РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Исперих, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20223310100096 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗЗД.
Делото е образувано с Разпореждане от 15.02.2022 г. на РС – Исперих по гр.д. №
134/2013 г., с което допълнителна искова молба вх. № 973/20.03.2013 г. и допълнителна
искова молба вх.№ 261698/31 .12.2020 г., подаден и от К. Д. П. от гр.Варна и И. И. И., от
с.Осеново, обл.Варна, действащи чрез адв.М. Д. – АК-Варна, срещу О. С. М. от гр.Исперих,
обл.Разградска, с правно основание чл. 59 ЗЗД са отделени в ново гражданско дело.
С първата искова молба ищците молят да бъде осъден ответника да им заплати
обезщетение за ползата, от която ги е лишили, отнемайки им възможността да ползват
недвижим имот - „Самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда със застроена
площ от 94 кв.м., находяща се в североизточната част на масивна жилищна сграда със
самостоятелен вход, състояща се от три стаи, салон, коридор и изба с полезна площ от 9
кв.м., при граници и съседи: от югозапад жилище на К. П. и от три страни – незастроено
дворно място и подобрения, застроена върху поземления имот с начин на ползване дворно
място, находящо се в чертите на гр.Исперих, ул.”Тимок” № 7, за което по ПУП на
гр.Исперих , одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. е отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37, с
площ на имота от 1230 кв.м., при граници и съседи на парцела: от две страни улица, парцел
ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и парцел ХV-2121 от кв.37 по плана на града, както и
851.51/1230 идеални части от описания поземлен имот с начин на ползване дворно място,
находящо се в чертите на гр.Исперих, ул.”Тимок” № 7, за което по ПУП на гр.Исперих ,
одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. е отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37, с площ на имота
от 1230 кв.м., при граници и съседи на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127,
парцел ХХХІІ-2125 и парцел ХV-2121 от кв.37 по плана на града“, за периода от 09.06.2009
г. до 20.03.2013 г., в размер на пазарния наем за ползването на процесния имот при месечна
сума 100,00 лева за период от 45 месеца и 11 дни, а именно в общ размер на 4 536.66 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 20.03.2013 г. до окончателното й
плащане, платима на всеки от ищците при равни квоти.
С втората искова молба ищците молят да бъде осъден ответника да им заплати
обезщетение за ползата, от която ги е лишили, отнемайки им възможността да ползват
недвижим имот - Самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда със застроена
площ от 94 кв.м., находяща се в гр.Исперих, ул.“Тимок“ № 7, подробно описан в исковата
молба, за периода от 30.12.2015 г. до 30.12.2020 г., в размер на пазарния наем за ползването
на процесния имот при месечна сума 100,00 лева за период от 60 месеца, а именно в общ
1
размер на 6000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 30.12.2020
г. до окончателното й плащане, платима на всеки от ищците при равни квоти.
Претендира и за сторените разноски.
Ищците твърдят, че между К. П., И. И., О. М. и И. И. Д.а (трето неучастващо в
настоящото производство лице) се е водило делбено производство по гр.д. № 19/2006 г. по
описа на РС – Исперих относно Поземлен имот с идентификатор № 501.2126, ведно с
построените в жилищна сграда, два тухлени гаража и стопанска сграда, находящ се в
гр.Исперих. В това производство са били разгледани още иск с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на съдебна спогодба 14.09.1976 г. и иск с правно
основание чл. 76 ЗН за обявяване на относително недействителен по отношение на К. П. и
И. И. на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2009 г., сключен между
О. М. и И. И. Д.а, в хода на това дело.
С влязло в сила на 07.03.2018 г. Решение № 24/02.02.2018 г. на РС - Исперих,
постановено по цитираното гр.д. № 19/2006 г., е обявена за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД съдебна спогодба по Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976 г., с
която Иван Д. П. (баща на И. И. Д.а), К. П. и И. И. са поделили наследствено имущество,
останало им от наследодателя Д. И. И. – описания вече Поземлен имот с идентификатор №
501.2126. Със същото решение е допусната съдебна делба между К. П., И. И. и И. И. Д.а
върху цитирания имот при равни квоти от по 1/3 ид.ч. поотделно за всеки съделител, както и
е обявен за относително недействителен по отношение на К. П. и И. И. Договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 09.06.2009 г., сключен между О. М. и И. И. Д.а, обективиран
в НА за покупко-продажба № 93, том 4, рег. № 3594, дело 398 от 09.06.2009 г. на нотариус
Радомир А., рег.№ 254 на НК. С цитираният договор И. И. Д.а е прехвърлила на О. М.
правото на собственост върху дял от наследствения имот, който е описан по следния начин:
„Самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м.,
находяща се в североизточната част на масивна жилищна сграда със самостоятелен вход,
състояща се от три стаи, салон, коридор и изба с полезна площ от 9 кв.м., при граници и
съседи: от югозапад жилище на К. П. и от три страни – незастроено дворно място и
подобрения, застроена върху поземления имот с начин на ползване дворно място, находящо
се в чертите на гр.Исперих, ул.”Тимок” № 7, за което по ПУП на гр.Исперих , одобрен със
Заповед № 25/29.01.2001г. е отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37, с площ на имота от 1230
кв.м., при граници и съседи на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел
ХХХІІ-2125 и парцел ХV-2121 от кв.37 по плана на града, както и 851.51/1230 идеални
части от описания поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите
на гр.Исперих, ул.”Тимок” № 7, за което по ПУП на гр.Исперих, одобрен със Заповед №
25/29.01.2001г. е отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37, с площ на имота от 1230 кв.м., при
граници и съседи на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и
парцел ХV-2121 от кв.37 по плана на града“.
С влязло в сила на 30.12.2020 г. Решение № 260069/30.11.2020 г. на РС – Исперих
делбеният имот е бил поставен в реален дял на И. И., ведно с всички подобрения и
застроените в него сгради. Според ищците от цитираните решения следвал категоричния
извод, че именно те са носители на правото на собственост върху процесните имоти и
следователно ответникът е ползвал същите без да има правно основание в посочените два
времеви периода. По този начин той се е обогатил за сметка на ищците, които са имали
право на собственост за квотата си от 2/3 ид.ч.
С протокол за въвод във владение от 12.05.2023г. по изпълнително дело
№20239120400375 по описа на ЧСИ Г. С. е предадено владение на процесния имот от
ответника О. М. на ищеца К. П. по влязло в законна сила Решение № 56 от 07.04.2022 г. на
ОС-Разград, поправено с Решение №101/ 20.06.2023г . по възивно гражданско дело
№340/2022г. по описа на ОС-Разград. Тези решения са постановени във връзка с водено от
ищците срещу ответника исково производство с правно основание чл. 108 ЗС, по което е
образувано гр.д. № 134/2013 г. по описа на РС – Исперих. Поради обжалване на решението
на първоинстанционния съд от страна на ищците е образувано цитираното в.гр.д. №
340/2022 г. по описа на ОС – Разград, което е приключило с цитираното решение №
56/07.04.2022 г., с което решението на първоинстанционния съд е отхвърлено и исковата
молба е изцяло уважена, а именно – съдът е признал за установено по отношение на
ответника, че двамата ищци са съсобственици на процесния имот в условията на обикновена
съсобственост и го е осъдил да предаде собствеността и да отстъпи владението върху имота.
С изложеното ищците обосновава правния си интерес от завеждане на осъдителния иск
за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка в размер на
наемната цена.
2
В съдебно заседание за се явява само ищецът К. П., а за двамата ищци се явява адв.Д.,
която поддържа исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът О. М. представя писмен отговор чрез адв.ЕЛ. К.,
като оспорва изцяло исковите претенции по чл. 59 ЗЗД. Счита същите за допустими, но
неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира за сторените
в производството разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи в хода на производството, че между К. П., И. И., О. М. и И. И.
Д.а (трето неучастващо в настоящото производство лице) се е водило делбено производство
по гр.д. № 19/2006 г. по описа на РС – Исперих относно Поземлен имот с идентификатор №
32874.501.2126, ведно с построените в жилищна сграда, два тухлени гаража и стопанска
сграда, находящ се в гр.Исперих, част от който е и процесния самостоятелен обект.
С влязло в сила на 07.03.2018 г. Решение № 24/02.02.2018 г. на РС - Исперих,
постановено по цитираното гр.д. № 19/2006 г., е обявена за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД съдебна спогодба по Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976 г., с
която Иван Д. П. (баща на И. И. Д.а), К. П. и И. И. са поделили наследствено имущество,
останало им от наследодателя Д. И. И. – описания вече Поземлен имот с идентификатор №
32874.501.2126. Със същото решение е допусната съдебна делба между К. П., И. И. и И. И.
Д.а върху цитирания имот при равни квоти от по 1/3 ид.ч. поотделно за всеки съделител,
както и е обявен за относително недействителен по отношение на К. П. и И. И. Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2009 г., сключен между О. М. и И. И. Д.а,
обективиран в НА за покупко-продажба № 93, том 4, рег. № 3594, дело 398 от 09.06.2009 г.
на нотариус Радомир А., рег.№ 254 на НК. С цитираният договор И. И. Д.а е прехвърлила на
О. М. правото на собственост върху дял от наследствения имот, който е описан по следния
начин: „Самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., находяща се
в североизточната част на масивна жилищна сграда със самостоятелен вход, състояща се от три стаи, салон,
коридор и изба с полезна площ от 9 кв.м., при граници и съседи: от югозапад жилище на К. П. и от три страни –
незастроено дворно място и подобрения, застроена върху поземления имот с начин на ползване дворно място,
находящо се в чертите на гр.Исперих, ул.”Тимок” № 7, за което по ПУП на гр.Исперих, одобрен със Заповед №
25/29.01.2001г. е отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37, с площ на имота от 1230 кв.м., при граници и съседи на
парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и парцел ХV-2121 от кв.37 по плана на града,
както и 851.51/1230 идеални части от описания поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в
чертите на гр.Исперих, ул.”Тимок” № 7, за което по ПУП на гр.Исперих, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. е
отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37, с площ на имота от 1230 кв.м., при граници и съседи на парцела: от две страни
улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и парцел ХV-2121 от кв.37 по плана на града“.
С влязло в сила на 30.12.2020 г. Решение № 260069/30.11.2020 г. на РС – Исперих
делбеният имот е бил поставен в реален дял на И. И., ведно с всички подобрения и
застроените в него сгради.
Междувременно между ищците и ответника е водено и гр.д. № 134/2013 г. по описа на
РС – Исперих с правно основание чл. 108 ЗС, касаещо част от Поземлен имот с
идентификатор № 32874.501.2126, а именно самостоятелния обект с начин на ползване
жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., описан в НА за покупко-продажба № 93,
том 4, рег. № 3594, дело 398 от 09.06.2009 г. на нотариус Радомир А., рег.№ 254 на НК. Това
дело е приключило с влязло в сила на 08.08.2023 г. Решение № 56 от 07.04.2022 г. на ОС -
Разград, поправено с Решение №101/ 20.06.2023 г. по възивно гражданско дело №340/2022г.
по описа на ОС – Разград, с което е отменено изцяло Решение № 260016/12.09.2022 г. на РС
– Исперих по гр.д. № 134/2013 г. и е прието за установено по отношение на ответника, че
двамата ищци са съсобственици в условията на обикновена съсобственост на Поземлен
имот с идентификатор № 32874.501.2126 по КК и КР на гр.Исперих, с адм.адрес ул.“Тимок“
№ 7 с площ от 1213 кв.м., номер по предходен план 2126 в кв. 37, парцел XVI с трайно
предназначение на територията урбанизирана и с начин на трайно ползване ниско
застрояване и построената в същия сграда с идентификатор 32874.501.2126.1 със застроена
площ от 96 кв.м., на един етаж, с предназначение жилищна сграда, заедно с прилежащото
към нея избено помещение от девет квадратни метра, при правата посочени в НА за дарение
от 26.04.2022 г., при граници за имота : имот №32874.501.2127, имот №32874.501.9116, имот
№32874.501.2121, имот №32874.501.2525 и имот №32874.501.9669, и го е осъдил да предаде
собствеността и да отстъпи владението върху имота. Видно от цитирания в решението НА за
дарение от 26.04.2022 г., находящ се в приложеното за послужване гр.д. № 134/2013 г. по
описа на РС – Исперих, правата на ищците върху процесния имот към настоящия момент са
както следва: 5/1213 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 32874.501.2126 и 5/96 ид.ч.
от сграда с идентификатор 32874.501.2126.1 са собственост на И. И., а останалата част от
3
имота и сградата са собственост на ищеца К. П..
С Разпореждане от 18.04.2023 г. на ЧСИ Г. С., рег. № 912, район на действие ОС –
Разград, е образувано изпълнително дело № 20239120400375 срещу О. С. М., по подадена
молба от К. Д. П. и И. И. И., с приложен към нея Изпълнителен лист, издаден на 12.04.2023
г. от ОС – Разград на основание Решение по в.гр.д. № 340/2022 г. по описа на съда.
С Протокол за въвод във владение от 12.05.2023г. по изпълнително дело
№20239120400375 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 912, район на действие ОС – Разград, е
предадено владение на процесния имот от ответника О. М. на ищеца К. П..
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-оценъчна
експертиза (първоначалната експертиза, допълнена със заключение вх. № 697/23.02.2024 г. и
заключение вх.№ 1293/10.04.2024 г.), включително и от разясненията и уточненията, дадени
в съдебно заседание, размерът на пазарния наем, при положение, че ответникът е ползвател
на процесния имот за периода 09.06.2009 г. – 20.03.2013 г. е 9090.00 лв., като стойността е
определена при месечен наем от 202.00 лв. при 45-месечно отдаване под наем на имота. По
отношение на вторият период от 30.12.2015 г. до 30.12.2020 г. размерът на пазарния наем,
при положение, че ответникът е ползвател на процесния имот за посочения период, е
14 760.00 лв., като стойността е определена при месечен наем от 246.00 лв. при 60-месечно
отдаване под наем на имота. (л. 371 – л. 374).
Във връзка със заключението на вещото лице в с.з. на 18.04.2024 г. ищците са
направили изменение на исковите претенции относно размера на претендираните
обезщетения, което изменение е допуснато от съда в следния смисъл: Ищците молят да се
постанови решение, с което на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответника О. С. М. да им
заплати обезщетение за ползата, от която ги е лишил, отнемайки им възможността да
ползват процесния имот, подробно описан както в първоначалната искова молба, така и в
уточнителната молба, както следва: 1.За период от 09.06.2009-20.03.2013г. в размер на
пазарния наем за ползването на процесния имот при месечна сума 210,00 лева за период от
45 месеца и 11 дни, а именно в общ размер от 9450 лв. вместо първоначално предявената
сума от 4500 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска
20.03.2013г. до окончателното изплащане и платима на всеки от ищците при равни квоти от
ответника, 2.За периода 30.12.2015г.-30.12.2020г. в размер на пазарния наем за ползване на
процесния имот при месечна сума 260,00 лв. за период от 60 месеца, а именно: в общ размер
на 15600 лв. вместо първоначално предявената сума от 6000 лв., ведно със законната лихва
върху нея от датата на завеждане на иска 30.12.2020г. до окончателното й изплащане и
платима на всеки от ищците при равни квоти от ответника.
В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 4852 лв., от които 1002 лв. за държавна такса, 350.00лв. за възнаграждение на
вещо лице и 3500.00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80
ГПК.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: С исковата молба е предявен иск за неоснователно обогатяване с правно основание
чл. 59 ЗЗД.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
За уважаването на този иск в тежест на ищците е да докажат, че е намалял актива на
имуществото им, пропуснали са да го увеличат и/или се е увеличил пасива на имуществото
им; че ответникът се е обогатил - увеличил е своето имуществено състояние, намалил е
пасивите си или си е спестил разходи за сметка на ищците; че обогатяването и обедняването
на страните по делото произтичат от общ факт, т. е. наличието на връзка между тях; че
ищците нямат друго средство за правна защита, защото в противен случай искът им ще е
лишен от правен интерес. По отношение на размера на иска по чл. 59 от ЗЗД ищците следва
да докажат каква е стойността на обедняването им и каква е стойността на обогатяването на
ответника, тъй като имат право на по-малката от двете стойности.
Съгласно приетото в т. 4 от ППВС № 1/1979 г., при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума
между обедняването и обогатяването. Доколкото е приложим общия принцип, че никой не
може да се обогатява за чужда сметка, от съществено значение е установяването - за всеки
конкретен случай - в какво се изразява обедняването, съответно обогатяването, за да бъде
правилно остойностен дължимия размер. В този смисъл Решение № 50025 от 20.03.2023 г.
по гр. д. № 1811/2022 г., г.., ІІІ ГО на ВКС.
Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 1/28.05.1979 г.
неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на
4
имуществени ценности, т. е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при
спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава е хипотезата, когато
собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание.
Задължението да обезщети собственика й, произтича от създадената възможност той да
спести наема, който би плащал за ползването, а обедняването на собственика се съизмерява
със същата сума - пазарният наем за процесното имущество за съответния период. Правно -
релевантното обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всякога е свързано или с
придобиване на нови имуществени блага за обогатения, или с избягване на иначе
необходимо изразходване на налични, включени в патримониума му блага, като за общия
фактически състав на неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които се
реализира обогатяването. Съществено условие е, обаче, то да е станало за сметка на друго
лице. В този смисъл Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС,
Решение № 252 от 23.01.2015 г., по гр. д. № 2858/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др.
В настоящото производство безспорно се установи от цитираните съдебни решения по
гр.д. № 19/2006 г. по описа на РС - Исперих, че ищците К. П. и И. И. са били съсобственици,
заедно с И. И. Д.а, на Поземлен имот с идентификатор № 32874.501.2126, находящ се в
гр.Исперих, ведно с построените в същия жилищна сграда, два тухлени гаража и стопанска
постройка, като между посочените лица е допусната делба върху така описания имот при
равни права от по 1/3 ид.ч. поотделно за всеки един съделител. Т.е. за процесните периоди
от 09.06.2009 г. до 20.03.2013 г. и от 30.12.2015 г. до 30.12.2020 г. съответните идеални
части от имота са били в патримониума на ищците и съгласно разпоредбата на чл. 93 ЗС
добивите от него като плодове, наем и други такива, им принадлежат съобразно квотите им
в съсобствеността.
Безспорен е и фактът, че през процесните периоди ответникът е ползвал процесния
имот. Всъщност той е ползвал имота от закупуването му на 09.06.2009 г. до 12.05.2023 г.
Това обстоятелство не се отрича от него, а и се потвърждава от Протокол за въвод във
владение от 12.05.2023г. по изпълнително дело №20239120400375 по описа на ЧСИ Г. С.,
рег. № 912, район на действие ОС – Разград, с който е предадено владение на процесния
имот от ответника О. М. на ищеца К. П..
С оглед изложеното за съда се налага извода, че през периодите от 09.06.2009 г. до
20.03.2013 г. и от 30.12.2015 г. до 30.12.2020 г. имот е бил ползван от ответника, за което
същият не е заплатил на ищците, в качеството им на съсобственици, полагащото се
обезщетение. Налице е разместване на имуществени блага и облагодетелстване на
ответника, тъй като същият е пропуснал да заплати наемната цена за съответните периоди
на собствениците, а същевременно си е спестил разходи за сметка на ищците. От друга
страна, във функционална връзка с тези обстоятелства е и нереализирането на пазарен наем
за посочените периоди от ищците.
По отношение на размера на пропуснатата полза ищците са ангажирали доказателства
– заключението по назначената съдебно-оценъчна експертиза, според което средния пазарен
наем за имот като процесния в гр.Исперих е 202.00 лв. на месец за периода 09.06.2009 г. –
20.03.2013 г., който включва общо 45 месеца, при което дължимият пазарен наем за целия
период възлиза на 9090 лв. По отношение на периода от 30.12.2015 г. до 30.12.2020 г., който
включва 60 месеца, средния пазарен наем за имот е 246.00 лв. на месец, при което
дължимият пазарен наем за целия период възлиза на 14760 лв.
На базата на тези размери на пазарния наем на поцесния имот следва да бъдат
определени и дължимите на ищците обезщетения, съобразно квотите им. Както вече беше
посочено, съгласно цитираните съдебни решение по гр.д. № 19/2006 г. по описа на РС –
Исперих, за процесните периоди ищците К. П. и И. И. са били съсобственици на имота,
заедно с И. Д.а при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки един от съсобствениците поотделно.
Следователно всеки един от съсобствениците има право на 1/3 ид.ч. от плодовете от вещта,
съгласно чл. 93 ЗС, или в настоящия случай всеки един от ищците има право на обезщетение
в размер на 3030 лв. за периода 09.06.2009 г. – 20.03.2013 г. и в размер на 4920 лв. за
периода от 30.12.2015 г. до 30.12.2020 г. Или за първия период дължимото обезщетение е в
общ размер на 6060 лв., а за втория период – в размер на 9840 лв. Именно до тези размери
следва да бъдат уважени исковите претенции.
В тази връзка съдът счита за необходимо да отбележи, че възприема заключението на
вещото лице, според което пазарния наем е именно в посочените размери, а не в
претендираните от ищците суми, тъй като в с.з. експертът подробно е обосновал извода си,
че задължително при изчисляване на пазарната цена е необходимо да се сложи коефициент
за риск от отпадане, който в случая е между 5% и 10%. По този начин се определя обективно
средната пазарна наемна цена за имоти като процесния.
5
При този извод на съда исковите претенции за сумите над посочените, до
първоначално претендираните, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания, съдът намира същите за неоснователни. Вземането за
обезщетение от неоснователно обогатяване се погасява с изтичането на общия петгодишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В случая претенцията за първия период е предявена за 3
години и 9 месеца назад (09.06.2009 г. – 20.03.2013 г.), считано от датата на предявяване на
иска - 20.03.2013 г., а за втория период – за пет години назад (30.12.2015 г. - 30.12.2020 г.),
считано от датата на предявяване на допълнителната искова молба – 31.12.2020 г.
При горния изход на делото ответникът дължи направените от ищцовата страна
съдебни и деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции или
сума в размер на 3079.71 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 ЗЗД, О. С. М., ЕГН: **********, от г.Исперих, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. П., ЕГН: **********, от г.Варна и И. И. И., ЕГН: **********, от
с.Осеново, обл.Варна, обезщетение за ползата, от която ги е лишил, отнемайки им
възможността да ползват процесния имот - „Самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда
със застроена площ от 94 кв.м., находяща се в североизточната част на масивна жилищна сграда със
самостоятелен вход, състояща се от три стаи, салон, коридор и изба с полезна площ от 9 кв.м., при граници и
съседи: от югозапад жилище на К. П. и от три страни – незастроено дворно място и подобрения, застроена върху
поземления имот с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите на гр.Исперих, ул.”Тимок” № 7, за
което по ПУП на гр.Исперих , одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. е отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37, с площ
на имота от 1230 кв.м., при граници и съседи на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-
2125 и парцел ХV-2121 от кв.37 по плана на града, както и 851.51/1230 идеални части от описания поземлен имот
с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите на гр.Исперих, ул.”Тимок” № 7, за което по ПУП на
гр.Исперих , одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. е отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37, с площ на имота от 1230
кв.м., при граници и съседи на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и парцел ХV-
2121 от кв.37 по плана на града“, както следва:
1. За период от 09.06.2009 г. - 20.03.2013 г. в размер на пазарния наем за ползването на
процесния имот при месечна сума 202,00 лева, за период от 45 месеца и 11 дни, а именно в
общ размер от 6060.00 (шест хиляди и шестдесет) лева, или по 3030.00 лв. за всеки един
от ищците поотделно, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 20.03.2013г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 6060.00 лв., до
първоначално претендираната сума от 9450.00 лв.
2. За периода 30.12.2015 г. - 30.12.2020 г. в размер на пазарния наем за ползване на
процесния имот при месечна сума 246,00 лева, за период от 60 месеца, а именно: в общ
размер на 9840.00 (девет хиляди осемстотин и четиридесет) лева, или по 4920.00 лв. за
всеки един от ищците поотделно, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
30.12.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 9840.00 лв.,
до първоначално претендираната сума от 15600.00 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, О. С. М., ЕГН: **********, от г.Исперих,
ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. П., ЕГН: **********, от г.Варна и И. И. И., ЕГН: **********, от
с.Осеново, обл.Варна, направените от ищците разноски по настоящото производство в
размер на 3079.71 (три хиляди седемдесет и девет лв. и 71ст.) лева, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6