№ 14195
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110125114 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
08.12.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ния Райчинова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №25114 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.45, ал.1, вр. чл.49 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от К. И. М., чрез адв.Свилен Д. от
САК, с която се иска да се осъди ответната ...... да заплати следните суми: сума от 15 ..... лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
стрес, настъпило телесно увреждане, получено от падане по заледен участък на тротоар на
1
ул. „Пловдив“ в гр.София, вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в бездействието на негов служител във връзка със снегопочистване и
опесъчаване за стопяване на снега и леда по тротоара, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 13.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата и сума от
658,39 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение, считано от
датата на настъпване на инцидента- 07.12.2021г. до 13.05.2022г.
Ищцата твърди, че на 07.12.2021г., около 11:15 ч., при преминаване по западното
крило на тротоарното платно на ул. „Пловдив“ в гр.София се подхлъзнала и паднала, в
резултат на което е получила фрактура на лъчевата кост на лявата ръка в долния й край- в
областта на китката, след което е била закарана до ......, за да й бъде оказана необходимата
медицинска помощ. Посочва се, че за лечение на травмата на ищцата й е била поставена
шина, като след свалянето й били проведени физиотерапевтични процедури. Твърди се, че
продължителността на оздравителния процес се равнява на период от около 5- 6 месеца.
Твърди се, че в резултат на счупването ищцата е изпитвала стрес от инцидента, започнала е
да се чувства тревожна, раздразнителна, неспокойна и е имала притеснения, търпяла е
ограничения в обичайния си начин на живот, не е можела да спи спокойно, изпитвала е
силни болки, продължаващи и към датата на подаване на исковата молба в съда, с оглед на
което получавала ежедневна помощ от сина си за извършване на елементарни действия.
Поддържа се, че ответната община, в качеството си на задължено лице, следва да
стопанисва и поддържа пътното платно и прилежещите тротоари към него, които се намират
на територията на СО. Сочи се, че ответникът не е изпълнил задължението си да упражнява
надзор върху състоянието на тротоара, като осигури безопасен начин за ползването му чрез
почистване, обработване и обезопасяването му от лед и сняг. Моли за уважаване на
предявените искове и се претендират разноски.
В законен срок е постъпил отговор на искова молба от СО, р-н „......“, чрез ....... на
района ......, с който се оспорват исковете по основание и по размер. Оспорва се да е
настъпил фактическият състав на непозволено увреждане, чрез който да се ангажира
отговорността на ответника. Твърди се, че липсва конкретно посочване на място на
извършване на нарушението, както и че не става ясно от исковата молба колко дни преди
инцидента е имало снеговалеж. Поддържа се, че почистването на тротоарите в СО се
извършва по оперативен план за почистване на съответния район, като съгласно плана за
район „......“ процесният тротоар е бил категоризиран като приоритетен обект, тъй като е с
обществено значение и е бил сред първите обекти за почистване. Твърди се, че на източното
платно на тротоара по ул. „Пловдив“ се намира детска градина и същото е било почистено
приоритетно още на първия ден след снеговалежа, с оглед което ищцата е следвало да
използва него при придвижването си, а не западното платно. Поддържа се, че и двете
тротоарни платна на ул. „Пловдив“ са били почистени от сняг и лед. При условията на
евентуалност се навежда твърдение за съпричиняване поради груба небрежност на ищцата.
Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение като силно завишено и
несъответстващо на степента и характера на твърдяното увреждане. Моли се за отхвърляне
на исковете и се претендира присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковите молби са 1 бр. лист за преглед на пациент в КБД/СО от
07.12.2021г. и 3 бр. амбулаторни листове от 20.12.2021г., от 11.02.2022г. и от 11.03.2022г.
Ответникът представя оперативен план за зимно улично почистване на р- н „......“, за
периода: 01.11.2021г.- 31.04.2022г.
С допълнителна молба ищецът представя извадка от онлайн карта на района, с оглед
конкретизиране точното място на настъпване на инцидента.
2
По повод на издадено СУ е представена справка от НИМХ, че в периода: 03.12.2021.г-
07.12.2021г. е валял дъжд и сняг с различен интензитет, като на 07.12.2021г. от 00:00 ч. до
7:20 ч. е валял дъжд с различен интензитет, а насетне- сняг, с достигане на снежната
покривка до вечерта от 10 см.
Във връзка със СУ е представено удостоверение от ......., че на 20.12.2021г. ищцата не е
преглеждана.
По делото са разпитани двама свидетели- очевидеца ........ и сина на ищцата .........
Първият описва инцидента, настъпил при падане на тротоара и откарването й до
лечебно заведение с такси поради преценка за по- голяма оперативност. Посочва, че
тротоарът, по който е вървяла ищцата е бил непочистен.
Вторият свидетел потвърждава разказа за процесното събитие, както и също твърди,
че след инцидента е преминал покрай мястото и е видял, че е било непочистено от сняг и
лед. Описва лечението и възстановяването на ищцата.
По делото е изготвено и прието заключение по СМЕ, съгласно което е възможно
фрактурата да бъде причинена по твърдяния начин, с нормална продължителност на
лечебния процес от 6 мес., като през първите 2 мес. са налице болки с по- голям интензитет.
Проведено е консервативно лечение с ръчно наместване на счупването и поставяне на
гипсова имобилизация на лявата гривнена става за 35 дни, с поставянето на местна упойка.
След свалянето на гипсовата имобилизация се посочва, че са проведени 4 курса на
физиотерапия и рахабилитация- на 11.01.2022г., на 25.01.2022г., на 11.03.2022г. и на
14.06.2022г. Вещото лице потвърждава и в съдебно заседание, че е проведено лечение по
добра медицинска практика. Извършен е и личен преглед, от който се установява, че лявата
гривнена става е леко деформирана и е с ограничен обем на движение.
Правните изводи, до които достигна съдът са следните:
При нарушаване на законовата забрана да не се вреди другимо се поражда задължение
да се обезвредят настъпилите вреди от деликвента. Отговорността за поддържане на
тротоарите в безопасно за пешеходно движение състояние в гр.София е на ......, поради
което последната се явява надлежен ответник по предявения иск. Отговорността на
ответника по чл.49 от ЗЗД се предпоставя от установеното неизпълнение на задълженията
му по чл.31 от ЗП за поддържане в изрядно състояние на общинските пътища, част от които
са и тротоарите, на основание легалното определение в параграф 6, т.6 от ДР на ЗДвП, вр.
чл.8, ал.3 от ЗП. От събраните в хода на процеса гласни доказателствени средства се
установява факта на настъпило телесно увреждане на ищцата от инцидент, претърпян на
горната дата в гр.София, поради непочистен от сняг и лед тротоар. Механизма на
настъпване на инцидента се потвърждава и от експертното заключение, съгласно което
възможна причина за получената телесна фрактура е падане. Презумпцията на чл.45, ал.2 от
ЗЗД за вина на служителите на ответника или на трети лица, на които пряко са възложени
функциите по поддръжка на пътищата, не е опровергана от доказателствата по делото. Не са
ангажирани доказателства за положени грижи в обем, гарантиращ безопасното придвижване
на гражданите на територията на СО, р- н „......“. Обстоятелства относно наличието или не
на училища или детски образователни заведения в района на инцидента са ирелевантни.
Данни за съпричиняване по делото не са налице, поради което не следва да се приема за
основателно направеното възражение. С оглед на горното ответната община следва да
поправи вредите, които е причинила от виновното си бездействие, съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД.
При накърняване на неимуществен интерес обезщетението се определя от съда по
справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с конкретна преценка на обективно
3
съществуващи обстоятелства. Критериите за определяне на размера на дължимата обезвреда
са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки. От изложеното по- горе настоящият
съдебен състав намира, че адекватното заместващо обезщетение за болките и страданията и
негативните емоции, преживени от ищцата следва да бъде в размер от 5 ..... лв. Горното
обезщетение е в състояние да обезщети напълно пострадалата от телесните вреди и
изживяния стрес от настъпилия инцидент, с оглед вида и характера на претърпените от нея
увреждания и възрастта й.
Така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва от датата на съдебно сезиране – 13.05.2022г.,
съобразно искането на ищеца. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането. Искането
за присъждането на лихва по горния ред не представлява самостоятелен иск, за разлика от
иска по чл.86 от ЗЗД. В настоящата хипотеза иск по чл.86 от ЗЗД за конкретна сума върху
претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди не се присъжда,
доколкото дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД се определя с решението, поради което
намира приложение правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД. С осъдителното решение по иск по
чл.52 от ЗЗД се конкретизира размера на дължимото се обезщетение за неимуществени
вреди и с оглед правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД мораторна лихва се дължи при поискване от
датата на деликта върху присъдената с решението сума. Лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД се
дължи при неизпълнение в срок на изискуемо и ликвидно парично задължение, което е
определено по основание и по размер, което не попада в хипотезата на чл.52 от ЗЗД.
Обратното би представлявало присъждане на обезщетения за забава за претендирано и
неопределно до влизане в сила на съдебното решение парично обезщетение за
неимуществена вреда, което е недопустимо, поради което искът по чл.86 от ЗЗД подлежи на
цялостно отхвърляне.
По разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съответната
инстанция. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Представен е от ищцовата
страна списък на разноските, /стр.87/, видно от който се иска заплащане на сума от 650 лв.-
заплатена държавна такса по делото, депозит за експертиза от 250 лв. такси от 10 лв. за
издаване на съдебни удостоверения. Последните оставатв тежест на извършилата ги страна.
С оглед изхода на повдигнатия спор следва да се присъдят в полза на ищцата разноски в
размер общо на 287,60 лв. В полза на ответната СО следва да се присъдят разноски от 71,05
лв., представляваща съответно на изхода на спора юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер от 100 лв., по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП,
вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда.
Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ риск да не получи
4
възнаграждение, следва да е само на адвоката. Твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, с който са
предоставени процесуални права на адвоката пред съда е достатъчно основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно съдебната практика. Съдът определя
възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 800 лв.
за исковото производство, с оглед уважения размер на исковите претенции, определена по
реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата и осъжда другата страна да го заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ......, със седалище: гр....... №....... представлявана от ... да заплати на К. И. М.,
ЕГН:**********, сумата от 5 ..... /пет хиляди/ лв., на основание чл.45, ал.1 вр. чл.52 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от настъпил на 07.12.2021г.
инцидент от падане, поради ненадлежно почистен заледен участък на дясното тротоарно
платно на ул. „Пловдив“, в близост до кръстовището с ул. „Габрово“, зад бл.376, вх.А, в ж.к.
„Света Троица“, в гр.София, изразяващи се в болки, страдания и стрес, настъпили от телесно
увреждане, изразяващо се в закрито счупване на долния край на лъчевата кост на лявата
ръка, ведно със законната лихва от датата на съдебно сезиране- 13.05.2022г. до датата на
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата
от 5 ..... /пет хиляди/ лв., до пълно предявения размер от 15 ..... /петнадесет хиляди/ лв., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. М., ЕГН:**********, срещу ......, със седалище: гр.......
№....... представлявана от ... осъдителен иск за сумата от 658,39 /шестстотин петдесет и осем
лева и тридесет и девет стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на
инцидента- 07.12.2021г. до датата на съдебното сезиране- 13.05.2022г., като неоснователен.
Горната сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка с титуляр К. И. М.,
BIC: ...... IBAN: BG53 ........ 0001 .......
ОСЪЖДА ......, със седалище: гр....... №....... представлявана от ... на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на К. И. М., ЕГН:**********, сума в размер на 287,60 /двеста
осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно-
деловодни разноски, съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
......, със седалище: гр....... №....... представлявана от ....... .... ......, сума в размер на 71,05
/седемдесет и един лева и пет стотинки/ лв., представляващи сторени деловодни разноски,
съобразно отхвърления размер на исковете.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на К. И. М., по делото в размер на 800 /осемстотин/ лв.
ОСЪЖДА ......, със седалище: гр....... №....... представлявана от ....... .... ......, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.С. Б. Д. от САК, сума в размер на 800
/осемстотин/ лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните.
Районен съдия:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6