ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24256
гр. София, 11.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20211110125382 по описа за 2021 година
Въз основа на заповед № АС-274 от 10.07.2023 г. на Председателя на
СРС делото е преразпределено на 182 състав на СРС, като е докладвано на
председателя на състава на 11.07.2023 г. На основание чл. 140, ал. 3, във вр. с
чл. 146 ГПК, съдът изготвя следния проект на доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на „АТС България“ ООД,
ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. М. П., срещу Агенция
за социално подпомагане, БУЛСТАТ *********, след подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3954/2021 г. по описа на СРС,161 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор № 22-ФС01-0159/24.11.2017 г. с
ответника с предмет „Услуги по зареждане на тонер касети за копирна и
периферна техника за нуждите на РДСП – София град и ДСП на територията
на област София – град“. Твърди, че като изпълнител по договора е
изпълнявал качествено и в срок всяка заявка. От ответника били заявени
артикули, които били получени от него, за което били съставени единадесет
приемо-предавателни протоколи от представител на възложителя, като
артикулите били приети без забележки и възражения и била съставена
фактура № ********** от 30.04.2018 г. на стойност 836,40 лв. с ДДС. След
извършване на доставката на презаредените тонер касети по посочената
фактура, ищецът изпратил две покани за плащане на дължимата сума, с
приложени към нея копие от фактура и протоколи. Твърди, че плащане по
фактурата не постъпило, поради което ответникът дължи сумата от 836,40 лв.
На следващо място се твърди, че на основание чл. 8 от раздел VІІ „Санкции и
неустойки“ от подписания между „АТС България“ ООД и АСП договор, АСП
дължи неустойка в размер на 0,5% от цената на неизпълнената част от
договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от цената на
неизпълнената част от договора. Тъй като срокът заплащане на посочената
1
фактура бил изтекъл, ищецът твърди, че му се дължи сумата от 41,82 лв. –
начислена мораторна неустойка. Прави се искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер
от 878,22 лв., от които: 836,40 лв. – главница и неустойка в размер от 41,82
лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 22.01.2021 г. до пълното изплащане на задължението. Претендират се
разноските по исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който я оспорва като неоснователна. Твърди, че за периода 24.11.2017 г. –
24.11.2018 г. между Агенция социално подпомагане и „АСТ България“ ООД е
сключен договор с предмет „Услуги по зареждане на тонер касети за копирна
и периферна техника за нуждите на РДСП – София град и ДСП на
територията на област София – град“. Сочи, че за целия период на договора в
РДСП – София-град има издадени и предоставени три броя фактури, по които
РДСП – София-град е извършила плащания, а именно: фактура №
**********/7.02.2018 г., платена на 21.02.2018 г.; фактура №
**********/3.10.2018 г., платена на 24.10.2018 г.; фактура № **********,
платена на 13.12.2018 г. Твърди се, че фактура № ********** от 30.04.2018 г.
и съпровождащите я приемо-предавателни протоколи, описани в поканата, не
са предоставени и получени в РДСП – София-град за целия период на
договора. Сключеният договор от 24.11.2017 г. бил със срок до 12 месеца от
датата на неговото сключване. На 26.08.2019 г. от РДСП – София-град било
получено писмо/покана, с което е предоставена фактура № ********** от
30.04.2018 г. и е поискано от страна на РДСП – София-град да бъде заплатено
по същата. Позовава се на чл. 7, ал. 10 от договора, като счита, че РДСП –
София-град не е имала задължения да заплати сумата от 836,40 лв., поради
неизпълнени от изпълнителя задължения в срока на договора. Освен това от
писмото покана не ставало ясно дали подателят е същото юридическо лице.
Твърди се, че ответникът е изпълнил всичките си задължения по договора в
срока. Наред с това счита, че исковата претенция е недоказана по основание и
размер. Неоснователна била и претенцията за присъждане на лихва за забава
за периода от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид
изложеното се прави искане исковете да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК обективно и кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение, въз основа на сключен
договор № 22-ФС01-0159/24.11.2017 г. с предмет „Услуги по зареждане на
тонер касети за копирна и периферна техника за нуждите на РДСП – София
град и ДСП на територията на област София – град“; че е изпълнил
задълженията си по договора; размерът на вземането си. Ответникът следва да
2
докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения.
По иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
докаже валидна неустоечна клауза; настъпване на предпоставката за
претендиране на неустойката – в случая изпадане на ответника в забава.
ОТДЕЛЯ като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен договор № 22-ФС01-0159/24.11.2017 г. с предмет „Услуги
по зареждане на тонер касети за копирна и периферна техника за нуждите на
РДСП – София град и ДСП на територията на област София – град“.
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства са
допустими и относими, поради което приемането им следва да бъде
допуснато.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.09.2023 г., от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно
мотивната част на настоящето определение.
ДОПУСКА приемането на представените с исковата молба и писмения
отговор писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4