Решение по дело №1163/2023 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на М. О. К., ЕГН *** от с. Драгиново, [улица], подадена чрез адв. М. САК против Решение № 1012-12-234#1/08.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-478-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Не е направено искане за присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юриск. М., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-234#1/08.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-478-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което М. О. К. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 05.03.2020 г. до 04.11.2020 г. в размер на 11 742.72 лева – главница и 3703.99 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя на 15.11.2023 г., който в законоустановения 14-дневен срок е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Установи се по делото, че М. К. е подал заявление с вх. № 122-00-478/12.03.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 05.03.2020 г. Представени са заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от компетентната институция на Ирландия и декларация относно определяне да пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004.

С подаденото заявление М. К. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното правоотношение е прекратено на 05.03.2020 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.

В тази връзка на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица със структурирани електронни документи (СЕД) U001 и U003 с изх. № Ц3208-12-22/20.03.2020 г. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Съобразно това с Разпореждане № 122-00-478-1 от 20.03.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 20.08.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за М. К. са получени структурирани електронни документи U002 и U004 с вх. № Ц3208-12-22#1 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени периоди на осигурена заетост; от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г., причина за прекратяване на заетостта - „изтичане на договора“; доходи за периодите от 18.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2200 евро месечно и от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в размер на 2192 евро месечно.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалиия кодекс с Разпореждане № 122-00-478-2 от 20.08.2020 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-478-3 от 01.09.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на М. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 05.03.2020 г. до 04.11.2020 г. в размер на 74.29 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1029-12-844 от 21.06.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс г-н К. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата му дейност считано от 05.03.2020 г. Лицето не е представило документ от работодателя, установяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1030-12-1213 от 21.06.2023 г., от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. На 03.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получен документ, с който работодателят „Keelings Retail“ уведомява: „Искам да потвърдя, че М. К. от горния адрес е бил нает в „Keelings Retail“ като главен оперативен работник на постоянен договор. М. подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си“.

Предвид данните в новополучения от работодателя на г-н К. документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България на държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 707650 от 07.08.2023 г. и Н001 № 707829 от 07.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.

В ТИ на НОИ - Пазарджик за г-н К. е получен структуриран електронен документи U002 № 709998 и Н002 № 710002 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“. Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението.

Жалбоподателят не е приложил към заявлението си такъв акт, не го е представил и след като административният орган изрично го е изискал, както и не го е приложил към депозираната жалба.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 № 709998 от 09.08.2023 г. Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-478-5 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане № 122-00-478-3 от 01.09.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на К..

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО с издадено Разпореждане № 122-00-478-6 от 18.09.2023 г., с което г-н К. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 05.03.2020 г. до 04.11.2020 г. в размер на 11 742.72 лева – главница и 3703.99 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

С протоколно определение на съда от 30.01.2024 г. е открито производство по оспорване истинността на представеното по делото известие за доставяне (лист 200) на Разпореждане № 122-00-478-5 от 14.09.2023 г. и Разпореждане № 122-00-478-6 от 18.09.2023 г., което съдът намира за доказано. От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза се установи, че посочените разпореждания не са редовно връчени на жалбоподателя. В оспореното известие за доставяне е посочен за получател А. К. – съпруга на жалбоподателя и е положен подпис, за който се твърди, че е неин. Експертизата е категорична, че ръкописно изписаните имена „А. К.а“, подписът на получателя и ръкописно изписаните дата, месец, година и час на връчване в графата „Попълва се от получателя при доставяне“, не са положени от А. А. К. с ЕГН ***.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

На основание чл. 54ж, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

На основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, длъжностното лице по чл. 54ж от КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването.

В действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

По делото безспорно се установи от приетата съдебно-почеркова експертиза, че Разпореждане № 122-00-478-5 от 14.09.2023 г., с което е отменено Разпореждане № 122-00-478-3 от 01.09.2020 г. за отпускане на паричното обезщетение за безработица, не е редовно съобщено на жалбоподателя, тоест същото не е влязло в законна сила и не е породило правни последици.

Това ще рече, че Разпореждане № 122-00-478-3 от 01.09.2020 г. понастоящем има статуса на стабилен административен акт. С това точно разпореждане е определено на К. да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на сумата от 74.29 лв. дневно, която сума се твърди да е получавана недобросъвестно от жалбоподателя. Казано с други думи, процесната парична сума в размер на 11 742.72 лева е получена от К. въз основа на влязло в сила и действащо понастоящем Разпореждане № 122-00-478-3 от 01.09.2020 г.

Тук следва да се посочи, че независимо, че с Разпореждане № 122-00-478-5 от 14.09.2023 г. е постановена отмяна на Разпореждане № 122-00-478-3 от 01.09.2020 г., то двете разпореждания са самостоятелни административни актове и подлежат на самостоятелно обжалване. За да породи правни последици Разпореждане № 122-00-478-5 от 14.09.2023 г. следва да е редовно съобщено на жалбоподателя, да му е предоставена възможност да упражни правото си на жалба, съответно да е влязло в законна сила. Чак след това, с отмяната на разпореждането за отпускане на обезщетение, ще е налице и дължимост/възстановяване на същото в посочения размер.

В случая се установява от неоспорената и приета от съда експертиза, че Разпореждане № 122-00-478-5 от 14.09.2023 г. не е редовно съобщено на жалбоподателя, за него не е започнал да тече срок за обжалването му, съответно същото не е влязло в законна сила. От своя страна Разпореждане № 122-00-478-6 от 18.09.2023 г., с което г-н К. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица, се явява преждевременно издадено, без да е налице правно основание за това. Едва след редовното съобщаване на Разпореждане № 122-00-478-5 от 14.09.2023 г., съответно изтичането на срока за обжалването му и влизането му в сила, ще е налице основание за постановяване на акт за възстановяването на изплатеното парично обезщетение.

За пълнота на изложението, трябва да се добави, че действащият нормативен ред не съдържа легално определение на понятията добросъвестност и недобросъвестност и това е така, защото несъмнено е по-лесно недобросъвестността да бъде разпозната, отколкото дефинирана. В случая, няма причина да не бъде споделено, основаното на съдебната практика разбиране на административния орган за това, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

С оглед на гореизложеното, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издадения му от компетентните ирландски власти документ U1. Действително, както е посочено в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ -Пазарджик, в заявлението за отпускане на обезщетение, като причина за прекратяване на трудовата заетост е посочено „изтичане срока на договора“, но това твърдение на К. е основано именно на удостовереното в получения от него документ U1. По повод на това заявление, националната администрация, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, е изискала от компетентната институция на Ирландия, предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на К. и именно с оглед официално удостоверените данни в получен структуриран електронен документ, а не въз основа на твърдението на жалбоподателя, на същия е отпуснато обезщетение в посочения размер.

При това положение, както К., така и националната осигурителна администрация са действали, съобразно удостоверените данни в наличните към този момент документи, потвърдени от компетентната ирландска администрация. Ето защо, ако се приеме, че в този случай, К. е действал недобросъвестно, то същият извод би следвало да се направи и по отношение на административния орган.

Предвид гореизложеното, жалбата за основателна, поради което оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено.

По делото не е направено искане от жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

На основание чл. 119 от КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-234#1/08.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-478-6/18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което М. О. К. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 05.03.2020 г. до 04.11.2020 г. в размер на 11 742.72 лева – главница и 3703.99 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.