Определение по дело №791/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

60

Година

23.6.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.21

Година

2014

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.134 и сл. ГПК.

От съдържанието на исковата молба и допълнителната искова молба, съдът констатира твърдяните факти и обстоятелства, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното право. А те са: В търговския регистър е вписано решение №210 от 17.11.2011 година, постановено по т.дело №659/2011 година по описа на ВТОС, с което на основание чл.630, ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „С. Н.” Е. и е открито производството по несъстоятелността на дружеството. НАП е кредитор на „С. Н.” Е., с предявени публични вземания, които са включени в списъците, изготвени от синдика, одобрени от съда с влезли в сила съдебни актове, които са обявени в търговския регистър. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба, ответното дружество е продало на другия ответник И., собствения на дружеството недвижим имот, находящ се в гр. В.Т., индивидуализиран в исковата молба, като покупко-продажбата е с цена 27 500 лв. Възмездната сделка е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е на 17.11.2011 година, а разпоредителната сделка с недвижимия имот е извършена на 17.08.2010 година.

Въз основа на така изложените факти и обстоятелства е направено искане, съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. Н.” Е. извършената възмездна сделка, описана в обстоятелствената част на исковата молба, както и е направено искане да се отмени нотариалния акт, с който е оформена атакуваната сделка.

Съдът като взе предвид съдържанието на постъпилите от ответника отговори на исковата молба и на допълнителната искова молба и постъпилия отговор на допълнителната искова молба от ответното дружество, счита, че ответниците се бранят с правоизключващи и правопогасяващи факти. А те са: Не е налице фактическият състав на чл. 647, т.3 от ТЗ на две основания - даденото от длъжника не надхвърля значително полученото от него и възмездната сделка е извършена преди датата на неплатежоспособността, определена от съда, с влязъл в сила съдебен акт. Освен това в отговора на исковата молба, подаден от процесуалния представител на ответника И., се прави и още едно възражение, че между ответника И. и първия ответник, дружеството, има уговорка от есента на 2009 г., че поради финансови затруднения на „С. Н.” Е., И. със свои сили и средства ще извърши довършителни СМР в апартамента и мазата, предмет на атакуваната сделка, като в отговора и допълнително постъпила по делото молба са уточнени твърдените СМР по видове и помещения, както и времето на извършването им.

Съдът като взе предвид становището на страните, изложените доводи и съображения и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявена претенция с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ. Искът с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ е конститутивен. С негосе цели обявяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделка, от категорията сделки, визирани в т.3 на ал.1 на чл.647 от ТЗ.

Предявеният конститутивен иск е процесуално допустим. За този извод съдът е мотивиран от следното:

Правният интерес ипроцесуалната легитимация на страните обосновават допустимостта на исковата претенция.

Налице е правен интерес от търсената защита.Интересът произтича от естеството на търсената защита - искът е конститутивен. Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения конститутивен иск. Правният интерес е обоснован и от факта, че това право е регламентирано с правна норма - разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ. Освен това както се посочи по-горе чрез уважаване на конститутивните искови претенции с правно основание чл.647 от ТЗ се целипопълване масата на несъстоятелността, което също обосновава правния интерес.

Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежни страни. При иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ легитимирани да предявят иска са: синдикът на обявеното в несъстоятелност дружество или кредитор по несъстоятелността, а легитимирани ответници са всички страни по атакуваната сделка, една от които е длъжник по несъстоятелността, като легитимацията на ответниците е съвместна, касае се за задължително необходимо другарство.

След предявяване на исковата претенция, по време на висящността на настоящия процес, влезе в силаЗИД на ТЗ, публикуван в ДВ. бр.20 от 28.02.2013 година. С параграф 9 от посочения ЗИД на ТЗ се измени разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, а с параграф 14, ал.1 от ПЗР на посочения ЗИД на ТЗ се прогласи приложение на изменението към заварените от този закон искови производства за попълване масата на несъстоятелността.

Производството, образувано по предявен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, е от посочената категория производства.

Съдът счита, че изменение на материално правната разпоредба на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, във връзка с параграф 14, ал.1 от ПЗР, и приложимостта й към настоящото производство е неотносимо към процесуалната допустимост на предявената искова претенция.

Процесуалната допустимост на предявената искова претенция е свързана със спазване на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

Направено е възражение с допълнителния отговор на исковата молба относно допустимостта на исковата претенция, поради това, че не е предявена в преклузивния едногодишен срок.

Съдът констатира следното:

Производството по несъстоятелност на длъжника - продавач по атакуваната сделка, е открито на 17.11.2011 година. Обстоятелство, установено чрез приложеното по делото от л.9 до л.15 „Решение”.

Исковата молба е подадена по пощата на 19.11.2012 година в 17,40 часа. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на приложените по делото на л.28 и л.29 удостоверителни документи, които имат обвързващата сила на официални удостоверителни документи, поради прогласената с права норма удостоверителна компетентност на институциите и лицата чрез които се връчват пратките.

На основание чл.60, ал.6 от ГПК едногодишният срок по чл.649, ал.1 от ТЗ изтича на 19.11.2012 година, поради това, че 17.11.2012 година е почивен ден. Преклузивният срок е спазен.

Съдът като взе предвид фактите, които се счита че обосновават „просрочието”, изложени в допълнителния отговор на исковата молба, на основание разпоредбите на чл.62, ал.1 и ал.2 от ГПК прави извод за неоснователност на възражението.

Изложеното обосновава извод, че възраженията на ответниците относно процесуалната недопустимост на исковата претенция са неоснователни.

Предявеният конститутивен иск е неоснователен и недоказан. За този извод съдът е мотивиран от следното:

От фактическа страна.

Чрез съдържанието на приетите по делото писмени доказателства „Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот”, приложен по делото от л.5 до л.8, и „Решение №210 от 17.11.2011 година, постановено по ГР.Д.№659 по описа за 2011 година на Великотърновски окръжен съд, приложено по делото от л.9 до л.15, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Атакуваната сделка е сключена на 17.08.2010 година. Неплатежоспособността на длъжника - продавач по атакуваната сделка, е обявена на 17.11.2011 година, с начална дата 26.07.2011 година.

Съдът счита, че другите обстоятелства, установени чрез другите събрани по делото доказателства, не следва да обсъжда по съображения, които ще изложи в правните си изводи.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявен иск с правно основание ч.647, ал.1, т.3 от ТЗ по делото трябва да са установени /доказани/ всички кумулативно изискуеми се елемента от сложния фактически състав, визиран с посочената правна норма, а именно:

= да е подадена молба по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, от длъжник, съответно от ликвидатор или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната А. за П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане;

= атакуваната сделка да е възмезднаи да е извършена от длъжника по несъстоятелността в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, но не по-рано отдатата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността – т.е. атакуваната сделка да е извършена след датата на неплатежоспособността;

= даденото по атакуваната възмездна сделка значително надхвърля по стойност полученото.

В настоящия казус не е налице един от съществените кумулативно изискуеми се елементи, а именно: атакуваната сделка не е извършена след датата на обявената неплатежоспособност на длъжника, продавач по атакуваната сделка. Този извод е обоснован при съпоставка на датата, на която е извършена атакуваната сделка – 17.08.2010 година, и началната дата, която съдът по несъстоятелността е определил с решението, постановено на основание чл.630, ал.1 от ТЗ – 26.07.2011 година.

Достатъчно е да не се установи наличието на един елемент от визирания с посочената правна норма сложен фактически състав, за да се направи извод за неоснователност и недоказаност на предявения на основание ч.647, ал.1, т.3 от ТЗ иск. Не е необходимо да се обсъжда дали са налице другите предпоставки, изложени по-горе.

По изложените съображения предявената искова претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото;

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените разноски в размер на 1 110лв. на дружеството и на И. С. И. в размер на2 250лв.

На основание чл.649, ал.6 изречение второ, предложение второ от ТЗ следващата се държавна се събира от масата на несъстоятелността. Поради което съдът не следа да я присъжда в настоящото производство.

Водим от горното на основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ от Н. А. ЗА П., гр. С., ул.”К. Д.” №52, против „С. Н.” Е., ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”М.” №24, В.”А”, .8, А.24, и против И. С. И., ЕГН-*, с адрес с. П. К., община П. Т., ул.”П.” №32, иск, с който се претендира да бъде обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. Н.” Е., ЕИК-*************, че ДОГОВОРЪТ, сключен на 17.08.2010 година,между „С. Н.” Е., ЕИК-*************, и И. С. И., ЕГН-*, който договор е оформен с НОТАРИАЛЕН АКТ №246, том II, рег. №2577, дело № 155 от 2010 година на Росица Минова, Нотариус с район на действие-района на Великотърновски районен съд, вписан под №405 в регистъра на Нотариалната камара, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, поради сключването мув двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност, като посочената по-горе сделка е с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н. А. ЗА П.-гр. С., ул.”К. Д.” №52, да заплати на „С. Н.” Е., ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”М.” №24, В.”А”, .8, А.24, направените разноски в първоинстанционното производство в размер на1 110лв. /хиляда сто и десет лева/.

ОСЪЖДА Н. А. ЗА П.-гр. С., ул.”К. Д.” №52, да заплати на И. С. И., ЕГН-*, с адрес с. П. К., община П. Т., ул.”П.” №32, направените разноски в първоинстанционното производство в размер на2 250лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната.

СЪДИЯ: