Р Е Ш Е Н И Е № 78
град Самоков 20.06.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на тринадесети октомври две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Симеон Стойчев
При участие
на секретаря Екатерина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1027 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по исковата молба на Е.А.Х. с ЕГН ********** срещу А.Г. Т. с ЕГН **********.
С исковата молба се твърди, че страните са бивши
съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № 244/11.11.2009 г. на
Самоковския районен съд, постановено по гр. д. № 280/2009 г. и влязло в сила
незабавно в частта си за прекратяване на гражданския ни брак. По време на брака
придобили апартамент № 13, находящ се в гр. Самоков, жк.
„Самоково“, бл. 23, вх. В, ет. 5, с идентификатор № 65231.914.173.3.16, на
площ от 96,04 кв. м., състоящ се
от три стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно е избено помещение № 13 и
принадлежащото на апартамента таванско помещение № 13, ведно с 6,623% идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху държавния поземлен имот, върху който е построена сградата. Реалната
покупна цена на имота била 30 000 лв., въпреки че сделката била изповядана на
данъчна оценка – 6 666,70 лв. Плащането
на покупната цена ищецът заплатил на два пъти: капаро в размер на 5 000 лв.
платил на ръка преди сделката, а остатъка от 25 000 лв. платил по банков път на
продавачката Любица Георгиева Маркова в деня на изповядване на сделката -
19.05.2005 г. Твърди се, че имотът е придобит изцяло с лични средства на ищеца,
получени за продажба на наследствен дял:
- 5 000лв. за
дела в движимо имущество и лични вещи на родителите на ищеца, и
- 25 000лв. в дела в наследствения недвижим имот, който ищцата продала на сестра си за сумата от 25 000 лв., като и тази сделка била изповядана на данъчна оценка, а не на реалната си стойност, но цената била заплатена по банков път от сестрата на ищцата няколко месеца преди нотариалното прехвърляне.
От ответника е постъпил отговор, с който се твърди, че
ищецът е изразил изрична воля апартаментът да бъде придобит от двамата съпрузи
в режим на бездялова съпружеска общност, поради което е закупен на името на
двамата съпрузи, придобит е със общи средства, и със средства – лична
собственост на ответника, че има принос поради това, че семейството е живяло в
дома на родителите на ответника без да плаща наем, както и поради грижи за
децата. Оспорва се произхода на средствата вложени от ищеца, размера на
продажната цена, евентуално се сочи дарствено намерение като причина ответникът
да е страна по придобивната сделка.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 21 ал. 1 СК отм. за установяване на право
на собственост поради пълна трансформация на лично имущество.
В съдебното заседание ищеца чрез процесуалният си
представител излагасъображения за основателност на иска. Представят се подробни съображения с писмени бележки.
Процесуалния представител на ответника оспорва
предявения иск, излага подробни писмени съображения за неоснователност на
претенцията.
Съдът като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, за да се произнесе намери за установено следното
от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установи, че че
страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение №
244/11.11.2009 г. на Самоковския районен съд, постановено по гр. д. № 280/2009
г. и влязло в сила незабавно в частта си за прекратяване на гражданския брак.
По време на брака придобили апартамент № 13, находящ се в гр. Самоков, жк.
„Самоково“, бл. 23, вх. В, ет. 5, с идентификатор № 65231.914.173.3.16, на
площ от 96,04 кв. м., състоящ се
от три стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно е избено помещение № 13 и
принадлежащото на апартамента таванско помещение № 13, ведно с 6,623% идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху държавния поземлен имот, върху който е построена сградата. От
представения по делото НА за покупко продажба на недвижим имот № 92, том IIА, рег. № 2939, дело № 279/2005 г. се установява, че
Л. Маркова и А. Марков продават на страните по делото апартамент № 13, находящ
се в гр. Самоков, жк. „Самоково“, бл. 23, вх. В, ет. 5, с идентификатор № 65231.914.173.3.16, на
площ от 96,04 кв. м., състоящ се
от три стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно е избено помещение № 13 и
принадлежащото на апартамента таванско помещение № 13, ведно с 6,623% идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху държавния поземлен имот, върху който е построена сградата за
сумата от 6666,70 лв., която сума продавачите са получили от купувачите
преди датата на подписване на нотариалния акт – 19.05.2005 г.
Установи се че с НА № 97/2005 г. от 26,07,2005 г.
ищцата е продала на своята сестра собствената си ½ ид.ч. от правото на
собственост от УПИ с площ 770 кв.м. – парцел осми пл. № 614 по плана на с.
Белчин за сумата от 1198,70 лв.
По делото се събраха доказателства за доходите на
ответника, както и за упражнявана от ищцата дейност като личен лекар.
По делото се разпитаха свидетелите Георгиева, Зарева и
Т.. От разпита на Георгиева – сестра на ищцата се установи желанието на
странита по времето когато били съпрузи да купят жилище. Установи се, че се
грижили за децата си равностойно. Свидетелката даде показания, че превела сумата 25 000 лв.
на ищцата за покупка на апартамента. По делото се събра писмено
доказателство– платежно нареждане за сумата от 25000 лв. от 24,02,2005 г. за превод от Георгиева на ищцата на посочената
сума.
По делото се събра писмено доказателство– платежно
нареждане за сумата от 25000 лв. от 19,05,2005 г. за превод от ищцата на Любица
Маркова на посочената сума.
От разпита на свидетеля Зарева се установи, че работила
като санитарка в Говедарци 10 години, както и през времето през което ищцата
упражнявала дейност като общопрактикуващ лекар.
От разпита на свидетеля Т. се установи че е брат на
ответника и знае че страните преди да закупят жилище живели в дома на
родителите на ответника без да плащат наем и че ответникът участвал в
отглеждането на децата.
Така събраните доказателства установяват възприетата
по-горе фактическа обстановка.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира за недоказано че процесният имот е
придобит за цена, различна от посочената в НА. Гласните доказателства в този
смисъл съдът не цени с оглед забраната по чл. 164 ГПК. Писмените доказателства
- платежно нареждане за сумата от 25000 лв. от 24,02,2005 г. за превод от Георгиева на ищцата на посочената
сума и платежно нареждане за сумата от 25000 лв. от 19,05,2005 г. за превод от
ищцата на Любица Маркова на посочената сума на първо място не удостоверяват
стойността на сделката, обективирана в нотариалния акт, на второ място
съставляват неподписани документи, които не са от естество да удостоверят
извършени преводи, както и на последно място не сочат на основание за
извършване на твърдяните преводи. Превода, за който се твърди да е извършен от
Георгиева на ищцата и се сочи че е от дата 24,02,2005 г., не може да се
установи относимост на такъв към сделката, която ищеца се домогва да докаже че
е сторена със заплащане на лични средства. Превода, за който се твърди да е
извършен от ищцата на Любица Маркова и се сочи че е от дата 19,05,2005 г., не
може да се установи относимост на такъв към сделката, която ищеца се домогва да
докаже че е сторена със заплащане на лични средства. Макар НА да е от същата
дата, предвид изявленията в него, че продажната цена от 6666,70 лв. продавачите
са получили от купувачите преди датата на подписване на нотариалния акт –
19.05.2005 г., дава основание на съда да приеме, че плащане на различна сума, в
момент, в който е удостоверено вече извършено разплащане по продажбата, има
различно от продажбата основание.
Не се опроверга по делото съвместният принос на
страните по разходите за домакинството и отглеждането на децата.
В тежест на
ищеца бе да докаже, че сумата вложена за закупуване на процесния имот е била изцяло
негова лична собственост, с което да обори презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК
отм. Такова доказване не се проведе. Поради съвкупната преценка на
доказателствата и достигнатите по-горе изводи, съдът намира, че предявеният иск
не бе доказан от ищеца.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.А.Х. с ЕГН ********** срещу А.Г. Т. с ЕГН ********** с правно основание чл.
124 ГПК вр. чл. 21 ал. 1 СК отм. за установяване на право на собственост на
недвижим имот апартамент № 13, находящ се в гр. Самоков, жк. „Самоково“, бл.
23, вх. В, ет. 5, с идентификатор №
65231.914.173.3.16, на площ
от 96,04 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни
помещения, заедно е избено помещение № 13 и принадлежащото на апартамента
таванско помещение № 13, ведно с 6,623% идеални части от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж върху държавния поземлен имот,
върху който е построена сградата, поради пълна трансформация на лично имущество,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Е.А.Х. с ЕГН **********
да заплати на А.Г. Т. с ЕГН ********** сумата
от 830 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: