О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 25.06.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1360 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
представлявана от Директора главен комисар Николай Николов срещу Решение № 929
от 25.2.2020г. по гр.д. № 16584/2019г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР въззивникът е осъден да заплати на И.Б.М. с ЕГН **********
и с адрес: *** сумата от общо 1 832.76
/хиляда осемстотин тридесет и два лв. и седемдесет и шест ст./ лева
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 264 часа за периода 31.10.2016г. – 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.10.2019г. до окончателното плащане на
задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяване при неправилно
тълкуване и прилагане на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и
заплащането на нощния труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения
са уредени в ЗМВР. Изложени са доводи за неправилност на извода за субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на
МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат
да намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени
часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното
работно време през нощта, съответно напълно заплатен на от него. Извънреден
труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното
работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно
НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане
на извънреден труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните
правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1
от ЗМВР функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми.
Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само заплащането на труда, а
не отчитането на работното време и не формират извънреден труд. Ищецът
претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на
24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане
на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа
довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на
нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно
работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови
норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата от И.Б.М. оспорва
доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания
по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
17.08.2020г. от 09:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.