Определение по дело №117/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  221

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

на двадесети януари, две хиляди и двадесета година,

в закритото заседание, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                        мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: -

Прокурор:-

като разгледа въззивно гражданско дело №117  по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез юрисконсулт Иванова против Решение №3161 от 22.11.2019г. по гр.д.№6270/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, с което дирекцията е осъдена да заплати на Н.П.Х. *** сумата от общо 2377,09 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за 256,26 ч. извънреден труд за периода от 1.07.2016г. до 30.06.2019г., представляващи разликата между реално положения от него нощен труд за периода и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното плащане; ведно със сумата от 311,96 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на изискуемостта на всяка сума до предявяването на иска, както и сумата 380 лв. – разноски на ищеца, а по сметка на РС Бургас сумата от 325,08 лв- за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите специални нормативни актове.

Излагат се подробни съображения, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143.

Според въззивника, за да бъде заплатен положен труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно установеното работно време. Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Развити са подробни съображения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от  въззиваемия Н.Х., представляван от адв.С.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, на които въззиваемият основава иска си за извънреден труд. Относно оплакванията в жалбата се сочи, че същите са неоснователни. Намира за неправилно становището на въззивника, че относно държавните служители в МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, но не и НСОРЗ, понеже се касаело за специална уредба. Позовава се на разясненията, дадени в т.23 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове тезата си, че назначените в МВР служители по служебно правоотношение са държавни служители по смисъла на ЗДСл и за тях субсидиарно намира приложение общия закон, като обратното щяло да ги постави в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, както и спрямо служителите по трудово правоотношение. Затова счита, че независимо, че в сега действащия ЗМВР да няма изрична законова делегация, препращаща към ЗДСл, доколкото изрично не било уредено друго, но ЗДСл намирал субсидиарно приложение. Положеният нощен труд през процесния период следвало да бъде приравнен към дневен с коефициент 1,143 за часовете, отработени от 22.00 до 6.00ч. Основателността на главната претенция водела до извод за основателност и на акцесорните такива. Посочена е съдебна практика.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Отговорът е подаден своевременно от надлежно упълномощен адвокат.

Страните нямат доказателствени искания.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ делото в съдебно заседание, насрочено за 10.02.2020г. от 10.00ч.

ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                       2.