№ 225
гр. Перник, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103218 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС” ЕООД срещу ЕТ “Славе Владов”, с която по реда на чл. 422 ГПК са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1350,46 лева,
представляваща неплатена главница за доставена електрическа енергия за месец
ноември и декември 2017 г. по договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 02.06.2017 г.,
сумата от 405,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.01.2018 г. до
15.02.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 636/2021 г. по описа на Пернишкия районен
съд.
Ищецът твърди, че въз основа на постановление за възлагане №
260000/06.01.2021 г., постановено по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19
състав, е придобил вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) срещу
ответника, произтичащи от доставка на електрическа енергия. Поддържа, че на
02.06.2017 г. между „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответника ЕТ
“Славе Владов” бил сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа
1
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, по
силата на който било уговорено, че продавачът продава на купувача активна нетна
електрическа енергия на цена в размер на 0,080 лева на МВт/час и предоставя услугите
"Отговорност за балансиране" и “Прогнозиране на потреблението“, като изготвя
прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника, а
срещу това купувачът дължи да заплаща уговорената по договора цена за доставените
количества електрическа енергия. Сочи, че „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) е издавал фактура на клиента за стойността на доставената
електрическа енергия за периода от първо число на месеца до последно число всеки
месец. Навежда доводи, че за периодите месец ноември и декември 2017 г. продавачът
бил доставил електрическа енергия, за което била дължима сумата от 1350,46 лева.
Посочва, че в договора е предвидено плащането за доставената на продавача
електрическа енергия да се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца
на доставка. Излага съображения, че тъй като задължението не било платено в срок, на
основание чл. 11, ал. 5 от договора ответникът бил изпаднал в забава, поради което
дължал и сумата от 405,18 лева, представляваща мораторна лихва в размер на
законната лихва за забава за периода 14.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че в негова ползва е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но ответникът бил подал
възражение, поради което имал правен интерес от предявяване на исковете. Иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЕТ “Славе Владов”OOД, чрез
пълномощника адв. Яна Сотирова, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искови претенции по основание и размер по изложени съображения.
Прави възражение за погасяване по давност на вземанията, като счита, че е приложима
3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД. Оспорва по реда на чл. 193 ГПК автентичността
на представения договор, като прави искане по чл. 183 ГПК същият да се представи в
оригинал, тъй като се оспорва съществуването на договора.Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Представено е постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав от което се
установява, че на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД са възложени имуществени права от
масата на несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), а именно:
вземания към клиенти за доставена на ел. енергия и допълнителни услуги, в общ
размер на 1 635 182,24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика. Отбелязано е, че
постановлението е влязло в сила на 29.01.2021 г.
2
Приети като писмено доказателство са части от пазарна оценка на вземания на
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от фактури за доставена ел.
енергия и допълнителни услуги на клиенти– страница 12, 71 и 84.
Представеният в копие договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 1720551 от
06.02.2017 г. не е представен в оригинал, въпреки дадените от съда указания.
Съгласно правилото на чл. 183 от ГПК и установената въз основа на него
съдебна практика когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен
и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да
представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не
стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото и съдът не
може да го вземе предвид и да обоснове решението си на него. Това правило се
прилага ако е установено, че оригиналът на документа се намира в държане на
представилата преписа страна. От същото не следва изрично, че страната може да
представи по делото заверен от нея препис само от оригинален документ. Тя може да
представи заверен от нея препис от препис от документ. В този случай при поискване
тя няма да може да представи оригинала на документа, а само наличния при нея
препис, което по естеството си не би представлявало изпълнение на задължението по
чл. 183 от ГПК. Невъзможност да се представи оригинала на документа ще е налице и в
случаите, когато страната разполага само с препис от документа, а оригинала се
намира в трето лице или пък е загубен или унищожен. В случаите, когато страната е
представила препис от документа, съществуването или истинността на който се
оспорват от насрещната страна и не може да представи оригинала, поради някоя от
посочените по-горе две причини, е налице установена съдебна практика, съгласно
която правилото на чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК не може да бъде приложено директно.
В тези случаи, за да се счита документа за загубен или унищожен, той трябва да не е в
държане на страната и тя да не знае в кое лице се намира той. В противен случай тя
може да изиска представянето на документа от лицето, което го държи на основание
чл. 190 или чл. 192 от ГПК. Тези лица са задължени да представят исканите документи,
тъй като в противен случай съдът може да приложи последиците на чл. 161, във връзка
с чл. 190, ал. 2 от ГПК и чл. 192, ал. 3 от ГПК. Прилагането на тези последици е
възможно когато лицата не оспорват съществуването на документа, но отказват да го
представят. В случаите когато те оспорват съществуването на документа с
твърдението, че изобщо не е бил съставен или пък е съставен, но е изгубен или
унищожен, а също и когато въпреки изричните указания не предприемат действия, то
страната която се позовава на него ще трябва да установи съществуването и
съдържанието му, а във втория случай и това, че не е загубен или унищожен по нейна
вина. Това става по реда на чл. 165, ал. 1 от ГПК, който намира приложение и в
случаите, когато страната не може да представи оригинала на документа по реда на чл.
3
183 от ГПК, поради това че този оригинал се е намирал в трето лице и е бил изгубен
или унищожен. В този смисъл решение № 190/25.01.2021 година, постановено по гр. д.
№ 4079/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и цитираното в него решение №
95/07.05.2013 година, постановено по гр. д. № 662/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІ
г. о. Предвид на това страната представила препис от документа при оспорването му от
насрещната страна може да изиска оригинала на документа от лицата, в чието държане
е той и ако такъв не бъде представен с твърдението, че изобщо не е бил съставен или
пък е съставен, но е изгубен или унищожен, както и ако не се предприемат действия
въпреки дадените указания, тя ще трябва да установи съществуването му по реда на чл.
165, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът ще трябва да преценява дали представения от
страната препис трябва да бъде изключен от доказателствата по делото или пък може
да бъде ценен като доказателство след преценка на всички данни по делото, преценени
съобразно посочените по-горе обстоятелства. /Определение № 60628 от 9.09.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 983/2021 г., IV г. о./.
Съдът е предоставил възможност на ищцовото дружество да представи
оригинала на договора от 02.06.2017 г., с който същата не разполага, като е уважил
нейно доказателствено искане да се снабди с такъв от синдика на дружеството, от което
сочи, че е придобила вземането по договора. Ищецът не е представил оспорения
документ, не е и уведомил съда за наличие на обективна невъзможност за
представянето му и не е направил доказателствено искане по реда на чл. 192 ГПК,
поради което съдът е изключил като доказателство по делото на осн. чл. 183, ал. 1, изр.
второ ГПК договора от 02.07.2017 г.
В писмо вх. № 7078/20.09.2021 г. от "Електроразпределение Север" АД, във
връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че няма данни ЕТ
“Славе Владов” OOД да е било клиент за обект, присъединен към електрическата
мрежа на дружеството за месеците ноември и декември 2017 г..
В писмо вх. № 7133/21.09.2021 г. от "Електроразпределение Юг" АД, във
връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че след
извършена проверка в клиентската база данни на "Електроразпределение Юг" АД е
видно, че ЕТ “Славе Владов” не е негов клиент и не е идентифицирано в клиентската
база данни.
С писмо вх. № 7787/04.10.2021 г. от "ЧЕЗ разпределение България" АД, във
връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК са представени в табличен
вид данни за точките на доставка на електрическа енергия за обекти на ЕТ “Славе
Владов” за периода месец ноември 2017 г. и декември 2017 г. при доставчик на
електрическа енергия „Фючър Енерджи“ ООД. Видно от приложената към писмото
таблица, за “ЕТ “Славе Владов” е регистриран обект 32Z103 101111965Q, при
доставчик „Фючър Енерджи“ ООД за периода 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г., като
4
консумацията за отчетен период от 07.10.2017 г. до 06.11.2017 г. е в размер на 3926
kWh, а за отчетен период от 01.12.2017 г. до 06.12.2017 г. е в размер на 3030 kWh.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правна квалификация чл. 717з ТЗ, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 636/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД с вх. № 263703/15.02.2021 г., е издадена
заповед № 263807/19.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника ЕТ “Славе Владов”за вземанията, предмет на предявените искове. В
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е подадено възражение и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви
установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК и са процесуално допустими.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът
да е придобил твърдените вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност)
срещу ответника по силата на влязло в сила постановление за възлагане; 2) наличието
на валидно сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия между
„Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответника; 3) „Фючър Енерджи“ ООД
(в несъстоятелност) в качеството си на продавач да е доставило твърдените количества
електрическа енергия за процесния период на твърдяната стойност.
Предвид представеното по делото постановление за възлагане в
несъстоятелността следва да се има предвид, че съдът по несъстоятелността упражнява
служебно контрол за законосъобразност на процедурата по осребряване от започването
на публична продан до нейното приключване. Съдът по несъстоятелността
санкционира проданта двукратно – веднъж в началото, като дава разрешение за
нейното провеждане, и втори път чрез издаването на постановлението за възлагане.
Правните последици възникват с издаването на постановлението за възлагане от съда,
като същите се проявяват в зависимост от това дали съдът по несъстоятелността обяви
проданта за станала или не. След внасянето на цената от страна на купувача съдът по
несъстоятелността се произнася и съответно издава постановление за възлагане, като
възлага вещта или правото на купувача – арг. чл. 717з ТЗ, респ. отказва да издаде
такова постановление.
Ефектът на постановлението за възлагане е транслативен от датата на
издаването му, като купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
5
имуществото (в това число и вземането) съгласно чл. 717з, ал. 2 ТЗ. Оттук се налага
изводът, че се касае за деривативно придобивно основание. Ето защо, според нормата
на чл. 717л, ал. 2 ТЗ от тази дата рискът от погиване на имуществото преминава върху
него, като придобитите от трети лица права не могат да се противопоставят на
купувача, ако не могат да се противопоставят на длъжника по аргумент от чл. 717з, ал.
2, изр. 2 ТЗ. Условие за проявлението обаче на този ефект е, че придобитите от третите
лица права да не може да се противоставят на кредиторите на несъстоятелността – арг.
чл. 711, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 717л, ал. 4 ТЗ, които норми приравняват последиците на
продажбата по главата 46 от ТЗ на тази по ГПК, както и влизането в сила на
постановлението. В тази насока следва да се отбележи, че нормата на чл. 717к ТЗ не
променя извода на съда, доколкото оригинерното придобиване касае единствено
движими вещи, но не и вземания като вид притезателни субективни права.
С оглед гореизложеното предвид субсидиарното приложение на ГПК, че
постановлението за възлагане на право на вземане има сходен ефект на този по чл. 510
ГПК – възлагането за вземането за събиране. Налице е форма на т. нар. "принудителна"
цесия, поради което и ответникът може да черпи права срещу цесионера, каквито е
имал срещу цедента – арг. чл. 99 ЗЗД.
В случая от доказателствата по делото не се установи възникнало
правоотношение между ответника и „Фючър Енерджи“ ООД по договор за покупко-
продажба на ел. енергия. Същевременно по делото не се доказа и реалната доставка на
претендираната електрическа енергия от „Фючър Енерджи“ ООД(в несъстоятелност).
Писмо вх. №7787/04.10.2021 г. от "ЧЕЗ разпределение България" АД няма
доказателствена стойност да изясни, че действително е доставена електрическа енергия
до обект на ответника.
Дори да бяха установени тези обстоятелства съдът, като извърши съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира, че ищецът не е
установил пълно и главно, че претендираните вземания действително са му били
цедирани, респ. че се касае за едни и същи вземания, произтичащи от твърдения
договор за покупко-продажба на ел. енергия. Настоящият съдебен състав намира, че
представената пазарна оценка на вземания на „Фючър Енерджи“ ООД, протизтичащи
от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти няма
необходимата доказателствена стойност да установи идентичността на претендираните
вземания, като в случая е приложимо и правилото на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК, че
съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. В случая се касае за частен свидетелстващ документ, който се
ползва с формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила както на
официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото
6
изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК (като в случая съдът отчита и факта, че
представените отделни извадки са неподписани). За разлика от официалния
свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който
случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният
свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото – така решение № 136 от
14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК и решение № 88 от 23.04.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не
са събрани други доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е
достатъчно, за да направи съдът извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и
главно в обективната действителност. Нещо повече, извадката от документ, на който
страната основава вземането си, е допълнителна индиция за приложението на чл. 178,
ал. 2 ГПК, което е индикация за съда за евентуално скриване на неизгодни за страната
факти, доколкото същата предоставя на страна избирателно възможността писменото
доказателствено средства да бъде преценено в цялост, включително и с оглед
останалите събрани по делото доказателствени средства.
В тази насока трябва да се спомене, че видът на вземанията се заявява при
предявяването им по чл. 685, ал. 2 ТЗ и се съдържа в одобрения от съда списък на
приетите вземания по чл. 692 ТЗ, който се одобрява от съда с окончателно
определение. Нито синдикът при изготвяне на сметката за разпределение, нито съдът
във фазата по одобряване на сметката за разпределение може да внасят промени в
списъка на приети вземания. Одобреният от съда списък на приетите вземания също не
формира сила на присъдено нещо по този въпрос – така напр. решение № 15 от
1.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 535/2009 г., I т. о., ТК. Обстоятелството, че в търговските
книги на дружеството в несъстоятелност фигурира едно вземане не означава, че в
обективната действителност са се проявили материалните предпоставки, за да
възникне действително същото.
С оглед гореизложеното и предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК), съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на главницата за ползвана електрическа енергия е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Основателността на претенцията за мораторна лихва е обусловена от изхода
на спора по главния (обуславящият) иск. След като главният иск за главницата е
неоснователен, то такъв се явява и акцесорният, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
7
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
ответникът има право да му се присъдят съдебните разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 355 лева за исковото производство. Неоснователно е
възражението за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е съобразено с
минималните размери по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Антон Павлович
Чехов“ № 45, партер, офис 4, срещу ЕТ „ Славе Владов“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Железничарска“, бл. 9, ап. 28, по реда
на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 717з ТЗ, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ЕТ „Славе Владов“ дължи на “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД по силата на
постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2013
г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав, сумата от 1350,46 /хиляда триста и петдесет
лева и четиридесет и шест стонинки/ лева, представляваща неплатена главница за
доставена електрическа енергия за периодите месец ноември и декември 2017 г. по
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 02.06.2017 г., сключен между „Фючър
Енерджи“ ООД(в несъстоятелност) и ЕТ „Славе Владов“, сумата от 405,18
/четиристотин и пет лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща мораторна
лихва в размер на законната лихва за забава за периода 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 636/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Антон Павлович Чехов“ № 45, партер, офис 4,
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Славе Владов“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление гр. Перник, ул. „Железничарска“, бл. 9, ап. 28, сумата от 355 /триста
петдесет и пет/ лева - направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 636/2021 г. по описа
на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9