№ 1041
гр. Варна, 25.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500306 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 103895/20.12.2024г. от Ц. Н. И.,
ЕГН **********, с адрес: *************, ***********, срещу решение №
4441/09.12.2024 гг., постановено по гр.дело № 20243110100852 по описа за
2024 година на Районен съд - Варна, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Н. И., ЕГН **********, с адрес:
*************, *********** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
„Агрикс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „************ да върне на ищеца сумата от 14 000
лева, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.12.2023г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1454.00 лева - лихва за забава,
начислена върху главницата от датата, на която е отпаднало основанието за
превода - 12.01.2023г. до завеждане на исковата молба.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради допуснато нарушение на материалния
закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд
1
е приел, че процесната сума е дадена на основание, което не е отпаднало към
настоящия момент. Съдът приема едновременно, че сумата от 14 000 лева е
престирана от Ц. И. във връзка с извършена „измама“, но не е налице отпадане
на основанието, въпреки оправдателната присъда на въззивника. „Измамата“
представлява престъпление по смисъла на чл. 209 от НК, но е деликт по чл. 45
от ЗЗД съгласно гражданското право. Щом е налице влязла в сила присъда по
отношение на други три лица, именно те дължат репариране на вредите от
престъплението. Оправдателната присъда на въззивника означава, че същият
не носи отговорност.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да бъдат уважени исковите претенции. Моли за
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище, че постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон и обосновано. Поддържа се, че съдът
правилно е приел, че сумата от 14 000лв. е преведена без да е посочено
основанието, а същото произтича от водените между страните производства,
свързани с осъществената измама. Тя представлява част от сумата от
311900лв., постъпила по негова банкова сметка в следствие на осъщественото
престъпление. В този смисъл основанието е безспорно установено.
Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
По предварителните въпроси, на основание чл. 267 във вр. с т. 2 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2013 от 9 декември 2013 год. на ВКС,
ОСГТК:
Съгалсно т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 от 9 декември
2013 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо
2
събрание на Гражданска и Търговска колегия, когато въззивният съд прецени,
че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на
което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на
доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да
обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма,
като даде указания относно подлежащите на доказване факти и
необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1
от ЗЗД, като дадена без правно основание, доколкото се твърди, че сумата е
преведена, тъй като ищецът е бил обвинен в престъпление, което никога не е
извършвал, т.е. никога не е дължал репариране на вредите от него.
В този смисъл на доказване от страна на ищеца подлежат следните
факти: че сумата е преведена, тъй като ищецът е бил обвинен в престъпление,
което никога не е извършвал.
В тежест на ответника е да установи, че ищецът дължи заплащането на
сумата на твърдяното основание – репариране на вредите от извършено
престъпление.
Няма направени направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
103895/20.12.2024г. от Ц. Н. И., ЕГН **********, с адрес: *************,
***********, срещу решение № 4441/09.12.2024 гг., постановено по гр.дело
№ 20243110100852 по описа за 2024 година на Районен съд - Варна.
НАСРОЧВА производството по делото за 07.04.2025 год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ДОКЛАДВА, че по делото е предявен иск с правна квалификация
3
основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, като процесната сума е дадена без
правно основание.
РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по иска по
следния начин:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже
следните факти: че сумата е преведена, тъй като ищецът е бил обвинен в
престъпление, което никога не е извършвал.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да докаже
следните факти: че ищецът дължи заплащането на сумата на твърдяното
основание – репариране на вредите от извършено престъпление.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4