Р Е Ш Е Н И Е
№ 2755
/ 22.5.2015г. , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на
22.05.2015г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.КРЪСТЕВА
при участието на секретаря А.И.
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1067 по описа за 2014 год.
Производството е за делба на съсобствен недвижим имот
във фазата на допускането.
Производството е образувано по повод
предявен от К.Л.М.-М. ЕГН **********, С.Л.М. ЕГН **********, Н.Л.М. ЕГН **********
и С.Л.М. ЕГН **********
иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС вр. с чл.69, ал.1 от ЗН срещу Н.Т.П. ЕГН **********
и В.Л.С. ЕГН **********,
за допускане и извършване делба на
СЛЕДНИЯ НЕДВ.ИМОТ: ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в град Варна, на ул."***"18,
състояща се от: покрит вход, коридор, кухненска ниша, три стаи и гараж от 21кв.м., използван за
живеене; ЛЯТНА КУХНЯ в двора от 11,2кв.м. и половин идеална
част от баня и тоалет в двора, представляващ имот
с идентификатор №***.**.1, видно от схема № 19797/01.08.2012г., издадена
съгласно заповед №КД-14-03-1559/15.06.2012г. на Началника на СГКК-Варна, заедно
с 58 % ид.части от дворните подобрения и дворното
място, цялото от 264 кв. м., представляващо имот пл. № 16, в кв. 199 по плана
на 12-ти подрайон на град Варна, имот с идентификатор
10135,51.** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-40/14.07.2007г., ПРИ РАВНИ КВОТИ
между всички страни.
Според изнеото
в исковата молба, с решение от
05.12.1990год. Варненският районен съд - единадесети състав e извършил делба на
жилищен имот, находящ се в гр.Варна, на ул"***" № 18, представляваш, жилищна сграда и
дворно място от 264 кв. м., в което сградата е построена.
По силата на това решение ДЯЛ ПЪРВИ, ВКЛЮЧВАЩ: ЖИЛИЩЕ от 47,1 км в, находящо се в град Варна, на ул"***"
№ 18, включващо покрит вход, коридор, кухненска ниша и две стаи; ЛЯТНА КУХНЯ от
11,2 кв. м. в двора и ПОЛОВИН ИДЕАЛНА ЧАСТ от БАНЯ И ТОАЛЕТ в двора, ЗАЕДНО С
58%ид.части от дворното място, цялото от 264 кв.м., представляващо имот план №
16 в кв. 199 по плана на 12 подрайон на град Варна,
ПОЛУЧАВАТ в съсобственост Н. Е** М. И С.Л.М.. ВТОРИЯ ДЯЛ получава К.Л.М..
С нотариален акт за покупко продажба № 160 том
II дело № 404/1999г. на нотариус Я per № на НК Н. Е** М. и С** Л.М. продават описания по горе имот на С** Л.М.. Нот акт е вписан в Службата по вписванията Варна във вх .регостър **., като акт № **
г., стр. 17928.
По гр д № 531 / 2002 г. на 21 състав на
Варненския районен съд С** Л.М. и К.Л.М. извършват доброволно разпределение на ползуването
на дворното място, съобразно квотите
си по протокол от с.з. на 21 ноември 2002 г.
На 26.032003год. К.Л.М.-М. учредява на
съсобственика си в дворното място -С** Л.М. правото да построи към
съществуващата си законно изградена сграда едноетажна постройка с площ до 40
кв. м. и гараж от 21 кв. м. Разрешението за строеж с № П-71 от 14.10,2003 г.,
издадено от главния архитект на РАЙОН"ОДЕСОС" при Община Варна е за
стая от 10 кв. м. и гараж от 21 кв. м. Строежът е реализиран. В новопостроените
стая и гараж, които са свързани помежду си, са настанени и живеят С., Н. и С..
На 03.07.20010год. С** Л.М. е починал. Негови наследници останали
Ищците К.Л.М., Н.Л.М., С.Л.М., С.Л.М., С Л.М. и В.Л.С.. На 16.11.2год. е
починала и С Л.М., която е заместена от дъщеря си Н.Т.П. - първата ответница.
В резултат на описаните събития имотът на С** Л.М. се настоява от
ищците, че се наследява от ищците и ответниците при
равни квоти.
С исковата молба е заявена претенция по чл.349 от ГПК, относима към втората фаза на делбата.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е депозиран такъв от ответника Н.Т.П., с
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска, като
сочи, че тя е единствен собственик на процесните
имоти, по силата на завещателно разпореждане и
наследствено правоприемство. Оспорва се от отв.П., че в имота има построен гараж. Настоява се за
отхвърляне на иска.
В срока за отговор по чл.131 ГПК не е подаден такъв от отв.В. Л** С..
В първо с.з. ищците, чрез процесуалния
си представител оспорват представеното по делото от отв.Н.Т.П.
саморъчно завещание, вписано в СВп-Варна на
22.07.2010г., том , като твърдят че не е написано от завещателя С** Л.М. и не
носи неговия подпис, а в условията на евентуалност, че при съставянето му
завещателя С** Л.М. не е бил в състояние да изразява правно-валидна воля
предвид обстоятелството, че не е разбирал свойството и значението на
извършеното и не е могъл да ъководи постъпките си.
По същество изразяват становище, че че има два варианта за делба: ако е валидно завещанието, то
делбата следва да бъде допусната, като се отчете, че Н.П., ответница има по наследство от майка си
49/89 ид.ч. от жилищната сграда, описана от в.л., като лично нейно е складовото
помещение в двора от 11 кв.м. и 1/2 от лятната кухня в двора, също лично нейно
остава 58% от дворното място, цялото 264 кв.м., а останалите 40/89ид.ч. от
жилищната сграда е в съсобственост при равни квоти на всички участници в
настоящия съдебен спор. Всеки от тях има по 1/6 ид.ч.
от 49/89 ид.ч., които са по наследство от
наследодателя С** М..
В с.з. по същество ответницата Н.Т.,
чрез процесуален представител настоява за отхвърляне на исковата претенция,
като неоснователна и недоказана. Поддържат се изнеите
в отговора възражения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
по свое убеждение съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.34 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.341 от ГПК
производството за делба се образува по писменна молба
на сънаследник /съсобственик/, подадена до районния съд по местонахождение на
имота. Видно от представените доказателства процесните
имоти се намират на територията на гр.Варна, следователно молбата е подсъдна на
ВРС.
Видно от представено по делото съдебно
решение от 05.12.1990год. Варненският районен съд, ХІ-ти състав, e извършил делба на
жилищен имот, находящ се в гр.Варна, на ул"***" № 18, представляваш, жилищна сграда и
дворно място от 264 кв. м., в което сградата е построена, като в съсобственост
на Н. Е** М. И С.Л.М. се поставя ДЯЛ
ПЪРВИ, ВКЛЮЧВАЩ: ЖИЛИЩЕ от 47,1 км в, находящо се в градВарна, на ул."***" № 18, включващо покрит
вход, коридор, кухненска ниша и две стаи; ЛЯТНА КУХНЯ от 11,2 кв. м. в двора и
ПОЛОВИН ИДЕАЛНА ЧАСТ от БАНЯ И ТОАЛЕТ в двора, ЗАЕДНО С 58%ид.части от дворното
място, цялото от 264 кв.м., представляващо имот план № 16 в кв. 199 по плана
на 12-ти подрайон
на град Варна.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № г. на нотариус Я per № на НК Н. Е** М. и С** Л.М., на 06.10.1999г. продават описания по-горе имот на С** Л.М.. Нот акт е вписан в Службата по вписванията Варна във вх .регостър г., като акт № **
г., стр. 17928.
От представено удостоверение
за наследници, издадено на 11.03.2013г. от Община Варна, р-н Одесос, се
установява, че С** Л.М. е починал на 03.07.2010г., като е оставил за наследници
С.Л.М. ЕГН **********, Н.Л.М. ЕГН **********, К.Л.М.-М. ЕГН **********, Н.Т.П.
ЕГН **********/по заместване на починалата С Л.М./, В.Л.С. ЕГН ********** и С.Л.М.
ЕГН **********, всичките сестри и брат на починалия, с изкл. на отв.Н.Т.,
която е дъщеря на починалата на 16.11.2г. сестра на наследодателя – С Л.М..
Видно от представено
по делото саморъчно завещание, вписано в СВп-Варна на
22.07.2010г., том , наследодателят С** Л.М., преди
смъртта си, на 26.06.2010г., е завещал на сестра си, негова близначка С Л.М.
ЕГН **********,*** и на племенницата си Н.Т.П. ЕГН **********,***, собственото
си жилище с дворно място, находящо се в гр.Варна,
ул.”***”№18, жилище, състоящо се от антре, коридор с кухненска ниша, две стаи,
покрит вход, при граници: от три страни дворно място и дял ІІ, ведно с лятна
кухня и 1/2ид.ч. от баня-тоалет в двора, както и 58%ид.ч. от дворното място и
дворните подобрения, съставляващо имот пл.№16, в кв.199 на 12-ти подрайон на гр.Варна, цялото с площ от 264кв.м., при
граници: ул.”***” и имоти пл.№№ 17, 19 и 15.
В първото по делото с.з. действителността на посоченото завещание е
оспорена от ищците, с твърдение, че завещателят не е негов автор, не го е
написал собственоръчно и не се е подписал под него, а в евентуалност, че при
съставянето на това завещание завещателят не е бил завещателно
дееспособен за да изрази правно валидно завещателната
си воля.
Завещанието е личен,
формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно
изразената и облечена с формата, предвидена по закон воля на лицето -
завещател. За да породи действие, саморъчното завещание следва да отговаря по
форма на изискванията на закона - чл.25, ал.1 от ЗН, т. е. да е написано
изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено,
и да е подписано от завещателя.
Липсата на който и да
е от тези компоненти на акта, обуславя неговата нищожност. Оспорването
истинността на документа и едновременно с това - валидността на волеизявлението
и неговите правни последици, безспорно съставлява по своята същност иск за
установяване недействителността на един правен акт.
Предвид оспорване
истинността на приетото като доказателство по делото саморъчно завещание, по
делото са назначени две съдебно – графологически
експертиза/л.142-149; л.182-200/, чиито заключения съдът възприема като
изготвени добросъвестно и компетентно. От същите се установява, че текстът,
както и подписа, положен под саморъчното завещание са изпълнени от
завещателя С** Л.М..
Предвид
гореизложеното и като взе предвид нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, съдът приема, че
саморъчното завещание, изготвено на 26.06.2010г., от С** Л.М. отговаря
по форма на изискванията на закона – написано е изцяло на ръка от
завещателя, съдържа
означение на датата, на която е съставено и е подписано от завещателя, поради
което е произвело действие.
Съдът намира за
неоснователно и твърдението на ищците, че завещанието е унищожаемо, тъй като към момента
на извършване на завещателното разпореждане, С** Л.М. не е разполагал със способност да завещава.
Завещателната дееспособност се
преценява не въобще, а към точно определена дата - на съставяне на завещанието.
Завещателната дееспособност е налице, когато завещателят е пълнолетен и е в
състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о.
на ВКС).
Съгласно чл. 13 от ЗН
всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно
запрещение, поради слабоумие, и е способно да действа разумно, може да се
разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
В разглеждания случай
не са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, изключващи
валидността на завещателното разпореждане.
Няма представени
доказателства С** Л.М. да е бил поставен под пълно
запрещение, поради слабоумие, нито има данни, а и не се твърди, да е страдал от
такова.
Не е установено от
събраните гласни доказателства по делото към датата на съставяне на процесното саморъчно завещание, да е била нарушена способността на С** Л.М.
да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи, и да се
грижи за интересите си пълноценно, съответно да е бил неспособен да действа
разумно, а следователно и да завещава, по смисъла на чл. 13 и чл. 43, ал. 1 б. "а" от ЗН.
Св.Стефан Жеков
Йорданов, без дела и родствени връзки със страните, колега, съсед и близък
приятел на наследодателя С** Л.М., свидетелства, че
приживе същият е споделил с него желанието си да завещае имуществото си.
Излага, че независимо от нелечимото заболяване, от което е страдал, едва малко
преди смъртта си се е залежал. Преди това е бил активен, дори сам е извършвал
ремонтни дейности по жилището си. Според св.Стефан Жеков, същият е посетил за
последно С** Л.М. седмица преди смъртта му, като
свидетелства, че тогава той е разговарял нормално, бил е контактен и в
разговора по никакъв повод не му е дал основание да смята, че нещо не разбира
или не е добре.
Разпитан по искане на ищците
св.Я Д. К, също без дела и родствени
връзки със страните, излага сведения за тежкото физическо състояние на завещателя
С** Л.М. преди смъртта му, което е пречело на самостоятелното му придвижване.
Но нито той, нито разпитания по искане на ищците втори свидетел В, не сочат карциномното заболяване на С** Л.М., за което свидетелстват
и представените по делото епикпризи/л.132-141/ да е
довело до нарушения в умствените способности на завещателя. Напротив и св.В /син
на ищцата К.М./ споделя само, че преди смъртта си С** Л.М. не е могъл да се
придвижва без чужда помощ, впоследствие се залежал и не можел да се храни, пиел
само течни храни със сламка, но сам заявява: ”тихо говореше, разбираемо.., беше
с акъла си”.
Неспособни да действат
разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие,
душевна болест или друга причина, са в състояние на невъзможност да разсъждават
нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират
постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение.
Важното е да е съществувало по времето на извършване на завещанието. А в случая
действително не е установено към датата
на съставяне на завещанието – 26.06.2010г., че С** Л.М. не е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи разумно постъпките
си.
Съдът, при така събраните
доказателства намира, че саморъчното завещание е съставено в предписаната в чл.
25 ЗН форма - написано е и е подписано от завещателя, което е установено от
изслушаните графологични експертизи; че не
противоречи на разпоредбите на чл.13 от Закона за наследството; че не са налице
и основания за унищожаемост на завещанието, защото е
написано от лице, способно да завещава, и не е направено от лице, неспособно да
завещава.
При изложеното
заявения иск за признаване на саморъчното завещание от 26.06.2010г. на С** Л.М. за
нищожно, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗН, е неоснователен.
Неоснователен е и
заявеният в условията на евентуалност иск за унищожаемост
на завещанието на осн. чл.
43, ал. 1 б. "а" от ЗН.
При установената
законова възможност за свободно и неограничено разпореждане на едно лице със
своето имущество след смъртта си, изрично предвидена в чл. 14 ЗН, при липсата
на пороци на процесното саморъчно завещание от дата
26.06.2010г., които да водят до неговата нищожност или унищожаемост,
следва да се приеме, че Н.Т.П. е единствен собственик на процесните
имоти, по силата на извършеното завещателно
разпореждане и по наследствено правоприемство от
своята майка, явяваща се сестра на наследодателя С** Л.М. – С Л.М., починала на 16.11.2г.
Н.Т.П. се
явява собственик и на новоизградената пристройка,
обозначена с №4 в приложена скица на в.лице по СТЕ/л.178/ и гараж, обозначен с
№6, които са свързани с топла връзка/покрит вход/, посочени като новоизградени в първоначалната СТЕ/л.163/, и описани в
приложеното по делото разрешение за строеж№П-17/14.10.2003г. на Община Варна,
р-н Одесос, предвид че завещателното разпореждане на С** Л.М. от 26.06.2010г. включва по изричната негова воля и
извършените в имота подобрения. Тези новоизградени
имоти, според заключението на в.л.Б.В./л.164/ попадат в имота на наследодателя,
описан в дял първи на скицата към решение по гр.д.№ 531/2002г. на ВРС, ХХІ-ви
състав, предоставен му за ползване при извършено доброволно разпределение на ползването на дворното място/л.9/.
Предвид изхода от спора и отправеното искане от отв.Н.Т.,
в нейна полза следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, посочени и в списък по чл.** от ГПК/л.202/, а именно: за адв.възнаграждение **0лв. и за СГЕ 150лв.
На основание чл.9, пр.първо от ТДТССГПК, ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на държавата д.такса в размер на 100лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска за обявяване нищожност на саморъчно завещание на С** Л.М.,***
на 22.07.2010г., том , поради
противоречие със закона - чл.25, ал.1 от ЗН, като ненаписано изцяло
на ръка от завещателя и подписано от завещателя, както и предявеният в
условията на евентуалност иск по чл. 43, ал.
1 б. "а" от ЗН, за унищожаемост на саморъчно
завещание на С** Л.М.,*** на 22.07.2010г., том , като изготвено от лице, което не е в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи,
и да се грижи за интересите си пълноценно, и което е било неспособно да действа
разумно, а следователно и да завещава.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС вр. с
чл.69, ал.1 от ЗН, предявен от К.Л.М.-М.
ЕГН **********, С.Л.М. ЕГН **********, Н.Л.М.
ЕГН ********** и С.Л.М. ЕГН ********** срещу Н.Т.П. ЕГН **********
и В.Л.С. ЕГН **********,
за допускане и извършване делба на
СЛЕДНИЯ НЕДВ.ИМОТ: ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в град Варна, на ул."***"18,
състояща се от: покрит вход, коридор, кухненска ниша, три стаи и гараж от 21кв.м., използван за
живеене; ЛЯТНА КУХНЯ в двора от 11,2кв.м. и половин идеална
част от баня и тоалет в двора, представляващ имот
с идентификатор №***.**.1, видно от схема № 19797/01.08.2012г., издадена
съгласно заповед №КД-14-03-1559/15.06.2012г. на Началника на СГКК-Варна, заедно
с 58 % ид.части от дворните подобрения и дворното
място, цялото от 264 кв. м., представляващо имот пл. № 16, в кв. 199 по плана
на 12-ти подрайон на град Варна, имот с идентификатор
10135,51.** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-40/14.07.2007г., ПРИ РАВНИ КВОТИ
между всички страни.
ОСЪЖДА НА ОСНОВАНИЕ чл.78,
ал.3 ОТ ГПК К.Л.М.-М.
ЕГН **********, С.Л.М. ЕГН **********, Н.Л.М.
ЕГН ********** и С.Л.М. ЕГН **********, всички с посочен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА Н.Т.П. ЕГН **********, с посочен адрес: ***, сумата от 950,00лв./деветстотин и петдесет
лева/, представляваща сбор от сторени по делото съдебно-деловодни разноски, посоченив списък по
чл.** от ГПК/л.202/, а именно: за адв.възнаграждение **0лв.
и за СГЕ 150лв.
ОСЪЖДА К.Л.М.-М. ЕГН **********, С.Л.М. ЕГН **********, Н.Л.М. ЕГН **********
и С.Л.М. ЕГН **********, всички с посочен
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 100,00лв./сто лева/, на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: