РЕШЕНИЕ
гр. МОНТАНА
21.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и осми
април през две хиляди и девета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от
съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 699
по описа за 2008 година и за да се
произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Искът е осъдителен и с правно
основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 87 СК.
Ищцата Н.Б.Н. xxx твърди, че с
ответника нямат сключен граждански брак, както и че двамата имат дете: Б.Ц.Г.
–р. 3xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, което ответникът припознал. Твърди, че преди да се
роди детето двамата с ответника живяли на съпружески начала в дома на нейните
родители в гр. Монтана, ул. xxxx . Когато била бременна в осмия месец
ответникът напуснал дома им и се прибрал при своите родители. Ищцата твърди, че
една седмица преди раждането и за времето до един месец след раждането на
детето се събрали отново с ответника, като през това време последният
фактически бил на издръжка нея и на родителите й. Твърди също така, че през
целия период ответникът работил в “Пътинженеринг
–М” ЕООД–гр. Монтана
и получавал добра заплата, но въпреки това не желаел да участва в издръжката и
всички разходи на домакинството поемала само ищцата. Месец след раждането на
детето ответникът напуснал окончателно дома на родителите й и се установил при
своите родители в гр. Монтана. Според ищцата за периода от раждането на детето
и до настоящия момент ответникът не е дал нито лев за издръжката на детето, въпреки
многобройните й молби и въпреки факта, че той има (според ищцата) възможност да
поеме полагащата му се част от тази издръжка.
Ищцата поддържа, че детето им има
ежедневни нужди от храна, дрехи и всички необходими пособия за издръжката му, която
в момента се осигурява само от нея, от получаваните помощи за майчинство. Поради
което ищцата моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да
й заплаща като майка и законна представителка на малолетното им дете Б.Ц.Г.
–ЕГН xxxxxxxxxx издръжка по 100 (сто) лева на месец за периода от неговото
раждане – xxxг. до момента на завеждане на делото или за 8 месеца общо в размер
на 800 лева, както и по 100 (сто) лева месечна издръжка, считано от датата на
завеждане на делото, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
изплащането й, като й присъди направените разноски по делото.
Ответникът
Ц.Г.В. xxx по същество не оспорва, че следва да заплаща издръжка за детето Б.Ц.Г.,
т. е. фактически признава иска по основание, макар, че оспорва истинността на
някои от твърденията в исковата молба (най-вече относно причините довели до
раздялата му с ищцата – ирелевантни за настоящето дело за издръжка). В същото
време ответникът категорично е оспорил размера на исковата претенция (по 100
лева месечна издръжка); твърди, че междувременно (на 12.01.2009г. ) е бил
съкратен от работа и в момента е регистриран в Бюрото по труда; в откритото
съдебно заседание по делото е декларирал, че е в състояние да плаща по 50 лева
на месец, а в над тази сума би било непосилно за него, поради което и моли съда
да уважи иска до посочения размер и го отхвърли в останалата му част. Освен
това, в писмения си отговор по чл. 131 ГПК ответникът е направил искане да му
определен с настоящето решение подходящ режим за лични отношения с детето.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и
гласни.
СЪДЪТ, като прецени всичките
доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение
(чл. 12 ГПК) и съобразявайки разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, приема
за установено от фактическа и от правна страна следното:
Не се
спори между страните, че те са живеели на семейни начала без сключен граждански
брак, като от съвместното живеене им се родил син Б.Ц.Г. –р. 3xxx., ЕГН xxxxxx
3225, който ответникът припознал за свое дете, в потвърждение на което са
представените писмени доказателства: декларация за припознаване (л. 3), въз
основа на която е бил съставен акт за раждане на детето № 167/4.04.2008г. и е
издадено удостоверение за раждане на детето (л. 8), както и удостоверение изх. №
659/8.04.2008г. за семейно положение и членове на семейството на майката – ищца
по делото. Също така не се спори и относно последвалата трайна фактическа
раздяла между страните, настъпила след проблематично съвместно съжителство в
дома на родителите на ищцата в гр. Монтана. Няма спор и относно факта, че след
раздялата детето живее при майка си, която основно се грижи за него.
По същество няма спор и относно
необходимостта всеки един от родителите да допринася за осигуряване издръжката
на детето, което към настоящия момент е навършило една година.
Спорен между страните е въпросът
за размера на месечната издръжка, която следва да заплаща ответникът.
Според чл. 82, ал. 1 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на издръжката по силата чл. 84 СК се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, както и според възможностите на лицето, което я дължи. При
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл. 86 СК може
да бъде изменена или прекратена.
Двамата родители
дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5–70–Пл. ВС).
При определяне размера на дължимата издръжка се имат предвид
възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на
децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както
тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите
материални възможности на родителите са основание за присъждането на по-големи
по размер издръжки. Не следва да се присъждат прекомерно високи размери на
издръжки, които ще стимулират издържания към обществено неполезен начин на
живот, към лукс или използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. Това
не би било налице, ако с издръжката се осигуряват такива условия на живот, каквито
детето би имало, ако родителите биха живели заедно (т. 1 от П 5 – 81 – Пл. ВС).
Размерът на издръжката, която
всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно нормата
на чл. 85, ал. 1 СК в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителя в границите, установени от Министерския съвет. Тези граници в
абсолютно число са фиксирани в чл. 1 от ПМС № 38/1985г. (посл. изм. ДВ, бр. 117
от 2002г. ) от 30 до 80 лева месечно.
По делото е установено, че
понастоящем ищцата е в отпуск по майчинство и следователно не получава трудово
възнаграждение, видно от представеното удостоверение изх. № 133/19.12.2008г., изд.
от нейния работодател (л. 6). За времето от м. април 2008г. до м. ноември 2008г.
включително ищцата е получила обезщетение за отглеждане на малко дете в размер
на общо 1760 лева или по 220 лева месечно за посочения период (л. 7). От
събраните доказателства се установява също така, че ответникът е работил по
трудов договор за “Пътинженеринг–М” ЕООД – гр. Монтана до 12.01. 2009г., от
която дата трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т. 4 КТ (л. 15). Към настоящия момент ищецът е регистриран в Дирекция “Бюро по
труда”–гр. Монтана, като последната регистрация е от 5.03.2009г., видно от
представената служебна бележка изх. № 343/9.03.2009г. (л. 19).
От гледище на трайната съдебна
практика на ВС/ВКС ответникът по принцип не би могъл успешно да се позовава на
безработица като пречка за заплащането на дължима от него издръжка, при
положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира
определен месечен доход, от който да заделя една част за плащане на издръжката
(в този смисъл са т. т. 11 и 12 от П 5 –70 – Пл. ВС). Така, че липсата на
регулярен месечен доход поначало не освобождава ответника от задължението му по
чл. 82, ал. 1 СК.
С оглед на все още
ниската възраст на детето, като взе предвид моментните възможности на
родителите да дават издръжка и съобразявайки повелителните разпоредби на закона
съдът намира, че за задоволяване нуждите му от издръжка ще са необходими минимум по 80 лева месечно, от които
ответникът би могъл да осигурява по 50 лева на месец, а останалата част се
поеме от ищцата, която и занапред ще полага непосредствените грижи по
отглеждане на детето. По разбиране на съда, един такъв размер на издръжката не
би трябвало да затруднява и двамата родители, и по никакъв начин не би могъл да
застраши осигуряването на тяхната собствена издръжка.
В същото време обаче съдът намира, че не са налице условия за
определяне издръжка за детето Б.Ц.Г. в претендирания по делото размер (по 100
лева месечно), надвишаващ установения максимум. Действително, по силата на чл. 85, ал. 3 СК съдът може да определи
издръжка и над законоустановения максимален размер, но само тогава, когато се
налага да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да дава такава издръжка без особени затруднения. В
конкретния случай обаче доказателствата несъмнено сочат, че и двете визирани в
нормата на чл. 85, ал. 3 СК предпоставки за присъждане издръжка над максимума
от 80 лева (които на всичкото отгоре трябва да са дадени кумулативно) не са
налице. Както се посочи по-горе, възрастта на детето е сравнително ниска, което
означава, че към настоящия момент нуждите му от издръжка изискват по-малко
средства в сравнение например с издръжката на дете в ученическа възраст. От
друга страна, по делото се събраха достатъчно доказателства, категорично
изключващи възможността на ответника да дава издръжка за детето си в
претендирания размер от 100 лева месечно, при което осигуряването на неговата
собствена издръжка би било поставено под въпрос.
Основателна (с оглед на чл. 87 СК) е обаче претенцията за присъждане на издръжка за минало време, каквато на
посоченото основание може да се иска най-много за една година назад. Ето защо и
като се вземе предвид, че в случая издръжката за минало време се претендира от
датата на раждане на детето xxxг., а настоящият иск е предявен в рамките на
законоустановения едногодишен срок,
Продължение на решението по гр. д. №
699/2008г. на Районен съд–Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3
това условие е изпълнено в конкретния случай.
При това разбиране на
доказателствата и по изложените съображения искът, като частично основателен, се
уважава до размера от 50 (петдесет) лева месечна издръжка, която ответникът да бъде
осъден да плаща на ищцата в качеството й на майка и законна представителка на малолетното
дете Б.Ц.Г. –р. 3xxx. месечна издръжка в посочения по-горе размер, считано от 3xxx.
(ИМ е подадена на 23.12.2008г. ) до настъпването на законоустановени причини и
условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
В останалата му част – за
разликата до претендирания размер от по 100 лева месечна издръжка съдът намира
иска за прекомерно завишен и явно несъобразен с фактите и обстоятелствата по
делото и събраните доказателства, поради което следва да бъде отхвърлен като
неоснователен в тази му част.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС–Монтана държавна такса в размер на 72 лева, изчислена по
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008г. ), а така също и 5 лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцата и следва да бъде осъден да й заплати сумата 75 лева
деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска.
Тъй като се оказва, че съдът е
пропуснал да фиксира дата за обявяване решението (чл. 315, ал. 2 ГПК), то при
това положение и по аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК би следвало да се приеме, че
срокът за обжалване на настоящето съдебно решение почва да тече от датата на
връчване на препис от същото на всяка от страните.
Водим от гореизложените мотиви
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц.Г.В.
xxx, ж. к. xxxx , ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на Н.Б.Н. xxx xxxx , ЕГН
xxxxxxxxxx като майка и законна представителка на ненавършилото пълнолетие дете
Б.Ц.Г. –родено на xxxгxxx, ЕГН xxxxxxxxxx по 50 (петдесет) лева месечна
издръжка, считано от 3xxx. до настъпване на законоустановени причини и условия
за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена съобразно падежа й вноска до изплащането й, а така също сумата
75 (седемдесет и пет) лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ–за разликата до претендирания
размер от 100 лева месечна издръжка, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Г.В.
xxx, ж. к. xxxx , ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА дължимата държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 72 (седемдесет два) лева, както и
5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на предварително изпълнение,
но същото може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: