№ 1296
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501558 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба
на И. А. К. от гр.***, чрез адв.Ю. Т. от САК, насочена против Решение 705/04.02.2025 г.,
постановено по гр.д. № 6970/2024 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от въззивника срещу А. С. Н. от гр.*** иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 35 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от изявления на ответника по време на проведена среща на 10.07.2023 г. в СБАЛАГ
Майчин дом с министъра на здравеопазването, и на 06.07.2023г. в интервю в електронна
медия ***.com, със заглавие: „Внесени са три сигнала до прокуратурата срещу *** на
„Майчин дом“, ведно със законната лихва, считано от 06,07,2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на атакувания съдебен акт поради
постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства – най-вече гласните такива. Това нарушение довело до неточно установяване
на релевантните за предмета на спора факти, а оттам и до неправилно приложение на
материалния закон в нормата му на чл.45 ЗЗД, както и до необоснованост.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в неговата цялост и по съществото
на спора постанови уважаване на предявения иск в пълен размер.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна поддържа неоснователност на
доводите, развити в нея и правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в
неговата цялост и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
1
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба,
както и задължителните указания на т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът - ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от решението на СГС в неговата
цялост.
Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност във връзка с въведените
оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД от И.
А. К. срещу А. С. Н..
Твърдяло се е в исковата молба, че ищецът е лекар със специалност „Акушерство и
гинекология“, ползващ с добър професионален авторитет, като от м.април 2017 г. до
настоящия момент същият изпълнявал длъжността Изпълнителен директор на СБАЛАГ
„Майчин дом“ ЕАД.
Твърдяло се е и че на 10.07.2023 г., около 08:30 часа, в зала „Аула“ на болница
„Майчин дом“, се състояла среща между Министъра на здравеопазването към момента и
медицинският екип на болницата.
По време на срещата ответникът А. Н. в продължение на 40 минути пред екипа на
болницата, по груб и унизителен начин нападнал ищеца, чрез използването на обидни
изрази и клеветнически твърдения - нарекъл го „Феодал, корумпиран олигарх, който
източва здравната каса“, а управлението му характеризирал като „мафиотско“ и
„некадърно“.
Чрез използване на посочените думи и изрази ответникът представил ищеца като
човек, който експлоатира труда на подчинените му /феодал/, който извършвал престъпления
и приема материални облаги, за да послужи на някого или да извърши нещо въз основа на
служебното си положение /корумпиран олигарх/, а като цяло последният израз носел
негативно звучене, доколкото се приема, че имуществото на олигарсите е придобито по
незаконен начин.
С израза си „източва здравната каса“ ответникът по същество обвинил ищеца в
кражба на парични средства от здравната каса, а с характеризиране на управлението като
„мафиотско“ внушил, че то не се подчинява на закона и се осъществява от лица,
принадлежащи към група, занимаваща се с незаконни дела, свързани с преследване на лични
користни цели.
Непосредствено след приключване на срещата ответникът, в разговор с други
служители на болницата целенасочено внушавал, че след като ищецът бъде отстранен от
длъжност „непослушни служители“ ще бъдат отстранени, а клиниките и звената на
болницата ще бъдат напълно реорганизирани.
Поведението му по същество представлявало заплаха към определени лица със загубата
на работните им места.
Твърдяло се е твърденията на ответника за напускане на служители, поради
„некадърното“ управление на болницата, не отговаряли на истината.
Целенасочената кампания на ответника и неговото обкръжение срещу ищеца
продължила и в национална медия, чрез която публично и пред неограничена аудитория,
ответникът разпространявал неверни и изопачени данни във връзка с начина на управление
на болницата и финансовото й състояние.
На 06.07.2023 г. на интернет страницата ***.com бил публикуван материал, озаглавен
„Внесени са три сигнала до прокуратурата срещу *** на „Майчин дом“, в който се
съдържало интервю с ответника.
2
В последното били изнесени твърдения, че „За последните 6 години управление на
настоящото ръководство бяха съкратени 6 клиники и сектори в Майчин дом, тоест 2
клиники по патология на бременността, интензивен сектор за бременни пациентки“, в това
число и клиника по инвитро лечение.
Поддържано е, че трите клиники с дейност „патологична бременност“ били обединени
в една, поради много ниски медико-статистически показатели, с решение на Съвета на
директорите и на Министерство на здравеопазването.
Поддържано е да са клеветнически твърденията на ответника за „абсолютна
непрозрачност“ и че „всичко е под сурдинка“, с което ищецът бил обвиняван в извършването
на незаконна дейност при управление на болничното заведение, както и твърденията за
нередности във връзка със закупуването и сертифицирането на медицински робот „Да
Винчи“.
Използваните обидни и клеветнически изрази станали достояние не само сред
колегите на ищеца, но и пред цялата общественост, като целели създаването на цялостна
негативна нагласа към ищеца, неговото унижаване и злепоставяне.
Твърденията и използваните изрази от ответника излизали извън рамките на
допустимата критика и правото на свободно изразяване, като вследствие на тях спрямо
ищеца било формирано негативно отношение не само сред колеги, приятели и познати, но и
от широката общественост.
Това публично унижение на ищеца го съсипало емоционално, здравословно и
професионално, вкл. към момента на предявяване на исковата молба, към който включително
той бил силно разстроен и притеснен заради разколебаното обществено доверие в личността
му.
Негативен и шокиращ бил отзвукът от твърденията на ответника и сред приятелите,
познатите и близките на ищеца и това рефлектирало на отношението им към него.
Изложеното създало силно смущение, напрежение, притеснение и стрес у ищеца.
Предвид на тези съображения е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 35 000 лв., като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
обидните и клеветнически твърдения на ответника по време на среща, проведена на
10.07.2023 г. между министъра на здравеопазването Х. Х. и медицинския екип на СБАЛАГ
„Майчин дом“ ЕАД, както и в Интервю, публикувано на 06.07.2023 г. в електронна медия
***.com, със заглавие: „Внесени са три сигнала до прокуратурата срещу *** на „Майчин
дом“, ведно със законната лихва, считано от 06,07,2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е
оспорил предявения иск по основание и размер.
Оспорил е фактическите твърдения на ищеца да е използвал думите и изразите по
адрес на последния, посочени в исковата молба.
Поддържал е неговите изказвания както на срещата на между медици от СМБАЛАГ и
Министърът на здравеопазването, така и в електронни медии, да са направени при
упражняване правото му на свободно изразяване, гарантирано с чл. 39-41 от Конституцията,
както и чл. 10 от ЕКПЧОС и чл. 19 от Международен пакт за граждански и политически
права, с обхват и съдържание, прецизирани в практиката на ЕСПЧ.
Поддържа освен това, т.к. здравеопазването е „обществена услуга“ по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на Закона за администрацията, правото му на свободно изразяване да се ползва със
защита от законодателството на ЕС – Директива (ЕС) 2019/1937 и Директива (ЕС)
2024/1069. Освен това бил председател на синдикалната организация на КНСБ в болницата
и упражнявал легитимното си право не само в личен план, но и на членуващите в синдиката.
Поддържа и че ищецът е „публична фигура“, като изп.директор на СБАЛАГ“Майчин
дом“, а според тълкуването на Конституционния съд, ЕСПЧ и ВКС, т.нар. „публични
фигури“ са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица.
Твърди от своя страна, че преди посочените в исковата молба негови изказвания по
въпросите свързани с управлението на болница „Майчин дом“ и неговaтa ефективност,
3
ефикасност и законосъобразност, е бил налице интензивен обществен дебат - през м. май
2023 г. били оповестени оплаквания от управлението на болницата и с този проблем се
занимавал както Министърът на здравеопазването, така и ресорната парламентарна комисия,
вкл. били налични множество публикации и статии в медиите.
Твърди и че наличието на нередностите, предмет на процесните твърдения, било
констатирано по време на проверки, извършени през м. юли 2023 г., като били предмет и на
предходен одитен доклад.
Затова не са били клеветнически твърденията за закрИ.е на клиники, доколкото за
това са изложени данни и в самата исковата молба, а въпросите относно причините,
наложили това действие и отговорността за последното били въпрос на обществено
обсъждане.
Навежда упрекът за липса на прозрачност да не притежава белезите на обида, а
трябва да се разглежда единствено като критика към начина на управление на болницата.
Отделно от това непрозрачността е била видна от отказа на болницата да предостави
информация относно разпределението на средствата в нея.
Поддържа несъгласието на множество лекари и други медицински служители с начина
на ръководене на болницата и определени практики да е било изразено от тях в писмен вид
пред ръководството на болницата на 15.05.2023 г., вкл. и към съответните компетентни
институции, за което ръководството на болницата е било уведомено, без обаче да последва
реакция.
Именно поради липсата на предприети ефективни мерки и съществуването на риск от
покрИ.е на нередностите през м. май 2024 бил подаден сигнал до Министерството на
здравеопазването, а през м. септември била проведена пресконференция.
За случая били налични множество публикации, правени са пресконференции и
интервю, надхвърлящи изявленията, от които се оплаква ищеца, като относителната тежест
и самостоятелност на всяко от тях трудно би могла да бъде идентифицирана на фона на
общия обществен дебат.
Поддържа се искът да е заведен при злоупотреба с право, според определението в
Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и съвета.
След самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства в изпълнение
задълженията на въззивния съд като инстанция по същество, и при изричните оплаквания
във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, поради
необсъждане и превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата
и възраженията, които страните своевременно са заявили, решаващият въззивен състав
приема следното:
Страните по делото не са спорили по релевантните за предмета на спора факти,
установими и от анализа на ангажираните писмени доказателства, а именно:
Въззиваемият А. Н. е председател на синдикалната организация към СБАЛАГ
„Майчин дом“, която организация е основен член на ФСЗ и на основание чл. 36, ал. 4, ал. 2
от Кодекса на труда, §1 от Заключителните разпоредби на Устава на ФСЗ, придобива всички
права и задължения на представителна и легитимна Синдикална организация по Кодекса на
труда, действащото законодателство и договореностите на Отрасловия съвет за тристранно
сътрудничество в здравеопазването /удостоверение изх. № 062/18.07.2024 г. на
Изпълнителния съвет на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ/.
Цялостният прочит на приобщения одитен доклад за извършен одитен ангажимент за
консултиране в „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология
– „Майчин дом“ ЕАД, относно извършените разходи за възнаграждения на персонала,
вземанията и задълженията на лечебното заведение, включително на „Майчин дом –
Медицински център“ ЕООД за периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2022 г. установява, че
финансовият резултат на болницата за периода е бил положителен - през 2020 г. е отчетена
печалба от 10 хил. лева, през 2021 г. - от 46 хил. лева, а за първото тримесечие на 2022 г. – 22
хил. лева.
4
С положителен резултат е и медицинският център към болницата – печалба от 15 хил.
лева за 2020 г., 90 хил. лева за 2021 г. и 6 хил. лева за първото тримесечие на 2022 г.
Въпреки това докладът съдържа редица негативни за начина на управление на
лечебното заведение констатации, за които няма данни да са оспорени, респ. – опровергани
от ръководството на лечебното заведение и в частност – от въззивника – ищец, като негов
изпълнителен директор.
Така отразено е в доклада, че във „Вътрешни правила за работна заплата на СБАЛАГ
„Майчин дом“ ЕАД не е определено какъв процент от приходите се разпределят за заплати.
Не са определени показателите за оценяване на критериите „Сложност на труда“,
„отговорност на труда“, „тежест на труда“ и „параметри на работната среда“, заложени като
определящи размера на основното трудово възнаграждение, както и тежестта на отделните
критерии при определяне на общата оценка. Не е разписано по какъв начин се оценява
цялостното трудово представяне на служителите и как това влияе върху работните заплати.
Освен това не е предвидено издаването на писмен акт за определянето на месечния
процент на отчислението, в зависимост финансовия резултат на лечебното заведение, като е
предвидената възможност изпълнителният директор да има право по своя преценка да
определя допълнително възнаграждение на работници и служители от ръководството и АСБ
без да има заложени критерии.
Гореустановеното е дало основание на одитиращите да заключат, че по този начин са
създадени предпоставки за субективно определяне на допълнителните възнаграждения.
Констатирано е също от одита, че с приложение № 2 към вътрешните правила за
работна заплата без основание е дадена възможност на изпълнителния директор ежемесечно
да получава сума, формирана от немедицински услуги и медицински услуги, свързани с
обслужването на договорите за тях и/или тяхното администриране, както и приходите от
допълнително поискана услуга от пациента съгласно Наредбата за достъп до лечебните
заведения.
Констатирано е още, че за периода 01.01.2020 г. - 31.05.2022 г. общо начислените
средства за възнаграждения на изпълнителния директор по договора за възлагане на
управлението са в размер на 181 184,87 лв.
За същия период под формата на „допълнителни възнаграждения“, извън полагащите
се възнаграждения по договора за управление, изпълнителният директор е получил
възнаграждения в размер на 154 686,92 лв., а за избор на екип и други като лекар - общо
възнаграждения в размер на 214 450 лв.
Отново за посочения период от платени услуги по Тарифа за платени услуги на
СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД , изпълнителният директор на лечебното заведение е получил
общо сума в размер на 208 626,92 лв.
При анализа на поименното щатно разписание в сила от 01.04.2021 г. се установило от
одитиращите, че заложените основни заплати за голяма част от лекарите в лечебното
заведение, вкл. началници на клиники и отделения, са значително по-ниски от тези,
определени в Колективния трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“ от 2020 г.
Одитиращите са отбелязали и че лекарите, които могат да работят с роботизираната
хирургична система „Да Винчи“ за периода 01.01.2021 г. - 31.05.2022 г. са трима, в това
число и ищеца проф. д-р И. К..
За същия период, поради липсата на ефективен контрол, било допуснато с посочената
хирургична системата да работят и лекари, за които не са представени документи че са
преминали изискващото се нарочно обучение за това - общо 19 лекари.
Лекарите, които са извършвали дейности с роботизирана хирургична система „Да
Винчи“ за периода 01.01.2021. до 31.05.2022 г. са 19, вкл. проф. д-р И. К. – изпълнителен
5
директор на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД, който е посочил като основание за работа с тази
система - договор за възлагане на управление.
В одита е констатирано, че не е посочено нормативното основание за сключване на
договора от 28.06.2018 г. за консултантски медицински услуги с изпълнител доц. д-р И. К. и
възложител „Майчин дом“ - Медицински център ЕООД, като изрично е посочено, че същият
е „Безсрочен“, което на практика го прави трудов, в противоречие с предвиденото в
договора за възлагане на управление.
Предвиденото възнаграждение е в размер на 70 % от реализираните месечни приходи
от извършените медицински услуги на обслужените от Изпълнителя пациенти, като с Анекс
към него възнаграждението е увеличено на 90 %. Респ. - изплатените възнаграждения на
въззивника за периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2022 г по договор за консултантски
медицински услуги и анекса към него са възлизали в размер на 948 516,92 лв.,
представляващи 51,57 % от общите възнаграждения по граждански договори, изплатени от
медицинския център.
Установено е от одитиращите, че за 2020 г. коефициентът на текучество на СБАЛАГ
„Майчин дом“ ЕАД е 19%, при 106 напуснали, от които 53 % са били медицински персонал,
а за 2021 г. – 17 %, при 94 напуснали, от които 47 % са медицински персонал, с което
значително се превишава приемлива степен на текучество от около 5 %.
За периода от 01.01.2022 г. до 31.05.2022 г. в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД са
напуснали 28 служители, като 15 от тях са лекари, акушерки, медицински лаборанти и един
- на длъжност биохимик.
Във връзка с извършени проверки в горепосоченото лечебно заведение от
ИА“Медицински надзор“ пред първоинстанционния съд са представени като доказателства
два броя констативни протоколи за извършена проверка - съответно № 637 от 28.07.2023 г.
и 639/28.07.2023 г.
Според съдържанието на първия от тях проверяващите се установили, че по клинична
пътека „Асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания в акушерството и
гинекологията“ са извършвани операции от професор доктор, чието име е заличено, както
следва: 84 от общо 84 за 2020 год., 71 от общо 72 за 2021 год. и 44 от общо 70 за първото
шестмесечие на 2023 год.
Доколкото в обсъдения одитен доклад имената на тримата лекари, притежаващи
правоспособност да работят с роботизираната хирургична система са посочени изрично се
налага констатациите в протокола за извършена проверка от 28.07.2023 г. да касаят именно
въззивника проф.К..
Горният факт предпоставя, че за периода 2020 г. – 2021 г. той е единственият лекар в
болничното заведение, който е оперирал с посочената роботизирана система, а за първото
тримесечие на 2023 г. извършените от него операции със системата представляват повече от
половината от общия им брой.
Крайният резултат от тази проверка е, че не е констатирала нарушения, поради което и
не са дадени задължителни предписания.
Следващата, чийто констатации и резултати са отразени в Констативния протокол №
639 от 28.07.2023 г., е достигнала до извод за допуснато нарушение на чл.189 от Закона за
здравето и са дадени задължителни предписания в общо две точки на изп.директор на
лечебното заведение.
В обстоятелствената част на протокола е отразен изводът на проверяващите, че трета
гинекологична клиника по „Репродуктивно здраве“ към СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД не
отговаря на изискванията за медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ за трето
ниво на компетентност по отношение на човешки ресурс и обем на извършвана дейност.
6
Посочено е и че за 2022 г. и 2023 г. клиниката не е извършвала дейност, като в
отделението са незаети всички разкрити длъжности за акушери, медицински секретар и
биолози, като от осем щатни броя за лекари са заети само четири.
През първоинстанционният съд е приобщено като доказателство и статия във в.
Капитал, бр.25-31.082025 г., със заглавие „Бащин дом“ и съдържание, отразяващо
системните проблеми в СМБАЛАГ „Майчин дом“ касаещи системният проблем относно
назначаването на директорите на държавните болници /в т.ч. и в частност на „Майчин дом“/,
като са приповторени част от констатациите на вече обсъдения одитен доклад, разискван е
въпроса относно заплатите в здравното заведение, вкл. размера и начина на формиране на
възнаграждението на изпълнителния директор на болницата– ищецът И. К., като последният
е сравнен с възнагражденията на изп.директори на други големи държавни и частни
болници. На фона на това сравнение е видно /стр.2 от статията - л.275 гръб от
първоинстанционното дело/, че проф.К. формира най-високия размер на заплата на
директор на голяма болница в страната.
Статията съдържа изявления на няколко бивши и практикуващи към момента на
публикуването й лекари в коментираното болнично заведение, споделящи практиките в
последното, с които не са били съгласни. Сред тях освен въззиваемият Н. са и д-р М. П., д-р
К. З., д-р Е. Г. /разпитана като свидетел по делото/, д-р С. К.. Съдържа и информация
относно медицинският робот за операции „Да Винчи“ и за това, че същият преимуществено
се ползва за извършване на интервенции от въззивника, както и че той полага труд и в
частен медицински център.
С идентично съдържание е и статия от 06.09.2023 г., публикуване в ***.bg „Одитите
на майчин дом“, както и публикуваната на електронната страница ***.bg статия „Кой колко
получава в „Майчин дом“, за да те оперират с робот „ДаВинчи“. Друга такива статия в
електронно издание - ***.bg, със заглавие „Майчин дом на загуба за полугодието“ и
„Политиците да не оставят „Майчин дом“ да затъва“, отново съдържат информация относно
състоянието на болницата включително във връзка с разгледания одитен доклад.
На оптичен носител (компакт диск) /л. 23 от първоинстанционното дело/ пред СГС е
било представено интервю на въззиваемия Н. и д-р Е. Г.-И., дадено пред ***.com,
съдържанието на който е било прието за безспорно по делото с протоколно определение от
о.с.з. от 02.12.2024 година.
В това интервю А. Н. сочи, че поради лошото управление на болницата са били
съкратени шест клиники и сектори, в това число две клиники по патология на бременността,
инвитро клиника, интензивен сектор за бременни пациентки и сектор за детско-юношеска
гинекология. В болницата се наблюдавало високо текучество на персонал, като в изготвения
за болницата одитен доклад е констатирано текучество от 15 % при норма от 5 %. Заявява се,
че много от напусналите медицински специалисти се насочили към частни медицински
заведения в това число и МБАЛ „Токуда“. За сметка на това административният персонал в
болницата е нараснал двойно. Сочи и че изп.директор на болницата имал годишно
възнаграждение от 1,5 млн. лева, като получавал 90 % от средствата от медицинската
услуга, която се предлага в медицинския център. Заявил е още, че болницата се управлявала
непрозрачно, не е ясно какви са възнагражденията и какво е разпределението на
допълнително заработените средства от медиците. Посочил е и че болницата е закупила
робот за извършване на ендоскопски операции, който били извършвани единствено от
въззивникът К., както и един-двама приближени до него лекари. Роботът не бил използван
пълноценно, като при индикации за извършване на операции по 6-8 пъти на ден, той е
използван средно по 1,5 пъти на седмица. Посочил е и че проф.К. блокирал
сертифицирането на други лекари за извършване на операции с него.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите И. Д., Ю. Х., Д. Н.-С. и Е. Г.-И..
7
От тях от първата група свидетели - тези доведени от ищеца-въззивник -Д. и Х.,
свидетеля Д. е заявил, че познава ищеца от повече от 20 години, а към момента на
депозиране на показанията му работи в управляваното от въззивника лечебно заведение и
той самия е един от управителите, както и ръководител на „Диагностично-консултативния
блок“, вкл. и на звеното Медицински център „Майчин дом“.
Сочи да е присъствал лично на срещата на 10.07.2023 г. със здравния министър /към
посочения момент Х./ и по-голяма част от персонала на болницата, проведена в централната
аудитория на болницата. На същата А. Н. взел думата и в рамките на около 30-40 минути
изложил твърдения, че откакто управлението е поето от ищеца болницата търпи негативно
развитие, че „К. упражнява управление като феодал“, че не било майчин, а „бащин дом“, че
има неправомерно разпределение на средства за допълнително материално стимулиране.
Нещата се случвали в сянка, имало високо текучество, част от колектива е бил принуден да
напусне, като на някои специалисти в болницата не е давана възможност за развитие.
Отправени били обвинения и за злоупотреби със закупуването на робот за роботизирана
хирургия, както и че е ограничен достъпът на лекарите до него, защото само трима човека
имали право да работят с тази техника.
Според свидетеля тези твърдения не отговаряли на истината - всички решения за
затворени или преструктурирани звена на болницата се вземали от принципала
Министерство на здравеопазването и закрити само по решение на въззивника функционални
единици на болницата нямало. Пояснява, че „Патология на бременността“ е слята с друга
клиника, а „Инвитро клиника“ никога не е била отделно звено, а такова към „III
гинекологична клиника“. Неверни били и твърденията, че въззивникът съкратил медицински
специалисти, тъй като посочените от Н. лица напуснали болницата по свое желание. Твърди
проф.К. да не разпределял средствата за ДМС, а имало отделно структура, определена от
закона, която извършвала това. На срещата не се е обсъждал съставения по отношение на
дейността на болницата одитен доклад.
Сочи обсъжданите обстоятелства да са излагани в различни интервюта след срещата и
да били предмет на редица публикации.
Вследствие на отправените към него обвинения и обиди въззивникът-ищец започнал
постепенно да става по-унил, притеснен, започнал да губи вяра в собствените си сили и
възможности. Ограничил контактите си с околните, затворил се в себе си. Преживяваното се
отразило и на външния му вид – видимо се състарил. Медийното отразяване на обидите и
обвиненията пък накърнили доброто му име пред неговите роднини, близки и приятели и
пред обществото.
Твърди независимо от медийния натиск голяма част от колектива на болницата да бил
солидарен с въззивника застанала зад ищеца. Освен това били проведени множество
проверки, които не констатирали нарушения.
Твърди и че той самият е бил потърпевши от друга медийна изява на въззиваемия /по
„Нова телевизия“/, на която той дал отговор, също излъчен в ефир. Освен Н. имало и други
хора, които чрез клевети се стремели да се смени ръководството на болницата.
Показанията на този свидетел се подкрепят и от тези на свидетеля Х. - също лекар в
СБАЛАГ“Майчин дом“ и състудент на въззивника.
Последният също присъствал лично на срещата на 10.07.2023 г. с Министъра на
здравеопазването и колектива на болницата, проведена поради създалото се брожение от
определена група хора, целяща дискредитиране на въззивника. На тази среща А. Н.
направил злонамерени изявления по отношение на К. с цел да го злепостави - твърдял, че
финансовото състояние на болницата е лошо, че била водена към тотална разруха, че имало
текучество. Тази атака била отправена с цел да се дискредитира ръководство, с оглед
неговата смяна изгодни за ответника и групата около него хора.
Сочи въззиваемият да е нарекъл въззивника узурпатор, демагог, феодал, но в личен
8
разговор /л.6 гръб от протокола от о.с.з. от 02.12.2024 г./. Тези твърдения се отразили
негативно на К., който му споделил, че пие лекарства, че се притеснява за семейството си, че
го следят и наблюдават.
Според Х. съкратени клиники в болницата нямало, едно от звената, за които се
говорило било сектор към клиника, а не отделна клиника. ЗакрИ.ето на клиники не било
част от правомощията на изпълнителния директор, а на Министерство на здравеопазването.
Сочи да не е запознат с одитния доклад за дейността на болницата.
И двамата свидетели поддържат въззиваемият да е претендирал да е синдикален лидер,
но изразяват съмнения относно достоверността на тези му твърдения.
Решаващият състав приема, че следва да преценява показанията на горепосочените
свидетели в светлината на чл.172 ГПК, поради особените им отношения с въззивника, т.к. и
двамата работят в ръководеното от него болнично заведение, като Д. не просто работи там, а
заема и ръководна длъжност в него.
Ето защо и приема, че показанията им следва да се кредитират в частите им, в които
се подкрепят и от останалите приобщени по делото доказателства и да не им се дава вяра в
частта им, в която се опровергават от тях /най-вече от констатациите в одитния доклад/.
Пред СГС като свидетели са разпитани и Д. С. Н.-С. - журналист във вестник
„Капитал“ и е редактор за темата за здравеопазване, както и Е. Г. Г. - И., работила в периода
от 2000 г. -2023 г. „Майчин дом“.
От тях С. е заявила, че работи като журналист от 1992 г., а от 2004 г. във в-к „Капитал“
е редактор на темата за здравеопазване. Именно по повод на работата си била запозната с
въпросите относно проведените срещу ръководството на „Майчин дом“ два протеста, както
и от заседанието на парламентарната здравна комисия, в което било разгледано финансовото
състоянието на болницата, движението на персонала и всички останали въпроси.
Твърди да е получила от депутатите всички одити, изготвени за дейността на
болницата, на които пък документите били предоставени от Министъра на здравеопазването.
Поддържа, че не е започнала да се занимава с темата веднага, но след като се
ангажирала върху нея бил оказван най-големия натиск в кариерата й да не отразява темата.
Свидетелката, както и други редактори във вестника, получавали обаждания от близки до
ищеца хора с молба да не пишат по темата – в редакцията на медията се получили
множество обаждания, вкл. собствениците на медията и самата С. получили множество
обаждания в тази насока. От вестника получили от ПР агенцията на въззивника теми, по
които могат да пишат за „Майчин дом“ - готова статия, както и списък с хора, които биха
говорили положително за него. Свидетелката поискала интервю с въззивника и какова било
насрочено в ПР агенцията, но не се осъществило, а К. просто връчил писмен отговор на
въпросите, на които решил, че ще отговаря. След това поведение от страна на въззивника
медията решила да се заеме и да прочете какво се случва в болницата, както и да зададе
въпросите си.
Освен това проф.К. бил интересен на цялата общност като най-богатия лекар, директор на
държавна, а не на частна болница присъствал във всички публикации на медията, когато
КПКОНПИ публикува годишните декларации на лекарите.
Сочи първата публикация по случая да се отнасяла за назначения от министъра на
здравеопазването одит на Майчин дом, за който има информация, че е бил преправян три
пъти, а единият от двамата съставили го инспектори бил уволнен – това той й го съобщил
лично, като дошъл в редакцията да разкаже за случая. Твърди одитът да е бил преправен по
искане на министъра /Х./ и по искане на тогавашния изпълнителен директор на
„Медицински надзор“, като трябвало да бъде изменен по благоприятен за Майчин дом
начин. Констатираните нарушения касаели изпразването на част от клиниките от
съдържание, неправомерно получаване от директора на 20 % от всички административни
приходи, в това число таксите за издаване на свидетелства за раждане, таксите за паркинга и
всички административни услуги, които болницата изпълнява. Констатирали се и други
нарушения, сред които и че с оперативен робот „Да Винчи“, с който би трябвало да се
обучават студенти, да се оперират повече хора на територията на Медицински университет,
Университетска болница и „Майчин дом“, се ползвал само от въззивника и още един доктор.
9
Сочи и че не е запозната със срещата между министър Х. и работещите в „Майчин
дом“ на 10.07.2023 г. и не знае на същата да са били изречени клевети или обиди. Запознала
се с изнесеното по въпроса в друга медия – ***.com, интервюирала няколко пъти Министъра
на здравеопазването, а след дадена пресконференция от въззиваемия и д-р Е. Г. в БТА
свидетелката ги потърсила и провела разговор с тях, за да научи допълнителни подробности
за проблемите в „Майчин дом“. В БТА имало и пресконференция на д-р Н. и д-р Г., както и
бивши и настоящи служители на болницата, като в самия „Майчин дом“ се състояла и
контра конференция.
Твърди изразът „бащин дом“ да е бил измислен в редакцията на вестника, за да
обрисува положението в болницата – в смисъл, че проф.К. я е превърнал в бащиния.
Решаващият въззивен състав приема, че следва да преценява показанията и на
свидетелката С. през призмата на чл.172 ГПК, доколкото същата е автор на един от
материалите, станал причина въззивникът да сезира съда с настоящата искова претенция. В
този смисъл и показанията й следва да се кредитират в частта , в която се подкрепят и от
анализа на останалите приобщени по делото доказателства.
По същия начин съдът подхожда и към показанията на свидетелката Е. Г. Г. – И., която е
заявила, че е работела в „Майчин дом“ и има трудово-правен спор с болницата, като вкл.
срещу нея въззивникът-ищец е предявил граждански иск в размер на 15 000 лв. за
неимуществени вреди във връзка с подобни /разб. като процесните/ обстоятелства, както и
дела по ЗДОИ, защото болницата не предоставя исканата от нея информация.
Същата е заявила, че в периода от 2000 г. до 15.05.2023 г. /когато договорът й е бил
прекратен/, е работила в „Майчин дом“, поради което и са й известни нередностите в
дейността на болницата както преди да напусне, така и след това. Отзвукът от тези
нередности достигнал и до здравната комисия на парламента, където се обсъждал одитния
доклад за проверка, касаеща периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2022 г., разкриваща значими
нарушения.
Твърди лично да е присъствала на срещана на работещите в лечебното заведени с
Министъра на здравеопазването през м.юли 2023 г., на която А. Н. взел думата, за да разкаже
пред министъра проблемите в болницата. Твърди по време на изказването си въззиваемият
нито веднъж да не се е обръщал конкретно към К.. Говорил единствено за проблемите на
болницата, като се е обърнал към политиците да не се позволява срИ.ето на тази институция.
Не използвал никакви епитети по отношение на въззивникът, в това число и „феодал,
феодален начин на управление“ - единствено изложил фактите, за които клиника
„Анестезиология и интензивно лечение“ се е опитвала да сигнализира.
И. сочи лично да е подавала множество сигнали до различни институции, поради
нежеланието на ръководството на болницата за диалог, защото по повод предишен сигнал,
върху който се подписали 23 служители на клиниката, бил упражняван натиск лично от К. и
тези служители били заплашвани, че ще бъдат уволнени, ако не оттеглят подписите си.
Твърди в периода на управлението на въззивника да са били съкратени две клиники –
по патология на бременността, както и интензивен сектор - VД сектор за бременни с по-
тежки заболявания, а III гинекологична клиника не функционирала, тъй като към нея били
назначени само четирима лекари, а всички места за акушерки, медицински сестри и биолози
били незаети. Тази клиника нямала пациенти за периода 2022 г.- 2023 г. Не функционирали
също така и център по асистирана репродукция, както и детско-юношеска патология.
Сочи, че е запозната и с проблемите относно закупения робот „Да Винчи“ –
първоначално идеята била той да бъде използван и от други специалисти – уролози и
коремни хирурзи, но в действително с него е оперирал единствено въззивникът в периода
2020 г. – 2021 г. и пак той преимуществено през следващия период от време. Сочи, че за
работа с робота е нужен сертификат, за издаването на който е нужно и съдействието на
въззивника.
При така установеното от фактическа страна въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е правилно, а наведените във въззивната жалба оплаквания в
обратната насока - неоснователни.
Решаващият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, изведени
10
при спазване на установените съдопроизводствен правила и при точно приложение на
относимия материален закон в нормата му на чл.45 ЗЗД, както и на трайно установената
практика по прилагането му в случаи като процесния, поради което и препраща към тях по
реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба излага и следното:
Несъстоятелни са оплакванията първоинстанционният съд да е нарушил
съдопроизводствените правила, като е интерпретирал превратно показанията на свидетеля
Д. и не е обсъдил тези на свидетеля Х., вкл. във връзка с останалите приобщени по делото
доказателства, като по този начин не е приел за установени по делото факти, които
въззивникът твърди да са се осъществили.
Първоинстанционният съд не е игнорирал, нито интерпретирал превратно
показанията на водените от страна на ищеца-въззивник свидетели, но е посочил, че ги
преценява по реда на чл.172 ГПК - т.е. преценява ги с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид тяхната заинтересованост.
Както вече се посочи при обсъждане на тези показания и настоящата инстанция
приема, че същите следва да се преценяват в светлината на чл.172 ГПК поради
обстоятелството, че свидетелите работят в управляваното от въззивника лечебно заведение
– т.е. те са негови подчинени, като Д. заема и ръководна длъжност. Нещо повече - по негови
лични твърдения същият е и ръководител на звеното Медицински център „Майчин дом“, за
което в одитния доклад е констатирано, че проф.К. има сключен договор за консултантска
услуга от 28.06.2018 г. в който не е посочено нормативното основание за сключването му,
вкл. че е определен като „Безсрочен“, което на практика го прави трудов, в противоречие с
предвиденото в договора за възлагане на управление.
Ето защо и настоящата въззивна инстанция вече посочи, че показанията на този
свидетел, а и на свидетеля Х. - пряко подчинен на въззивника, като лекар, работещ в
„Майчин дом“, се кредитират единствено в частта им, в която се подкрепят от останалите по
делото доказателства.
Според възприетото от касационната инстанция в хипотеза, идентична с процесната в
Решение № 207/17.03.2021 г. по гр.д. № 165/2020 г. на IV г.о., ВКС, което изцяло се
възприема от решаващия състав, съдът следва да преценява показанията на възможни
заинтересовани свидетели, определени от чл. 172 ГПК, които има интерес от постановяване
на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на
евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и
подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи, свидетелят се
явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки
би възникнала определена облага или отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да
извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по
делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на
достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да
подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания
да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява
заинтересован или такива, които вредят на противната страната.
При съобразяване на тези именно указания решаващият състав счита, че подхождайки
със засилена критичност не следва да кредитира показанията на свидетеля Д. в частта им, в
която твърди на проведеното събрание на 10.07.2023 г. въззиваемият да е нарекъл И. К.
„феодал“.
Необходимо е да се подчертае в тази насока, че в посочената им част показанията на Д.
не се подкрепят от нито едно друго доказателство, вкл. и от показанията на свидетелят Х.,
който твърди от своя страна, че най-често Н. нарича „всички нас некадърници“, като „най-
вероятно и него /разб. въззивникът/ го е наричал така в частен разговор. Тогава го е нарекъл
и че е узурпатор, демагог, феодал и др.“
В този смисъл и Х. не твърди да е възприел лично Н. да е употребил по отношение на
К. посочените съществителни имена именно на срещата между министъра на
11
здравеопазването и работещите в „Майчин дом“ на 10.07.2023 г.
Неговите показания пък се подкрепят от тези на свидетелката Г., която също е
присъствала на срещата, и която отрича Н. да е употребил тази такива думи по отношение
на К., вкл. израза „корумпиран олигарх“ така, както се поддържа в исковата молба.
В обобщение - цялостния анализ на свидетелските показания, вкл. на водените от
ищеца-въззивник, не установяват въззиваемият да е употребил по отношение на въззивника
посочените от него думи в исковата молба на сочените от него място и дата.
Не се установи и да е използвал изразите „източва здравната каса“, както и че
управлението му е „мафиотско“, доколкото нито един от свидетелите не установява този
факт.
Д. и Х. заявяват изказването на Н. на посочените място и дата да е било злонамерено и
включвало упреци, че болницата търпи обратно развитие, че изп.директор управлява
еднолично, че има груби злоупотреби с материални средства, текучество на персонал.
Посочените в исковата молба изрази обаче не са възпроизведени от свидетелите като
употребени от Н..
Ето защо и въззивната инстанция приема, че на проведеното събрание на 10.07.2023 г.
въззиваемият не е употребил думите „феодал“ , „корумпиран олигарх“ по адрес на
въззивника, нито изразите „източва здравната каса“, както и че управлението му е
„мафиотско“.
По отношение оплакванията за неправилно приложение на материалния закон:
Правилни са изводите на първоинстанционния съд /а и те не са оспорени с въззивната
жалба/, че макар ищецът-въззивник да претендира да е увреден от поведение на ответника-
въззиваем, изразяващо се в отправяне на обиди и клевети на събрание на 10.07.2023 г., както
и чрез предоставяне на невярна информация, достигнала до неограничена аудитория, чрез
интервю, публикувано на 06.07.2023 г. в електронното издание ***.com, като реализирано
през непродължителен период от време /четири дни/ твърдяното поведение на ответника-
въззивник следва да се разглежда като такова на осъществен един деликтен състав чрез
няколко деяния, като всяко едно последващо деликтно поведение се преценява като водещо
до увеличаване на интензитета на общо претърпените вреди. В казуси като процесния -
причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно
помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се
определя глобално, а доказване осъществяването на всяко едно от твърдените деликтни
изяви на ответника рефлектира върху размера на претендираното и дължимото се
обезщетение при доказване на иска по основание.
В случая изложеното разбиране се споделя и от въззивника - ищец, който с петитума
на исковата молба е поискал присъждането на едно общо обезщетение за твърдените от него
изяви на ответника съответно на 06.07.2023 г. и на 10.07.2023 г.
Настоящата инстанция намира установеното от фактическа страна да изключва извод
за осъществено деликтно поведение от въззиваемия по смисъла на чл.45 ЗЗД както чрез
медийната му изява /даване на интервю/ на 06.07.2023 г., така и в изявлението му на
публично място - среща на медиците от „Майчин дом“ с Министъра на здравеопазването на
10.07.2023 г., доколкото при този иск в тежест на ищеца е да установи в условието на пълно
и главно доказване осъществяването на деяние от страна на ответника, неговата
противоправност, както и настъпилата вреда от противоправното поведение, като вината на
дееца се предполага до доказване на противното.
Според решаващият състав установените факти не сочат кумулативното наличие на
горепосочените елементи от сложния фактически състав на деликтен състав по чл.45 ЗЗД в
случая.
Правилен и изцяло споделим, като основан на точното тълкуване съдържанието на
приложимия материален закон и при пълно съобразяване с постановената съдебна практика
по приложението му е изводът на първоинстанционния съд, че противоправно деяние
12
предпоставя установяване нарушение на нормативно установено задължение, което в
случая следва да се прецени не само приз призмата на чл.45 ЗЗД, но и на Конституцията на
РБългария, както и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи.
Така чл. 39 - 41 от Конституцията на РБългария уреждат правата и свободите на
гражданите, които са в равна степен конституционно гарантирани, а възможната колизия
помежду им, както в случая - между свободата на словото от една страна и засягане, чрез
упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена по
начин, според който свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите,
след които вече се засягат други конституционно защитени ценности - напр. правата и
доброто име на гражданите. Отделно свобода на печата и на другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани по представляващи интерес въпроси, но съдържанието й не включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен
подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.
Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай, а за настоящия въззивната
инстанция намира, че упражняването от страна на ответника-въззивник на правото на
свободно изразяване на личното му мнението, респ. - на информиране на обществеността за
съществуващ проблем в лечебното заведение, в което работи, още повече - в качеството му
на синдикален лидер на една от синдикалните организации в болницата, не е засегнало
правото на добро име на въззивника-ищец, нито се е стигнало до разпространение на
неверни данни.
Хронологично - по отношение претенцията с даденото от въззиваемия интервю на
06.07.2023 г. със заглавие „Внесени са три сигнала до прокуратурата срещу *** на „Майчин
дом“, за което се твърди да изнася невярна информация и да съдържа клеветнически
твърдения относно ищеца-въззивник.
Следва да се подчертае, че по съдържанието на изявленията на А. Н. в интервюто
страните не са спорили, а то е и безспорно установено от приложеният диск.
С тези изявления въззивникът твърди въззиваемият да е изнесъл невярна информация в
частта й, отнасяща се до твърдението, че „За последните 6 години управление на настоящото
ръководство бяха съкратени 6 клиники и сектори в Майчин дом, тоест 2 клиники по
патология на бременността, интензивен сектор за бременни пациентки“, в това число и
клиника по инвитро лечение.
Доколкото страните не са спорили по факта че след като въззивникът е станал
изп.директор на „Майчин дом“ болницата е претърпяла структурни промени, по делото не
са ангажирани изрични доказателства кога и по какъв начин е осъществена трансформация
на съществуващите клиники в управляваното от него лечебно заведение, респ. - дали те
съществуват самостоятелно и към настоящия момент или са обединени помежду си или пък
са престанали да съществуват /били са съкратени/.
Частично данни в горната насока могат да се извлекат от показанията на разпитаните
по делото свидетели Д., Х. и Г., които обаче, поради личната им заинтересованост от изхода
на спора /особено на свидетеля Д./, както и поради констатираните противоречия между тях
/на първата група свидетели, от една страна и на Г. - от друга/ настоящата инстанция не
кредитира.
Поради неустановеността на твърденията на ищеца-въззивник в горната насока се
налага изявлението на Н., което по същността си представлява фактическо твърдение, да не
е невярно, а още по-малко - да позори въззивника, т.к. структурните преобразувания в
болницата не е позорящ факт.
13
Възприема се в съдебната практика и настоящият състав изцяло споделя това
становище, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, каквото в случая
е това за редуциране броя на клиниките в управляваната от въззивника болница, във връзка
с които може да бъде ангажирана отговорността на деликвента само ако са неверни и
позорят адресата / Решение № 64 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2020 г., III г. о.,
ГК/.
И т.к в случая не се установи те да са неверни, вкл. - да позорят адресата им, тези
изявления не могат да се квалифицират като противоправно действие /изявление/ от страна
на въззиваемия, което да е причинило вреда на К..
По отношение изявленията на Н., че управлението на лечебното заведение от страна
на К. е „абсолютна непрозрачност“ и „всичко е под сурдинка“, решаващият състав приема,
че същите представляват изразяване на личното му мнение, изградено въз основа на данните
от одитния доклад, подробно обсъден по-горе /данните за текучеството на персонала, за
неяснотата относно критериите, по които се определят основните трудови възнаграждения
на работещите и допълнително заработените средства/.
Т.к. оценките /мненията/ не подлежат на проверка за верност - те не представляват
факти от обективната действителност, отговорността на даващия ги може да се ангажира
само ако представляват обида.
В случая изразеното от въззиваемия в интервюто представлява именно изразяване на
личното му мнение, което обаче, с оглед наличните констатации в одитния доклад, се налага
да не е произволно и плод единствено на негативното му отношение към въззивника, още
по-малко - да има обиден характер.
Последното, доколкото в одитния доклад са налице констатации, за които няма данни
въззивникът да е оспорил или оборил, че липсват вътрешни правила относно това какъв
процент от приходите се разпределят за заплати, лисват показателите за оценяване на
критериите „Сложност на труда“, „отговорност на труда“, „тежест на труда“ и „параметри на
работната среда“, заложени като определящи размера на основното трудово
възнаграждение, както и тежестта на отделните критерии при определяне на общата оценка,
вкл. и правила по какъв начин се оценява цялостното трудово представяне на служителите и
как това влияе върху работните заплати. Освен това не е предвидено издаването на писмен
акт за определянето на месечния процент на отчислението, в зависимост финансовия
резултат на лечебното заведение, като е предвидената възможност изпълнителният директор
да има право по своя преценка да определя допълнително възнаграждение на работници и
служители от ръководството и АСБ без да има заложени критерии - все факти, сочещи на
налични предпоставки за субективно определяне от страна на ръководството на болницата и
най-вече - на изп.директор на допълнителните възнаграждения.
Констатирано е също от одита, че с приложение № 2 към вътрешните правила за
работна заплата без основание е дадена възможност на изпълнителния директор ежемесечно
да получава сума, формирана от немедицински услуги и медицински услуги, свързани с
обслужването на договорите за тях и/или тяхното администриране, както и приходите от
допълнително поискана услуга от пациента съгласно Наредбата за достъп до лечебните
заведения.
Налице са и констатации как чрез създадената организация на работа изп.директор
получава и допълнителни възнаграждения, вън от трудовия си договор, в нарушение на
нормативните правила.
Следователно и наличните доказателства по делото предпоставят изявлението на
въззиваемия в горната насока да не е клеветническо, нито да е разгласяване на позорно за
въззивника обстоятелство - респ. - не е осъществено от негова страна противоправно деяние,
което да е увредило въззивника по някакъв начин.
14
Такъв характер няма и изявлението му относно закупуването на роботизираната
система „Да Винчи“ с кредит, както и относно създаването на спънки от страна на
изп.директор за сертифицирането на повече лекари за работа със системата, вкл.
обсебването на последната от „един човек и двата трима около него“.
Първото от тях представлява фактическо твърдение, като от приобщените писмени
доказателства не се установява то да е невярно, от една страна, а от друга - дори да се
приеме обратното /за което доказателства не са ангажирани/, то не е позорящо въззивника.
Второто изявление представлява личното мнение на въззивника, което също почива на
констатациите от одитния доклад и от протоколите за извършени проверки, а третото -
фактическо твърдение - основано също на тях, доколкото те са установили по клинична
пътека „Асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания в акушерството и
гинекологията“ в „Майчин дом“ въззивникът да е извършил 100% от операциите за 2020
год., 71 от общо 72 за 2021 год. и 44 от общо 70 за първото шестмесечие на 2023 год.
Следователно и отговоря на обективно установеното по делото изказването на въззиваемия,
че с роботизиранета система „Да Винчи“ за период от две години е работил само и
изключително въззивника, а за периода на 2023 г. по-големия процент от интервенциите са
извършени отново от него.
Що се касае до създаването на предпоставки /организиране на обучения и
сертифицирането на повече лекари за работа със системата/, то безсъмнено е и отговорност
на лечебното заведение, което разполага с такава система, а не само на нейния производител
така, както се поддържа от въззивника.
По изложените съображения макар да имат категорично отрицателен за К. характер и
да съдържат негативни внушения за него като административен ръководите на лечебното
заведение изявленията на А. Н. в даденото от него интервю нямат противоправен характер,
доколкото не осъществяват съставите на обидата и/или клеветата по смисъла на НК.
Съдебната практика приема, че при обидата се засяга чувството на лично достойнство
и се цели да бъде изменена обществената му оценка, а за да се засегне лицето, то трябва да
възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или
действия, или, макар да не присъства лично на мястото, чуе обидните изрази по телефон, по
радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет.
Клеветата пък се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и
достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него. Разгласените при
клеветата факти и обстоятелства трябва да са неистински и позорни. Затова дори дадени
фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са
верни, не възниква отговорност по чл. 45 ЗЗД, защото клевета може да има само при
отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на
поднасянето на фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически, след
като те са верни.
Установените по делото факти, преценени в светлината на горепосочените
разяснения, според решаващия състав, предпоставя изказванията на въззиваемия в даденото
от него интервю да не са противоправни, респ. - да не са съставомерни като обида и/или
клевета.
За пълнота само следва да се посочи, че анализът на доказателствата изключва такава
съставомерност и поради обстоятелството, че по-голямата част от изявленията на Н.
представляват изказано от него мнение, негова субективна оценка и изводи, изразяват
становище по наболели в лечебното заведение проблеми, вкл. в качеството му на
синдикален лидер.
На отделно и самостоятелно основание последователно се застъпва в практиката и
това обстоятелство правилно е преценено от първоинстанционния съд, че признатото и
15
гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е
налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с
оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се
касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се
вреди на доброто име.
Установените обективно факти по делото изключват последната предпоставка в
случая и сочат въззиваемият да е упражнил своето правото на свободно изразяване на
мнението си, без да вреди на доброто име на въззивника.
По отношение претенцията за осъществено деликтно поведение от негова страна и
чрез изказванията му на събранието, проведено на 10.07.2023 г.
Както вече се отбеляза по-горе, че не се установи от анализа на доказателствата /вкл.
показанята на свидетелите/ Н. да е използвал по адрес на К. думите „феодал“, „корумпиран
олигарх“, да го е обвинил, че „източва здравната каса“, както и че управлението му е
„мафиотско“ така, както се претендира в обстоятелствената част на исковата молба.
Не се установи и да е внушавал на другите лекари, че след отстраняването на К. той и
посочено от него трето лице ще предприемат действия по отстраняване на „непослушните
служители“ от работа и реорганизиране на клиниките и звената в болницата. За такива
действия от негова страна не свидетелства нито един от разпитаните по делото свидетели,
вкл. тези, доведени от ищеца-въззивник.
Поради неустановеността на тези твърдения, както и по изложените по-горе
съображения касателно интервюто, публикувано на 06.07.2023 г. относно изразяването на
негативна оценка относно действия на въззивника, в качеството му на изп.директор на
„Майчин дом“, предявеният иск правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Затова и като правилно, обжалваното решение следва да се потвърди.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
въззивника следва да се присъдят сторените от въззиваемия Н. разноски пред настоящата
инстанция за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, които
съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата, приложени към него, са в
размер на 4 000 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 705/04.02.2025 г., постановено по гр.д. № 6970/2024 г. по
описа на СГС, ГО.
ОСЪЖДА И. А. К. - ЕГН ********** от гр.*** да заплати на А. С. Н. - ЕГН
********** от гр.*** сумата от 4 000 лева сторени по делото разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17