ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8804
Бургас, 17.10.2025 г.
Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЯНА КОЛЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Яна Колева административно дело № 1902/2025 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от С. С. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 70113/04.06.2013г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“, ОДМВР [населено място].
С допълнителна молба е направено искане за спиране изпълнението на Заповедта.
С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 70113/04.06.2013г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“, ОДМВР [населено място], на основание чл.171 т.4 е постановено изземване на свидетелството за управление.
Административната преписка е постъпила в Административен съд Бургас, като не е изразено становище по искането и жалбата.
Административен съд Бургас, двадесет и втори състав, за да се произнесе по реда на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:
Искането за спиране е направено от пълномощника на жалбоподателя С. С. К. - лице, което е адресат на заповедта, поради което искането e процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, оспорването на заповедта не спира изпълнението.
Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на посочената законова разпоредба, с която законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона- чл.172, ал.6 от ЗДвП.
Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/.
В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта да е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Жалбоподателят дори не декларира подобни обстоятелства и съответно не представя доказателства, за да се коментира евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Единствено се посочва, че две от наказателните постановления са връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, което според него е недопустимо. В настоящото производство не се разглежда „вероятната основателност“ на оспорването, а настъпването на вреди, за което както бе посочено не са налице дори твърдения. Отделно от изложеното само наличието на нови обстоятелства, възникнали след издаване на акта са предпоставка за спиране на предварителното му изпълнение и съответно липсата им е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. В искането не се съдържат никакви обстоятелства, установени с надлежни доказателства, които могат да се отнесат към приложимата правна норма.
Отчитайки всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че искането на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 166 от АПК, Административен съд - Бургас, XXII състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 70113/04.06.2013г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“, ОДМВР [населено място], подадено от адв. К. пълномощник на С. С. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица] .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
| Съдия: | |