РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Бургас , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501201 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Постъпила е жалба вх.№4111/20.07.21Г. вх. регистър БОС, от
„Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас – взискател по делото, против
действията на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Иванка Миндова, с район на действие
района на Бургаски окръжен съд (БОС), извършени по изп.д.№919/2014г.,
съставляващи Постановление от 18.09.2020г. за прекратяване на изпълнителното
производство, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата се излагат съображения, обосноваващи твърдението на
жалбоподателя, че той е възложил на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ , да извърши
проучване на имуществото на длъжника и да избере способа и да извърши
принудително изпълнение.
Препис от жалбата е връчен на длъжника Ц. Ж. М. по реда на чл.47, ал.6
ГПК на 30.03.21г. В законния срок не са постъпили писмени възражения.
Във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК, ЧСИ
Миндова излага мотиви за настъпила перемпция. Според съдебния изпълнител,
взискателят е този, който следва да посочи способа на принудително изпълнение,
1
независимо че е възложил на съдебния изпълнител проучване имуществото на
длъжника. В случая взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
повече от две години.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, по допустимостта на жалбата, с оглед процесуалното качество на
жалбоподателя в изпълнителното производство, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Пред Частен съдебен изпълнител Иванка Миндова, с район на действие
района на Бургаски окръжен съд, на 22.10.2014г. е образувано изп.д. №919/14г., по
искане на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД, по представен изп. лист
от 22.07.2014г. по ч.гр.д.№4616/14г. на БРС, срещу Ц. Ж. М. от ***, за там посочените
суми. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е направил искане
за пълно проучване имуществото на длъжника и на осн. чл.18, ал.1 ЗЧСИ, да се
определи начина на изпълнението.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.1 ГПК.
Съдебният изпълнител е изискал информация от НАП за задължения на
длъжника, от Агенция по вписванията, от „Юробанк И Еф Джи България“ – АЗ, „Банка
ДСК“ – АД, „Райфайзенбанк България“ – ЕАД, относно съществуване на банкови
сметки и е изпратил запорни съобщения. В отговор от Банка „ДСК“ на 16.01.2015г. е
заявено, че върху сметката има запор и от ЧСИ Таня Маджарова. С писмо от
12.04.2017г. е заявено, че сметката е служебно закрита. В отговор от „Юробанк И Еф
джи“ от 12.01.2015г. е посочено, че по сметката няма авоар и има наложен запор.
С молба от 04.12.2014г., взискателят е поискал налагане на възбрана върху
имущество на 37 броя длъжници, сред които и Ц.М.. При проучване имуществото на
длъжника е установено, че съгласно нотариален акт за дарение №199/26.11.2009г., н.д.
№337/2009г., тя е собственик на жилище – апартамент – СОС с идентификатор ***, с
площ 59.98 кв.м. На 09.02.2015г. върху имота е вписана възбрана.
На 10.09.2019г., взискателят е поискал извършване на опис на движими
вещи, собственост на длъжника. Такъв е насрочен за 02.09.2020г.
На 01.09.2020г., длъжникът М. е депозирала молба, с която е заявила искане
за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция, на осн. чл.433, ал.1, т.8
ГПК. По молбата е постановено настоящото постановление.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и
настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона,
2
намира, че жалбата е неоснователна; действията на съдебния изпълнител са правилни и
законосъобразни.
Аргументите на страните и на съдебният изпълнител са основани на
изводите, направени в т.10 на ТР №2/15г. по ТД №2/13г. на ОСГТКВКС. Текстът гласи
следното: „Съгласно чл.116, б.“в“ ЗДД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др“.
Тук следва да се каже, че в цитираното по-горе тълкувателно решение се
обсъждат предпоставките за погасяване на вземането по давност, но същите, макар да
бележат определени сходства, не се припокриват с предпоставките за прекратяване на
изпълнителното дело по перемпция. Давността води до погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземането изобщо, затова настъпването й следва да се
установи в исково производство. Перемпцията води до прекратяване на конкретното
изпълнително дело, но не препятства възможността да се образува ново.
В настоящия случай, по направени от взискателя искания, чрез посочване на
изпълнителни способи, са извършени следните същински изпълнителни действия:
- налагане на първия запори върху сметки на длъжника – на 22.12.2014г. в
„Юробанк“, по която е получен отговор, че върху сметката има и друг запор и няма
парични средства; в „Банка ДСК“, по която е получен отговор, че върху сметката има и
3
друг запор и няма парични средства;
- налагане на възбрана – 12.01.2015г. Това е последното изпълнително
действие от категорията, посочени в т.10 от ТР №2/15г. Едва на 10.09.2019г. – четири
години по-късно по делото е постъпила молба за извършване на опис на движими
(непосочени) вещи. Поради това към 12.01.2017г., по силата на закона е настъпило
прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Обстоятелството, че взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да извършва проучване на имуществото на
длъжника, не го освобождава от задължението за процесуална активност по
изпълнителното дело, а за такава не може да се счита обща молба, подадена по 37 броя
изпълнителни дела, с бланкетно искане за налагане на възбрана. На следващо място,
доколкото съдебният изпълнител трябва да следи за спазване нормата на чл.444 ГПК,
при установено право на собственост върху един жилищен имот, същият не е следвало
да извършва изпълнителни действия срещу него, а искания за други не са били
направени след 12.01.2015г. до 10.09.2019г.
Поради изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че
обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Жалбата е неоснователна.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№4111/20.07.21Г. вх. регистър БОС, от
„Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас – взискател по делото, против
действията на Частен съдебен изпълнител Иванка Миндова, с район на действие
района на Бургаски окръжен съд, извършени по изп.д.№919/2014г., съставляващи
Постановление от 18.09.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство, на
осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4