Решение по дело №195/2025 на Административен съд - Видин

Настоящото дело е образувано по жалба на П. Ц. Г., чрез адв.К. против Заповед № РД-11-58 от 16.05.2025 год. на кмета на Община Плевен, с която е наредено да се прекрати наемното правоотношение между ОП “Жилфонд“ Плевен и жалбоподателя П. Ц. Г. за ползваното от него жилище находящо се в гр.Плевен, [улица],ап.5. Срокът за доброволно изпълнение на заповедта е 10.06.2025г.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е нищожна, поради противоречие с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 573/2024г. на Административен съд Видин, алт. незаконосъобразна като постановена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото - Кмета на Община Плевен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено и че са налице основания за прекратяване на договора за наем, както и с оглед решенията на Комисията по жилищно настаняване. Иска заповедта на кмета да остане в сила. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от административната преписка, със Заповед № РД-11-8/30.01.2001г. на Кмета на Община Плевен жалбоподателят е настанен в общинско ведомствено жилище като работник/служител във ВМИ-Плевен със срок на настаняване-до прекратяване на трудовото му правоотношение с ВМИ. Въз основа на заповедта е сключен и договор за наем от 31.01.2001г., впоследствие изменян с допълнителни споразумения от 07.01.2001г., 20.06.2006г. 15.08.2014г., 22.03.2019г. и 01.06.2022г.

От страна на наемателя пред органа по настаняване са представяни служебни бележки изх.№3419/13.06.2006г., №4534/28.07.2008г., 2844/09.06.2009г. № Д-800/25.06.2012г., №I-01-Д-800/22.03.2013г., №Д-800/28.01.2014г. №Д-800/26.01.2015г. №Д-800/25.02.2016г., установяващи, че лицето работи на трудов договор към УМБАЛ-Плевен, съответно Медицински университет Плевен.

От 2017г. и впоследствие са представяни служебни бележки, издадени от ВМА-МБАЛ-Плевен, с изх. № И-375/20.02.2017г., № И-342/19.02.2018г., № И-515/25.03.2019г., № ПЛ-И-311/12.02.2020г. №ПЛ-И-459/15.03.2021г. № №ПЛ-И-468/29.03.2022г., ПЛ-И-217/13.02.2023г. и № ПЛ-И-248/20.02.2024г., съобразно които лицето работи на консултантски договор в болницата.

Със заявление вх.№ Н62/19.03.2024г. жалбоподателят е уведомил наемодателя за промяна на работодател. Във молба вх.№ОС-130 от 19.04.24 година Г. уточнява, че в заявление вх.№ Н62/19.03.2024г. е допуснал фактическа грешка, тъй като сключеният договор с МБАЛ Плевен е този от 2017 година, което се доказва и от представяните служебни бележки, последната от които от 20.02.24 година. С Протокол №3 от 29.03.2024г. на проведеното заседание на Комисията за решаване на жилищни нужди на граждани при Общински съвет Плевен, е разгледано заявлението на жалбоподателя, като комисията е взела отрицателно становище за издаване на нова настанителна заповед, в която да се отрази промяна на работодателя, по съображения, че срокът за настаняване е изтекъл към момента, тъй като лицето към датата на заседанието не работи по трудов договор към МУ-Плевен. Направено е предложение за прехвърляне на жилището във фонд “Под наем“ с оглед увеличаване на броя на картотекираните лица с жилищна нужда.

С Уведомление № ЖФ-94П-9150-1 от 28.04.2025., изходящо от кмета на община Плевен, жалбоподателят е уведомен, че срокът на настанителната заповед се счита за прекратен, тъй като предоставеното жилище е прехвърлено от фонд „Ведомствен“ във фонд „Под наем“ и същото ще се отдава съгласно условията от този фонд и се открива производство по издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС за прекратяване на наемните отношения. Последвала е оспорената в настоящето дело Заповед № РД-11-58 от 16.05.2025 год. на кмета на Община Плевен, с която е наредено да се прекрати наемното правоотношение между ОП “Жилфонд“ Плевен и жалбоподателя П. Ц. Г. за ползваното от него жилище, находящо се в гр.Плевен, [улица],ап.5.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. При извършване на проверката по чл. 168 от АПК, съдът следва да прецени дали актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, дали са спазени процесуалните и материално-правните разпоредби, и съобразен ли е същия с целта на закона. В конкретния случай, при извършване на тази проверка, съдът констатира, че процесната заповед е издадена от компетентен по материя, място и степен орган, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС.

Индивидуалните административни актове, в това число и заповедите по чл. 46, ал. 2 от ЗОС, се издават по правилата на Раздел І, Глава пета, чл. 24 и сл. от АПК. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

Кметът на Общината е издал оспорения административен акт при наличие на хипотезата по чл. 177, ал. 1 АПК съгласно която: ’’Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие, по отношение на всички”.

С влязлото в сила съдебно решение № 210 по адм. дело № 573/2024г. на Административен съд Видин от 20.02.2025 г. кметът на Община Плевен не се е съобразил, тъй като при липсата на нови факти и обстоятелства от значение за наемното правоотношение, както и при липса на промяна в приложимата нормативна уредба, административният орган е предприел нови, но идентични с предходните действия за прекратяване на наемното правоотношение, образувайки ново административно производство със същия предмет и издавайки нова заповед със същия адресат, която частично припокрива предходната заповед от 22.11.2024г. По този начин е пререшил спора относно наличието на основание за прекратяване на наемното правоотношение, в противоречие със задължителната сила горепосоченото влязло в сила съдебно решение. Това нарушение води до нищожността на заповедта от 16.05.2025г. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК: "Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може да се позове на нищожността или да поиска от съда да се обяви.”.

Писмените доказателства, съставляващи административната преписка по издаването на заповед № РД-11-184 от 22.11.2024 г. на кмета на Община Плевен, се намират по приложеното адм.дело № 573/ 2024 г. на Административен съд Видин. При съпоставката на тези писмени доказателства с писмените доказателства, съставляващи административната преписка по издаването на оспорената по настоящето дело заповед се установява, че в преписката по издаването на заповедта от 16.05.2025г. се съдържат само такива писмени доказателства, които се съдържат и в преписката по издаването на заповедта от 22.11.2024г., или са представени в производството по адм. дело № 573/2024г. на Административен съд Видин. Поради липсата на нови писмени доказателства и от съпоставката на преписките се установява, че преценените от кмета на Община Плевен факти и обстоятелства в рамките на административното производство по издаването на заповед № РД-11-184 от 22.11.2024 г. са идентични с преценените от него факти и обстоятелства в рамките на административното производство по издаването на заповед № РД-11-58 от 16.05.2025 г. т.е. не е налице промяна във фактическата обстановка. Установените по-рано от съда нередности не са отстранени от административния орган при издаването на нова заповед. Заповедта от 22.11.2024г. е издадена на основание чл.46, ал.1, т.5 и т.6 от Закона за общинската собственост и чл.15, ал.1, т.2 от Наредба № 18 на Общинския съвет Плевен“, а заповедта от 16.05.2025г. е издадена на основание чл.46, ал.1, т.5 от Закона за общинската собственост“, т.е. посоченото основание във втората от двете заповеди съставлява част от основанието за издаването на първата заповед.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна. Обжалваната заповед е нищожна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 177, ал. 1 АПК.

На основание чл.143,ал.1 от АПК, предвид изхода на делото и отправеното искане, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1216.00лв., от които 1200.00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото и 16.00 лв. разноски за и във връзка с държавната такса по делото, съобразно представения списък.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № РД-11-58 от 16.05.2025 год. на кмета на Община Плевен.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на П. Ц. Г. от гр.Видин направените по делото разноски в общ размер на 1216.00 /хиляда двеста и шестнадесет/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.