените му правомощия, както и от доказването на обстоятелствата, пораждащи нейното възникване, в случаите на оправомощаване от друг орган.
Съгласно действащата към датата на издаване на обжалваният акт нормативна уредба - чл.172, ал.1 от ЗДвП, правомощията да издават заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП принадлежат на ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно
от Заповед № 272з-3645 от
30.11.2020г. на Директора на
ОДМВР-Хасково, издателят на оспореният акт е назначен на длъжност младши автоконтрольор II степен в районно управление Харманли, участък
„Симеоновград” и съответно не е „ръководител“ на служба за контрол, по смисъла
на чл.165 от ЗДвП. Видно от писмо
рег. № 272000-20883 от 16.11.2021г. на ВПД Директор на ОДМВР-Хасково , издателят на акта е заемал същата
длъжност и към 27.09.2021г. - на която
дата е издал обжалваната заповед.
По делото е представена Заповед № 1253з-479 от 16.11.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП. В същата в 11 точки са изброени длъжностните лица, които имат право да прилагат посочените ПАМ, като те не са определени поименно - компетентността им следва от длъжността която заемат. Съответно, доказателствената тежест за изпълнение на законовите изисквания, вкл. за установяване компетентността на издателя на оспореният административен акт, тежи върху ответника, който при условията на главно и пълно доказване следва да установи това обстоятелство. Безспорно, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът не заема длъжностите посочени в т.1-т.8 от цитираната Заповед № 1253з-479 от 16.11.2020г. Въпреки двукратно изискваната информация от страна на съда, по делото не са представени доказателства, установяващи по несъмнен начин, че изпълняваната от ответника длъжност попада в звено „Териториална полиция“(т.11 от заповедта), звено „Пътен контрол“ (т.10 от заповедта)или сектор „Пътна полиция“ (т.9 от заповедта) в съответното РУ към ОДМВР- Хасково .
Следователно, по делото не е доказано по несъмнен начин, че към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид и процесният административен акт е издаден при липса на материална компетентност за това, което се явява основание по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на процесната заповед за нищожна.
Според съда оспореният акт е нищожен и на друго основание.
В процесната ПАМ е посочено, че е приложена на основание чл. 171, т. 2а, б.”а” от ЗДвП. В
същата разпоредба е предвидена възможност за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик”, при наличие
на изчерпателно изброените в нея
хипотези, а именно:
собственикът да управлява ППС без
да е правоспособен водач, да не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В мотивите на обжалваната заповед е обективирано, че жалбоподателката е допуснала управление на собственият й автомобил от неправоспособен водач. Същевременно, в разпоредителната част на заповедта е визирано че се прилага ПАМ „Временно отнемане СРМПС и два броя регистрационни табели”.
В чл.171,т.1-т.8 от ЗДВП, липсва предвидена ПАМ от вида „Временно отнемане на СРМПС и регистрационни табели“. Възможност за прилагане на ПАМ поради описаното в обстоятелствената част на заповедта поведение на водача е предвидено в чл.171, т.2а , б.“а“ от ЗДвП, но то обуславя прилагане на ПАМ от съвсем различен вид, а именно - прекратяване регистрацията на лек автомобил , която може да се осъществи само спрямо собственика на автомобила и то за определен визиран в закона срок – от 6 месеца до 1 година. Такава ПАМ обаче с оспореният акт не е приложена.
Следователно, в
изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства е описана хипотезата на чл. 171,т.2а, б.“а“, но е
приложена несъответна на това поведение ПАМ, която несъществува в закона. Съгласно
чл.
172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, отнемането на свидетелството за регистрация на
МПС е само способ, чрез който се извършва прилагането на ПАМ. Поради неяснотата
на волята на административният орган, с оглед обстоятелството, че разпоредените
със същата последици не кореспондират с изложените фактически обстоятелства за
издаването, и с оглед прилагане на ПАМ
непредвидена в закона и то за неопределен срок, то процесната принудителна административна мярка се
явява лишена от законова опора и е изцяло неизпълнима .
Предвид изложеното жалбата като основателна в допустимата й
част следва да бъде уважена, а оспорената заповед да бъде прогласена за
нищожна.
С оглед изхода по спора основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, поради което и предвид липсата на сторено от ответника възражение за прекомерност, такива следва да бъдат присъдени в поискания размер от 1010 лева, от които 1000 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.10.2021г. и 10.00 лева внесена ДТ за образуване на производството.
На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000326 от 27.09.2021г. на мл.автоконтрольор при РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково(С. Г. *** да заплати на М.К.Ч., с ЕГН ********** *** сторените по адм. дело № 1054/2021г. по описа на АдмС-Хасково разноски в размер на 1010.00 (хиляда и десет)лева
Решението е окончателно.
Съдия: