Решение по адм. дело №1414/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл. 190, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С. Т. Ч., [ЕГН], от [населено място], чрез процесуален представител адв. Х. К. Г. - Джавгова, против Заповед № 1848/ 30.05.2024 г. на зам. – кмет на Община Варна, с която на Б. З. Б. е разрешено прокарване на временен път, преминаващ през следните поземлени имоти: [ПИ], собственост на Т. С. Т. и К. С. Т., общо засегната площ – 83 кв. м.; [ПИ], собственост на Н. Т. Д. и С. В. Г., общо засегната площ – 44 кв.м.; [ПИ], собственост на В. С. Г. и Н. С. Г., общо засегната площ – 49 кв.м.; [ПИ], собственост на А. П. Т. и А. Б. Н., общо засегната площ – 39 кв.м.; [ПИ], собственост на К. Н. И. и С. Н. И., общо засегната площ – 44 кв.м.; [ПИ], с неустановен собственик, общо засегната площ – 28 кв.м.; [ПИ], собственост на В. Н. В. и В. Г. Н., общо засегната площ – 23 кв.м.; [ПИ], собственост на Н. В. Д., общо засегната площ – 76 кв.м.; [ПИ], собственост на С. Т. Ч., общо засегната площ – 28 кв.м., след което пътя продължава през [ПИ], собственост на Община Варна, който временен път е обозначен със зелени линии на скица № 203/ 08.04.2024 г., неразделна част от заповедта.

Жалбоподателят оспорва заповедта, като незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и при липса на мотиви. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК, като не става ясно дали оспореният акт е издаден при условията на заместване на кмета на община Варна или заместник-кмета Д. И. действа при условията на делегация, съгласно посочена заповед № 4435/20.12.2023г. Оспорва легитимността на комисията, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. за определяне на трасе за достъп до имоти в дирекция „АГУП“, към момента на взимане на решение по Протокол № 6/12.10.2023г. Твърди, че посочените правни основания в заповедта визират различни хипотези за прокарването на временния път, като е недопустимо да се посочват едновременно, т.к. всяко от тях има различно основание за прилагане. Счита, че заповедта е издадена в противоречие на разпоредбата на чл. 190, ал. 3, изр. второ от ЗУТ. Оспорва становището на комисията, че определеното трасе е най-икономично, изгодно и лесно за изпълнение. Твърди, че описаният път в процесната заповед през [ПИ] и 5810 в действителност не съществува, на място е изградена пътека, която не е повече от два метра и през нея не може да преминава едрогабаритна техника. Жалбоподателят счита, че е налице разминаване между текстовата и графичната част на процесната заповед-в графичната част е отбелязано, че от [имот номер] ще бъдат отнети 27 кв.м., а от [имот номер] – 24 кв.м., но тези данни не съвпадат с текстовата част, а [имот номер] изобщо не е упоменат в заповедта. Твърди, че засегната част от имотите не е отчетено правилно, а реално измерено на място отнемането ще е повече от предвиденото. Сочи, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с един от основните принципи в административното право – този за съразмерност, закрепен законодателно в чл.6 от АПК. Посочването на няколко възможности в заповедта не позволява да се разбере от жалбоподателя коя е избрана от органа, а това прави акта немотивиран и неразбираем и следователно незаконосъобразен поради липса на яснота на волята на органа. В жалбата са изложени допълнителни конкретни възражения за несъобразяване със съществуващите в трасето на временния път трайни насаждения и съоръжения – в [ПИ] - 1 бр. праскова, 1 бр. ябълка, 1 бр. череша, декоративни дървета – туи, 20 бр. елхи, система за капково напояване – маркучи над 85 м. и електронен програматор, електрически градински лампи по подпорната стена около къщата. В [ПИ] – 6 бр. бетонни колчета, 7 м. телена мрежа, 8 бр. дървета - дрян, ябълка, касис, 5 бр. иглолистни растения, 10 лози.

Ответникът – зам. кметът на Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Поддържа, че временният път отговаря на изискванията на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, следва изцяло предвидената регулация по ПУП на [жк], както и че е осигурена възможност на всички собственици на засегнати имоти да участват в административното и в съдебното производство. Моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна.

Заинтересованите страни А. Б. Н., А. П. Т. и Л. Д. И. изразяват съгласие с прокарването на временния път, поради силно затруднения достъп и до техния собствен имот. Отправят искане за изменение на заповедта, поради липсата на предвидено отчуждаване на частта от имота или определяне на пазарен наем за ползването .

Заинтересованите страни К. Н. И. и С. Н. И., чрез адв. Х. К. Г.-Д., излагат становище за основателност на жалбата, молят за уважаването  и за отмяна на оспорената заповед.

Заинтересованите страни Б. З. Б., В. Н. В., В. Г. Н., Н. В. Д., Т. С. Т., К. С. Т., С. В. Г., Н. С. Г., Т. Н. Д., С. В. С. не изразяват становище по жалбата.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Т. Ч. се легитимира като собственик на имоти: 1. ПИ с [идентификатор], съгласно Съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 07.06.1979 г. по гр. д. № 1484/1979 г. на ВРС; 2. ПИ с [идентификатор] /сега с [идентификатор]/, съгласно [НА], том 53, дело № 11243, вх.рег. № 20502/31.08.2015 г. /л. 20 -21 от адм. преписка/ и Решение 4006/09.10.2018 г. по гр. дело № 14734/2017 г. по описа на ВРС /л. 30-33 от адм. преписка/.

Заинтересованата страна Т. Н. Д. се легитимира като собственик на  ид. част от имот с [идентификатор], съгласно, [НА], том LХI, дело № 14569/2014 г., вх.рег. № 24127/31.08.2024г. /л. 69 от делото/.

Заинтересованата страни А. П. Т. и А. Б. Н. се легитимират като съсобственици на имот с [идентификатор], съгласно, [НА], том 18, дело № 2037/2005 г., вх.рег. № 2811/16.02.2005г. /л. 134 от адм. преписка/. Заинтересованата страна Л. Д. И. се легитимира като съсобственик на имот с [идентификатор], съгласно, [НА], том 27, дело № 8204/1995 г. /л. 127 от адм. преписка/.

Заинтересованите страни К. Н. И. и С. Н. И. се легитимират като собственици на имот с [идентификатор], съгласно Договор за доброволна делба акт № 1265, том 9, вх. рег. 18367/22.07.2005 г. и Удостоверение за наследници изх. № АУ109436ОД/04.11.2022г.

Заинтересованата страна Б. З. Б. е вписана в кадастралния регистър като собственик на [ПИ]. Заинтересованите страни Т. С. Т. и К. С. Т. са собственици на [ПИ], В. Н. В. и В. Г. Н. са собственици на [ПИ], Н. В. Д. е собственик на [ПИ], Н. С. Г., С. В. С. и С. В. Г. са съсобственици на [ПИ]. Страните не спорят за наличието на процесуална легитимация и правен интерес на заинтересованите страни в производството.

Имот с [идентификатор], съгласно вписването в кадастралния регистър, е с неустановен собственик.

Началото на административното производство е постановено с подадено от Б. З. Б. заявление рег. № АУ090027ВН от 11.09.2019г. до кмета на Община Варна за прокарване на временен път до собствения  [ПИ].

През 2020 г. Кмета на Община Варна издава Заповед № 0727/21.02.2020 г., с която е разрешено на Б. З. Б. – собственик на [ПИ] по КК на [населено място], [жк], прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като се продължи отвореният на място временен път по Заповед № 3791/07.11.2017 г. и се премине през поземлени имоти 10135.2552.5137, 10135.2552.2102 и 10135.2552.2098. Заповедта е обжалвана и с Решение № 28/07.01.2021 г. по адм. дело № 1078/2020 г. по описа на Административен съд-Варна е отменена Заповед № 0727/21.02.2020 г. на кмета на Община Варна. Съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на акта, т.к. не е съобразен с нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, като при определяне на трасето за прокарване на временен път, Община Варна е следвало преди всичко да се основава на трасето на [улица]ПУР през О. 2474, 2475 и 2476, съгласно решенията на Общински съвет – Варна от 2012 г. и да се съобрази наличието на заварените сгради и постройки, както и на дълготрайните декоративни дървета, а така също и на съществуващата в [имот номер] септична яма.

След връщането на преписката за ново произнасяне по заявление рег. № АУ090027ВН от 11.09.2019г. е издадена Заповед № 3569/08.11.2021г. на зам. - кмета на Община Варна, с която на Б. З. Б. е разрешено да прокара временен път с ширина 3 метра до имот с [идентификатор] по КК на [населено място], като се премине през имоти: ПИ с [идентификатор], с общо засегната площ от 135 кв.м.; ПИ с [идентификатор], с общо засегната площ от 81 кв.м.; и ПИ с [идентификатор], с общо засегната площ от 111 кв.м.

По жалби на собствениците на имоти с [идентификатор] и 10135.2552.2096 е образувано административно дело № 2639/2021 г. по описа на Административен съд-Варна. С Решение № 2699/14.03.2023 г. по адм. дело № 9751/2022 г. на Върховен административен съд на Република България е отменено Решение № 1061 от 29.07.2022 г. по адм. д. № 2639/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което жалбите са отхвърлени и е отменена Заповед № 3569/08.11.2021 г. на заместник-кмета на община Варна. Съдът излага мотиви, че одобреният със заповедта вариант за временен път не е икономичен, тъй като трасето преминава през частни имоти, в непосредствена близост до жилищни сгради, с което създава риск същите да бъдат засегнати при преминаване на товарни автомобили и причинява неудобства на живущите. Освен това трасето засяга плътна ограда и препятства изграждането на черпателна яма в [ПИ] съгласно одобрения проект, което ще доведе до оскъпяване на съоръжението. В противоречие с чл. 190, ал. 3 ЗУТ не са обсъдени възможностите за достъп до [рег. номер] проектираните съгласно влезлия в сила ПУП-ПУР улици. Изискването временните пътища да следват новите улици по одобрения ПУП не е императивно, но в случая варианти за достъп по проектираните улици изобщо не са изследвани, въпреки че ПУП- ПУР е одобрен през 2012 г. и би следвало да е съобразен с чл. 108, ал. 5 ЗУТ.

С писмо изх. № 1148/24.03.2023 г. преписката по заявлението на Б. З. Б. е изпратена на зам.-кмета на Община Варна за произнасяне, съобразно задължителните указания на ВАС на РБ.

Заявлението на Б. З. Б. е разгледано на заседание на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и на прокарване на временен път при Община Варна, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна /Комисията/. От представения протокол се установява, че Комисията с решение по т. 4-16 от Протокол № 4 от 29.06.2023 г. е взела решение за откриване на процедура по чл.190 ЗУТ за прокарване на временен път с ширина 3,50м. до [ПИ] по КК на [населено място], [жк], като път [рег. номер] продължи и се премине през [ПИ], 3855, 3924, 2065, 2066, 5810 и 5811. При това трасе се засягат 149 [жк], 14 [жк], 28 [жк], 26 [жк], 87 кв.м от [ПИ] и 17 кв.м от [ПИ].

С писмо рег.№ АУ090027ВН_028/24.07.2023г. /л. 139 от адм. преписка/ С. Т. Ч. /собственик на [ПИ]/, Л. Д. И., А. Б. Н. / собственици па [ПИ]/, В. Н. В., В. Г. Н. /собственици на [ПИ]/ и Н. В. Д. /собственик на [ПИ]/ са уведомени за взетото от Комисията решение.

На 02.08.2023 г. от А. Н. е депозирано Възражение № АУ090027ВН_030ВН /л. 135 от адм. преписка/, че избрания от комисията вариант не е най-икономичния, временният път не следва проектираните с одобрения ПУП-ПУР улици, като в частта от о.т. 2480 до о.т. 2477 е изместен и разположен изцяло в собствения му поземлен имот, с което правата му се засегнат в по-голяма степен от необходимото. Възражения с аналогично съдържание са подадени от другите двама съсобственици на [ПИ] А. П. Т. и Л. Д. И..

С писмо рег.№ АУ090027ВН_034/08.08.2023г. /л. 166 от адм. преписка/ за взетото от Комисията решение са уведомени К. Н. И. и С. Н. И..

Постъпило е Възражение № АУ090027ВН_035/08.08.2023г. /л. 117 от адм. преписка/ от С. Т. Ч., в което се сочи, че в [рег. номер] намират законно изградени сгради, които се засягат от проекта на временен път. В [рег. номер] бъде засегната оградата, 8 бр. дървета и 10 лози.

К. Н. И. и С. Н. И. подават Възражение № АУ090027ВН_036/28.08.2023г. /л. 1110 от адм. преписка/, в което поддържат, че проектното трасе на временния път е в противоречие на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, а комисията не е обсъдила вариант за достъп по проектираните съгласно влезлия в сила ПУП- ПУР улици.

С Протокол № 5/10.08.2023 г. на Комисията повторно се разглежда преписката по заявлението на Б. З. Б.. С Решение № 5-7 възраженията на С. Ч., А. Т., Л. И. и А. Б. са разгледани. Взето е решение за допускане на започване процедура по прокарване на временен път до [ПИ] по КК на [населено място], [жк], като от [улица]се завие на изток и се премине през [ПИ], 2072, 2073, 2074, 3855, 3924, 2065, 2066, 5810 [рег. номер] трасето на уличната регулация. Засегнати части: 83 [жк], 44 [жк], 49 [жк], 44 [жк], 39 [жк], 27 [жк], 23 [жк], 76 [жк], 24 кв.м. от [ПИ]. Изложени са мотиви, че при този вариант не се засягат декоративните дървета в [ПИ] и съществуващ кладенец в [ПИ] и се осигурява достъп до повече поземлени имоти по проектираната улична регулация.

С писмо рег. № АУ090027ВН_043/13.09.2023г. /л.86 от адм. преписка/ за взетото решение са уведомени заинтересованите страни.

На 03.10.2023 г. постъпва ново Възражение № АУ090027ВН_044 /л. 85 от адм. преписка/ от С. Т. Ч.. Сочи се, че в [рег. номер] бъдат засегнати трайни насаждения и подобрения. Засягат се и [ПИ], което не е отчетено нито в текстовата, нито в графичната част, като двата имота са без нанесена граница на север. В текстовата част на решението е записано, че се засяга [имот номер], който също следва да е негова собственост, поради което възразява и срещу неговото засягане.

Подадено е ново Възражение АУ090027ВН_044/10.10.2023 г. /л. 85 от адм. преписка/ и от А. Т. и А. Н., с искане за отмяна/промяна на решението и определяне на обезщетение за засегнатите 39 кв.м. от [рег. номер] пазарни цени.

На 08.11.2023 г. на страницата на Община Варна е публикувано обявление до заинтересованите страни В. В., В. Н., К. И. и С. И., Т. Т., В. Г. и Н. Г..

Съгласно представения Протокол № 1/16.01.2024 г. /л. 59-62 от адм. преписка/ Комисията е разгледала постъпилите възражения. С Решение № 1-17 възраженията не са уважени. Изложени са мотиви, че трасето на временния път следва проектираната улична регулация. Посочено е, че след влизане в сила на заповедта, за подобренията и насажденията ще бъде изготвена оценка за обезщетение, която подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

С писмо рег. № АУ090027ВН_047/02.02.2024 г. /л. 69 от адм. преписка/ заинтересованите лица са уведомени за взетото решение. В предвидения срок възражения не са постъпили и на 30.05.2024 г. заместник-кметът на Община Варна е издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1848/30.05.2024 година.

За изясняване на фактите, които са от значение за изхода на повдигнатия правен спор, съдът е допуснал по делото да се изготвят две съдебно-технически експертизи – първоначална с.д. № 1873/03.02.2025г. (л.145-150 по делото) и повторна с.д. № 7850/12.05.2025г (269-275 по делото). Двете заключения са непротиворечиви помежду си, с изключение на въпроса попада ли изцяло в рамките на уличната регулация по одобрения ПУП-ПУР от 2012 г. трасето на временния път по оспорваната заповед. По този въпрос съдът кредитира с доверие повторната СТЕ, поради по-точния начин на измерване на вещото лице инж. Ж. Б..

Според заключението на първоначалната СТЕ на вещото лице инж. Р. П., за района, в който попада трасето на временния път по обжалваната Заповед № 1848 от 30.05.2024г. на кмета на Община Варна, а именно [жк], има разработен ПУП-ПУР на [жк], одобрен с Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на ОС - Варна. Трасето на временния път преминава изцяло по трасето на уличната регулация, по улицата от о.т. № 473 до о.т. № 2476, като съвсем малка част от временния път с площ от 7 кв.м. излиза извън регулационната линия при [имот номер]. От запад към изток трасето преминава през имоти №№ 10135.2552.2070 /след направено уточнение в съдебно заседание/, 10135.2552.2072 и 10135.2552.2073 по наличен съществуващ бетониран път с широчина от 3м до 5м., по който път се осъществява достъпът до имоти 10135.2552.2072 и 10135.2552.2073. На изток пътят преминава през имоти №№ 2074, 3855, 2065 и 2066, които имоти са изоставени, нестопанисвани. Същите са силно охрастени и с частично саморасли дървета. През [имот номер] - имота на жалбоподателя, не се предвижда преминаване на временен път. Проектът на трасето на временния път преминава изцяло през [имот номер] с площ 28 кв.м., записан в кадастралния регистър на действащата кадастрална карта, като „НЕУСТАНОВЕН СОБСТВЕНИК 0000131719_0000115111. Право на собственост: Няма данни за идеалните части. Няма документ за собственост.“ През [имот номер] - имота на жалбоподателя, временния път преминава по северната и източна граници, като навлиза в имота с площ 24 кв.м.

Установените от вещото лице трайни насаждения и трайни съоръжения по трасето на проекта с широчина от 3,50 м. са: на границата при имоти №№ 2073 [рег. номер] налични седем броя декоративни храсти от вида „юка“, в [имот номер] - 17 бр. туи, три от които изсъхнали, една ябълка, една череша, една слива и поливна система с електронен програматор за капково напояване Rain Bird 1 бр., която е от вида на преместваемите обекти и съоръжения. В [имот номер] вещото лице установява един храст, един дрян, 4 бр. лози на конструкция от стоманобетонови колове. По предложеното трасе за временен път няма изградени постройки и съоръжения.

Вещото лице дава заключение, че съгласно приложената графика към заповедта, измерването от цифровия й вид на площите е както следва: от [имот номер] не се отнемат площи, а от [имот номер] се отнемат по северна му граница - 5 кв.м., а по източната 18,66 кв.м., или общо 24 кв.м.

При изследване на други възможности за осигуряване на достъп до [имот номер], вещото лице предлага два варианта за промяна на трасето на временния път. Първото предложение е трасето да преминаване през имоти №№ 2072 [рег. номер] съществуващ на място бетонов път, в обхвата на [имот номер] трасето завива на север, като засяга от имота 27 кв.м. с цел запазване на съществуващите декоративни храсти от вида „юка“ - 7 бр., преминава в [имот номер], който е изоставен, по южната му граница, като засяга от имота 109 кв.м., продължава на изток през [имот номер], като не засяга имота на жалбоподателя 2075, така както е посочено в обжалваната заповед. Преминаването на трасето през имоти №№ 3924, 2065, 2066 [рег. номер] запазва съгласно заповедта. Този вариант за временен път попада изцяло в трасето на уличната регулация съгласно одобрения ПУП - ПУР на [жк] и не засяга сгради и декоративни дървета.

Вторият вариант, при съобразяване с действащия ПУП-ПРЗ на [жк], е по трасе започващо от разширяване на съществуващия бетонов път до 3,5 м. към [имот номер] и преминаване през [имот номер] с ширина 3,5 метра, но при този вариант ще се засегнат масивна ограда, трайни и декоративни насаждения в [ПИ] и кладенец в [ПИ]. В заключението са упоменати и варианта по Заповед № 727/21.02.2020 г., отменена с Решение на Административен съд – Варна по адм. д. № 1078/2020г. и варианта по Заповед № 3569/08.11.2021 г., отменена с Решение на ВАС на Република България, адм. д. № 9751/2022 г.

В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: Трасето на временния път не засяга и не преминава през [ПИ]. Преминава през целия [ПИ], но този имот е записан в кадастралната карта с неустановен собственик, а изградената ограда, която огражда на север този имот е включена към имота на жалбоподателя – [ПИ]. Според вещото лице, в западната част на [ПИ] единствено 7 кв.м. са извън регулацията по одобрения ПУП-ПУР. От икономическа гледна точка, най-благоприятния вариант е този, предложен от Общината по оспорваната заповед. Експертът предлага изместване на трасето малко на север, за да се запазят храстите в [ПИ]. Другите предложени варианти ще засегнат високи масивни огради и много трайни насаждения. Измерванията по експертизата вещото лице е извършило с електронна ролетка.

Поради оспорване на начина на измерване от жалбоподателя, по делото е назначена и изслушана повторна СТЕ, изготвено от инж. Ж. Б., предлагащ три варианта за прокарване на трасето на временния път, като и трите варианта са с ширина на пътя от 3 метра. По всеки от вариантите, вещото лице е изчислило засегната площ от всеки поземлен имот, през който преминава трасето на временния път.

Първият вариант е представен на комбинирана скица № 1 и предлага трасето на временния път да започне от [ПИ] – улица, собственост на Община Варна, да премине през [ПИ], собственост на А. Г. Б. и П. П. П. и през [ПИ], собственост на жалбоподателя. Този вариант на трасе е неудачен, тъй като е извън обхвата на уличната регулация, предвидена по ПУП-ПУР от 2012г., одобрен с решение №552-6 към протокол №10/27.07.2012г. на ОбС-Варна. Вторият вариант е от [ПИ] – улица, собственост на Община Варна, през [ПИ], собственост на А. П. Т., Л. Д. И. и А. Б. Н., през [ПИ], с неустановен собственик, преминава през [ПИ], в съсобственост на В. Н. В., Н. К. И., А. К. И. и Г. Б. Б., през [ПИ], собственост на Н. В. Д. и през [ПИ], собственост на жалбоподателя. При този вариант цялото трасе на временния път, попада почти изцяло в обхвата на уличната регулация, предвидена с ПУП-ПУР от 2012 г., но в трасето попадат кладенец и полумасивна постройка в [ПИ], с оглед на което вещото лице счита този вариант също за неудачен.

Третият вариант е на трасе на временен път започва от [улица], при северозападния ъгъл на [имот номер], върви на изток до североизточния ъгъл на [имот номер] и преминава през него, после завива на юг, като се ситуира върху [имот номер], като тангира по границата на [имот номер] и така достига до северозападния ъгъл на обслужвания [имот номер], в собственост на заявителката Б. З. Ч.. Основните технически параметри на трасето са: ширина от 3,00 м., дължина - 126,00 м. и обща площ от 379 м2. В [ПИ] има малко декоративно насаждение (лигуструм) и две малки туи, а в [ПИ] има две големи и три по-малки декоративни туи, като всички растения могат да бъдат преместени. Описаният трети вариант е най-удачен и е възможно да бъде лесно реализиран на трасето, но по отношение на някои имоти е нарушен принципа на съразмерност.

В съдебно заседание вещото лице, работило по повторната експертиза, поддържа заключението си. На поставените въпроси от процесуалния представител на оспорващия изяснява, че в [ПИ] няма поливна система, нито декоративни насаждения. Трасето на временния път по оспорваната заповед попада изцяло в рамките на уличната регулация по одобрения ПУП-ПУР от 2012 г.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени и Заявление рег. № АУ097018ВН/27.09.2024г. за прокарване на временен път до урегулирани поземлени имот, които имат лице по проектирани нови улици. В заявлението е обективирано искане за принудително изземване на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, вр. чл. 21а от НРПУРОИ на 35 кв.м. ид. части от [ПИ]. Твърди се, че собственика на [рег. номер] е заградил и отнел от общинска [улица].2301. По делото е приета Жалба с вх. № УСКОР24002555ПР/29.11.2024 г., проект „Изработване на комбинирана скица между КК на район „Приморски“, [жк] и геодезическо заснемане, с цел осигуряване на временна достъп до [ПИ].“. Техническа експертиза от 2009 г. за изменение на границите на [ПИ], 10135.2552.2076, 10135.2552.2065 и 10135.2552.2066.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на неблагоприятния индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Общият смисъл на разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ е посредством „временен път“ да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – например чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на прокарването на временни пътища е регламентирана в ал.1 на чл. 190 от ЗУТ, тъй като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти (чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗУТ) поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота) и (чл. 14, ал. 4 от ЗУТ) урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.

Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаване на заповеди от вида на процесната е кметът на общината. Възможност за делегиране на тези правомощия е допустима по силата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, съгласно която кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. От ответника по делото е представена Заповед № 4435/20.12.2023 г. /л. 158 от делото /, с която кметът на Община Варна е делегирал свои правомощия по ЗУТ, в това число и тези за издаване на заповеди по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, каквато е процесната заповед, на заместник-кмета на Община Варна – Д. И.. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е подписана именно от последния. Предвид това съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на изрично делегираните му правомощия, съгласно горепосочената заповед, поради което се явяват неоснователни възраженията, направени с жалбите и в съдебно заседание за нищожност на оспорената заповед.

Заповедта е издадена при спазване на изискванията за писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за нейното издаване. Заповедта е придружена със скица, на която графично е отразено местоположението на предвидения временен път.

При служебната проверка за законосъобразност на административния акт не се установиха допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне на административния орган по същество, които да налагат отмяна му като незаконосъобразен. Видно от доказателствата, представени от ответника, ведно с административната преписка, заинтересованите лица своевременно са уведомени за откриване на административното производство, като им е дадена възможност да участват активно на всеки етап от него. Несподеляемо е възражението на жалбоподателя относно легитимността на комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по Протокол № 1/16.01.2024 г. /неправилно посочен в жалбата като Протокол № 6/12.10.2023г./. Комисията е назначена със Заповед № 0059/12.01.2024 г. на кмета на Община Варна /59 от адм. преписката/ за определяне на трасе за достъп по процедури за прокарване на временен път по чл. 190 и 191 от ЗУТ и по процедури по учредяване на право на преминаване през чужди имоти по чл. 192 от ЗУТ. В заповедта е определен поименен състав на редовните и резервните членове, комисията е заседавала при наличието на кворум /присъствали са 4 от редовните членове/, разгледала е възраженията както на жалбоподателя, така и на А. П. Т. и А. Н., като собственици на [ПИ]. Поради изложеното, съдът счита за неоснователни възраженията за допуснати съществени нарушения в административната фаза на производството.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на процесния административен акт материалният закон е бил приложен правилно.

Временният път, за разлика от правото на преминаване през чужд имот, регламентирано в чл. 192 и следващите от ЗУТ, се характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като за разлика от него, осигурява транспортен достъп до имота, за който се осигурява достъпът, и възможността да преминават по него неограничен брой лица. Затова и като предпоставка за прокарването на временен път законодателят включва изискването обслужваният от временния път имот, да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ. Според посочената разпоредба, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Анализът на цитираната разпоредба недвусмислено навежда на извод, че законодателят допуска само по изключение временните пътища да се прокарват в отклонение от влезлите в сила ПУП-ПУР. Това е така с оглед обстоятелството, че законодателят третира процедурата по прокарване на временен път до съответния имот/съответните имоти като подготвителен етап в процедурата по реализиране на уличната мрежа така, както тя е предвидена с одобрения и влязъл вила ПУП-ПУР.

Между страните няма спор, че административното производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – "Временни пътища". Видно от заключението на вещото лице инж. Р. П., за територията, в която попадат имотите, предмет на оспорената заповед има одобрен ПУП-ПУР [жк] с Решение № 552-6 от 26 и 27.07.2012 год. на Общински съвет – Варна. В случая, видно от комбинираните скици към първоначалната и повторната СТЕ, временният път преминава през трасето на уличната регулация, одобрена с ПУП-ПУР.

Несподеляемо е възражението на жалбоподателя, че изискването временните пътища да следват новите улици по устройствения план не е приоритетно. В случая административния орган по заявление рег. № АУ090027ВН от 11.09.2019г. за прокарване на временен път до [ПИ] е издал две заповеди - Заповед № 0727/21.02.2020 г. и Заповед № 3569/08.11.2021г. на зам. - кмета на Община Варна, и двете отменени с влезли в законна сила решения, с мотива че предложените варианти не са съобразени с трасетата на улиците съобразно влезлия в сила ПУП – ПУР от 2012 г. на [жк]. Регламентацията за съобразяване на временните пътища с пътищата по устройствените планове следва първо максимално да бъде изследвана и само по изключение да се допуска прокарване на временен път, който не следва трасето на предвидените пътища по влезлите в сила планове.

Според чл. 190, ал. 6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината. По делото липсват доказателства, че между собствениците на господстващия и на обслужващите имоти е постигнато съгласие за прекарване на временен път преди да бъде издадена процесната заповед, а и подаването на възражения в административната фаза на производството, както и образуването на настоящото съдебно производство са категорична индиция за несъгласие на собствениците на обслужващите имоти за прокарването на такъв път. Изготвените по делото съдебно-технически експертизи, категорично установяват липса на достъп до имота, включително и на транспортен такъв.

Наведените от жалбоподателя доводи за разминаване между графичната и текстовата част на оспорената заповед, са неоснователни. Временният път преминава през [ПИ], записан в кадастралния регистър на действащата кадастрална карта с „неустановен собственик“. Въпреки твърденията на С. Ч., че е собственик на [ПИ], доказателства за това в настоящото производство не се представиха. Предметът на съдебния спор следва да се ограничи дотам, докъдето се простира имуществените права на оспорващия. Обратното схващане би довело до това съдът да се произнесе свръх петитум. В действителност е налице явна фактическа грешка в диспозитива на заповедта, определяйки ширината на пътя на 3 м., но според съда тя не води до незаконосъобразност на оспорваната заповед и до нейната отмяна. В цялото административно производството ширината на пътя е определяна на 3,5 м., а частите от засегнатите имоти са изчислявани при ширина на пътя от 3,5 м. В хода на съдебното производство не се установи разминаване по отношение на [ПИ] - в текстовата и в графичната част на заповедта е посочено, че се отнемат 24 кв.м., а за [ПИ] и двете заключения са категорични, че имота не се засяга от проекта за временен път. Не се установи разминаване и по отношение на някой друг от засегнатите имоти. Доколкото няма несъответствие в текстовата и в графичната част на заповедта относно предвидената за отнемане площ от [ПИ], съдът намира, че допуснатата непрецизност е от формален характер и не води нито до неяснота на волята на административния орган, нито до накърняване правата на оспорващия.

Преждевременно за настоящия етап на производството по прокарване на временен път са възраженията на жалбоподателя, че отнемането от [ПИ] и [ПИ], реално измерено на място, ще е повече от определените в заповедта. Това е въпрос на изпълнение на оспорения административен акт, а не на неговата законосъобразност. С обжалваната заповед се разпорежда прокарването на временен път по заявление от собственик на ползващ се имот през [рег. номер] жалбоподателя, с графично конкретизирано разположение и при изрично посочени в заповедта засегнати части от имотите. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че проектираният завой през [ПИ] няма необходимия радиус и не отговарят на нормативните изисквания. При проектиране на временни пътища, съгласно ЗУТ, не са относими съответните технически изисквания за проектиране на улици от първостепенната и второстепенната пътна мрежа, т. е. в случая не намира приложение Наредба № РД-0220-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.

Не се доказа и възражението за засягане на дълготрайни декоративни дървета в [ПИ] и [ПИ]. Следва да се има предвид, че чл. 190, ал. 3 от ЗУТ държи сметка единствено за засягането на съществуващи сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета, като с посочената норма само те са поставени изрично под закрилата на закона. Както се установи по-горе, трасето на проектирания временен път не преминава през [ПИ], поради което и не е възможно да бъдат засегнати трайните насаждения и поливна система в имота. Вещото лице Р. П. посочва, а и страните не спорят по въпроса, че при изграждането на временния път не се засягат сгради и постройки. Не се доказа и възражението за засягане на дълготрайни декоративни дървета в [ПИ]. Предвид изложеното, избраният от административния орган вариант отговаря на изискването на чл. 190, ал. 3, пр. 2 от ЗУТ, а именно да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.

Доводите на жалбоподателя, свързани с целесъобразното и икономично решаване на въпроса за трасето на временния път, следва да се преценяват само при наличието на няколко законосъобразни варианта. Вещото лице Р. П. е обследвала четири варианти за достъп, за два от които са издадени заповеди, отменени в влезли в законна сила съдебни решения. Третият вариант е прокарването на трасето на временния път през имоти 2080 и 2074, но в този случай ще се засегнат масивна ограда, трайни насаждения и кладенец. Като възможен вариант вещото лице предлага трасето на временния път по заповедта, да бъде частично изместено на север в частта на [ПИ] и [ПИ], с цел запазване на 7 бр. храсти юка. При този вариант [ПИ] също не се засяга, а през [ПИ] трасето на временния път не се променя. Съдът счита, че с предложения вариант за изместване на трасето на север се засяга принципа на съразмерност по отношение на [ПИ] и [ПИ], т.к. временния път ще преминава почти изцяло в [ПИ], докато [ПИ] почти няма да е засегнат.

Вещото лице инж. Ж. Б. предлага три варианта за прокарване на трасето на временния път, като и трите варианта са с ширина на пътя от 3 метра трасе. Т. разрешение не следва да се приема за съответно на изискването на чл. 81, ал. 1 ЗУТ за най-малко широчина на пътя 3, 5м (явяващ се задънена улица в случая). Съдът счита, че след като със заповедта се разрешава прокарване на временен път до имоти без достъп до такъв, за да може по него да преминават автомобили на пожарната и на спешна медицинска помощ, следва да се съобрази каква е минимално необходимата ширина на трасето за тези специализирани МПС. Съгласно чл. 27, ал. 5 във вр. с ал. 1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от МВР и МРРБ, съгласно пожарните пътища се проектират с широчина най-малко 3, 5м. Отделно от изложеното, вещото лице инж. Ж. Б. счита първия вариант за неудачен, тъй като е извън обхвата на уличната регулация, предвидена по ПУП-ПУР от 2012г.; при втория вариант в трасето на временния път попадат кладенец и полумасивна постройка в [ПИ], а третият, описан като най-удачен въпреки ширината на пътя от 3 м., нарушава принципа на съразмерност по отношение на някои имоти.

Предвид преминаването на трасето по предвидена в действащ ПУП-ПУР улица, с който вече са очертани уличните регулационни линии на имотите на жалбоподателя, не се установява засягане на правата и интересите му в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, поради което заповедта не е издадена в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Няма твърдения и факти, от които да се направи извод за превратно упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. Целта на обжалваната заповед е осигуряване на достъп до [ПИ], доколкото същият е единствено с лице на предвидена, но непроведена до момента улица. Като е разрешил прокарване на временен път по предвиденото с оспорената заповед трасе, административният орган е издал законосъобразен акт, който съответства на процесуалните правила и приложимия материален закон, с оглед на което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Съобразно изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски се явява основателно с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде уважено. Съдът намира, че разноски на ответната страна следва да се присъдят в общ размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид всичко изложено, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата С. Т. Ч., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощник, против Заповед № 1848/ 30.05.2024 г. на зам. – кмет на Община Варна, с която на Б. З. Б. е разрешено прокарване на временен път, като се премине през следните поземлени имоти: [ПИ], собственост на Т. С. Т. и К. С. Т., общо засегната площ – 83 кв. м.; [ПИ], собственост на Н. Т. Д. и С. В. Г., общо засегната площ – 44 кв. м.; [ПИ], собственост на В. С. Г. и Н. С. Г., общо засегната площ – 49 кв. м.; [ПИ], собственост на А. П. Т. и А. Б. Н., общо засегната площ – 39 кв. м.; [ПИ], собственост на К. Н. И. и С. Н. И., общо засегната площ – 44 кв. м.; [ПИ], с неустановен собственик, общо засегната площ – 28 кв. м.; [ПИ], собственост на В. Н. В. и В. Г. Н., общо засегната площ – 23 кв. м.; [ПИ], собственост на Н. В. Д., общо засегната площ – 76 кв. м.; [ПИ], собственост на С. Т. Ч., общо засегната площ – 28 кв. м., след което пътя продължава през [ПИ], собственост на Община Варна, който временен път е обозначен със зелени линии на скица № 203/ 08.04.2024 г., неразделна част от заповедта.

ОСЪЖДА С. Т. Ч., [ЕГН], от [населено място] да заплати на Община Варна 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните.