№ 4499
гр. Варна, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110113318 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по извършване на
делбата/.
С влязло в сила решение № ******2024 г., постановено по настоящото
дело, е допусната да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим
имот: Жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.****** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
******2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект – от 12.05.2023 г., находящ се в гр. Варна, район М., ул.
***, № **, ет.**, ап.** с площ 87.80 кв. м., разположен в сграда с
идентификатор 10135.******, изградена в поземлен имот с идентификатор
10135.****** при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10135.******.8; под обекта: 10135.******.4 и над обекта: 10135.******.10,
ведно с прилежащата изба № 59, с площ 3.90 кв. м, както и 1.3920% идеални
части от общите части на сградата, между съделителите К. М. В., ЕГН
**********, и Б. Ж. В., ЕГН **********, при следните квоти: ½ ид. част за К.
М. В., ЕГН **********, и ½ ид. ч. за Б. Ж. В., ЕГН **********, на основание
чл. 34, ал. 1 ЗС.
В проведеното на 27.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото
процесуалните представители на страните молят съдът да постанови
допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан.
По делото е изслушано заключението на вещото лице инж. М. А. по
допуснатата в производството съдебно-оценителна експертиза, прието без
възражение от страните. Съдът цени същото като обективно и компетентно
изготвено. От заключението се установява, че имотът е реално неподеляем
1
съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността. Пазарната
стойност на имота е определена на сумата 300000 лв.
По отношение способа за извършване на делбата:
Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да
получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи
преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните,
като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими
имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите. В случая е допуснат до делба жилищен имот -
апартамент. Същият, както се посочи и по-горе в изложението, е реално
неподеляем. Вещото лице изрично в заключението си е посочило, че няма
техническа възможност за извършване на делба между съделителите
съобразно дела и описаните квоти.
При това положение единствено приложимият способ за прекратяване
на съсобствеността е изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348
ГПК, поради което следва да бъде уважено искането на процесуалните
представители на страните, като бъде постановено допуснатият до делба имот
да бъде изнесен на публична продан.
По отношение на претенциите по сметките:
С протоколно определение от проведеното на 12.06.2024 г. открито
съдебно заседание по делото бе приета за съвместно разглеждане претенцията
по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС на ответната страна Б. Ж. В. за
осъждане на ищеца К. М. В. да й заплати сумата в размер на 7200 лв.,
представляваща дължимия размер на обезщетението за лишаването й от
ползването на делбения недвижим имот за периода 07.04.2022 г. – 24.04.2024
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Приета е за съвместно разглеждане и акцесорната претенция с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след уточнението й с молби от 09.10.2024 г. и
17.10.2024 г., за осъждане на К. М. В. да заплати на Б. Ж. В. сумата 1158.29 лв.,
представляваща дължима мораторна лихва върху претендираното
обезщетение в размер на 7200 лв. за периода 07.04.2022 г. – 12.06.2024 г.
Приета за съвместно разглеждане е и претенцията с правно основание
чл. 344, ал. 2 ГПК на ответната страна Б. Ж. В. за осъждане на К. М. В., да й
заплаща сумата 300 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното
ползване на съсобствения недвижим имот, считано от датата на влизане в сила
на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до влизане в сила на решението по
извършване на делбата.
От представената нотариална покана /л. 71 от делото/, връчена на
07.04.2022 г., се установява, че Б. Ж. В. е поискала от К. М. В. заплащане на
месечен наем в размер на 300 лв., ведно с лихвите върху тази сума за всяка
закъсняла вноска, във връзка с обстоятелството, че същият ползва
самостоятелно съсобствения им недвижим имот – апартамент, находящ се в
гр. Варна, ул. **, №**, ет.**
По делото всяка от страните ангажира гласни доказателствени средства
за установяване на обстоятелствата относно ползването на делбения имот
еднолично от К. М. В., че Б. Ж. В. е лишена от ползването на този имот,
съответно за опровергаването им.
2
Съгласно показанията на свидетеля Г. З., същият познава страните, били
са съседи. Самият той живее в гр. Варна, на ул. **, № **, ет.**. Знае, че
двамата са живеели на ет. 3 в същата сграда. В момента там не живее никой.
Последно К. е живял в апартамента с новата си приятелка. Не може точно да
си спомни кога Б. е напуснала жилището, може би преди десетина години.
Съгласно показанията на свидетелката И.Т.П., съжителстваща на
семейни начала с ищеца К. М. В., които съдът цени при условията на чл. 172
ГПК, към настоящия момент двамата с К. живеят в апартамент на ул.
„******“ № **, гр. Варна, като това жилище е било на починалата му майка.
Знае, че преди К. и Б. да се разделят, са живели на ул. ****** № **. Знае, че и
след раздялата им Б. има ключ от този апартамент, има достъп до него. Когато
идват дъщерята, зетят и внукът на Б., те също пребивават в този апартамент,
който се намира на третия етаж. Посочва, че също е живяла заедно с К. в този
апартамент и това е било преди м. януари 2023 г. Оттогава нито един от
двамата – К. или Б., не ползват това жилище постоянно. Излага, че докато е
живяла там, в апартамента е имало дрехи и вещи на бившата съпруга на
партньора й. Знае, че е правена оценка от вещо лице на апартамента, като
достъпът е бил осигурен от бившата жена на К. – тя е отворила жилището.
Следва да се отбележи още, че вещото лице М. А. при изслушването си
в проведеното по делото открито съдебно заседание изрично посочи, че при
посещението в апартамента за огледа й е отключила г-жа В.. На по-късен етап
се появил и г-н В..
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да си служи с общата
вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото
правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право.
От съвкупния анализ на коментираните по-горе доказателства съдът
приема, че може да бъде направено обосновано заключение, че достъпът на Б.
Ж. В. до апартамента в нито един момент не е бил възпрепятстван,
ограничаван от страна на бившия й съпруг. Не е спорно, че тя винаги е имала
ключ за този апартамент /няма наведени от нея твърдения в противен смисъл/.
Ето защо дори да се приеме, че за част от исковия период – до края на 2022 г.
К. М. В. е живял в това жилище заедно с партньора си – свидетелката П., в
който смисъл са и събраните гласни доказателствени средства, то по никакъв
начин не бе установено от страна на Б. В., че в този период съсобственикът й е
пречил да ползва притежаваната от нея част от имота.
Ето защо и само на това основание съдът намира, че претенцията по
сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователна и като такава
подлежи на отхвърляне. Още повече, че в голяма част от заявения период
категорично по делото се установи, че К. В. също не е живял в това жилище, а
напротив – при престоите си в България, в него са отсядали общото на
страните дете – тяхната дъщеря, заедно със съпруга си и сина си.
3
Неоснователна в този смисъл е и акцесорната претенция с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е обусловена от основателността на главната
искова претенция.
Неоснователна е и претенцията по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, поради
което също подлежи на отхвърляне.
Съдът намира, че не следва да коментира допълнително изслушаната
СТЕ с дата 24.09.2024 г. относно размера на пазарния наем на имота,
доколкото претенциите не са доказани в своето основание.
По отношение на разноските:
На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно
квотите им в съсобствеността и стойността на делбения имот, съделителите
дължат държавна такса по сметка на ВРС, в полза на бюджета на съдебната
власт, както следва: по 6000 лв. за всеки един от двамата съделители.
Доколкото претенциите по сметки, заявени от ответницата, са преценени
от съда за неоснователни, то съдът намира, че право на разноски в
производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл.
80 ГПК и доказателства за извършени такива, а именно сумата 1000 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 01.10.2024 г., която сума следва да бъде присъдена на страната,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
на основание чл. 348 ГПК допуснатият до делба недвижим имот, а именно:
Жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.****** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
******2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект – от 12.05.2023 г., находящ се в гр. Варна, район М., ул.
***, № **, ет.**, ап.** с площ 87.80 кв. м., разположен в сграда с
идентификатор 10135.******, изградена в поземлен имот с идентификатор
10135.****** при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10135.******.8; под обекта: 10135.******.4 и над обекта: 10135.******.10,
ведно с прилежащата изба № 59, с площ 3.90 кв. м, както и 1.3920% идеални
части от общите части на сградата, с пазарна стойност 300000 лв., при начална
цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата
сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти: ½ ид. част
за К. М. В., ЕГН **********, и ½ ид. ч. за Б. Ж. В., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена
от Б. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „С.“ № 33А, за осъждане
на К. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „******“, бл. **, вх.**,
ет.**, ап.**, да й заплати сумата в размер на 7200 лв., представляваща
дължимия размер на обезщетението за лишаването й от ползването на
делбения недвижим имот за периода 07.04.2022 г. – 24.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2024 г. до окончателното й
изплащане.
4
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявена от Б. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „С.“ № 33А, за
осъждане на К. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „******“, бл. **,
вх.**, ет.**, ап.**, да й заплати сумата в размер на 1158.29 лв.,
представляваща дължима мораторна лихва върху претендираното
обезщетение в размер на 7200 лв. за периода 07.04.2022 г. – 12.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Б. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „С.“ № 33А, за осъждане на К. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „******“, бл. **, вх.**, ет.**, ап.**, да й заплаща сумата 300 лв.
месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
съсобствения недвижим имот, а именно: Жилище, апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.****** по КККР на гр.
Варна, считано от датата на влизане в сила на решението в тази му част
/имащо характер на определение/ до окончателното извършване на делбата, на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА К. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „******“,
бл. **, вх.**, ет.**, ап.**, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Варненски районен съд сумата 6000 лв. /шест хиляди лева/,
представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр.
първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Б. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „С.“ № 33А,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща държавна
такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр.
първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Б. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „С.“ № 33А,
да заплати на К. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „******“, бл.
**, вх.**, ет.**, ап.**, сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски по предявените
претенции по сметки, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5