№ 388
гр. гр. ..... 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..... ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВесЕ. Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20254440100931 по описа за 2025 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – ..... чрез адв. И. А. от ПлАК е постъпила искова молба на Е. И. И., с ЕГН
********** от с. ..., обл. Плевен, ул. “........“ № 14, със съдебен адрес за призоваване: гр. .....
обл. Плевен, ул. „Екзарх Йосиф“ № 3 против К. К. И., с ЕГН ********** от с. ..., обл.
Плевен, ул. “........“ № 14, с която на основание чл. 49, ал.1 от СК се иска от съда да
постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от
това законни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата
молба и му е указано, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор. В срока за
отговор не е подаден такъв.
С исковата молба са представени като писмени доказателства – у-е за сключен граждански
брак, Декларация за семейно и имотно състояние, Нотариално заверена декларация и
документ за платена държавна такса. Твърди, че с ответника са сключили граждански брак
на 15.01.1989 г., който е бил първи и за двамата. От 2006-а година ищцата напуснала
семейното жилище, заминала на работа в Р. Италия, където и понастоящем пребивава, а
ответника останал в България. Тя изпращала редовно средства на ответника си за
отглеждане на децата. През 2009 г. ответника заминал за Италия, но не живеели заедно,
живеел на квартира в същото населено място, където тя работела, и от тогава не са се
събирали. Твърди се, че повече от 15 години живеят в условията на фактическа раздяла.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан е от съдържание и няма
никакъв смисъл и възможност той да бъде заздравен. Моли съда да постанови решение, с
1
което да прекрати сключения между тях граждански брак, без да се произнася по въпроса за
вината. В исковата молба се твъди още, че от брака страните нямат непълнолетни деца. Не
желае лична издръжка от съпругата си, както и че страните нямат придобито семейно
жилище и не желае произнасяне по този въпрос.
ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се представлява от адвокат И. А. от ПлАК, който от
името на доверитЕ.та си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
ОТВЕТНИКА редовно призован, се явява лично. Изразява становище за настъпило
отчуждени между страните, но не по изложените в исковата молба съображения.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от
приложеното: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0001 от 15.01.1989 г. страните са
сключили валиден граждански брак в с. ..., община ..... от който родените от брака деца към
момента са пълнолетни, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната
легитимация на страните в процеса.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански
брак на 15.01.1989 г. От разпитаните в о.с.з. свидетели – Галина К.ова К.а и Зорница К.ова
К.а, чийто показания съдът кредитира като правдиви, почиващи на личните им възприятия и
наблюдения се установява, че страните живеят повече от 15 години в условията на
фактическа раздяла.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид
доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и процесуалното поведение на
ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в
едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се
по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило
семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не
съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при
двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
2
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения
помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без
съдът да се произнася относно вината. Предвид изложените съображения съдът прие, че
предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася относно вината.
Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс –
"При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда.". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.
По отношение на фамилното име на ищцата след развода: След прекратяване на брака,
съпругата изявява желание да запази брачното си фамилно име – И., което като
законосъобразно следва да бъде уважено.
По разноските: На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото
производството в размер на 40 лева, като се приспадне внесената от ищцата при завеждане
на делото сума в размер на 25,00 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 15.01.1989 г. с акт за
граждански брак № 0001 от 15.01.1989 г. в с. ..., общ. ..... обл. Плевен граждански брак
между Е. И. И., с ЕГН ********** и К. К. И., с ЕГН **********, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищцата да продължи да носи брачното си
фамилно име И..
ОСЪЖДА Е. И. И., с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Червен бряг
окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3