№ 583
гр. Разград, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330102227 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ю. Й. С., с която
са предявени обективно съединени искове срещу МБАЛ „СВЕТИ ИВАН
РИЛСКИ - РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата 10660.00
/десет хиляди шестотин и шестдесет/ лв, по чл. 222, ал. 3 от КТ,
представляваща брутно трудово възнаграждение за два месеца, мораторна
лихва в размер на 2273,73 лв. за периода 01.05.2023г - 28.11.2024г., заедно с
лихвата за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Иска и заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че
между страните е съществувало трудово правоотношение по договор №
140/12.09.2017г., което е прекратено със Заповед № 20/14.03.2023г. считано от
15.03.2023г. Сочи, че от 14.03.2022 г. му е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО. Сочи, че на ответника е връчена
покана да изплати доброволно обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за два месеца, каквото въпреки
депозираната покана, той не е изплатил. По така изложените доводи предявява
разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който сочи, че
искът е допустим и частично основателен. Твърди, че ищецът не е уведомил
работодателя за придобитата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68а КСО, не е представил и изисканите от работодателя документи в този
насока и поведението му следва да се счита за недобросъвестно. Отделно
твърди, че с оглед заеманата от ищеца длъжност, той сам е определил и
изчислил трудовия си стаж и процента на допълнително трудово
възнаграждение, в размер на 1% годишно, а именно 25% при сключване на
трудовия договор, което е в противоречие с чл.12,ал.1-4 НСОРЗ, във връзка с
което счита клаузата за нищожна. Оспорва обстоятелствата, че ответникът е
изпаднал в забава, тъй като ищецът не е представил изисканите му и относими
за определяне на дължимото обезщетение документи, във връзка с което
оспорва и основателността на претенцията, представляваща мораторна лихва.
1
Оспорва истинността на Разпореждане №**********, по Протокол
№1179/10.06.2022 г. и фиш № 5/02.2023 г., като моли ищецът, ако ще се ползва
от същите, да ги представи в оригинал. Моли на основание чл. 190 от ГПК
ищеца да бъде задължен да представи всички документи, свързани с
пенсионирането му. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Приетият от страните като безспорен факт, че са били в трудови
правоотношения, се потвърждава и от приобщения като писмено
доказателство по делото трудов договор № 00140/12.09.2017 г., сключен на
основание чл. 67, ал.1, т.1 КТ за неопределено време между Ю. Й. С. и МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ – Разград. Съгласно договора ищецът е заемал длъжността
"Ръководител направление ИД /ТОЙ и гл. счетоводител/" с място на работа
администрацията на болничното заведение, при уговорено в т.3 от договора
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000 лв. и в т.4 -
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 1%
годишно съгласно чл. 2, ал.3 от НДДВ, вписаният трудов стаж по
специалността е 25 г. 1 месец 26 дни. Със сключвани в годините
Допълнителни споразумения № 724/26.07.2018 г., № 482/25.01.2019 г., №
1265/10.07.2020 г. и № 2123/15.12.2021 г. така подписаният трудов договор е
бил изменян в частта за уговорено основно и допълнително възнаграждение,
като с последното допълнително споразумение от 15.12.2021 г. основното
възнаграждение достига 4100 лв., а допълнителното възнаграждение за
прослужено време в размер на 1% годишно съгласно чл. 2, ал.3 от НДДВ, е
посочено, че се равнява на 29%.
Така установените трудови правоотношения са прекратени със Заповед №
20/14.03.2023 г. на основание чл. 328, ал.2 от КТ, във връзка с чл. 335, ал.2, т.2
от КТ и Предизвестие с изх. № П-308/27.02.2023г - поради сключването на
договор за управление на предприятието. Със заповедта е наредено на ищеца
да бъдат изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ за неспазен срок на
предизвестие в размер на 48 дни /в т.5 „Други условия“ на ДП №
1265/10.07.2020 г. е определен срок на предизвестие за напускане на
служителя в размер на 90 календарни дни/, по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван
отпуск 2021г.-2023г. общо в размер на 66 дни.
Видно от приложен фиш за месец февруари 2022 г. /последен пълен работен
месец в предприятието/ на ищеца при основна работна заплата 4100 лв. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и опит в размер на 30%, му е
начислено брутно трудово възнаграждение 5330,00 лв.
Съдът установи също така, че на 27.04.2023г. Ю. Й. С., е уведомил МБАЛ
„СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ - РАЗГРАД“ АД, че на основание чл. 222, ал.3 и ал.4
КТ му се дължи обезщетение в размер на две брутни месечни възнаграждения.
В отговор на същото на 04.05.2023г. дружеството е отговорило, че е
разпоредена проверка за резултата от която ще бъде уведомен, а на
15.05.2023г. е отправило искане към него да представи писмени доказателства
за придобито право на пенсия.
От представена от НОИ гр. Разград копие на пенсионно досие на лицето Ю. С.
се установи, че на 14.03.2022г. ищецът е депозирал заявление за отпускане на
пенсия, по което административният орган се е произнесъл на 11.07.2022г. с
Разпореждане №********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68а КСО, считано от 14.03.2022г. При отпускане на
пенсия по този ред – по желание на лицето, при наличие на изискуемия
2
осигурителен стаж и до 1 г. до навършване на пенсионна възраст, намаленият
размер е пожизнен, което обаче не изключва възможността за ежегодното й
преизчисляване по чл. 102, ал.1, т.1 КСО с допълнително придобития от
лицето осигурителен стаж и доход на лицето, ако това е по-благоприятно за
него. Така, във връзка с подадено на 28.11.2022г. заявление за преизчисляване,
определената в първоначален размер от 1504,82 лв. пенсия, е преизчислена
двукратно – при първото преизчисление е взето предвид осигуряването до
30.11.2022г., а при следващото до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника на 14.03.2023г.
Работодателят е уведомен за обстоятелството, че ищецът междувременно е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, най-късно с
депозираното от Ю. С. искане за изплащане на дължимото на основание чл.
222, ал. 3 и ал. 4 КТ обезщетение с вх. № П 334/27.04.2023г., което обосновава
и периода, за който се претендира обезщетение за забава.
За установяване размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според експертното заключение,
при установен от приложени към пенсионното досие на ищеца документи общ
трудов стаж към 12.09.2017 г. 39 години 01 месец и 08 дни и съобразявайки
данните по професии, които са сходни и/или със същия характер работа,
длъжност или професия, професионалният такъв към същата дата от 27 г 06 м
05 дни, равняващи се на 27 % + действително отработените при МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ Разград 04 г 06 м 02 дни, процентът за допълнително трудово
възнаграждение с оглед придобит стаж по специалността и професионален
опит на сходна или същата позиция по отношение на Ю. Й. С. в трудовото му
правоотношение с МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград към 2023г. се равнява на
32 % и в този смисъл не надвишава, формирания от работодателя в размер на
30 % за прослужено време и професионален стаж към 14.03.2023 г. /дата на
прекратяване на трудовото правоотношение/.
Във връзка с наведеното от ответника възражение от посочения по-горе стаж
за професионален опит да се изключи действително отработен стаж в
Регионална Данъчна Дирекция Варна, придобит за периода от 01.01.2000 г. до
01.01.2010 г. на длъжност данъчен експерт, равняващ се на 10 години 00
месеци и 00 дни, е назначена допълнителна експертиза, която е установила, че
в този случай се формира професионален стаж към 12.09.2017 г. от 17 години
06 месеца и 05 дни и съответно процент за допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
17 % (17 г. по 1% за всяка година трудов стаж). Предвид това, че ищецът е
отработил действително при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград - 04 години 06
месеца и 02 дни, с оглед и горното към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение 14.03.2023 г. същият има трудов стаж за професионален опит
общо в размер на 22 %.
Съдът, ръководейки се от чл. 202 ГПК, кредитира представеното експертно
заключение като обективно и обосновано. Вещото лице е отговорило пълно и
мотивирано на формулираните задачи, като по делото не се установяват
обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност и
безпристрастност.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Спорът между страните е съсредоточен върху размера на определеното
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, тъй като
същото е елемент от брутната РЗ, която служи за база при формиране на
3
претендираното обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ.
Според чл. 12, ал. 4, НСОРЗ при определяне размера на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
работодателят трябва да отчита трудовия стаж на работника или служителя,
придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия.
Същевременно НСОРЗ предвижда, че условията, при които се зачита сходният
характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен
трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната
заплата в предприятието. Към датата на сключване на трудов договор между
страните в сила е бил КТД за отрасъл „Здравеопазване“ от 10.10.2016 г.,
съгласно чл. 50, ал.1 от който размерът на допълнителното месечно трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се определя
на 1.00 % (един процент) върху основното трудово възнаграждение на
работника или служителя за всяка година придобит трудов стаж и
професионален опит, а в ал.2 са определени следните условия за зачитане на
сходния характер на работата, длъжността или професията:
„Сходна длъжност” е длъжност със същото или различно наименование и
със сходни трудови задължения и отговорности, които дават възможност за
изпълнение на възложената работа на конкретното работно място или
конкретната длъжност.
„ Сходна работа ” е работа с подобни трудови задължения и отговорности,
които дават възможност за изпълнение на възложената работа на конкретното
работно място или конкретната длъжност.
„ Сходна професия ” е професия със същото или различно наименование и с
придобити сходни знания, умения и опит, които дават възможност за
изпълнение на възложената работа на конкретното работно място или
конкретната длъжност.
С оглед наведено от ответника възражение, че трудовият стаж на длъжност
данъчен експерт в Регионална Данъчна дирекция Варна, придобит за периода
от 01.01.2000 г. до 01.01.2010 г., не следва да се отчита като професионален
опит са разгледани относими за периода длъжностни характеристики,
предоставени от Териториална дирекция на НАП Варна. Съдът, обаче, няма
конкретна база за сравнение дали длъжността/работата/професията от този
период и при изпълняване на трудови функции в МБАЛ са сходни, тъй като по
делото не са разгледани нито длъжностна характеристика за длъжността
"Ръководител направление ИД /ТОЙ и гл. счетоводител/", нито Вътрешните
правила за работната заплата, които да определят кой предходен опит на
служителите ще се зачита и по какъв начин той следва да бъде удостоверен
пред работодателя. Фактът, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата въвежда детайлни правила кои периоди трябва да бъдат
отчетени като предходен професионален опит, но и позволява на
работодателите да ги интерпретират, а видно от сключения между страните
трудов договор на служителя е определено допълнителното възнаграждение
за професионален опит в размер на 25 % от основното, с което работодателя е
приел периода 01.01.2000 г. - 01.01.2010 г. за професионален опит, който при
липса на данни за последващо изменение на изпълняваните в МБАЛ
задължения, няма основание да бъде изключван.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед изложеното, твърденията на
ищеца за положен стаж на длъжности със сходен характер, е доказано, което
4
съответно основава заплащане на допълнително възнаграждение в
претендирания размер от 30%, сумарно, с което брутното му трудово
възнаграждение възлиза на 5330,00 лв. Доказа се също така, че към
14.03.2023г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68а КСО и в хипотезата на чл. 222, ал.3 КТ той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а именно в размер на 10660,00 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от
наличието на главно парично задължение, неговата изискуемост и изпадане на
длъжника в забава. Доколкото, обезщетението на основание чл. 222, ал.3 КТ се
дължи при прекратяване на трудовото правоотношение и в този смисъл денят
за изпълнение е определен, а съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, в настоящия случай
ответникът е в забава, считано от 14.03.2023г.
Диспозитивното начало е водещо в гражданския процес и съобразно този
принцип предметът на съдебното производство и участниците в процеса се
определят по волята на търсещото защита лице, което обуславя присъждането
на мораторна лихва за посочения период от 01.05.2023г. до 28.11.2024 г. в
посочения размер от 2273,73 лв.
При този изход на спора разноски се следват на ищеца.
Процесуалният представител на същия със списък по чл. 80 от ГПК
претендира адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие
в размер на 1570,00 лв., което се явява съответно на определеното съгласно
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Разград, държавна такса в размер на 517,35
лева – 426,40 лева за иска по чл. 222, ал. 3 от КТ и 90,95 лева по иска по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ - РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********,
да заплати на Ю. Й. С. с ЕГН ********** ул. „********* гр. РАЗГРАД, на
основание 222, ал. 3 КТ, сумата от 10660,00 лв. /десет хиляди шестстотин и
шестдесет лева/, представляваща неизплатено обезщетение, дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово
възнаграждение за 2 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.11.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, МБАЛ „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ -
РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ю. Й. С. с ЕГН ********** ул.
„********* гр. РАЗГРАД, сумата от 2273,73 лв. /две хиляди двеста седемдесет
и три лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава
върху сумата от 10660,00 лева неизплатено от работодателя дължимо на
основание 222, ал. 3 КТ обезщетение, начислена за периода от 01.05.2023г. до
28.11.2024 г.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК МБАЛ „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ -
РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ю. Й. С. с ЕГН ********** ул.
„********* гр. РАЗГРАД, сумата от 1570,00 лв. /хиляда петстотин и
седемдесет лева/, представляваща сторени в първоинстанционното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, МБАЛ „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ -
РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Разград, сумата от 517,35 лева (петстотин и
седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща дължима на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6