№ 7609
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110118481 по
описа за 2024 година
Ищецът „ДЗИ-О.З“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие виновното поведение на водача на лек
автомобил марка „Х.“, модел „***“ с рег. № СВ****КМ в причинна връзка, с което са
причинени щети на застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. №СВ****ХА на стойност 3328,46
лева. Сочи, че ПТП е настъпило по следния механизъм, а именно: на 07.06.2023 г. в гр.
София, в ж.к. Л., на паркинг при БЛ.** водачът на л.а. Х. при излизане на заден ход от
паркомясто удря преминаващия л.а. „Ф.“, с което предизвиква ПТП. Сочи, че ремонтът
на застрахования при него автомобил бил възложен на доверен сервиз „В.А“ ООД,
като за извършения ремонт ищецът заплатил сумата в размер на 3328,46 лева с ДДС.
Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Х.“,
модел „***“ е била застрахована при ответника, който след отправена покана е
заплатил на ищеца част от сумата за обезщетение в размер на 1671,73 лева. Поради
това ищецът претендира заплащане на останалата част от заплатеното от него
обезщетение и ликвидационни разходи в размер на 1671,73 лева, заедно със законната
лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
която оспорва предявения иск. Твърди, че заплатената от ответното дружество сума в
размер на 1671,73 лева изцяло покривала причинените на застрахования при ищеца лек
автомобил, като се вземе предвид приноса на водача на л.а. „Ф.“ за настъпване на
ПТП, който според ответникът бил 50%. В тази връзка прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че водачът на застрахования при
ищеца л.а. „Ф.“ се е движил с несъобразена скорост и не се е съобразил с
извършващия пред него маневра лек автомобил, с което бил нарушил чл. 20, ал. 1
ЗДвП. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД. За възникването на
регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е
осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено
застраховане; в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено
застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП л.а. „Ф.“, модел „Т.“
е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото
дружество, както и че гражданската отговорност на водача на л.а. „Х.“, модел „***“,
рег. № СВ****КМ е била застрахована при ответното дружество.
Спорен по делото е въпросът за механизма на процесното ПТП, както и дали
поведението на водача на л.а. „Ф.“, модел „Т.“ е допринесло за настъпване на
процесното ПТП.
По делото е представен двустранен констативен протокол, съставен от водачите
на участвалите МПС-та, но в същия липсва схема на ПТП. Със стрелки са посочени
частите на МПС-тата, между които е настъпило съприкосновение. От протокола се
вижда, че съприкосновението е настъпило между задна дясна част (десен стоп) на л.а.
"Х." и предна лява врата на л.а. "Ф. Т.".
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св. Й. и св. К..
При разпита си в съдебно заседание св. Й. (водач на л.а. „Ф. Т.“) сочи, че си
спомня, че е участвал в ПТП в гр. София. Същото се случило на паркинг, намиращ се
пред блока на около 150 метра от сградата на Софийски районен съд на бул. Цар Борис
III. Другото МПС, което участвало в ПТП, било марка „Х.“. Свидетелят сочи, че бил
спрял, така че не можело да се излиза и водачът на другото МПС го помолил да
премести колата си. Свидетелят тръгнал да паркира след другото МПС („Х.“), но то го
ударило в задната врата. Твърди, че автомобилът, управляван от него, не се е движил.
Не успял да го подмине, тъй като другият автомобил се ударил в него. Свидетелят
сочи, че тръгнал напред с управлявания от него автомобил, другият водач тръгнал
назад и го ударил. Споделя, че и двамата държали да извикат полиция, но от спешния
телефон 112 ги посъветвали да съставят констативен протокол. Другият водач признал
вината си и съставили протокола.
Св. К. (водач на л.а. „Х.“) при разпита си в съдебно заседание сочи, че си спомня
за ПТП, което настъпило на паркинг на бул. Цар Борис III, малко по-надолу от сградата
на Софийски районен съд. Бил паркирал на последното място вляво на паркинга,
където нямало изход, и тръгнал да излиза на заден ход и в този момент го засякъл
автомобил марка „Ф. Т.“. Другият автомобил влязъл с голяма скорост. Споделя, че на
управлявания от него автомобил бил счупен стопа и бронята вследствие на ПТП-то.
Другият водач казал, че има каско, автомобилът му бил нов. Казал му, че той (св. К.) е
виновен, с което свидетелят не се съгласил, но все пак подписали двустранен протокол.
Твърди, че когато е настъпило ПТП и двете коли са се движели, свидетелят тръгнал
назад леко, а другият автомобил влизал напред. Ударили се в края на паркинга, където
нямало изход. Сочи, че към момента на удара бил излязъл докрай и другият автомобил
го ударил отзад. Свидетелят сочи, че когато потеглил назад погледнал назад, там имало
2
празно пространство и не очаквал, че някой ще иска да влиза на паркинга, тъй като
нямало място къде да отиде. Споделя, че не си спомня дали е подал авариен сигнал, но
това не било и необходимо, тъй като бил на паркинг. Свидетелят сочи, че нямало
видимост от неговата страна, може и той да не е видял, че другият автомобил влиза на
паркинга.
Така събраните свидетелски показания от разпита на св. Й. следва да бъдат
кредитирани, тъй като същите са логични и последователни. Следва да бъдат
кредитирани и показанията на св. К., с изключение на частта, в която заявява, че почти
бил излязъл от паркомястото, когато е настъпило съприкосновението между МПС-
тата, доколкото същото не съответства на настъпилите по двете МПС-та вреди. Не е
налице твърдяното противоречие в показанията на свидетелите, доколкото и двамата
водачи сочат, че ПТП-то е настъпило на паркинга пред блока, намиращ се
непосредствено преди сградата на Софийски районен съд. Не е налице противоречие и
относно твърденията дали л.а. „Ф. Т.“ се е движел към момента на удара. Наистина, св.
Й. първоначално сочи, че не се е движил, но след това споделя, че все пак е тръгнал
напред, т.е. задействал е автомобила за движение напред и тогава е настъпил ударът.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че именно
поведението на водача на л.а. „Х.“, модел „***“ е в причинно-следствена връзка с
настъпване на процесното ПТП. Същият, предприемайки маневра за излизане от
заеманото от него паркомясто на заден ход не се е уверил, че пространството зад него
е свободно, се ударил в преминаващия покрай него лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Т.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като
съгласно ал. 2 по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая от свидетелските
показания на св. К. се установява, че същият е имал ограничена видимост към
пространството, на което възнамерява да извърши маневрата, но все пак е предприел
маневра за излизане на заден ход, с което е нарушил горепосочената разпоредба.
По делото е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно дадена. Съгласно заключението на вещото
лице, процесното ПТП е настъпило по следния начин: водачът на л.а. „Х.“ предприема
маневра за движение на заден ход при излизане от паркинг пред БЛ.** в ж.к. Л.,
вследствие на което реализира ПТП с преминаващия зад него л.а. „Ф. Т.“. Поради
липсата на данни не може да се определи скоростта на движение на автомобилите.
Съгласно заключението, щетите по л.а. „Ф. Т.“ се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Водачът на л.а. „Х.“ е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако се е убедил, че зоната зад превозното средство
е свободна и позволява безпрепятствено извършване на маневра за излизане от парко-
мястото на заден ход. Съгласно заключението на вещото лице стойността на
възстановяване на л.а. „Ф. Т.“, изчислена на база средни пазарни цени към момента на
ПТП е в размер на 3328,46 лева, а изчислено на база цени на алтернативни сервизи –
2968,03 лева. Съгласно разясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно
заседание, водачът на л.а. „Ф. Т.“ не е имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП, тъй като за него движението на другото МПС е било внезапно, той е нямало
как да задейства толкова бързо спирачната уредба и да спре или да подаде газ и да
тръгне напред.
Ответникът е релевирал възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Ф.“, модел „Т.“ поради движение с
несъобразена скорост и несъобразяване с извършващия маневра л.а. „Х.“. Настоящият
3
състав намира така направеното възражение за неоснователно. По делото не се
установява с каква скорост се е движил л.а. „Ф.“ към момента на удара. Твърденията на
свидетеля К., че според него другият автомобил е навлязъл на паркинга с висока
скорост, не съдържат твърдения за конкретна скорост, за да може да бъде направен
извод дали същата е съобразена с обстоятелствата или не.
За неоснователно съдът намира и възражението, че водачът на л.а. „Ф.“, модел
„Т.“ е нарушил правилата за движение по пътищата като не се е съобразил с
извършващия маневра л.а. „Х.“. От показанията на св. К. се установява, че същият
тъкмо е подхождал към извършването на маневрата, когато е настъпило
съприкосновението. Този извод може да бъде направен и при анализ на настъпилите
по двете МПС-та вреди. От представения по делото ДКП, а и съгласно констативно-
съобразителната част на изслушаната по делото САТЕ, вредите по л.а. „Х.“ са заден
десен стоп и задна броня. По изложените съображения, съдът не кредитира
показанията на св. К. в частта, с която същият заяви, че е бил почти напълно излязъл
от заеманото от него паркомясто, тъй като в случай че това отговаряше на
обстоятелствата, съдът намира, че съприкосновението между двете МПС-та би било в
доста по-голяма площ от установеното съобразно описаните по двете МПС-та вреди. В
контекста на изложеното, съдът намира, че движението на л.а. „Х.“ е било внезапно за
водача на л.а. „Ф. Т.“, доколкото движението на л.а. „Х.“ е предприето, когато л.а. „Ф.
Т.“ се е изравнил с л.а. „Х.“, поради което водачът на л.а. „Ф. Т.“ не е възприел
извършване на маневра и не е могъл да предотврати настъпване на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
без прилагане на обезценка. Обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи
обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество. При частична увреда се дължи
възстановителната стойност, а това е стойността, срещу която може имущество да се
възстанови до състояние, в което е било преди увредата. При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение
на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба
№ 24/2006 г. на КФН, в какъвто смисъл е константната съдебна практика.
Застрахователите отговарят за обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на
вредите, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на
регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на
фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски – чл. 411 КЗ.
Съгласно заключението на вещото лице, стойността необходима за
възстановяване на л.а. „Ф. Т.“, изчислена на база средни пазарни цени към момента на
ПТП е в размер на 3328,46 лева.
По делото е отделено за безспорно, че ищецът е заплатил сумата в размер на
3328,46 лева към автосервиза извършил ремонт на увредения л.а. „Ф. Т.“, както и че
ответникът е заплатил сумата в размер на 1671,73 лева по предявена извънсъдебно
регресна претенция.
С оглед на гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1671,73 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно
4
обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № СВ****ХА от
ПТП, настъпило на 07.06.2023 г., причинено по вина на водача на лек автомобил марка
„Х.“, модел „***“ с рег. № СВ****КМ, поради което предявеният иск се явява
основателен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира
присъждането на разноски, както следва: 66,87 лева – заплатена държавна такса, 200
лева – депозит за изготвяне на САТЕ, както и сумата от 560 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на
разноските, поради което искането следва да бъде уважено в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б: Ж.и.З“ АД, ЕИК:
********* на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на „ДЗИ-О.З“ ЕАД, ЕИК:
******** сумата в размер на 1671,73 лева – регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег.
№ СВ****ХА от ПТП, настъпило на 07.06.2023 г., причинено по вина на водача на лек
автомобил марка „Х.“, модел „***“ с рег. № СВ****КМ, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б: Ж.и.З“ АД, ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „ДЗИ-О.З“ ЕАД, ЕИК:
******** сумата в размер на 826,87 лева – заплатени разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5