Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 49 от 14.03.2022 г., гр.
Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
касационно административнонаказателно дело № 17 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Националната агенция за приходите (НАП),
чрез процесуалния ѝ представител по пълномощие юрисконсулт Г.М., срещу Решение
№141/07.12.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 545/2021 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №523023-F538142/08.07.2020 г., издадено
от началника на отдел „Оперативни дейности” в Централното управление (ЦУ) на НАП. С посоченото наказателно
постановление на А. Г. М., в качеството ѝ на едноличен
търговец (ЕТ) с фирма „А. М.”, с
ЕИК *****, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер
на 500,00 лева за нарушение по чл. 118, ал. 1 от същия закон. В жалбата е
наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
С писмено становище с вх. № 785/15.02.2022 г. по описа на съда юрисконсулт Г.М.
поддържа жалбата.
В съдебното заседание по делото процесуалният представител по пълномощие на
ЕТ
„А.М.” – адвокат Р.Б., оспорва жалбата като неоснователна и
претендира присъждане разноските, направени в касационното производство.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 523023-F538142/08.07.2020
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на
НАП.
От фактическата страна на спора е установено, че на 15.02.2020
г. в 13:45 часа, при извършена контролна покупка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС –
магазин за диетични и диабетични храни „Х.”,
находящ се на адрес: гр. Д., ул. ,,Х.
Б.” № **, стопанисван от ЕТ „А.М.”, на 1 бр.
микс сушени плодове, на стойност 2,00 лева, която сума е заплатена от М.
И. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
и приета от С. Г. –
продавач-консултант в обекта, не е издадена фискална касова бележка от
работещото в обекта фискално устройство (ФУ) модел ,,D.***” с ИН на ФУ № ****
и ИН на ФП № ***. Срещу
ЕТ „А.М.” е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F538142/16.02.2020
г. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Актът е
предявен и връчен на надлежно упълномощено от едноличния търговец лице. Въз
основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в
което са възпроизведени фактическите констатации по
акта.
Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
по същество – че административното нарушение е доказано, но са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, и е
отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон –
неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното
постановление.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната
отговорност на ЕТ „А.М.” не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние,
както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление. Правилен е и изводът на районния съд за доказано
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. В случая не се спори, а и от доказателствата по делото
се установява, че на 15.02.2020
г. в 13:45 часа, при извършена контролна покупка в процесния търговски
обект на 1 бр. микс сушени плодове, на
стойност 2,00 лева, не е издадена фискална касова бележка от
работещото в обекта ФУ. Налице е нарушение по чл. 118
ал. 1 от ЗДДС, за
което правилно е ангажирана отговорността на едноличния търговец по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Наложената
имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба.
Неправилен
е изводът на районния съд за маловажност на деянието по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то
засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е част от установения ред за регистрация и отчетност
и е насочена към спазването на стриктна данъчна дисциплина при извършване на
търговска дейност, независимо от нейния вид и обема на търговския стокооборот.
Извършването на нарушението за първи път не може да обоснове извод за
маловажност, а следва да бъде съобразено единствено като смекчаващо отговорността
обстоятелство при индивидуализация на наказанието. От събраните по делото
доказателства не се установява да е било налице състояние на обективна
невъзможност за коректно спазване на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно
постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил
неправилно решение.
При този изход на спора на ЕТ „А.М.” не следва
да се присъждат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 141/07.12.2021
г., постановено по АНД № 545/2021
г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 523023-F538142/08.07.2020 г., издадено
от началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на
НАП, с което на ЕТ „А.М.”,
с ЕИК *****, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.