Решение по дело №2638/2019 на Районен съд - Монтана

№ 279 / 4.8.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

04.08.2020 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А  Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание от 16.07.2020 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2638 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

             

                    Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

 

                      Ищецът, “В и К” ООД, вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Монтана, бул. Ал.Стамболийски 11, представлявана от Управителя инж. Валери Димитров И., ЕГН **********, е предявил иск ПРОТИВ: Л.И.Б., ЕГН **********,***, с правно основание  чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК и ЦЕНА НА ИСКА: 485.89 лв., от които главница: 438.47 лв. и лихви: 47.42 лв.

                     В исковата си молба твърди, че Л.И.Б. е неизправен длъжник потребител на "В и К" ООД - гр.Монтана, съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 1557/2019г., ІІ състав по описа на Районен съд - гр. Монтана.

                   До 12.06.2019г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 485.89лв. за имот, находящ се в гр.Монтана, ж.к.Младост, бл.32, вх.А, ап.13, като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 08.11.2016г. до 13.05.2019г., като претендираната законна лихва е за периода от 09.12.2016г. до 12.06.2019г.

                   Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

                  Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия. Общите условия на „В и К” ООД - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.

                  С оглед на гореизложеното за ,,В и К” ООД - гр. Монтана е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.

                  Моли съда, да постанови решение, с което да се признае за установено, че Л.И.Б. следва да заплати на ,,В и К” ООД - гр.Монтана сумата 485.89лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 438.47лв. и лихва - 47.42лв. към 12.06.2019г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да им се присъдят направените в производството разноски.

                Ответникът, Л.И.Б., ЕГН **********,***, чрез назначения особен представител адвокат Д.А. ***, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

               Счита, че същия е допустим, но неоснователен.

               В ИМ не е ясно конкретизиран периодът, за който лицето дължи плащане за предоставяне на питейна вода на ищеца. Фиксирано е „до 12.06.2019г” че Л.Б. е натрупал задължения към дружеството. Уточнено е, че задължението е главница за периода от 09.12.2016г. до 13.05.2019г., като претендираната законна лихва е за периода от 09.12.2016г. до 12.06.2019г. Тази законна лихва е на основание чл. 40, ал.1 от Наредба 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, препращаща към чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Общото задължение на длъжника е изчислено в размер на 485.89 лв.

              Съгласно Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - чл.7 , т. 6, ВиК операторът е длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определени в настоящите Общи условия и да издава фактури или други разходно – оправдателни документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството. Към приложените по делото доказателства липсват фактури, както и други разходо- оправдателни документи от страна на ищеца. Липсата на тези документи изключва и спазването на регламентираното в чл. 25, ал. (3) от тези ОУ, а именно: изчислената и разпределена разлика (общо потребление) да се записва на отделен ред във фактурите и в зависимост от това дали разпределената разлика е положителна или отрицателна, стойността й се добавя кьм, съответно приспада от общата сума на всеки потребител. Неспазването на тези разпоредби от условията на практика лишава потребителя изобщо от възможността да узнае колко допълнителен разход му се начислява за т. нар. „общо потребление“. Това незнание лишава потребителя и от възможността да изрази несъгласието си за отчетената и начислена сума за „общо потребление". В тази връзка е нарушена и последваща разпоредба на ОУ- Чл. 33. (1), която вменява задължение на В и К операторът да издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.

              В приложените от ищеца доказателства няма данни за покана за доброволно плащане на дължимите суми от потребителя Л.Б., нито такива, че е приложена разпоредбата на чл. 40 от ОУ, описваща процедурата при незаплащане от страна на потребителя.

              Представеното Извлечение от „Сметка 411 Клиенти" от страна на ВиК Монтана не е годно доказателство за дължимите по нея суми. В периода от 08.11.2016г. до 19.07.2017г. за всеки месец на една и съща дата има фиксирани по две суми.

              Каква е първата и каква е втората - не става ясно от това Извлечение. Липсва начислена сума за месец септември от 2017г, както и за месеците 05, 06, 07 и 08 от 2018г. Този документ не е равнозначен на липсващите фактури. Освен, че е непълен и неясен, в него няма никъде описана сума за дължимата част от т.нар. „Общо потребление“. В това Извлечение са посочени неясни суми за първите 9 месеца от процесния период /по две от една и съща дата/, а за останалите 17 месеца - по една сума. Исковете, предявени от ищеца очертават период от 31 месеца, а в този документ отчетените суми са за 26 месеца. Извлечението от „Сметка 411 Клиенти" представлява само частен свидетелстващ документ, с който издалият го ищец удостоверява изгодни за себе си факти, но сама по себе си не означава, че отразените в нея обстоятелства са верни.

              Представеното заверено копие на карнет също не е годно доказателство за процесното дело. Този документ е представен некоректно по делото - на лист 4 и лист 5 са дублирани месеци, както и са разменени страници от книгата. Този карнет не е воден коректно, съобразно НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Видно от представените копия на документа, в същия на лист 1 има фиксирано към общ водомер № 943/502, описан е индивидуален водомер под № 57134, както и пломба под № 762305, но не е написано първото показание от този карнет. На Лист 6 от тези документи вече номера на общия водомер е друг - № 0943/516, но има попълнено вид разпределение- 2, номерата на пломбата и водомера са същите, а има вписано и показание -1664. Доколкото редът за начислението на суми от претендирания от ищеца вид е регламентиран в Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, съгласно нормата на чл. 32, ал.2 и ал.4, изразходваните от абонатите количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран от ВиК оператора, в присъствието на потребителя или на негов представител, а при неосигуряването на представител в присъствието на свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Никъде в карнета няма три имена и адрес на свидетеля в месеците, в които ответникьт не е бил на адреса.

              На Лист 2 от копията на карнета е записано, че водомерът е свален по чл.38 от ОУ с Протокол № 101934 от 25.03.2010г. и е свален на показания ,,1252“. Под тези редове обаче е записано, че при проверка в апартамента е установено, че собствениците са обърнали водомера обратно - това е на 02.07.2010г., подписано е от инкасатора. После направо започва отчитането на разходваната вода от „новото показание 1252“. Как се отчита водоползване при обърнат водомер, приведен ли е той в изправност, подменен ли е с нов и какъв е неговия номер и този на новата пломба - неясно от представените доказателства - карнет. На лист 3 и Лист 4 от копието на карнета е видно, че от 01.04.2014г. до ден Х на м.08.16г. - т. е. цели 28 месеца реалното потребление на вода в апартамена не е отчитано. Причините за това са неясни, но пък ежемесечно е начислявано служебно количество разход - само за 5 месеца разходваните кубици вода са нула, иначе варират от 2 до 5 куб.м. на месец. Да, този период не е посочен от ищеца в ИМ, но е показателен за начина на водене на отчестността в дружеството-оператор.

              На Лист 4 от същия документ има няколко преправяни цифри - надебелявани и задрасквани - 03.01.17г.- първо са записани 12 куб.м разход, после са преправени на 2; на 02.03.17г.- преправена последна цифра 5 в показанието 1555; на 03.10.17г. - за да се прикрие написаното 1500, на клиента са начислени цели 20 куб.м и така показанието на водомера е преправено на 1600. Последващите три месеца отново - написани показания с началните цифри 15 са преправени на 16. Да се объркат показанията в един месец е възможно, но и в последващите три поредни месеца навежда на извода за некоректно нанасяне на потреблението от страна на оператора.

              От приложените копия от карнета, воден от инкесатори на ищцовото дружество не може да се направи извод за реалното количество потребление на клиента Л.Б.. Карнетьт е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането, отчетните данни на индивидуалните водомери и доставеното му количество вода. За процесните 31 месеца в приложените копия на карнета липсват множество подписа от страна на потребител/ ползвател на доставяното количество вода.

              Поради това го оспорва като годно доказателство по делото.

              Съгласно Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - чл.7 , т. 6, ВиК операторът е длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определени в настоящите Общи условия и да издава фактури или други разходно – оправдателни документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството, а в замяна потребителят е длъжен да заплаща ползваните В и К услуги в 30-дневен срок след отчитането. За установяване изразходваното за процесния имот количество вода за периода от 09.12.2016г. до 13.05.2019г. по делото са представени единствено заверени от ищеца копия на водения от него Карнет, в който няма положен подпис на потребител или негов представител за повече от половината процесните 31 месеца, и Извлечение. Извлечението от „Сметка 411 Клиенти“ и копията на Карнета като писмени доказателства са частни свидетелстващи документи, които не съдържат неизгодни за издателя си факти, поради което и нямат доказателствено значение за установяване отразените в тях количества изразходвана вода. По делото няма данни за издаването на ежемесечни фактури за дължимите суми от потребителя. Ето защо, представените от ищеца доказателства по делото имат характер на частни документи и оспорва тяхната доказателствена сила.

              Прави искане за отговор на въпроси по допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза, поискана от ищеца.

              Моли съда да отхвърли Исковата претенция за установяване съществуването на задължение за заплащане изразходвана вода от Л.И.Б. ЕГН ********** ***, в размер на 485.89 лева, като неоснователна и недоказана.

               Доказателствата по делото са писмени.

               Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1557 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.

               Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

               Искът е допустим – предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщение за предявяване на установителния иск съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, след проведено успешно заповедно производство по реда на чл.410 ГПК – на 18.09.2019 година е получено съобщението за връчването на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, а исковата молба е депозирана на 18.10.2019 година пред Районен съд Монтана, т.е. спазен е едномесечния преклузивен срок за предявяване на специалния установителен иск.

                Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 14.06.2019 година от потребител – неизправен длъжник към дружеството “В и К” ООД Монтана.

                Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е основателен. 

                Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и при връчване чрез залепване на Уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

                Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.

               При предявен иск по чл.415 ал.4 ГПК в предвидения от закона срок, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.415 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.

     За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер.

               Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които  основа своите искания или възражения.

                 В конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№ 7972 от 14.06.2019 година  е налице задължение от страна на Л.И.Б.,***, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на “В и К” ООД Монтана и е натрупала задължение в общ размер от 485.89 лв. за имот, находящ се в град Монтана, като частен потребител. Ответникът не оспори да е абонат и потребител на тази услуга.                   

               По делото са представени и приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен № 0943516, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът, чрез назначения особен представител  въведе спор относно стойността на услугите.

              Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

                Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение.                

                При така установеното фактическо положение и в приложение на цитираните по-горе правни норми, съдът прави следните изводи:

              Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт.

              На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и да е сключил писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В казуса за наличието на такива създадени по инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено и само поради правата му на собственик и обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат в партидна книга, отредена за водоснабдения терен, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат и потребител на ищцовото дружество.

                В приложената карнет – книга, безспорно се установи, че в периода 08.11.2016 година до 13.05.2019 година е изразходвано количеството питейна вода,  което не е заплатено. В Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, в сила от 28.01.2000 г., с изм. и допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.11.2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал.1 т.2 от ГПК, то за "В и К"  ООД гр.Монтана е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на "В и К" оператор е предоставял на Л.И.Б., в качеството и на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се в гр. Монтана, ЖК Младост, блок 32, вход А, етаж 5, ап.13 за периода от 08.11.2016 г. до 13.05.2019 г., която услуга ответникът не е заплатил в съответствие с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 11 т.1 от ЗВ, водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ищцовото дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията и на град Монтана. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен. А в конкретния случай това е така и е безспорно установено по делото, че в процесния период  водомера в този имот е бил изправен.

          В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против Л.И.Б. претенция на дружеството е основателна и следва да бъде уважена. В хода на процеса е изяснено, че не са  извършвани плащания за консумирана вода от ответника за процесния период, съгласно констатациите на вещото лице, изготвило експертизата. Съдът възприема изцяло констатациите на същото, като дадени обективно, компетентно и без да е заинтересовано от изхода по делото. Разпитаните в качеството на свидетели лица, Н.Е.Д. на длъжност „технически организатор Продажби - район Монтана” и В.П.П. на длъжност ,,отчетник измервателни уреди” към „В и К” ООД – Монтана, чиито показания съда кредитира, изясниха начина и механизма на отчитане на консумираната питейна вода, а така също и че инкасатора не е имал никога проблеми при отчитането на показанията на водомера на абоната на дружеството.

 

                Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 1557/2019 г. по описа на Районен съд Монтана до претендирания размер на главница и лихва за забава за периода на ползване, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.

                При този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски, съгласно приложен списък.

              Водим от горното, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.И.Б., ЕГН **********,***, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Александър Стамболийски 11, БУЛСТАТ *********, представлявано от инж.Валери Димитров И. - Управител, към 14.06.2019 година за длъжника Л.И.Б., ЕГН **********,***, в качеството му на абонат и потребител на “В и К” ООД Монтана, за сумите: 485.89лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 438.47лв. и лихва - 47.42лв. за периода от 09.12.2016 г. до 12.06.2019г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, за абонатен № 0943516, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2019 година до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №956 от 17.06.2019 година по частно гражданско дело № 1557 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.

            ОСЪЖДА Л.И.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Александър Стамболийски 11, БУЛСТАТ *********, сумата от 26.80 лв. за внесена държавна такса по заповедното производство, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 956 от 17.06.2019 година по частно гражданско дело № 1557 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.

            ОСЪЖДА Л.И.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Александър Стамболийски 11,  БУЛСТАТ *********, сумата от  77.00 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство, 302.50 лв. за назначаване особен представител; 150.00 лв. за възнаграждението на вещото лице, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

            ОСЪЖДА Л.И.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана сумата от 100.00 лв. за доплатеното възнаграждение на вещото лице.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: