Решение по дело №1220/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 357
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20195501001220
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            16.07.2019 година                      Град Стара Загора

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.06.                                                                                              2019 година

В публичното заседание в следния състав:     

                 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                    

Секретар: СТОЙКА СТОИЛОВА  

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1220 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Обжалвано е решение № 301/06.03.2019 г., постановено по гр. дело №3114/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, в частта с която е признато за установено по отношение на Г.Т.Р., че същият дължи на „А.” ЕАД следните суми:  650,00 лв. главница по договор за заем CrediHome+ №1182-00015289 от 11.01.2017г.; 113,92 лв.  договорна лихва по договор за заем за периода от 09.02.2017г. до 09.01.2018г.; 24,66 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 10.02.2017г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „А.” ЕАД С., с п.а. против Г.Т.Р., с п.а. заповед №596/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1030/2018г. по описа на СтРС и Г.Т.Р. е осъден да заплати на „А.” ЕАД С., направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 214,21лв., както и съразмерно сумата 58,30лв.- разноски в заповедното ч.гр.д. №1030/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора, както и да заплати в полза на Районен съд Ст.Загора възнаграждение за вещо лице по съдебно-почеркова експертиза в размер на 685,00 лв.

 

Въззивникът Г.Т.Р. счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като излага подробни съображения в тази връзка. Моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната част. Претендира за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

По делото е постъпил писмен отговор от “А.” ЕАД гр. С., в който моли решението на РС да бъде потвърдено в обжалваната му част, ведно със законните последици. Счита изводите на съда за правилни, вземайки предвид всички събрани по делото доказателства. Претендира да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 350 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Представя списък по чл. 80 ГПК за направените разноски.

      

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.дело №1030/2018г. по описа на СтРС, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът Г.Т.Р. да заплати на кредитора „А.” ЕАД С. следните суми: сумата от 650,00 лв. главница по договор за заем CrediHome+ №1182-00015289 от 11.01.2017г. и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1182-00015289 от 11.01.2017г.; 113,92 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от 09.02.2017г. до 09.01.2018г.; 68,64 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 09.02.2017г. до 09.01.2018 г.; 514,80 лв. застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 09.02.2017г. до 09.01.2018г.; 24,66 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 10.02.2017г. до 28.02.2018г.; 18,85 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 10.02.2017г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2018г. до окончателното плащане и разноски по делото.

Тъй като по делото е постъпило възражение от длъжника,  заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си.

Видно от представения в производството пред РС договор за заем CrediHome+ №1182-00015289 от 11.01.2017г., на 11.01.2017г. между „М.К.” АД, в качеството му на заемодател и ответника Г.Т.Р., в качеството му на заемополучател, е сключен договор, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сумата  650,00 лв., която последният се задължил да върне на 12 месечни вноски от по 63,66 лв. В договора е уговорена еднократна такса от 32,50лв.; лихвен процент за периода на договора в размер на 30,91 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,99 %. Видно от погасителния план, последната вноска е следвало да бъде заплатена на 09.01.2018г.  Получаването на заемната сума е удостоверено с подписа на ответника в договора.

От данните по делото се установява, че на 11.01.2017г. между „М.К.” АД и ответника Г.Т.Р. е сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00015289 от 11.01.2017г., по силата на който „М.К.” АД предоставя на ответника, при условията на договора, пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключената с посредничеството на „М.К.” АД застраховка - застраховка защита пакет „П.Ж.” със срок 12 месеца и месечна вноска 42,90лв. По делото е представена и застрахователна полица №МС320141182-00015289, за сключен между „У.Ж.“ АД и ответника договор за застраховка със застрахователна премия 514,80 лева.

 

В производството пред РС ответникът Г.Т.Р., чрез назначения особен представител оспорва представените Договор за заем CrediHome+№ 1182-00015289/11.01.2017 г., Погасителен план към Договор за заем CrediHome+ № 1182-00015289, Искане за заем CrediHome № 1182-00015289 от 10.01.2017 г., Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+№1182­00015289/11.01.2017 г., Застрахователна полица за застраховка „Защита" № МС320141182-00015289, Искане за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182- 00015289/10.01.2017г., Приложение №1- описание на допълнителни услуги, Общи условия към Договор за заем CrediHome, Известие за доставяне към Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с /Изх.№ УПЦ-П-МКР/ 1182-00015289 от 15.05.2017 г. като сочи, че същите не са подписани от ответника Г.Т.Р. и на основание чл.193 ГПК е открито производство по оспорването ми.

 С оглед на направеното оспорване е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, чието заключение РС е възприел като компетентно и добросъвестно изготвено. Същото не е оспорено и от страните в хода на съдебното производство пред РС. Според експертизата, ръкописният текст „Г.Т.Р.” и ръкописните подписи, обект на изследването, в оспорените документи, са изпълнени от Г.Т.Р., поради което и РС е приел правилно, че  оспорването не е доказано.

 

В производството пред РС е назначена и приета съдебно–счетоводната експертиза, чието  заключение също не е оспорено от страните по делото.

Видно от заключението й,  между „М.К.” АД и ответника е сключен договор за паричен заем CrediHome+№ 1182-00015289/11.01.2017 г. за сумата от 650,00лв.; кредитът е бил със срок 12 месечни погасителни вноски в размер на 63,66лв.; съгласно утвърдените вътре дружествени правила и практика, като разписка за предаването на сумата е служил самият договор, като от полагането на подпис от страна на ответника в графа „заемател” в договора за паричен заем се установява предаването на сумата. Според експертизата, по договора за паричен заем CrediHome+№ 1182-00015289/11.01.2017г. не са извършвани никакви плащания за погасяване на задълженията, като срокът на договора е изтекъл на 09.01.2018г.Според вещото лице, до датата на цесията по договора за паричен заем плащания от страна на ответника към „М.К.” АД не са извършвани.

Както беше посочено и по-горе в изложението, между „М.К.” АД и Г.Т.Р. е бил сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+№ 1182-00015289/11.01.2017 г. при пакетна цена 68,64лв., платима на 12 равни месечни вноски, като плащания и по този договор от страна на ответника не са извършвани. „М.К.” АД е предоставил на ответника застраховка „Защита”към ЗК „У.” АД  със застрахователна премия 514,80лв., платима на 12 равни месечни вноски; плащане по застраховката от страна на ответника не е извършвано.

Видно от експертизата, след сключване на договора за цесия между „М.К.” АД и ищеца, няма извършени плащания от страна на ответника, като задължението по счетоводни данни е както следва:  650,00 лв. главница по договор за заем; 113,92 лв. договорна лихва по договор за заем за периода от 09.02.2017г. до 09.01.2018г.; 68,64 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 09.02.2017г. до 09.01.2018 г.; 514,80 лв. застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 09.02.2017г. до 09.01.2018г.; 24,66 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 10.02.2017г. до 28.02.2018 г. 18, 85 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 10.02.2017 г. до 28.02.2018 г.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено, че между ответника и „М.К." АД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От представените доказателства е видно, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на Г.Т.Р. заемната сума. Ответникът е удостоверил получаването на заемната сума с подписа си в договора за заем, чиято автентичност не беше успешно оспорена в хода на първоинстанционното производство, видно от заключението на съдебно – почерковата експертиза.

Поради изложеното, настоящата съдебна инстанция счита за неоснователни възражения на ответника, че не е получил заемната сума, както и възраженията отнасящи се до нарушения на чл.5 от ЗПК. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, задължението на ответника Г.Т.Р. по договор за заем CrediHome + №1182-00015289 от 11.01.2017г. възлиза на 650 лв. главница, 113, 92 лв. договорна лихва по договор за заем за периода от 09.02.2017 г. до 09.01.2018 г. и 24,66 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 10.02.2017г. до 28.02.2018г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, е следвало да установи пълно и главно изпълнение на задълженията си за връщане на сумата по сключения договор за заем, но такива доказателства не са представени.

Ищецът е придобил процесните вземания по силата на договор за цесия от 16.01.2015 г. и анекси към него. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. Ответникът Г.Т.Р. е уведомен за цесията с уведомление изх.№УПЦ-П-МКР/1182-00015289 от 15.05.2017г., връчено му лично на 17.05.2017г., удостоверено в приложеното по делото известие за доставяне. Поради това, въззивният съд приема, че „А." ЕАД е кредитор на ответника Г.Т.Р..

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение е от 100 до 300 лв.

 

  В настоящия случай съдът намира, че следва да определи претендираното юрисконсултско възнаграждение от „А.” ЕАД в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

 

Въззивникът Г.Т.Р. следва да заплати на „А.” ЕАД направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

 Водим от горните мотиви, съдът

 

                                     Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 301/06.03.2019 г., постановено  по гр. дело №3114/2018г., по описа на Районен съд - Стара Загора в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА Г.Т.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван на основание чл.23 ал.3 ЗПП от адв.С.А., АК Ст.Загора да заплати на „А.” ЕАД С ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.**** направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: