Р Е Ш Е Н И Е
№ 94/9.5.2019г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На
деветнадесети април 2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 42 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с
чл. 144 и чл. 106 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: с. Окоп, общ. „Тунджа“, ул. “В. Л.“ № 70, представлявано
от управителя А.П.А., депозирана чрез адвокат П.П. ***,
с посочен съдебен адрес:***, кантора № 12, против Акт за установяване на
задължение (АУЗ) № П-02002818103371-135-001 от 29.10.2018 г., издаден
от Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Бургас, потвърден с Решение №
137 от 28.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Бургас.
В жалбата се излагат подробни съображения досежно незаконосъобразността на оспорения АУЗ. Претендира
се прогласяването на неговата нищожност поради неспазване формата и вида на
административното производство – нарушение, довело до произнасянето на акта от
некомпетентен по материя орган; алтернативно се иска съдът да отмени изцяло
оспорения акт и да присъди в полза на оспорващия разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат П.П. ***, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания и претендира присъждане на разноски съобразно
приложен списък.
Ответната страна – Директор на ТД на НАП, гр. Бургас,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е., оспорва жалбата като
неоснователна; в съдебно заседание излага подробни мотиви. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, приложена
е административната преписка по издаване на оспорения акт.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите и изразените становища на страните, ЯАС прие за
установено следното от фактическа страна:
„*“ ЕООД е подало Годишна данъчна декларация (ГДД) по
чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2800И0018313/24.03.2015 г. за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., с която е декларирало
допускането на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО,
както и че е налице изпълнението на изискването по чл. 167, ал. 1 от с.з. В
резултат на това, данъчно задълженото лице е посочило полагащ се корпоративен
данък, изчислен върху посочената в ГДД данъчна печалба, а именно – в размер на
26 198, 92 лева; преотстъпен корпоративен данък в размер на 15 719,35
лева; годишен корпоративен данък след преотстъпването и приспадането на
отстъпката по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО в размер на 10 374,77 лева;
дружеството е декларирало още, че е направило авансови вноски за годината в
размер на 2 291,98 лева. С Декларация образец 6 №
280021410989770/29.12.2014 г., подадена от „*“ ЕООД, са декларирани дължими
вноски за данък върху доходите на физическите лица в размер на 275,43 лева,
внесени по банков път с платежно нареждане от 12.11.2014 г. С Акт за прихващане
или възстановяване № П-02002814065569-004-01 от 29.12.2014 г. на Старши
инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас на „*“ ЕООД е възстановен ДДС в
размер на 82 155,95 лева за периода от 01.09.2014 г. до 30.11.2014 г. С
Резолюция за извършване на проверка № П-02002818103371-0РП-001/11.06.2018 г.,
издадена от Началник на сектор при ТД на НАП-Бургас, е възложена проверка на „*“
ЕООД, която да установи факти и обстоятелства, като срокът на тази проверка е
удължен до 31.10.2018 г. с последователно издадени от същия орган Промяна на
резолюция за извършване на проверка № П-02002818103371-0РП-002/10.08.2018 г. и
№ П-02002818103371-0РП-003/29.08.2018 г.; определено е и длъжностно лице за
извършване на проверката - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас.
В хода на проверката от дружеството е изискано да представи посочените в Искане
за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-02002818103371-040-001/20.06.2018 г. документи, издадено от Гл. инспектор по
приходите при ТД на НАП-Бургас, връчено електронно на 20.06.2018 г.; извършен е
и анализ на данъчно-осигрителната сметка на
задълженото лице в системата за управление на приходите на НАП по чл. 87 от ДОПК, в резултат на което е установено, че към 31.12.2014 г. дружеството има
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, представляващи
невнесени авансови вноски за корпоративен данък в размер на 711, 18 лева, както
и декларирани вноски в размер на 275,43
лева за данък върху доходите на физическите лица по Декларация образец 6 №
280021410989770/29.12.2014 г. Предвид така установеното, до задълженото лице е
изпратена покана по чл. 103 от ДОПК № П-02002818103371-177-001 от 29.08.2018
г., с която е указано, че в 14-дневен срок от получаването ѝ следва да
бъдат отстранени констатираните несъответствия в подадената от дружеството ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г., като органът по приходите е изложил становище, че
към 31.12.2014 г. не е изпълнено условието по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, тъй като
са налице изискуеми задължения за корпоративен данък, съставляващ невнесени
авансови вноски в размер на 711, 18 лева, и за ДД по декларация Обр. 6 за м. 11.2014 г. в размер на 275,43 лева; при тези
обстоятелства органът по приходите е уведомил дружеството, че е необходимо да
коригира подадената ГДД, като не следва да се преотстъпва КД по реда на чл.
189б, ЗКПО в размер на 15 719,35 лева. Поканата е връчена електронно на
29.08.2018 г., а нередовностите не са отстранени в
указания срок. В резултат на това и на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 189б от ЗКПО, е издаден АУЗ №
П-020028103371-135-001/29.10.2018 г. от Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-Бургас, с който, предвид обстоятелството, че дружеството не отговаря на
разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО поради наличието на
подлежащи на принудително изпълнение задължения, му е отказано преотстъпването
на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО за 2014 г. и са установени
допълнителни за довнасяне задължения за корпоративен данък в размер на
15 824,15 лева и лихви за периода от 01.04.2015 г. до 29. 10.2018 г. в
размер на 5 752,65 лева. Актът е връчен електронно на 30.10.2018 г., като
е оспорен по административен ред пред Директора на ТД на НАП-Бургас, който с
Решение № 137/28.12.2018 г. го е потвърдил като правилен и законосъобразен.
Решението на горестоящия орган е връчено на
управителя на „*“ ЕООД на 16.01.2019 г., а жалбата против АУЗ е депозирана на
31.01.2019 г. чрез административния орган.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна
страна в рамките на законоустановения срок, след
изчерпване на предвидения в закона ред за административното му оспорване пред
решаващия орган – Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, по следните
съображения:
Предмет на оспорване е Акт за установяване на
задължение № П-02002818103371-135-001 от 29.10.2018 г., издаден от Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Бургас във връзка с проведено по реда
на чл. 106 от ДОПК производство, потвърден с Решение № 137 от 28.12.2018 г. на
Директора на ТД на НАП, гр. Бургас. С акта, съобразно направените констатации,
послужили и като фактически основания за издаването му, на
дружеството-жалбоподател са определени задължения за довнасяне на корпоративен
данък в размер на 15 824,15 лева и лихви в размер на 5 752,65 лева.
При преценката на
законосъобразността и обосноваността на акта, в изпълнение на
задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.
144, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да
извърши проверка дали той е издаден от
компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните
норми при издаването му, както и
правилно ли е приложен материалният закон.
В настоящия случай оспореният Акт за установяване на задължение №
П-02002818103371-135-001 от 29.10.2018 г., постановен от Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Бургас, е издаден от компетентен орган, определен надлежно с резолюция за
извършване на проверка. АУЗ е издаден в писмена форма и съдържа всички
необходими реквизити на индивидуален административен акт.
Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата
на чл. 106, ал. 1 ДОПК, озаглавена
„Служебни корекции“, като в текста са посочени условията, при които законът
допуска тяхното извършване, а именно: когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се
установят несъответствия, засягащи основата на данъчното облагане или
изчисляването на задължителните осигурителни вноски, или размера на
задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от с.з.
Несъответствията, които законодателят има предвид, са посочените в чл. 103, ДОПК, и те са: несъответствия между
съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, ДОПК, т.е., несъответствията,
които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, са само такива,
установени по и в самата декларация, без да се търси друга допълнителна
информация. Тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга, както
и при сравнителното им тълкуване с нормите на чл. 106, ал. 3 и чл. 108, ал. 1
от ДОПК, налага извод за ограничения предмет на акта, на който законът признава
само корекционни, но не и установителни
функции, за разлика от ревизионнния акт. Целта на
производството по чл. 106, вр. чл. 103 от ДОПК, е
отстраняване на грешки, непълноти и несъответствия по отношение на основата и
размера на задълженията, но не и установяване на предвидени в закона
предпоставки за тези задължения. Наличието на уредени в закона условия за
възникване на данъчни задължения съгласно чл. 110 от ДОПК се установява чрез
контролната дейност на органите по приходите в производствата по ревизии и
проверки. Предвид различната цел и предмет производството по чл. 106 ДОПК и ревизионното производство по
чл. 108 ДОПК съществено се различават и по процесуалните правила, при които
следва да бъдат проведени.
Фактите, въз основа на които е издаден оспореният акт,
не могат да бъдат определени като несъответствие по смисъла на чл. 103, ДОПК,
което засяга данъчната основа или размера на задължението - не се касае за
несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за
попълването ѝ или между данните в декларацията и данни, които да са
получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно
изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на
декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай извършената с акта корекция по реда на чл. 106, ДОПК
по своето същество представлява установяване от органа по приходите на данъчно
задължение в резултат на изследване на предпоставки за прилагане на института
на преотстъпване на данък - преценката за наличието на изискванията на закона
за преотстъпване на данък по чл. 167 от ЗКПО засяга основанието на данъчното
задължение, което подлежи на изследване в ревизионно производство, при
съобразяване на специалните за него процесуални правила и компетентност на
участващите органи. След като в случая не
става дума за несъответствие в данните на декларацията относно данъчната основа
и размера на установения данък, а се е налагало извършване на допълнителни
процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на
данъчните задължения по ЗКПО и по-специално - за наличието на подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения на декларатора към 31.12.2014 г.
като основание за преотстъпване на корпоративен данък за периода, то е следвало
да бъде възложено извършването на ревизия, като в ревизионното производство,
при гарантиране на правото на защита на данъчно-задълженото лице, се извърши
събиране на доказателствата, обосноват се фактически констатации въз основа на
тях и се установят публичните задължения за периода. В случая органите по
приходите са обосновавали несъответствие между подадената декларация и
основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на това са
определили задължения по ЗКПО, поради това доколкото преценката за наличието на
изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 ЗКПО засяга
основанието на данъчното задължение, тази преценка подлежи на установяване в
ревизионно производство. След като административните производства за издаване
на АУЗ и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена
формата и видът на административното производство, което е достатъчно основание
за незаконосъобразност на акта поради нарушение на материалния закон. Този
извод е верен, предвид следното: за да издаде оспорения АУЗ, органът по
приходите е взел предвид данните в подадената от задълженото лице ГДД за 2014
г., но доколко те са основание за осъществяване на корекция чрез АУЗ по реда на
чл. 106, ал. 1 от ДОПК, се касае за въпрос, който обуславя материалната
законосъобразност на акта, но не и неговата валидност. Независимо, че
разпоредбата на чл. 106, ал. 3 от ДОПК сочи, че задълженията за данъка или за задължителни
осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, то тя
не предвижда забрана за издаване на АУЗ. Дори и в случай, че той е издаден в
рамките на недопустимо образувано производство, както е в настоящия случай, то
неспазването на процесуалните разпоредби не е порок, който да има за своя
правна последица нищожността на АУЗ. При това положение оспореният Акт за
установяване на задължение е издаден при нарушение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на спора в полза на оспорващия следва
да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на
1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляващи 50 (петдесет) лева дължима и
заплатена държавна такса и 1 200 (хиляда и
двеста)
лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК, ЯАС, трети административен
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „*“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. Окоп, общ. „Тунджа“, ул. “В. Л.“ № 70, представлявано от
управителя А.П.А., с посочен съдебен адрес:***, кантора № 12, адвокат П.П. ***, Акт за установяване на задължение №
П-02002818103371-135-001 от 29.10.2018 г., издаден от Главен инспектор по
приходите в ТД на НАП, гр. Бургас, потвърден с Решение № 137 от 28.12.2018 г.
на Директора на ТД на НАП, гр. Бургас.
ОСЪЖДА ТД НА
НАП-БУРГАС да заплати на „*“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: с. Окоп, общ. „Тунджа“, ул. “В. Л.“ № 70,
представлявано от управителя А.П.А., с посочен съдебен адрес:***, кантора № 12,
адвокат П.П. ***
разноски в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/не се чете