№ 13464
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П. Н. А.
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110115650 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т..” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.... № .., представлявано от А А, с които е поискано да бъде установено по
отношение на ответницата В. А. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.Л.. бл..., вх.Е,
ет.5, aп..., че последната дължи на ищеца следната сума, за която на 09.12.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 65173/2023 г.
по описа на СРС, а именно сумата от 394.00 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № .., за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 28.11.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и разноските в производството.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот,
находящ се в гр. София, ж.к.Л.. бл..., вх.Е, ет.5, aп....
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между
страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили
несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и ал. 2, и чл.33 от Общите условия, въвеждат
задължение за клиентите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурите
на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „М..“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение
на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответницата В. З. е депозирала такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответницата оспорва да е налице валидно облигационно отношение между
страните, доколкото според нея процесният имот е придобит от Г В въз основа на
завещания на А В и Ц В. Цитират се и други дела, водени между страните, в които е
прието, че В. З. няма никакви права върху имота и претевциите на ищцовото
дружество са отхвърлени.
Поради изложеното, от съда се иска да отхвърли исковете, като присъди на
ответницата направените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 65173/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата и срещу Г А В
за следните суми: сумата 1592.81 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 337.71 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г. Отговорността на длъжниците е
ангажирана както следва: 1/3 от задълженията за В. З. и 2/3 за Г В.
С възражение от 02.01.2024 г. длъжникът В. З. е оспорила вземанията с мотив, че
единствен собственик на топлоснабдения имот е Г В, който го е придобил чрез завещание.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том .., нот.дело №
..1991 г., съставен от първи нотариус при Софийска нотариална служба, на 12.12.1991
г. Г В е дарил на родителите си А В и Ц В следния недвижим имот: апартамент № ..,
находящ се в гр.София, ж.к.В.., ул.“..“ бл..., ет.5. Идентичността на този имот с
описания в исковата молба се установява от отразеното в удостоверение от 10.03.2011
г. на Столична Общниа, район Л.. и удостоверение изх.№ 6...20.09.2018 г. на ГИС-
София.
На 11.02.1998 г. А Г В е починал, като е оставил за свои наследници съпругата
2
си Ц В и децата си Г В и В. В..
Приживе – на 12.12.1991 г., А В е съставил саморъчно завещание, обявено с
протокол от 23.08.1998 г. на нотариус при СРС, с което е завещал на сина си ½ ид.ч. от
процесното жилище, а именно ап..., находящ се в гр.София, ж.к.Л.. бл..., вх.Е, ет.5
На същата дата – 12.121991 г. Ц В също е съставила завещание, с което се е
разпоредила в полза на сина си Г В с притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот.
Завещанието е обявено от нотариус при СРС, като по искането е образувано нот.дело
№ ..1991 г.
На 21.06.2002 г. Г В е подал до ищцовото дружество молба-декларация, с която е
поискал разкриване на негово име на партида за доставка на топлинна енергия в процесния
ап....
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т..“ АД на клиенти в гр.София се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 25.03.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение услугата дяловото разпределение да се осъществява от ФДР
„М..“ ООД. Договор с последното е сключен на 19.06.2002 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор №
..09.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение в имота, като въз основа на
снетите показания са изготвени изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията поради
извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „М..”
ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната
инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота има три отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители. При извършения отчет на същите са снети показания, които са взети
предвид при изготвяне на изравнителните сметки.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
3
се отчита от узаконен водомер. При извършения отчет е установен разход, който е начислен
с издадената изравнителна сметка.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от цитирана наредба. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция
на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са
издадени свидетелства за метрологична проверка през 2018 г. и през 2021 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2094.75 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, възниква между топлопреносното предприятие и собственика
или ползвателя на топлофициран имот. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
От страна на ответницата с отговора на исковата молба е направено изрично
възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните, по което не бе
проведено пълно и главно доказване от ищцовата страна. Точно обратното – ответникът
представи доказателства, с които установи, че имотът, за който се твърди да е доставяна през
исковия период топлинна енергия е собственост единствено на Г В, придобит от него по
завещание.
Ето защо, настоящият състав намира, че по делото не се установи основната
предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на качеството потребител на
топлинна енергия спрямо ответника по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Не се установи и
ответницата В. З. да е потребител на топлинна енергия съобразно дадените разяснения в ТР
4
№ 2/2017 г. на ОСГКВКС, доколкото по делото е представена молба-декларация от
21.06.2002 г., изходяща от Г В за разкриване на партида за доставка на топлинна енергия на
негово име.
Поради това, независимо, че от приетите по делото заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, се установи доставка на
топлинна енергия в процесния имот и нейната стойност, то исковете следва да бъдат
отхвърлени единствено поради липсата на основание за ангажиране отговорността на
ответника за начислените от ищеца задължения.
Настоящият състав намира и че при този изход на спора, безпредметно се явява
обсъждането на останалите възражения на ответника по съществото на спора. По тази
причина не мотивира изводи по отношение на тях.
С оглед изхода по главния иск и акцесорния характер на иска за обезщетение за
забава, последният също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение от 400.00 лв.,
което видно от представените в о.с.з. от 02.07.2024 г. 2 бр. платежни нареждания е заплатено
от В. З. на адв.П., поради което подлежи на присъждане в пълния му претендиран размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т..” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.... № .., представлявано от А А, с който е поискано да бъде установено по
отношение на ответницата В. А. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.Л.. бл..., вх.Е,
ет.5, aп..., че последната дължи на ищеца следната сума, за която на 09.12.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 65173/2023 г.
по описа на СРС, а именно сумата от 394.00 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № .., за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 28.11.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.София, ул.... №
.., представлявано от А А и И Е, да заплати на В. А. З., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к.Л.. бл..., вх.Е, ет.5, aп..., сумата от 400.00 лв., представляваща направени от последната
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „М..“ ООД.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 65173/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6