Решение по КНАХД №252/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от В. М. В., адрес [населено място], [улица], чрез адв. И. И. - АК Видин, съдебен адрес [населено място], [улица], против решение № 64 от 18.06.2025 г. по АНД 39/2025 г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-0243-000902 от 23.12.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР – Монтана, РУ – Берковица, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на В. М. В., на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.

Касационният жалбоподател, недоволен от въззивното решение, твърди, че не е ясно защо съдът е кредитирал единствено показанията на актосъставителя, който е заинтересован от потвърждаването на наказателното постановление, а не е кредитирал показанията на свидетел-очевидец. Посочва се, че съществуват противоречия между показанията на актосъставителя и свидетеля, които не са били отстранени дори след провеждането на очна ставка. Счита, че не съществува нито нормативно основание, нито съдебна практика, която да дава предимство на показанията на актосъставителя. На следващо място излага становище, че дори да се приеме безспорно доказано извършването на нарушението, то са налице обстоятелства, обуславящи маловажност на деянието. С оглед на изложеното, касационният жалбоподател моли за постановяване на решение, с което обжалваното решение на Районен съд – Берковица и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни и необосновани. Алтернативно счита, че е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и моли да бъде предупреден за последиците при извършване на друго административно нарушение, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощникът му адв. И. И. от АК – Видин е постъпила молба вх. № 1585 от 12.09.2025 г. по описа на АдмС - Монтана, с която заявява, че поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба Началник РУ в ОДМВР – Монтана, РУ – Берковица изразява становище за неоснователност на касационната жалбата, като моли касационната инстанция да отхвърли същата и потвърди като законосъобразно обжалваното НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че касаторът се представлява от адвокат. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Берковица правилно и законосъобразно. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

С обжалваното решение Районен съд – Берковица от фактическа страна е приел, че на 10.12.2024 г., около 16:00 часа, при извършване на контрол на пътното движение по път II-81, в участъка при км 87+423, служители на РУ – Берковица установили, че управляваният от В. лек автомобил „Ланчия Вояджер“ с рег. № [рег. номер] е предприел маневра „изпреварване“ в зона на кръстовище и при наличие на непрекъсната пътна маркировка, забраняваща изпреварването. Маневрата започнала при непрекъсната линия и завършила след кръстовището, където маркировката вече е прекъсната. Автомобилът бил спрян от полицейските служители, на водача било разяснено нарушението, след което бил съставен АУАН, подписан от него с вписани възражения. Впоследствие въз основа на този акт е издадено процесното наказателно постановление от компетентен орган. Съдът е приел, че изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя и очевидец, които сочат, че изпреварването е било извършено в зоната на кръстовище и при забранителна маркировка. В хода на делото е разпитан и свидетел, доведен от жалбоподателя, чиито показания обаче въззивният съд е възприел като противоречащи на тези на полицейския служител. Той твърди, че автомобилът е изпреварил едва след края на непрекъснатата линия, при наличие на прекъсната маркировка и в прав участък, без да е налице нарушение. Съдът обаче е приел, че основателни са показанията на контролния орган, като ги е счел за обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, а тези на В. като такива подкрепящи невиновността на водача.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства правилно е прието наличие на нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Г. като обективни и последователни, докато твърденията на жалбоподателя са счетени за голословни, а показанията на свидетелката В. – противоречиви и повлияни от личните ѝ отношения с него. При проведената очна ставка противоречията между двамата свидетели не са били отстранени, но въззивният съд е дал превес на показанията на полицейския служител. Счел е за недоказани възраженията на жалбоподателя, че актосъставителят е наблюдавал нарушението от служебния автомобил на значително разстояние, като е възприел за достоверни обясненията на Г., че при контрол на пътното движение служителите са длъжни да бъдат извън автомобила и в случая са били именно там. Прието е, че АУАН и НП са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, достатъчно ясно е конкретизирано мястото, нарушението и обстоятелствата, а жалбоподателят е бил наясно с тях, въпреки направените възражения. Според районният съд от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че при изпреварване жалбоподателят е пресекъл единична непрекъсната линия М1 в зоната на кръстовище, с което е нарушил императивните правила за движение. Изводът е, че нарушението е извършено виновно, доказано е по несъмнен начин и не са налице процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Намерил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като с извършеното нарушение се създава опасност за живота и здравето на водача и останалите участници в движението, а липсата на вредни последици не обуславя по-ниска обществена опасност. Допълнително е отчетено, че жалбоподателят е системен нарушител на правилата за движение. Поради това е прието, че наказанието „глоба“ в размер на 30 лв. е законосъобразно определено и съответства на предвиденото в закона.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Касационната инстанция е приобщила към доказателствата по делото, представените от ответника нови доказателства – справка за първоначална регистрация и собственици на превозно средство, и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като относими и допустими към предмета на делото.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Правилно е приложил и материалния закон, като е съобразил доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.

На първо място следва да се обсъди доводът на касатора за неправилна преценка на доказателствата и даден превес на показанията на актосъставителя пред тези на свидетеля В.. Районният съд е оценил доказателствата съгласно чл. 107, ал. 5 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, при спазване на принципа на вътрешното убеждение по чл. 14 НПК. Следва да се има предвид, че в този случай съдът правилно е предпочел по-достоверния доказателствен източник. Показанията на актосъставителя са конкретни, последователни и кореспондират с писмените доказателства по делото, както и с отразените в АУАН обстоятелства. Той е възприел нарушението непосредствено в хода на служебните си задължения и е отразил възприятията си веднага след извършването му. Напротив, показанията на свидетелката В. са противоречиви, не се подкрепят от обективни данни и са повлияни от личните ѝ отношения с касатора. Несъстоятелен е доводът, че актосъставителят е заинтересован от изхода на спора, тъй като контролният орган изпълнява служебни функции и няма личен интерес от потвърждаване на наказателното постановление.

Относно приложението на материалния закон правилно районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, предприемайки маневра „изпреварване“ в зона на кръстовище при наличие на единична непрекъсната линия М1, която съгласно Наредба № 2/2001 г. забранява пресичането ѝ. Законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 30 лв., като на водача са отнети и контролни точки по силата на Наредба № Із-2539/2012 г. на МВР.

Неоснователен е и доводът за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно задължителното Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС, маловажност е налице само по изключение, при явно ниска степен на обществена опасност. В случая нарушението е извършено в зона на кръстовище – място с повишен риск за безопасността на движението, като с поведението на водача е създадена непосредствена опасност за останалите участници. Липсата на настъпили вредни последици не е достатъчно основание за квалифициране на деянието като маловажно. Допълнително районният съд е отчел системност в нарушенията на жалбоподателя, което още повече увеличава обществената опасност на извършеното.

Не са налице и процесуални нарушения, съответно АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи, съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и конкретизират време, място и характер на нарушението. Нарушителят е бил в състояние да разбере обвинението и да организира защитата си.

С оглед на гореизложеното, касационната инстанция приема, че въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, при липса на съществени процесуални нарушения и след законосъобразна оценка на доказателствата. Поради това касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а решението на Районен съд – Берковица оставено в сила.

По делото от страна ответника не се претендира присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 64 от 18.06.2025 г. по АНД 39/2025 г. по описа на Районен съд – Берковица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.