РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Сливница, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100663 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.” ЕАД, против П. Й. П. и Я. А. П., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца, по равно и разделно, сумата в размер на 156.42 лева, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до
м.11.2020 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. С., ж.к. "*****", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**,
както и сумата в размер на 62.81 лева – представляваща обезщетение за забава върху
главницата за период 15.09.2021 г. до 25.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 02.02.2024 г. до окончателното му
изплащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 228/2024 г. по
описа на РС - Сливница.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. С.. Твърди, че
в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответниците
като битов клиент, като собственици на имот, находящи се гр. С., ж.к. "*********", бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**. Ответниците не изпълнили задълженията си в срок. Вземането за главница е
начислено за ТЕ за БГВ, ТЕ за отопление и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, за които вземания ищецът се е снабдил със Заповед по чл.410 ГПК, връчена
1
на ответниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Претендират се разноски.
Прави искане за привличане като трето лице помага „Д.Е.“ ЕООД, доколкото това
дружество е извършвало дялово разпределение на топлинната енергия, доставена в
процесния имот. Счита, че има интерес от привличане на това юридическо лице като трето
лице помагач, доколкото ако искът бъде отхвърлен поради оспорено дялово разпределение,
може да предяви регресен иск срещу него по чл.42, т.2 от ОУ на ищеца.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез
назначения им особен представител, с който оспорва исковете. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията. Иска се отхвърляне на исковете.
С Определение от 29.04.2025 г. като трето лице – помагач на ищеца е привлечен „Д.Е.“
ЕООД, които не представят становище по делото.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 228/2024 г. по описа на РС- Сливница, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответниците имат
качеството на потребители на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало
облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период,
че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния
период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот
в гр. С., ж.к. "**********", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, че начисляването й е извършено
съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на
обезщетението за забава, а по възражението за изтекла давност следва да докаже наличие на
предпоставки за спиране или прекъсване на давността. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът
носи насрещно доказване по тези факти.
С Определение от 29.04.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че в
процесния период, процесния имот е бил топлоснабден, както и че е доставено количество
топлинна енергия в посочения от ищеца размер и на посочената от него стойност, както и че
2
за процесния период собственици на имота са били ответниците при равни права.
Спорно по делото е погасени ли са по давност вземанията на ищеца.
Задълженията на потребителите на услуги по доставка на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж,
поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката
тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В чл.31, ал.1 от Общите условия /л.49/ са предвидени начините, по които се заплаща
топлинната енергия, като един от тях е на месечни вноски по прогнозна консумация за
сградата и една изравнителна вноска. Именното това е начина на заплащане на топлинната
енергия в случая, видно от представената от ищеца справка /л.40/.
В чл.33, ал.1 от Общите условия е предвидено, че клиентите следва да заплащат
месечните си дължими суми в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят,
тоест след изтичане на този 45-дневен срок вземането става изискуемо и от тогава започва
да тече погасителна давност.
В тази връзка следва да се изясни, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото
“изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
С оглед изложеното за вземането за м.05.2020 г., изискуемостта е настъпила на
15.07.2020 г., за м.06.2020 г. – на 15.08.2020 г. и така за всяко следващо, като за последното
вземане за м.11.2020 г., изискуемостта е настъпила на 15.01.2021 г. Погасяването по давност
на последното вземане за м.11.2020 г. настъпва на 16.01.2024 г.
Давността се прекъсва с подаването на заявлението по чл.410 ГПК, от когато се счита
предявен искът, съгласно разпоредбата на чл.116, б. „б“ ЗЗД, вр. с чл.422, ал.1 ГПК, а именно
на 01.02.2024 г., като заявлението е подадено след погасяването на всички вземания по
3
давност.
С оглед изложеното съдът приема, че вземанията, предмет на предявените искове са
погасени по давност, поради което исковете ще се отхвърлят на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Предвид посочената разпоредба съдът приема, че са погасени по давност и акцесорните
задължения за лихва, поради което и тези искове ще се отхвърлят.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ответниците, които се
представляваха в производството от особен представител и не са направили разноски.
Предвид изложените мотиви, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **************** срещу П. Й. П.,
ЕГН ********** и Я. А. П., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., ж.к. „********“,
бл.***, вх. *, ет.*, ап.**, положителни установителни искове, за признаване за установено, че
П. Й. П., ЕГН ********** и Я. А. П., с ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
****************, по равно и разделно, сумата в размер на 156.42 лева, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до
м.11.2020 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. С., ж.к. "***********", бл.***, вх.*,
ет.*, ап.66, както и сумата в размер на 62.81 лева – представляваща обезщетение за забава
върху главницата за период 15.09.2021 г. до 25.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 02.02.2024 г. до окончателното му
изплащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 228/2024 г. по
описа на РС – Сливница, поради погасяване на вземанията по давност.
Решението е постановено при участието на „Д.Е.“ ЕООД, ЕИК *****************
като трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4