Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 91 09.01.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На първи октомври 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1078 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
Решение № 87 от 13.05.2019г., постановено по гр. дело № 630/2018г. по описа на
Районен съд – Несебър е отхвърлен предявеният от ТП „ДЛС – Несебър“ с посочен
адрес за призоваване – гр. Несебър, ул. „Дюни“ № 21, представлявано от Димитър
Божинов Мандулев иск за осъждане на „Лесгруп БГ“ ЕООД, представлявано от Стоян
Пламенов Петров да заплати на ищеца сумата от 6 364, 21 лева,
представляващи неустойка по чл. 7.4 от Договор № 11 от 16.03.2017г., сключен
между страните за добив на дървесина за обект № 1710.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Териториално поделение „Държавно
ловно стопанство - Несебър“ с административен адрес – гр. Несебър, ул. „Дюни“ №
21, представлявано от Димитър Божинов Мандулев, с която се претендира да бъде
отменено атакуваното решение като неправилно и необосновано и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде осъдено ответното дружество – „Лесгруп
БГ“ ЕООД да заплати на ищцовата страна във връзка с частично неизпълнен договор
за добив на дървесина № Д-11/16.03.2017г., неустойка по чл. 7.4 от Договора в
размер на 20% от стойността на недобитата дървесина – общо – сума в размер от
6 364 21 лева без ДДС.
В
жалбата се посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно,
необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и в нарушение на материалния закон. В депозираната жалба
са посочени подробни и изчерпателни доводи, които въззивната страна счита, че
обуславят неправилността на постановеното съдебно решение.
Не
се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
В
съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа
депозираната жалба и изразява становище, че същата следва да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – „Лес груп БГ“ ЕООД, представлявано от Стоян
Пламенов Петров, със съдебен адрес – гр. Долни чифлик, ул. „Ропотамо“ № 1 –
адвокат Пламен Събев депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че
оспореното решение на Районен съд – Несебър е правилно и законосъобразно,
постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон, а доводите на въззивната страна са неоснователни. В жалбата
се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Не
се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
В
съдебно заседание ответната страна чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и изразява становище, че същата следва да бъде оставена без уважение.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, искания и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Териториално поделение „Държавно ловно стопанство - Несебър“ с административен адрес – гр. Несебър, ул. „Дюни“ № 21, представлявано от Димитър Божинов Мандулев против – „Лес груп БГ“ ЕООД, представлявано от Стоян Пламенов Петров, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцовата страна сума в размер на 6 364, 21 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 7.4 от Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г. в размер на 20% от стойността на недобита дървесина – сума в размер на 6 364, 21 лева без ДДС. В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г. ответното дружество е поело задължението да добие 2 601 пл. куб. м. маса със срок до края на 2017г. Посочва се, че след изтичане на срока на договора е извършено освидетелстване на сечищата, за които са издадени позволителни за сеч и е съставен Констативен протокол № 1 към сключения договор и е констатирано неизпълнение на задължението за дърводобив на маркирана дървесина.
По делото е депозиран писмен отговор от ответното дружество - „Лес груп БГ“ ЕООД, представлявано от Стоян Пламенов Петров, с който се посочва, че действително по обективни причини не е изпълнен в цялост поетия ангажимент в срок поради зачестили валежи и невъзможност на извозващата техника да се движи по горските пътища. В условията на евентуалност се отправя възражение за нищожност на претендираната неустойка по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Посочва се, че не са посочени претърпени вреди или пропуснати ползи от страна на ищцовата страна, а по силата на договора е предоставена и гаранция в размер на 2 562 лева, която е задържана от страна на ищцовата страна.
По делото е представен Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г., от който е видно, че Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Несебър“ със седалище гр. Несебър в качеството си на възложител е възложил, а „Лесгруп БГ“ ЕООД в качеството си на изпълнител се е задължил да извърши дърводобив – сеч, извоз, сортиране и рампиране на маркирана дървесина до временен склад срещу договорена между страните цена – 51 251, 83 лева без ДДС. Изрично в сключения между страните договор е посочено от кои отдели следва да се добива дървесината, както и обстоятелството, че обектът се предава на изпълнителя с издаване на позволително за сеч и с подписването на приемо-предавателен протокол. На основание чл. 2 от сключения договор, изпълнителят – „Лесгруп БГ“ ЕООД е внесъл по сметка на възложителя гаранция за изпълнение на договора в размер на 5% от достигнатата стойност на обекта в размер на 2 562 лева, която се освобождава при условие, че договорът бъде изпълнен. Изпълнителят по договора се е задължил да заплати неустойка в размер на 20% от стойността на услугата за добива на неотсечената и неизвозена на временен склад дървесина спрямо графика за съответното тримесечие, изчислена на база на цената на обезличен кубичен метър по договора.
В договора е посочено, че за други задължения по договора, възложителят може да задържи внесената от изпълнителя гаранция за изпълнение като неустойка по договора.
По делото е представен Констативен протокол № 1 към Договор № Д-11/16.03.2017г., от който е видно, че след проверка на терена, Комисия, съставена по Заповед на Директора на ДЛС „Несебър“ ДП е констатирала, че е е налице неизпълнение (незавършване) на сечта и извоза и на основание чл. 7.4 от сключения договор е отправено предложение за зплащане на санкция в размер на 20% върху услугата „Сеч, извоз, сортиране и рампирана до временен склад на маркирана дървесина“. В протокола е посочено, че се предлага да бъде задържана внесената от страна на изпълнителя гаранция. Посочено е и обстоятелството, че за отдели с номер 351 „а“ и „з“ не са издавани позволителни за сеч и извоз – съответно – не са изготвени и прокотоли за освидетелстване на сечище.
По делото са представени и отделните протоколи за освидетелстване на сечищата, които са подписани от лицето, което ги е съставило – Г. К.или Д. Т.и от лицето, което е присъствало на обхождането и проверката – Д. А..
На основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнение на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В конкретния случай – както бе отбелязано по-горе – между страните е налице сключен Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г., по силата на който Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Несебър“ със седалище гр. Несебър в качеството си на възложител е възложил, а „Лесгруп БГ“ ЕООД в качеството си на изпълнител се е задължил да извърши дърводобив – сеч, извоз, сортиране и рампиране на маркирана дървесина до временен склад срещу договорена между страните цена – 51 251, 83 лева без ДДС. По делото не се спори, а и в сключения между страните договор изрично е посочено от кои отдели следва да се добива дървесината, както и обстоятелството, че обектът се предава на изпълнителя с издаване на позволително за сеч и с подписването на приемо-предавателен протокол. Не се спори и относно обстоятелството, че изпълнителят – „Лесгруп БГ“ ЕООД се е задължил да заплати неустойка в размер на 20% от стойността на услугата за добива на неотсечена и неизвозена на временен склад дървесина спрямо графика за съответното тримесечие, изчислена на база на цената на обезличен кубичен метър по договора. Не се спори и относно обстоятелството, че по силата на сключения договор, изпълнителят – „Лесгруп БГ“ ЕООД е внесъл по сметка на възложителя гаранция за изпълнение на договора в размер на 5% от достигнатата стойност на обекта в размер на 2 562 лева, която е прието да се освободи при условие, че договорът бъде изпълнен, а на основание чл. 8 от сключения договор гаранцията може да бъде задържана от страна на възложителя за неизпълнение на задължения по договора, които стоят извън тези, посочени в чл. 7 от цитирания договор.
От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че въз основа на извършена проверка на предоставения за дърводобив терен е съставен Констативен протокол № 1 към Договор № Д-11/16.03.2017г., в който са отразени констатациите на извършената проверка и от който се установява, че Комисия, съставена по Заповед на Директора на ДЛС „Несебър“ ДП е констатирала, че е налице неизпълнение (незавършване) на сечта и извоза и на основание чл. 7.4 от сключения договор и е отправено предложение за заплащане на санкция в размер на 20% върху услугата „Сеч, извоз, сортиране и рампирана до временен склад на маркирана дървесина“, като изрично в протокола е посочено обстоятелството, че за отдели с номер 351 „а“ и „з“ не са издавани позволителни за сеч и извоз – съответно – не са изготвени и прокотоли за освидетелстване на сечище.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид и отделните представени протоколи за освидетелстване на отделните сечища, настоящата инстанция намира, че по делото се установява по безспорен начин обстоятелството, че ответната страна в качеството си на изпълнител по сключения Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г. не е изпълнила изцяло своето задължение да извърши дърводобив – сеч, извоз, сортиране и рампиране на маркирана дървесина до временен склад в конкретните посочени отдели – общо в размер от 1 567 плътни куб.м. х 20, 307 лева за обезличен плътен куб. метър, което се равнява на 31 821, 07 лева без ДДС, а договорената между страните 20% санкция върху стойността на неотсечената и неизвозена на временен склад дървесина се равнява на сума в размер от 6364, 21 лева без ДДС. По делото не са представени каквито и да е доказателства, от които да се направи извод за метеорологичните условия, за да може да се приеме възражението на ответното дружество, направено в отговора на исковата молба, че неизпълнението на договора от страна на изпълнителя се дължи на обективни причини. При това положение и предвид констатираното неизпълнение на задълженията на ответното дружеството, съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя по договора да заплати неустойка по смисъла на чл. 7.4 от Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г. в размер на 20% върху стойността на неотсечената и неизвозена на временен склад дървесина.
По делото има данни, че за два от описаните в Констативен протокол № 1 от 12.02.2018г. отдели за добиване на дървесина, а именно - № 351 „а“ и „з“ не са издавани позволителни за сеч и извоз – съответно – не са издавани и протоколи за освидетелстване на сечищата, но същевременно недобитите от тези отдели кубически метра дървесина – 288 плътни кубически метра за отдел № 351 „а“ и 113 плътни кубически метра за отдел № 351 „з“ са включени и описани в представения протокол като част от неизпълнението на ответното дружество и съответно – и върху тях се претендира санкция за неизпълнение. При положение, че изпълнителят би могъл да започне дърводобива само след издаване на позволително за сеч и подписване на приемо-предавателен протокол, а е безспорно, че за два от обектите не са издадени съответните позволителни за сеч, то настоящата инстанция намира, че за тези два обекта, а именно – отдел № 351 „а“ и № 351 „з“ не би могла да се ангажира отговорността на изпълнителя по договора, тъй като той не е имал съответните разрешителни, за да започне дърводобив. Видно от представения Констативен протокол № 1 от 12.02.2018г. останалата обезличена дървесина за отдели № 351 „а“ е в размер от 288 плътни куб.м., а за раздел № 351 „з“ е в размер на 113 плътни куб. м. – тоест – общо количество от 401 плътни кубически метра (288 + 113 = 401). Умножени тези 401 плътни кубически метра по стойността за обезличен кубически метър - 20, 307 лева се равняват на 8 143, 11 лева, а 20% санкция върху тази сума е сума в размер от 1 628, 62 лева. Тоест, настоящата инстанция намира, че от претендираната неустойка следва да отпадне сумата, която се претендира като санкция за отдели/пототдели с № 351 „а“ и 351 „з“, за които не е издадено позволително за сеч, а именно - сума в размер от 1 628, 62 лева и да бъде присъдена като неустойка единствено сума в размер от 4735, 59 лева
Не са основателни и направените от страна на ответното дружество възражения за нищожност на договорената неустойка поради противоречие с добрите нрави. Безспорно, че според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г., постановено по тълкувателно дело № 1/2009г. по описа на ОСТК условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските праовоотношения и преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Безспорно е и, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. В конкретния случай не може да се направи извод за това, че неустойката излиза извън своите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не може само на основание, че се твърди, че е прекомерна да се приеме, че същата противоречи на добрите нрави. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че направеното възражение е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че е основателна претенцията на ищцовата страна и следва да бъде осъдена ответното дружество да заплати сума в размер на 4 735, 59 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 7.4 от сключения между страните Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г., равняваща се на 20% от стойността на услугата за добива на неотсечена и неизвозена на временен склад дървесина. При това положение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищцовата страна за сумата над 4 735, 59 лева до претендирания размер от 6 364, 21 лева, и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцовата страна сума в размер от 4 735, 59 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 7.4 от сключения между страните Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г., равняваща се на 20% от стойността на услугата за добива на неотсечена и неизвозена на временен склад дървесина. В останалата му част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на направените по делото разноски, настоящата инстанция намира за установено следното:
С депозираната въззивна жалба, както и с исковата молба е отправена претенция за присъждане на направените по делото разноски, поради което и съдът намира, че искането е направено в изискуемия се от закона срок. Ответната страна по делото също е отправила искане за присъждане на направените по делото разноски, както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и изхода на спора, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно уважената част на претенцията, а на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените разноски, съобразно с отхвърлената част на претенцията на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. За първоинстанционното производство направените по делото разноски за ищцовата страна са в размер на 354, 57 лева (държавна такса в размер на 254, 57 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева), а за ответната страна са в размер на 720 лева, представляващи възнаграждение за адвокат, за което има данни, че е заплатено в брой от дружеството (лист 102 от първоинстанционното производство). При това положение и съразмерно с уважената и отхвърлената част на претенцията на ищцовата страна следва да бъде присъдена сума в размер на 263, 83 лева, съразмерно с уважената част на претенцията, а на ответната страна следва да бъде присъдена сума в размер на 184, 25 лева, съразмерно с отхвърлената част на претенцията. За въззивната инстанция направените по делото разноски за въззивната страна са в размер на 227, 28 лева (държавна такса в размер на 127, 28 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева), а за ответната страна са в размер на 720 лева, представляващи възнаграждение за адвокат, за което има данни, че е заплатено в брой от дружеството (лист 29 от въззивното производство). При това положение и съразмерно с уважената и отхвърлената част на претенцията на въззивната страна следва да бъде присъдена сума в размер от 169, 12 лева, съразмерно с уважената част на претенцията, а на ответната страна следва да бъде присъдена сума в размер на 184, 25 лева, съразмерно с отхвърлената част на претенцията
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на ответната страна са присъдени разноски за сумата над 184, 25 лева до присъдения размер от 720 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид обстоятелството, че е налице търговски спор и цената на иска е под 20 000 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 87 от 13.05.2019г., постановено по гр. дело № 630/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на сума в размер над 4735, 59 (четири хиляди седемстотин тридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки) лева до претендирания размер от 6 364, 21 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 7.4 от сключения между страните Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г., равняваща се на 20% от стойността на услугата за добива на неотсечена и неизвозена на временен склад дървесина, както и в частта, в която са присъдени разноски на ответното дружество – „Лесгруп БГ“ ЕООД със седалище гр. Долни чифлик за водене на първоинстанционното производство за сумата над 184, 25 (сто осемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки) лева до присъдения размер от 720 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лесгруп БГ“ ЕООД със седалище гр. Долни чифлик, Община Долни чифлик, област Варна, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Долни чифлик, ул. „Тича“ № 35, представлявано от Стоян Пламенов Петров да заплати на „Държавно ловно стопанство Несебър“ ТП със седалище гр. Несебър, представлявано от Димитър Божинов Мандулев сума в размер от 4735, 59 (четири хиляди седемстотин тридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 7.4 от сключения между страните Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г., равняваща се на 20% от стойността на услугата за добива на неотсечена и неизвозена на временен склад дървесина.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87 от 13.05.2019г., постановено по гр. дело № 630/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в останалата му част, а именно – в частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата над 4 735, 59 лева до претендирана сума в размер от 6 364, 21 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 7.4 от сключения между страните Договор за възлагане на услугата дърводобив от 16.03.2017г., равняваща се на 20% от стойността на услугата за добива на неотсечена и неизвозена на временен склад дървесина.
ОСЪЖДА „Лесгруп БГ“ ЕООД със седалище гр. Долни чифлик, Община Долни чифлик, област Варна, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Долни чифлик, ул. „Тича“ № 35, представлявано от Стоян Пламенов Петров да заплати на „Държавно ловно стопанство Несебър“ ТП със седалище гр. Несебър, представлявано от Димитър Божинов Мандулев сума в размер от 263, 83 (двеста шестдесет и три лева и осемдесет и три стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част на претенцията и сума в размер на 169, 12 (сто шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА „Държавно ловно стопанство Несебър“ ТП със седалище гр. Несебър, представлявано от Димитър Божинов Мандулев да заплати на „Лесгруп БГ“ ЕООД със седалище гр. Долни чифлик, Община Долни чифлик, област Варна, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Долни чифлик, ул. „Тича“ № 35, представлявано от Стоян Пламенов Петров сума в размер на 184, 25 (двеста шестдесет и три лева и осемдесет и три стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.