ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, - 24 състав в
закрито заседание на тридесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Голакова частно гражданско дело № 1 774 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.274- чл.279 ГПК.
Образувано е по частна
жалба с вх. №16 201/06.02.2019г. от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу определение № 1295 от 26.11.2018г. на
съдия по вписванията при СРС, с което е отказано да бъде извършено вписване по
молба с вх. №79 469 от 26.11.2018г. на Агенция по вписванията.
Жалбоподателят - „А.з.с.н.в.“
ЕАД твърди, че по силата на сключения
договор за цесия е придобило качеството на кредитор по договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице N 327 от 19.12.2008 г., с кредитополучател Р.О.С.-С.,
ЕГН **********, вземания по който са обезпечени с ипотека, вписана в Служба по
вписванията - гр. София. Поддържа, че е неправилен изводът на съда, че
представеният за вписване договор за цесия няма необходимото за исканото
вписване/отбелязване съдържание. Сочи, че от представения по преписката
договора за цесия, неразделна част от него е Приложение № 97, в което се
съдържат всички законно изискуеми и необходими данни за извършване на
вписването (данни за длъжника, индивидуализация на имота - предмет на
ипотеката, посочване на договора за кредит, който ипотеката обезпечава, размер
на конкретно цедираното вземане). Моли съда да отмени обжалвания акт, като се
върне делото на Агенция по вписванията за извършване на вписването.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е
подадената в законоустановения едноседмичен срок, който съдът приема за спазен,
с оглед представеното от Агенция по вписвания копие на уведомително писмо, което
е връчено на представител на жалбоподателя на 18.01.2019г., поради което същата
е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.
На 26.11.2018г. е
подадено заявление вх. № 79469 от “А.з.с.н.в.“ ЕАД, чрез юрк. Д.Г., с искане за
вписване в Агенция по вписванията на договор за цесия от 15.10.2018г., ведно с
приложение №97. Към заявлението са приложени:
- молба за вписване
с нотариална заверка на подписите от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
- договор за цесия
от 15.10.2018г. сключен между „У.Б.“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, ведно с приложение № 97, както и приложение А /в който са вписани имената
на длъжниците, чиито задължения се прехвърлят и техния размер/ и приложение Б /
в което е описан имота, който служи като обезпечение по сключения договор/, с
нотариална заверка на подписите;
– молба от 23.12.2008г. от „У.Б.“ АД до
Агенция по вписванията с искане за вписване на ипотека, относно имота, който
служи като обезпечение,
- договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 327 от 19.12.2008г., сключен между „У.Б.“
АД и Р.О.С.-С./кредитополучател/ и С.Т.С./солидарен длъжник/ и
- документ за
внесена държавна такса в размер на 46, 85 лв.
За да постанови
обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че представеният договор за
цесия от 15.10.2018г. няма необходимото за исканото вписване съдържание,
предвидено в чл. 17, ал. 2 ПВп., във връзка с чл. 171 ЗЗД. Прието е, че в
текста на договора не е посочено вземането към кои длъжници се прехвърля,
неговият размер, не се сочат данни за обезпеченията, които обезпечават
прехвърленото вземане и данни на лицата ипотекарни длъжници. Посочено е още, че
представените приложения в табличен вид, приложени към бланкетен договор за
цесия са подписани от страните по договора, но не се установява надлежно
удостоверяване на подписите на страните, тъй като е поставен регистровия номер
на нотариалното удостоверяване на бланкетния договор за цесия, а приложенията
следва да са с отделно нотариално удостоверяване, той като се представят като
отделен акт, съгласно чл. 20 и във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №32
от 29.01.1997г. за водене на служебните архиви на нотариусите и нотариални
кантори.
При така изложеното
настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Съобразно чл. 32а,
ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по
прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №
7/25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали
представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за
неговата форма и съдържание.
Съгласно чл. 17,
ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията /ПВп/ подлежат на вписване
договорите за прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека. Чл. 17, ал. 2 от
ПВп предвижда, че молбата за вписване трябва да съдържа: данните, посочени в
чл. 6, ал. 1, буква "а" на молителя, основанието (документа) за
вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в
която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законната
ипотека, върху които ще се направи вписването.
В конкретния случай
съдът счита, че представеният договор за цесия от 15.10.2018 г. отговаря на
изискванията за форма, предвидени в чл. 171 от ЗЗД, писмена с нотариална
заверка на подписите на страните. В текстовата му част не е посочен конкретния
размер на вземането, длъжника и характера на обезпечението, но това е сторено в
приложение, което съгласно изричната воля на страните представлява неразделна
част от самия договор. Подписите на страните са положени както под текстовата
част на договора, така и под приложението, там е положен и отпечатъка от
щемпела на нотариуса, извършил нотариалната заверка на подписите им.
Настоящият съдебен
състав намира, че процесният договор за цесия, разгледан в неговата цялост от
текстова част и приложение, съдържа данни относно длъжниците, размера на
вземането, предмет на цесията и обезпечението – договорна ипотека, която го
обезпечава, следователно съдържа всички предвидени в ПВп реквизити.
Предвид изложените
мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт следва да бъде отменен.
С тези мотиви
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1295/26.11.2018 г. на съдия по вписванията
при РС гр. София, с което е отказано вписване по молба с вх. №79 469 от
26.11.2018г. на Агенция по вписванията.
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания към Служба по вписванията -
гр. София за извършване на вписване на договор за цесия от 15.10.2018 г.,
сключен между „У.Б.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, приложение №97 и двете приложения
към него, в които са вписани данните за длъжника – Р.О.С.-С., ЕГН – **********,
основанието, от което е възникнало вземането – договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице №327/19.12.2008г., размера на дълга и във второто – в
което е описана вписаната договорна ипотека съгласно данните в Службата по
вписванията – акт №228, том VII, вх. рег. №98360/ 23.12.2008г. и съответно имота, по отношение на който се
отнася, което искане за вписване е заявено с молба с вх. №79 469 от
26.11.2018г. на Агенция по вписванията.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.