№ 179
гр. П*** , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и п***
година в следния състав:
Председател:Росица Василева
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело №
20215220100286 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. В. Е.
против В. С. Е., с която е предявен иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака без произнасяне по въпроса за
вината. Ищцата сочи, че с ответника са съпрузи от *** г., като от брака имат
родени две пълнолетни деца И*** В*** Е., род. на *** г. и Е*** В***а Е., род.
на *** г. В началото съвместния им живот протичал добре, но с течение на
времето между двамата се появили недоразумения и конфликти. Въпреки
това ищцата се надявала, че отношенията между нея и ответника ще се
оправят и през 2017 г. изтеглила кредит, за да направят основен ремонт на
къщата, в която живеят. Уговорките между съпрузите били двамата да
изплащат задълженията по кредита. Конфликтите между съпрузите обаче
започнали да се задълбочават и от 01.07.2019 г. двамата били във фактическа
раздяла. От началото на 2020 г. ответникът спрял да плаща дължимите вноски
по кредита, независимо че продължавал да живее в семейното им жилище,
находящо се в с. М***, ул. „П***“ № ***. Ищцата твърди, че духовната и
физическа раздяла между нея и ответника е трайна и непреодолима. Бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържание и
съществува само формално. Моли за прекратяване на брака без произнасяне
по въпроса за вината. Желае след развода да носи предбрачното си фамилно
име „Б***“, както и семейното жилище да бъде предоставено за ползване на
ответника. Не претендира издръжка от ответника. Ангажира доказателства.
Формулира доказателствени искания.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника В.Е., в който не оспорва, че с ищцата са съпрузи от 1989 г., както и
че от брака имат родени две пълнолетни деца. Признава, че с ищцата са във
фактическа раздяла от повече от година. Съгласен е бракът помежду им да
бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината. Изразява готовност за
постигане на споразумение с ищцата.
В съдебно заседание страните се явиха лично и заявиха желание за
прекратяване на брака помежду им с развод по взаимно съгласие. Постигнаха
споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, уреждащо всички последици от
прекратяването на брака, и поискаха от съда да постанови решение за развод
по взаимно съгласие, без да се произнася по въпроса за вината и без да
издирва мотивите за прекратяване на брака, както и да утвърди с решението
по делото постигнатото между съпрузите споразумение относно последиците
на развода.
С протоколно определение от 18.03.2021 г. съдът на основание чл. 321,
ал. 5 от ГПК премина от производство за развод по исков ред към
производство за развод по взаимно съгласие.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. П***, за
което е съставен Акт за граждански брак № *** от *** г. на Община
Пазарджик.
От брака съпрузите имат родени две деца – И*** В*** Е., ЕГН ***,
роден на *** г. и Е*** В***а Б***, ЕГН ***, родена на *** г., които
понастоящем са пълнолетни. Поради това с постигнатото между страните
споразумение относно последиците от прекратяване на брака не се обсъждат
въпросите за упражняването на родителските права, местоживеене, лични
отношения и издръжката на децата.
Преди брака съпругата Й. В. Е. е носила фамилното име „Б***“.
Семейното жилище на страните се намира на адрес: с. М***, ул. „П***“
№ ***.
Съдът като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е
сериозно и непоколебимо и прецени, че постигнатото споразумение не
противоречи на закона и добрите нрави, намира, че следва да допусне развода
и да утвърди споразумението между страните.
По разноските:
Страните не претендират разноски.
2
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК съпругата Й. В. Е. следва да заплати
по сметка на Районен съд-Пазарджик сумата в размер на 15.00 лв. -
допълнителна държавна такса по допускане на развода.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК съпругът В. С. Е. следва да заплати по
сметка на Районен съд-Пазарджик сумата в размер на 15.00 лв. -
допълнителна държавна такса по допускане на развода.
На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК решението, с което се допуска
разводът по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по взаимно съгласие брака между Й. В. Е.,
ЕГН ********** и В. С. Е., ЕГН **********, сключен на *** г. в гр. П***, за
което е съставен Акт за граждански брак № *** от *** г. на Община П***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите Й. В. Е., ЕГН
********** и В. С. Е., ЕГН **********, споразумение, съгласно което:
След прекратяване на брака съпругата Й. В. Е. ще носи предбрачното си
фамилно име „Б***“.
Семейното жилище, находящо се на адрес: с. М***, общ. П***, обл.
П***, ул. „П***“ № ***, се предоставя за ползване на съпруга В. С. Е..
След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на
друг.
Разноските остават за всяка от страните така, както ги е направила.
ОСЪЖДА Й. В. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. П***, ул. „С*** А***“
№ ***, ет. ***, ап. А ***, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
сумата в размер на 15.00 лв. – допълнителна държавна такса за допускане на
развода.
ОСЪЖДА В. С. Е., ЕГН **********, с адрес: с. М***, общ. П***, обл.
П***, ул. „П***“ № ***, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
сумата в размер на 15.00 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на
развода.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3
4