№ 19422
гр. С, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110151989 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ИФ“ ЕООД с ЕИК: ******, с адрес:
гр. С, ж. к. „ИВ“, ул. „Б“ № 17, ап. 1, представлявано от БИН - управител чрез юрисконсулт
АСГ против Ц. А. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „ОК“, бл. 504, вх. Е, ет. 2, ап. 4,
с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи следните суми:
сумата от 3000 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 393932/11.07.2022 г.,
ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 148,50 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 11.07.2022 г. до 09.09.2022 г.,
както и сумата от 578,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.09.2022 г.
до 05.04.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 27.04.2024 г. по ч. гр. д. № 22546/2024 г. по описа на СРС, 118 -ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит от
разстояние № 393932 от 11.07.2022 г. Поддържа, че информация за сключването на
процесния договор, както и приложимите към него Общи условия, са достъпни на уеб
адреса на ищеца: www.minizaem.bg. като съгласно същите ответникът е попълнил
въпросника от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и
съответно след преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел.
поща договор и общи условия. Потвърждението става от заемателя след въвеждане на
предварително получен уникален код на електронен адрес, изпратен му по имейл. След
извършване на паричния превод клиентът получава обаждане за потвърждение, което се
записва. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната
си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Била предоставена
снимка от профил във вайбър. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора
ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 3000 лева, като съгласно
чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена на 2 вноски, всяка от които в
размер на 1500 лева за периода от 10.08.2022 г. до 09.09.2022 г. Сочи, че ответникът дължи и
фиксирана лихва на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в размер на 40,15 % за периода от 11.07.2022
1
г. до 09.09.2022 г. в размер на 148,50 лева. Поддържа, че падежът на кредита е настъпил на
09.09.2022 г., до който момент не са постъпили плащания от ответника, с оглед на което
последният дължи и лихва за забава за периода от 09.09.2022 г. до 05.04.2024 г. в размер на
578,74 лева. Излага доводи, че е предприемал опити за уреждане на отношенията между
страните по извънсъдебен ред, но ответникът не е пожелал да погаси задълженията си. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира направените разноски в
заповедното производство и в исковото такова.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Навежда възражения за нищожност на договорните
клаузи за лихви и такси, като неравноправни на основание чл. 146 ЗЗП, както и като
противоречиви на добрите нрави по смисъла на чл. 9 ЗЗД. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че
между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем с
твърдяното в исковата молба съдържание, по което на ответника е предоставен кредит в
размер на посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок ведно с
вънаградителна лихва в претендирания размер, съответно и че е настъпил падежът на
задълженията.
Безспорно между страните и като такова е отделено с доклада по делото сключването
помежду им на Договор за кредит № 393932/11.07.2022 г. с посоченото в исковата молба
съдържание. Съгласно договора ищецът се е задължил да предостави на ответника в заем
сумата от 3000 лева, а ответникът е поел задължение да я върне ведно с възнаградителна
лихва в размер на 148,50 лева, изчислена при фиксиран годишен лихвен проен в размер на
40,15 % за срока на връщане на сумата на две падежни вноски с падежи на 10.08.2022 г. и
на 09.09.2022 г. От страна на ответника не се оспорва твърдението на ищеца, че му е
предоставил и той реално е получил главницата по договора, като в тази връзка не оспорва и
представената разписка за извършено плащане, поради което съдът приема за установено в
производството, че ищецът като заемодател е предоставил на ответника като
заемополучател заем в размер на 3000 лева, като на 11.07.2022 г. му е предал чрез Изипей
сумата от 3000 лева.
Следователно с оглед реалния характер на договора с получаване от ответника на
заемната сума между него и ищцовото дружество е възникнало облигационно
правоотношение, в рамките на което за ответника са възникнали задължения да върне
главницата в размер на 3000 лева ведно с възнаградителната лихва в размер на 148,50 лева,
чиято изискуемост е настъпила с настъпване падежните дати, последната от които –
09.09.2022 г. Следователно ищецът се легитимира надлежно като титуляр на претендираните
вземания за главница и за възнаградителна лихва.
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на клаузата за лихва, тъй
като при прилагане а определеният фиксирания годишен лихвен процент за краткия срок на
разсрочено връщане на главницата възнаграждението на кредитора възлиза на сума в размер
на 148,50 лева. Този размер не противоречи на добрите нрави и с оглед необезпечеността на
кредита, разходите, които прави заемодателят и риска, който носи, а също и с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба. Не може да се сподели възражението и за
неравноправност на клаузата, тъй като съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва съответствието между възнаграждението, от
една страна и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна,
при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В случая ясен е годишният
лихвен процент, както и до какво оскъпяване на заетата сума води същият с оглед срока на
2
договора. Поради това и клаузата за възнаградителна лихва не е неравноправна, съответно
нищожна.
Не се твърди от страна на ищеца в негова полза да са възникнали вземания за такси,
поради което и съдът не разглежда възраженията на ответника за нищожност на клаузи за
такива.
Предвид посоченото на обсъждане подлежи своевременно наведеното от ответника
възражение за погасяване по давност на задълженията.
При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска /така изрично Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2023 г./.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска,
което следва да се счита на основание чл. 422 ГПК от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 15.04.2024 г. г.
При съобразяване изложеното, нито петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД за вземането
за главница, нито тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземането за възнаградителна
лихва не е изтекла към датата на депозиране на заявлението.
Предвид неизпълнение в уговорения срок на задължението на ответника да върне
заетата сума, в полза на ищеца е възникнало и вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва съгласно чл. 86 ЗЗД, което съдът чрез общодостъпен калкулатор на
законната лихва (на адрес https://www.calculator.bg/) на основание чл. 162 ГПК определя в
размер на 578,74 лева за периода от 09.09.2022 г. до 05.04.2024 г. Неоснователно е
възражението на ответника за нищожност, респ. неравноправност на уговорката за лихва,
тъй като от една страна искът е основан на законовата разпоредба на чл. 86,ал. 1 ЗЗД, а от
друга страна - размерът на претенцията за лихва за забава /обезщетение за забава/ е в
рамките на нормативно установения размер на законната лихва и не нарушава
ограничението, предвидено в чл. 33, ал. 2 вр. ал. 1 ЗПК, съгласно която когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
По изложените съображения и доколкото не се твърди и не се доказва извършване от
страна на ответника на плащания по договора, предявените искове следва да се уважат в
пълните им предявени размери.
По разноските
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за исковото производство за държавна такса в размер на 79 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и за заповедното производство за
държавна такса в размер на 79 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. А. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „ОК“, бл. 504, вх. Е, ет.
2, ап. 4 дължи на „ИФ“ ЕООД с ЕИК: ******, с адрес: гр. С, ж. к. „ИВ“, ул. „Б“ № 17, ап. 1,
сумата от 3000 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 393932/11.07.2022 г.,
ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 148,50 лева,
3
представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 11.07.2022 г. до 09.09.2022 г.,
както и сумата от 578,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.09.2022 г.
до 05.04.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 27.04.2024 г. по ч. гр. д. № 22546/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. А. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
ж. к. „ОК“, бл. 504, вх. Е, ет. 2, ап. 4 да заплати на „ИФ“ ЕООД с ЕИК: ******, с адрес: гр.
С, ж. к. „ИВ“, ул. „Б“ № 17, ап. 1 сумата 179 лева – разноски за исковото производство и
сумата 128 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 22546/2024 г. по описа
на СРС, 118 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4