№ 18372
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110150107 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. П. Л.
срещу „******“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното
дружество няма подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу ищцата за
следните суми, за които на 19.08.2013 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
8789/2013 г. на СРС, 171 състав, в полза на „******“ АД, а именно: 406, 55 лв. – цена
на доставена топлинна енергия през периода месец ноември 2010 г. – месец април 2012
г., ведно със законната лихва от 28.05.2010 г. до окончателното й изплащане, 65,46 лв.
– лихва за забава за периода 31. 12. 2010 г. – 15. 05. 2013 г. и 225 лв. разноски по
делото, въз основа на който изпълнителен лист срещу ищцата е образувано
изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ *********.
Ищцата твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност,
тъй като кредиторът не е инициирал извършването на изпълнителни действия,
прекъсващи давността, в продължение на повече от пет години. Твърди, че последното
изпълнително действие е наложен на 24. 10. 2018 г. запор върху банкова сметка на
длъжника и след тази дата до 24. 10. 2023 г. не са извършвани никакви изпълнителни
действия, прекъсващи давността. Иска уважаване на предявения иск и присъждане на
разноски по делото. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „******“ АД, чрез юрк. ***** и чрез юрк.
******, е подал два отговора на исковата молба. С първия се изразява становище за
недопустимост на иска – поради прекратяване на изпълнителното производство с
постановление на частния съдебен изпълнител от 08.07.2024 г., евентуално – за
неоснователност на предявения иск с твърдения, че за принудителното събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист били предприемани изпълнителни
действия, имащи за последица прекъсване на погасителния давностен срок. С втория
отговор се поддържа неоснователност на предявения иск поради наличие на факти,
1
водещи до спиране и прекъсване течението на давностния срок. И с двата отговора се
иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство на дружеството. Прави се
възражение за прекомерност на разходите за адвокатско възнаграждение,
претендирани от ищцата.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
Искът е допустим.
Неоснователно е възражението на ответника, че искът е недопустим поради
прекратяване на изпълнителното производство с постановление на частния съдебен
изпълнител от 08.07.2024 г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Съгласно практиката
на ВКС (напр. решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о.,
решение № 50041 от 10.05.2023 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о. и др.) длъжникът-
ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист, и при прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнително производство. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора,
въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е
погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и
кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от
настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново
(като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.
От фактическа страна:
От съдържащия се в кориците на приложеното към делото заверено копие на
изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ *********, се установява, че
изпълнителен лист от 19.08.2013 г. по гр.д. № 8789/2013 г. на СРС, ГО, 171 състав, е
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.05.2013 г., издадена по същото дело на СРС, и със същия Б. П. Л. е осъдена да
заплати на „******“ ЕАД сумата 406, 55 лв. – цена на доставена топлинна енергия
през периода месец ноември 2010 г. – месец април 2012 г., ведно със законната лихва
от 28.05.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 65,46 лв. – лихва за забава за
периода 31. 12. 2010 г. – 15. 05. 2013 г. и сумата 225 лв. – разноски по делото.
От приложеното към делото заверено копие на изпълнителното дело се
установява също, че то е образувано на 20.06.2014 г., по молба на „******“ ЕАД, въз
основа на издадения изпълнителен лист от от 19.08.2013 г. по гр.д. № 8789/2013 г. на
СРС, ГО, 171 състав, както и че с молбата от 20.06.2014 г. „******“ ЕАД е възложило,
на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да определи начина на
изпълнението. По изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни
действия по отношение на длъжницата: на 10.02.2016 г. взискателят е поискал налагане
на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжницата, както и
извършване на опис на движимите вещи на длъжницата; на 15.09.2016 г. е наложен
2
запор върху банковите сметки на длъжницата; на 24.02.2017 г. взискателят е поискал
налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на
длъжницата; на 29.10.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжницата.
От правна страна:
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към
ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК
(когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила
решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.
418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г.
по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на
ВКС, IV г. о. и др.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него
има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните
суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено
по давност.
В случая ищцата Б. П. Л. доказа твърдението си, че срещу нея има образувано
изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми от
„******“ ЕАД.
С оглед датата на издаване на заповедта за изпълнение (29.05.2013 г.) и
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение би могла да влезе в сила
най-рано на 02.07.2013 г. (29.06.2013 г. е бил почивен ден – събота), след която дата е
започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече най-рано на
02.07.2013 г., е изтекъл към предявяване на иска на 23.08.2024 г., поради което и
процесните вземания на ответника към ищцата са погасени по давност. Съображенията
за това са следните:
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по
време на висящността на изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено
за изгубило сила на 26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, с което се приема, че висящият изпълнителен процес не спира
течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с
3
извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено
до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и
тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма,
задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и
изпълнителни производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват.
Принципът на обратно действие на тълкувателните актове на ВС и на ВКС не важи в
хипотезата, когато спрямо една и съща правна норма се дава различно задължително
тълкуване с ново тълкувателно решение. В тези случаи последващите тълкувателни
решения нямат обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. Да се приеме противното би означавало да
се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, както и практиката на Европейския съд на правата на човека (решение
от 19.02.2013 г. по делото ******* срещу ******* и решение от 10.01.2019 г. по делото
**** срещу *******).
В случая петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
започнал да тече на най-рано на 02.07.2013 г., е спрял да тече на 20.06.2014 г.
(образуване на изп.д. № ****** на ЧСИ ********* и възлагане на частния съдебен
изпълнител, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, начина на изпълнението) и не е текъл по
време на висящността на изп.д. № ****** от 20.06.2014 г. до 26.06.2015 г. (когато
задължителните указания по приложение на закона, дадени с ППВС № 3/1980 г., са
обявени за изгубили сила с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въвеждащо различно задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД). От 27.06.2015 г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е продължил да тече, като течението на срока е било прекъсвано на
следните дати: на 10.02.2016 г. – с искането на взискателя за налагане на запор върху
банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжницата, както и извършване на
опис на движимите й вещи; на 15.09.2016 г. – с налагането на запор върху банковите й
сметки; на 24.02.2017 г. – с искането на взискателя за налагане на запор върху
банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжницата; на 29.10.2018 г. – с
налагането на запор върху банковите сметки на длъжницата. Започналият да тече на
29.10.2018 г. нов 5-годишен погасителен давностен срок е спрял да тече в периода
13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД
4
ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.). От 18.04.2020 г. петгодишният погасителен
давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е продължил да тече, като няма данни след тази
дата да са извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на течението
на срока. Следователно към датата на предявяване на иска 23.08.2024 г. петгодишният
погасителен давностен срок е бил изтекъл.
Предвид изложеното предявеният от Б. П. Л. против „******“ ЕАД иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да се присъди сумата 50 лв. платена държавна такса за разглеждане на делото
пред настоящата инстанция. Ищцата не е представила доказателства за платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител, поради което разноски
за такова не следва да й се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. П. Л., ЕГН **********,
срещу „******“ АД, ЕИК *******, отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че
ответното дружество няма подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу
ищцата за следните суми: 406, 55 лв. – цена на доставена топлинна енергия през
периода месец ноември 2010 г. – месец април 2012 г., ведно със законната лихва от
28.05.2010 г. до окончателното й изплащане, 65,46 лв. – лихва за забава за периода
31.12.2010 г. – 15.05.2013 г. и 225 лв. разноски по делото, за които суми на 19.08.2013 г.
е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 8789/2013 г. на СРС, 171 състав, в полза на
„******“ АД, и въз основа на който изпълнителен лист срещу ищцата е образувано
изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ *********.
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Б. П. Л., ЕГН **********, сумата 50 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5