№ 19382
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110119568 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ищецът Х. С. Б. твърди, че на 15.10.2024 г. платил на „М“ АД сума в размер на 2 211, 56
лв., която платил без основание.
Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 211,
56 лв. /частичен иск от сума в пълен размер от 2 211, 56 лв./ платена без основание, заедно
със законна лихва от 06.12.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното
плащане. Претендира разноски. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/.
Ответникът „М“ АД счита предявения иск за недопустим поради нередовност на
исковата молба, тъй като имало противоречие между обстоятелствената й част и
приложеното доказателство – платежно нареждане и вписаното в него основание, че
плащането се извършвало за погасяване на задължение по договор. По основателността на
исковата претенция, счита същата за неоснователна и недоказана. Поддържа, че
извършените плащания са били поради съществуващ между страните договор. Иска
отхвърляне на иска. Претендира разноски включително за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лв. Оспорва наличието на предпоставките за приложението на чл. 38 ЗА.
Прави възражение за неговата прекомерност.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приета Разписка № 0300012524762365/15.10.2024 г. за заплатена от Х. С. Б.
в полза на „М“ АД сума в размер на 2 211, 56 лв. с основание извършено предсрочно
погасяване.
Приет по делото е Договор за потребителски кредит № 267662/16.09.2024 г., сключен от
„М“ АД /кредитор/ и Х С. Б. /кредитополучател/ с предмет отпускането на кредит в размер
на 2 000 лв. със срок на издължаване четири месеца. Представен е погасителен план.
По делото е приета Разписка № 200000043179125/16.09.2024 г. за заплатена от „М“ АД
на Х. С. Б. сума в размер на 2 000 лв. с основание Кредит № 267662.
В Молба с вх. № 200939/09.06.2025 г. „М“ АД е представил доказателство за заплатена
1
по сметка на Х. С. Б. сума в размер на 226, 46 лв. на дата 09.06.2025 г.
В свое Становище с вх. № 229490/30.06.2025 г. ищецът е признал получаване на сумата
и е поискал присъждане на разноски.
От правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е процесуално допустим. Неоснователно е направеното от ответника
възражение за нередовност на исковата молба, тъй като съществувало противоречие между
обстоятелствената й част и приложеното към него доказателство за основанието за
заплащането на сумата, частичен предмет на иска. Тази преценка се прави по същество на
делото. Предварителната преценка на съда, преди да извърши размяната на книжа е за
редовността на самата искова молба като единство на обстоятелствена част и искане и в това
производство не се извършва преценка за съответствието на изложеното в исковата молба с
представените към нея доказателства. Ето защо и предявеният иск е редовен, а оттам и
производството е допустимо.
По съществото на спора съдът приема, че на 15.10.2024 г. Х С. Б. е заплатил на „М“ АД
по банков път сума в размер на 2 211, 56 лв. с посочено от него основание „предсрочно
погасяване“. С това си изявление е направил признание, че плащането е с основание. Това
негово извънсъдебно изявление се подкрепя и от приетите по делото доказателства за
сключен на 16.09.2024 г. Договор за потребителски кредит № 267662 с предмет
предоставянето на сума в размер на 2 000 лв. като кредит в полза на кредитополучателя.
Изпълнението на това задължение е станало в деня на сключването на договора – 16.09.2024
г. – Разписка № 2000000431979125.
В хода на делото ответното дружество е представило доказателство за пълно изплащане
на ищеца на сумата предмет на делото. Това твърдение на ответника е подкрепено с писмено
доказателство и е потвърдено от ищеца в неговата молба от 30.06.2025 г.
Въпреки направеното от страните искане за постановяване на решение при признание на
иска, то съдът счита, че при уважаване на искането, би се стигнало до постановяване на
решение по осъдителен иск, което решение би било изпълнително основание за сума, която
вече е заплатена от ответника на ищеца при все че по делото са налични доказателства за
погасяването й, което е признато от ищеца. Това противоречи на закона и на представените
по делото доказателства.
Ето защо предявеният от Х. С. Б. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен поради извършено плащане в хода на процеса.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил разноски
за държавна такса в размер на 50 лева. Процесуалният представител на ищеца адв. Р. Н. Р. е
поискал присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС на
основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА. По делото е представено доказателства за заплатената
държавна такса в размер на 50 лв. – платежно нареждане в полза на РС-Пловдив с дата
13.01.2025 г. Ответникът е направил възражение относно дължимостта на възнаграждението,
тъй като той не е станал повод за завеждане на делото.
Съдът намира, че в процесния случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
№ С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II
т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004
г., нямат задължителна сила за съда. Дължимото на адв. Р. Р. адвокатско възнаграждение
следва да бъде в размер на 60 лв. с ДДС, като съдът взима предвид, че неговото участие по
делото се е изчерпало със съставяне на искова молба с обстоятелствена част от едно
изречение и петитум от три изречения. Представени са в хода на производството две
становища. По делото са проведени две открити съдебни заседания, в който представител на
ищеца не е присъствал.
Посочената от ищеца банкова сметка е IBAN BG 76 FINV 91 50 101 76 010 23.
Посочената от адв. Р. Н. Р. банкова сметка е IBAN 82 BUIN 956 11 000 487394.
2
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „Т“, бл.
80, вх. Е, ет. 6, ап. 16 срещу „М“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. С. Р“ № 147, ет. 5, ап. 14 иск с правно основание чл. 59 Закон за задълженията
и договорите за заплащане на сума в размер на 211, 56 лв. /частичен иск от сума в размер на
2 211, 56 лв./ платена без основание, заедно със законна лихва от 06.12.2024 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното плащане, поради плащане извършено в хода на
производството.
ОСЪЖДА „М“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.
С. Р“ № 147, ет. 5, ап. 14 да заплати на Х. С. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. Пловдив, ж.к.
„Т“, бл. 80, вх. Е, ет. 6, ап. 16 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 50 лв.,
представляваща заплатените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „М“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.
С. Р“ № 147, ет. 5, ап. 14 да заплати на адв. Р. Н. Р., АК-Пловдив, с личен № ********** и с
адрес: гр. Пловдив, ул. „ЙГ“ № 41 на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА сума в размер на 60 лв.
с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3